ЛОГ ОН

Луната днес грееше с няколко вата повече. Небето си облече черната нощница. Усещах полъха на вятъра и хилядите му мегабити, които се удряха в гърдите ми. Времето вървеше бавно, връзката бе лоша, а движенията – насечени. Трябваше да се преместя, тук реалността се разпадаше. В центъра на Блог Сити връзките бяха добри, а и винаги можеше да се впуснеш в някое киберкафе.

Влязох в централното “ТБЛ”. Поръчах си сладолед. Имах време….Време…. Времето е като сладоледа. Рано или късно се разтапя и ако не се възползваш, единствено което ще остане, е разтопена тлен. Понякога ти сипват прекалено малко сладолед, но нямаш право да се оплакваш. Просто действай преди да се разтопи, смотаняко!

Мярнах цветарката от отсрещния магазин. Поканих я.  На по бира. Любовта е като бира. Когато бирата е студена, всичко е перфектно. Стопли ли се, става точно като пикня ( дори и на вид). Затова е хубаво да я държиш в хладилната камера на сърцето си, за да не пиеш после пикня. Е, закоравелият пияница би казал, че е добре да имаш няколко бутилки. Но безценната течност е ревнива и ако прекалиш с нея… те убива. Бавно.

Трябваше да тръгвам. Отидох да платя сметката. С пари…Пари…Парите изместиха въздуха като основен елемент в природата. Чрез парите алхимиците успяваха да превърнат фекалиите в злато. Или както те казваха: “Мъж без пари е лайно, а лайно с пари е мъж.”

Ставаше късно. Трябваше да се прибирам. Хванах първия линк до нас. Автобус номер “Отметка” ме свали точно до малкия ми уордпресовски апартамент, разположен в покрайнините на Блог Сити.

Озовах се в централното помещение на уордпресовския ми дом. На стената висеше зеленикава картина, която пасваше идеално на зелените тапети в стаята. В левия долен ъгъл се мяркаше подписа на автора на произведението – С.М.

От блогопътуванията научаваш кое е най-важното нещо на света – докосването. Поне то е реално. Пип. Пип.

Затварят ми се очите. Злите демони на сънищата идват за мен. Приятни кошмари на всички. Хррр….

ЛОГ ОФФ

/Очевадно, виновник за това нощно писание е Ностро, с който се разбрахме да се направим на писатели и окончателно да се осерем, да провалим писателските кариери още докато са в зародиш, и дa не пием толкоз много бира. /

Благодарности и на Вал за култовите му ревюта.

Освен това: ЛЮБОМИР НИКОЛОВ ИМА БЛОГ! Ако не ми вярваш, отиди на епизод 666. Ако ми вярваш, хвърли заровете. Ако сборът от заровете е над 6, изтнацувай танца на радостта. Ако  е под 6, отиди на епизод 1.