Това е нещо като мой римейк на разказите на Марк Твен за Адамовото семейство, написано така както аз ги видях. Към тях ме върна една статия на weasel, която ме вдъхнови за това.
ДНЕВНИКЪТ НА АДАМ
Неделя
Бог ми каза, че Неделите са за почивка, което е тъпо, защото през останалите 6 дена и без туй нищо не правех.
Понеделник
Новото същество с дългата коса и дини на гърдите, което се появи днес, вече взе да ми досажда. Непрестанно говори и ходи по петите ми. Бях свикнал да гледам на спокойствие как мравките от 2 мравуняка си търкаляха една троха и се стремят да я вкарат в противоположните им дупки. И мирно си пиех сок от хмел. Но не, дългокосото едрогърдо създание все се мотаеше около мен, не млъкваше и винаги ми нареждаше какво да правя. Боже, да беше я оставил при другите животни!
Вторник
Направих си колиба за да не ме вали дъжда, но не успях да остана сам и за миг, защото създанието се намъкна вътре и започна да ми мести нещата и да ги подрежда. Опитах се да го изгоня, но от големите очи започнаха да капят капки вода, а то започна да издава звуци, подобни на тези на наранените животни. Нещо трепна в мен и нямах друг избор, освен да оставя това създание. То държеше да го наричам „Ева”,де.
Сряда
Бях събуден от виковете на Ева – беше се цамбурнала в езерото, докато се оглеждаше в него (както много често правеше). Викаше за помощ и шляпаше по водата. Отидох и я извадих от там, не беше по-дълбоко от половин метър. Стори ми се, че просто искаше да ѝ обърна внимание. Занесох я в колибата, а тя ми каза, че това е било много „романтично”. Да бе,„романтично” било, така хубаво си спах!
Четвъртък
Животът ми се превърна в ад! О, Боже, защо ме наказа така! Ева непрекъснато ме юркаше за нещо. Я да хода да уловя глиган, да събера плодове, да я придружа до градината за да си набере цветя за колибата. Или да избира кленови листа за да не ни е студено на дупетата. Висяхме там с часове (наричаше го „шопинг”), мереше ми всякакви кленови листа, а на мен ми беше все едно какво ще нося…УЖАС…с часове ви казвам! А в колибата непрекъснато ми се караше като хвърлям обелките на пода. Ех, добре де, поне манджите бяха вкусни…
Петък
Опитах се да избягам. Отдалечих се на голямо разстояние и си построих колиба, като я прикрих с листа за да не се вижда. Уви и това не спря Ева и тя ме намери. От очите й пак бликнаха капки вода и тя пак захлипа. Истината е, че дори да не беше ме намерила, аз щях да се върна. Гласчето й ми липсваше. Чувствах се самотен сам в колибата.
Събота
Ева искаше да се кача на едно ябълково дърво за да обера сочните му ябълки. Аз възразих и й казах, че пак ще падна и ще си натъртя дупето. Тя взе една змия и започна да ме шиба с нея отзад, като заяви, че ако не се кача натъртването ще ми се стори като лек полъх на вятъра. Змията изсъска:
- Качвай се бе, идиот! И двамата ще станем на пихтия!
Със запален задник се качих, но уви едно клонче пукна и аз паднах точно върху Ева. Претъркаляхме се няколко пъти, тя започна да скача върху мен, после и аз, а змията ни каза: „Току що извършихте първородния грях”
Какъв грях бе, беше много яко. Като се върнахме в колибата, съгрешихме още цели 16 пъти!!!
Неделя
Ех, най-сетне разбрах защо Неделята е ден за почивка. Най-сетне оцених Неделята! След толкова много работа, бране на плодове, гонене на глигани, шопинг, и съгрешаване, аз бях изцеден! Но животът е прекрасен 
————————–
Ще ми е интересно, ако някой от блогър(к)ите напише и версията на Ева 
– “Дневникът на Ева”
По другите земи:
Дневникът на охлювчето на Адам
Стига сте се пречкали, мамицата ви нехитинова
април 12, 2011 at 7:00 pm
о! някой е захапал забранения плод, май?!
април 12, 2011 at 7:10 pm
Грешиш . Бог ми каза, че Съботите са за почивка. А неделята била първия ден от седмицата
април 12, 2011 at 7:28 pm
При все, че хуморът ми е сакат като ръцете на кьопав дърводелец и не може да се мери с твоя, може да експериментирам в тази насоки. Fucking хилейриъс.
април 12, 2011 at 7:40 pm
Аз, естествено, ще се заема с нещо лесно – версията на Бог
април 12, 2011 at 7:40 pm
Хех, Ламоте, много яко, хахааааа! Възхитена съм!
април 12, 2011 at 7:47 pm
Само 16 пъти?!
Боже, сбъркал си змията…
април 12, 2011 at 7:53 pm
Колкото до “Дневникът на Ева”, Марк Твен вече се е погрижил за публикуването му. Боя се, че не е много ласкателен за Адам.
А писмата на Дявола от Земята, са изключително любопитно и образователно четиво.
април 12, 2011 at 8:25 pm
Всъщност, пропуснал си епитафа на Ева:
“Там където беше Тя – беше Рая” Адам
април 12, 2011 at 8:37 pm
Да бе,„романтично” било, така хубаво си спах! ПХАХА-ХАХ
Ламоте, имах чувството, че чета Твен в оригинал. Адски достоверен си. Бях забравил за тези Архиви. Имам ги в сборник със Писма до Земята, Религията през ситото на логиката и Автобиография. Но май само Архивите си спомням и скоро може да ги обърна пак.
Иначе генерално съм съгласен, че жените са като футболни треньори – а си се издънил, а си останал да тренираш до полунощ. Също така може и някой куфар да изядеш.
април 12, 2011 at 9:07 pm
Ностро, че и следполунощни тренировки може да отнесете, за да не си повтаряте издънките. От капеща от очите вода полза няма, наказанията ви оправят само.
Така е то, както казва един гений. 
Ламоте, върхът си пак.
Мога да помисля евентуално върху змийската версия, персонажът ми пасва най-много на характерчето.
април 12, 2011 at 9:36 pm
Ех, тоя Курт! Ех, тоя Вонегът.
))
Да видим какво ще ти светне в гууд рийдс сега.
април 12, 2011 at 8:58 pm
Ламоте, за отрицателно време (примерно, докато Адам гледа втора серия на Манчестър-Челси, изпива ми сока от хмел, после “романтично” захърква, а на сутринта аз да “гладя” кленови листа и да събирам трохи и т.н.), съм в състояние и без да ми капе вода от очите да напиша не дневник, ами научен труд по темата…
Ах, Евини вълнения…
Ах, този смях.:D
април 12, 2011 at 9:45 pm
А бе Ностро, Адамовците гледат мач в момента, ти що си из блоговете?
Бербатий няма ли го още? 
април 12, 2011 at 9:47 pm
Ми не ми се гледат реклами. Предпочитам да спамя в блога на Ламот.
април 13, 2011 at 12:38 am
Герганче, забраненият плод първо трябва да си ги обелиш
Хах, Вал това ще да е по неоюдейски папируси, аз съм превел най-старите
Ikaria, това не е вярно, чел съм много оригинални твои неща, а на мен ще е наистина много интересно да прочета твоя версия на Дневника!
Скай, това ще е супер. Давай напред!
Чакаме с нетърпение:)
Фроги, дължим всичко на Марк Твен :green:
Блага, то и Дневникът на Адам го има там, мен мир не ми даваше докато не синтезирах и сглобих в този вид, много ми се искаше да го видя в по-съвременен вариант
. Надявам се Марк Твен да не се обиди, но той е голям пич е без това 
Голям писател наистина, велик е! 
Хаха, Ностро, аз си купих същото издание от едно бабе, от което обикновено си купувам книжки. То вече ме е срам да ходя при нея де, защото непрекъснато ми подарява книги отгоре
Не знам защо. Обаче книгата е убиец. Там са събрали атеистичните произведения на Твен! А иначе Манчини….аве ти верно що не си гледал мача на Юнайтед ве? То верно Берба не игра, ама… все пак е МАЧ! 
Oхо, Точке това със змийската версия ще е много яко! Напиши, напиши, напиши!!! Чудесен характер имаш де
Миленке, йес, аз за отрицателно време ще прочета този труд
Така че започвай, наистина ще е суперзабавно 
Иначе като спя, пускам музика за да приглуши малко от хъркането ми 
Че даже аз не мога да го търпя :Д Ама мача си беше много хубав, нищо че бях за Челси 
април 13, 2011 at 5:50 am
Юхууу, това ми става един от любимите ти текстове! казах!
април 13, 2011 at 8:20 am
и на мен
април 13, 2011 at 8:38 am
[...] офиса ми се носи аромат на пържени филийки и зелен боб. Дневникът на Адам става все по-увлекателен. 16 е добра цифра, [...]
април 13, 2011 at 11:31 am
Някак очаквах Адам… да се саморазпъне в петък… доброволно и с усливка и да издъхне с нечовешка ерекция
След което в събота Ева да си похапне ябълки със змията, за да забрави и в неделя да го хокне наново (Адам), още от секундата след възкресението
Ама, явно това е моята версия.
п.с.
страхотно си го написал, La!
април 13, 2011 at 1:51 pm
Браво, Ламот, много добре
)
)
Напомни ми да си препрочета Марк Твен
април 13, 2011 at 2:26 pm
Ми много ясно, че трябва да има ред!
Какви са тия неорганизирани
инсекто-удоволствия?
Къде по-занимателен е съботният късен следобеден бой…
април 13, 2011 at 4:18 pm
аха, Ел, ето откъде произлиза футбола
От мравките! Всичко е започнало от мравките! Леле, само за бой мислиш, сега даже да ме поканиш на рожденият ти ден няма да дойда 
diandra, Твен е изпреварил времето творец
Дано съм предал част от посланията му правилно 
леле, Светле, Ева така да умори Адам от секс! Оставете го малко да презареди, Ева ще му източи соковете
Искам да напишеш версията на Ева 
Бънги и Нади – разбирам – все пак това са си цели 16 пъти!!
Тушков, не намирам блога ти в ТБЛ, така трудно го проследявам, но предполагам ще го добавят скоро
април 13, 2011 at 10:19 pm
(blush) (blush) (blush)
хаха
април 14, 2011 at 8:22 am
април 13, 2011 at 4:29 pm
Разбира се Ел. Трябва да има ред. Който не спазва правилата трябва да бъде наказан. Веднага
април 13, 2011 at 4:53 pm
ахха Вал, а помниш ли тази мега-велика уестърн сцена? :
април 13, 2011 at 6:12 pm
Даа
Неговите филми ги гледах в един нощен клуб където приятел беше Ди Джей там 
Обикновено включвахме VHS след няколко джина.
Макар че Терънс Хил не ми е любимец
април 13, 2011 at 8:16 pm
[...] Публикува „Дневникът на Адам“, и реших да отговоря на призива да се разкажат и други [...]
април 14, 2011 at 11:18 am
Абе теб как не са те налазили тук феминистките да ти шокат канчето?!
април 14, 2011 at 11:52 am
Pippilota, аха, наистина е така, а сега са повече атрибути за купуване
аз поддържам много добри взаимоотношения с феминистките 
, или поне с онези, които умеят да се шегуват 
април 14, 2011 at 12:23 pm
Еее, щом има и шегаджийки такива, значи си познал рая на земята
април 14, 2011 at 1:28 pm
“Бях свикнал да гледам на спокойствие как мравките от 2 мравуняка си търкаляха една троха и се стремят да я вкарат в противоположните им дупки. И мирно си пиех сок от хмел.” – това ми е любимата част
Ти си едни много добър Адам 
Открил е той Рая с Ева. Нали знаеш какво пише в края на Дневника на Адамчо – “Там, където бе тя, бе Раят.” Както се казва – това е положението, Минке
април 14, 2011 at 2:55 pm
Pippilota, според мен феминистките трябва и теб да подгонят
Шегувам се 
Наистина на повечето им липсва чувство за хумор 
weasel, хах, предполагам и на теб ти е скучен футбола
И аз съм на същото като Твен за рая 
април 14, 2011 at 4:40 pm
О, аз с тях си имах една нарочна дискусия, много мили думи си разменихме! (https://pippilotamentolka.wordpress.com/2008/12/16/lunatichkite/)
Иначе, репликата на зъма най-ме разсмя
април 14, 2011 at 5:53 pm
яй, изпуснал съм статията, но тя е от времето по което аз още не съм знаел какво е блог
Съгласен съм с всичко, което си написала 
Иначе наистина много права на този свят се нарушават, но не трябва да се правят деления на пол или раса 
Освен това забележи как повечето феминистки отчаяно се стремят някой да им обърне внимание
април 14, 2011 at 6:36 pm
Ламот,има и качествени феминистки
Например една Елена Кодинова.
Всъщност опасен е радикалния феминизъм – не забравяй кой застреля Анди Уорхол
април 14, 2011 at 7:09 pm
Можеш и да си изтеглиш и един от най -скандалните шведски феминистки филми за 2009 год.
DIRTY DIARIES(2009)
http://www.dirtydiaries.se/
април 14, 2011 at 10:41 pm
lammoth, днес по по-друг начин бих я написала, ама тезата ми си е все същата. Макар че, както казва alfredpacino, и сред тях, стига да не са войнстващи, има наистина интелигентна компания (btw Кодинова я гледах в Стани богат и адски се изненадах, че на такива лесни въпроси си замина)
април 15, 2011 at 12:43 am
Pippilota, може да има и интелигенти, но повечето са позьорки и неистово се опитват да привлекат вниманието върху себе си, а не да се борят за права. В модерният нормален свят всички хора независимо от пол, възраст, раса, националност или сексуална ориентация имат равни права. Да наистина те се нарушават и трябва да има организации или личности, които да са нещо като стожери. Но днес не може ти да заставаш зад правата на жените, само защото са жени. Или пък на чернокожите, само защото са чернокожи. Или само на азиатци. Трябва да заставаш и уважаваш правата на всички. Правата на деца и възрастни, мъже,жени, червени, черни, бели и жълти, дебели и слаби.
април 15, 2011 at 9:58 am
Нещо мина снощи покрай ушите ми от екрана на btv – за сок от хмел и неконтролируемите последствия от него – значи и там те четат
)
април 15, 2011 at 11:55 am
О, аз с това “сок от хмел” имах предвид бирата, щото нали традиционно се прави от меласа и хмел
Може и те да са имали това предвид, а и моят блог се чете предимно от 20-25 блогъра, едва ли е известен на телевизионери. Знам ли? 
Аз не гледам ТВ де 
април 15, 2011 at 12:37 pm
затова не знаеш, че аз съм телевизионерка
април 15, 2011 at 1:29 pm
Мислех си , че никой няма да напише подобен монолог, ама нейсе
Тая събота започва все повече да ми харесва, особено ако започва от Понеделник
април 15, 2011 at 2:08 pm
леле Лили, недей така, ще умориш Адам, ще му се стопят лагерите
хах, но от друга страна ще е чудесно 
Надинке, верно ли? Веднага да кажеш за коя ТВ работиш, теб ще те гледам всеки ден
Даже ще си купя телевизор! 
април 15, 2011 at 2:18 pm
Ти ще видиш след малко за къв’ мор иде реч
април 15, 2011 at 4:58 pm
[...] уважаемият от мене Lammoth в коментарите към своя божественярско-забавен прочит на Твен за терзанията и … намекна, че в моя милост имало потенциал за чувство за [...]
април 15, 2011 at 5:25 pm
Графинята ме разби тотално!!!
април 15, 2011 at 5:45 pm
“Писма от Земята” на Марк Твен да си засичал? Ако не си, потърси.
П.П. In regards to the humor… nice try.
април 15, 2011 at 7:03 pm
Добрютро Енея, на теб очите ти да не би да са прекалено близки едно до друго, та затова да пропускаш детайли докато четеш?
Разказите за Адамовото семейство от къде са? Горе пише, правим римейци на Марк Твен. Може да се включиш и ти, стига писала скучни дрънканици 
(шегувам се, но ти и без туй ме мразиш)
хаха, Лили, ти и графинята ми разклатихте черешките от смях направо
Много готино се е получило 
април 15, 2011 at 11:46 pm
Хич не се надявай да се изчервим
април 17, 2011 at 5:22 pm
Преди време задаваше въпроси дали имам чувство за хумор, сега аз се убедих за наличието (липсата) на твоето.
април 17, 2011 at 8:00 pm
Мням, мням, Ммммне, не бях аз, а други блогъри ти зададоха този въпрос
април 16, 2011 at 1:32 pm
Стига черешките да не са паднали от смях, всичко е наред. За изчервяване – нееее, въобщеее не се изчервявам, просто съм хванала загар от северния вятър – не знам, ама започвам така леко да са изпритисня`ам, от желанието на хората за продължение.
Наградата – купа черешки. Ако някой има по криийтивно решение, да се обади.
Ще взема да ти измисля специална награда – Муз на годината`11.
април 16, 2011 at 8:59 pm
хихи, мерси ikaria
виж, наистина трябва да спретнеш едно продължение, а преди малко четох разказа ти за Йоанна, чудесен, и той има библейски привкус:))
Има блогъри с наистина богато въображение, което ме радва 
)
Аз не съм и сънувал такъв риспонс от всички, а четох наистина много оригинални неща
април 18, 2011 at 11:55 am
@lammoth, радвам се, че разказът за Йоанна ти допада, днес по някое време ще му пусна продължението. Пак се оказа по-дълъг отколкото го бях планирала и ще го пускам на порцийки.
Пък що се отнася до библейския привкус… като за човек с (предимно) атеистична нагласа, напоследък започнах да вмъквам доста библейски мотиви. 
Чудя се дали това е повод да се притеснявам.
Наистина страхотни неща извадиха блогърите, само така.
април 18, 2011 at 1:22 pm
леле Ламоте, ако закачим една бобина към челюстите ти, ще разорим няколко АЕЦ-а
))))
(моля ви, приемете го като неплатено и грешнопозиционирано екологично изрядно рекламно съобщение)
април 19, 2011 at 5:16 pm
Абе никой не щя да пише за йебълката…к’ви сме пестицидни значи!!!
октомври 11, 2011 at 8:23 am
[...] Това е нещо като мой римейк на разказите на Марк Твен за Адамовото семейство, написано така както аз ги видях. Към тях ме върна една [...] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts [...]