Книга за гробището – Нийл Геймън
Само Нийл Геймън може да пресъздаде такава мрачна, призрачна и същевременно приказна атмосфера, постигната чрез елегантен стил и невероятно въображение. Едно от най-добрите фентъзита, които съм чел напоследък, някак неусетно преминах от корица до корица. Чудесен превод, трябва да се отбележи това.
Историята се развива в гробище, където странни и чудати обитатели спасяват живота на едно малко дете, чието семейство е заклано от убиец. Под грижите им израства Никой Оуенс, който постепенно научава прости житейски истини в свят обитаван от таласъми с имена като “Императорът на Китай” и “33-ят президент на САЩ”, вещицата Лиза, върколака мис Лупеску, мъртви наставници и приятели. Научава как да цени хората, които наистина го обичат и се грижат за него, научава да не се води по предразсъдъците (…на всяко гробище оставят и парче неосветена земя, където заравят престъпници, самоубийци или друговерци…), научава да бъде по-внимателен и търпелив. Научава се да цени Живота.
Исках да я прочета още като попаднах на ревюто на Shannara (супер блог!), но книгата не бе излязла в БГ. След това Ел написа ревю, попаднах и на такова в TANSTAAFL. Ако не сте загубили детското в себе си и ако не страдате от липса на въображение, то непременно я прочетете
Война на реалности – Филип К. Дик
Веднага се превърна в любимата ми творба на Филип К. Дик. Това е уникална смесица между хорър и фентъзи, направлявана от безграничното въображение на Дик. Ето кой е повлиял толкова много на Стивън Кинг.
Млад мъж заминава със съпругата си в провинцията, където живеят родителите му. Но когато пристига забелязва промени – градчето се е променило. Хората също. Самата тъкан на реалността се е разпокъсала и силите на злото са проникнали и разпрострели на повърхността.
Може да изглежда като симплистична борба между доброто и злото на пръв поглед, но рядко съм попадал на такова умело перо – без излишни описания, нон-стоп напрежение, чете се плавно и леко. Препоръчвам я на феновете на този жанр.
Кофти карма – Давид Зафир
Купих си я само защото висях половин час в една книжарница, а двете служителки там вече ме гледаха с досада и неприязън. Стана ми неудобно, че разхвърлях толкова много книги и си взех първата, чийто синопсис ми хареса. Оказа се, че е ужасно забавна и оригинална книга. Ако се питате какво би се получило ако кръстосате Бернар Вербер, Пратчет, Ървин Уелш и яко натряскана Джаки Колинс – то ще получите Давид Зафир.
Ким Ланге е известна водеща и животът й бива съсипан за един ден. Печели награда за най-добър водещ, но на награждаването полата й се къса отзад, а тя за да се побере в нея не си е облякла бельо. Така задникът й лъсва пред 6 милиона зрители. След това изневерява на мъжа си, а за капак - мивка от разбита руска космическа совалка се стоварва върху главата й, а тя се превръща в мравка. Среща една много дебела мравка, която й се представя като Буда и й казва, че се е преродила в мравка, заради лоша карма и защото не заслужава нищо друго. Започват нейните перипетии и приключения като мравка, но няма да ви ги разказвам, за да не ме биете. Ужасно забавна книга, но на моменти ми беше леко банална. Но я прочетете – готина е!
Завършвам с част от мислите на Ким Ланге, мигове преди да умре, когато животът й преминава като на кино-лента:
- Като малка баща ми ме люлее на коленете си. Изпълнена съм с доверие.
-Татко ме люлее на люлката пред блока. Все още съм изпълнена с доверие.
- Татко мирише на хлебчета
- Татко ни напуска заради пекарката. Дотук с доверието.
…
- Нина и аз се обзалагаме коя първа ще изгуби девствеността си. На 13 сме.
- една година по-късно. Аз печеля баса. По-добре да бях го загубила!
ТЕРИ ПРАТЧЕТ СТАВА НА 62!
Вчера един от най-великите автори, творящи на този свят – Тери Пратчет, навърши 62! Нека ни радва поне още толкова! Знаете ли, че:
- 53% от почитателите му във Фейсбук са мъже, а 46% са жени, но жените са по-активни при публикациите. Останалият 1% от читателите вероятно се поделя от троловете и един голем
- 65% от почитателите му са на възраст между 25 и 44 години.
-23% от почитателите му във Фейсбук са от Обединеното кралство, 17% от САЩ, 6.6% от Чехия, а на четвърто място се нарежда БЪЛГАРИЯ с 5%! Нещо с което се гордея
- Пратчет е един от малкото световноизвестни писатели, които си комуникират директно чрез интернет с техните почитатели.
- Пратчет е фен на компютърните игри, като една от любимите му е Half-Life 2
- Фен е и на астрономията, появявал се и в предавания за астрономия по BBC
- Попечител е на организация за опазване на орангутаните.
- Фосил на морска костенурка е бил кръстен Psephophorus terrypratchetti в чест на Пратчет
- Най-голямо влияние върху Пратчет са оказали А. Азимов, А. Кларк. П.Г. Удхаус, Кенет Греъм и Марк Твен
- Цитати на Пратчет може да намерите ТУК
Пред неговото творчество не ни остава нищо друго освен да :
![]()
Музикален поздрав
Докато четете книги може да слушате тез две девойки, аз напоследък само тях слушам




април 29, 2011 at 11:04 am
Хах…супер! Значи ти е харесала!
))
Като мернах мравката с токчетата веднага се сетих за мосю Вербер.
))
Довечера отивам да щурмувам книжарницата. Ако не ми хареса – мисли му!
Ще ти свия чорапите, дето ги ползваш за книгоразделители!
април 29, 2011 at 11:17 am
Брей, зариби ме за тази на Филип. Ще взема да си я намеря отнякъде и прочета, благодаря че ми намери работа.
април 29, 2011 at 11:24 am
И аз така
Наскоро препрочитах Do Androids Dream of Electric Sheep.
април 29, 2011 at 11:28 am
Ламоте, от коя година е изданието на Война на реалности? Щото я има в Читанката, но ако има някое ново хартиено издание…
април 29, 2011 at 11:42 am
Аз не намерих ново издание, затова си я поръчах от антикварната книжарница, че не ми се чете на компа.
април 29, 2011 at 11:46 am
Oх, не знам. Не ми харесва “Книга за гробището” както и 90% от нещата, които съм чел на Геймън. Прекалено ми е елементарен с алюзиите и стила си. Според мен, той е за 15 годишни макс! Сори Ламоте, знам че ти адски го харесваш. Просто това е едно от нещата, за които мненията ни се разминават.
Виж за Дик, нама такова нещо. “Война на разуми” е една от първите му книги, които съм чел. Случвало ми се е не един или два пъти да си открадна структура на изречение и това онова в някои училищни проекти.
Честито на Пратчет!
Гигант!!!
април 29, 2011 at 11:48 am
@Nadinka
Е, Скротума я е открил, гаранция, че я има и на Славейков.
Първото издание е от 1994, но все още се намира.
април 29, 2011 at 12:41 pm
10x, ще потърся там
април 29, 2011 at 12:22 pm
Бернар Вербер, Пратчет, Ървин Уелш и яко натряскана Джаки Колинс(Ламоте от теб става зарибител) – това е достатъчно като препоръка, въпреки лекинката баналност, за която говориш.
И аз висях оня ден така, ма се чудех кое от няколкото да взема (даже имаше две книги на Давид Зафир), защото това книжарите са големи гадове и предлагат разни нови заглавия, а ми прави впечатление, че пари за книги никой не предлага ей така за без нищо.
Утре ще си я купя, обачееее – мисли му,ако си слъгал – ще насъскам шляпоидните да ти направят ревизия.
април 29, 2011 at 1:39 pm
Аз съм си обещал повече да не си купувам книги, докато не прочета поне десет от библиотеката си, така че следващата петилетка Хеликон може да забрави за мен.
А цитатите на Пратчет радват.
април 29, 2011 at 2:02 pm
Точно така Ностро
Аз чета по едно книжле месечно и разглеждам по две 
“Само Фернандо Арабал може да пресъздаде такава мрачна, призрачна и същевременно приказна атмосфера, постигната чрез елегантен стил и невероятно въображение.”
април 29, 2011 at 5:54 pm
Браво, Ламоте, само така, не може само секс и цици, трябва и култура (виж кой го казва само).


На Геймън съм чела само и единствено Звезден прах, която определям в категория симпатично четиво с елементи от вълшебна приказка. Трудно е да си съставя мнение само въз основа на една тънка книжка, купена на летището.
А и имам слабост от малка към гробища и некролози.
Война на реалности ще взема да я преслушам, изглежда като задължително четиво.
А таз Лоша карма май жестоко храни “любимия” ми жанр чиклит.
За Пратчет – респект!
април 29, 2011 at 7:52 pm
Ikaria, аз като правех блога, смятах той да е предимно за ревюта на книги, филми, музика, събития и т.н. Но после се появиха Ностро, Елфа, Ел, Бънги, Лита, Скай, Светла, Фроги и те ме развалиха. Само за цици и шляпане ми говореха и гледай какво стана с блога
Реших малко да го култивизирам
Дано ти харесат книгите. Те са кратки
леле Вал, йък
Направо ми прилоша от видеото.Край, ставам вегетарианец!
Ностро, купуването на книги ми е слабост. При това имам четец. Нещо като при жените (дано не прочетат това) и магазините за чанти и обувки. Много обичам да ровя из книгите на някоя книжарница пред омърлушените физиономии на служителите
Не знам що
)
Зори, ай, в момента паля свещичка и се моля на Один да ти хареса, не искам да ходя във Валхала още. Там шляпат лошо!
Да, гадно е да купиш скъпа книга, после да не ти хареса, много пъти ми се е случвало :/
Надинке, както каза Дринов, книгата е от 1994. Аз я имам отдавна и чак сега реших да я прочета. Тя е малка и се чете за една вечер. Това е великото на Филип Дик. Повечето му книги са по 200-220 страници, той не изморява читателя с тухли четворки от по 700-800 страници, а приятно и точно разказва без да разтяга локуми. Затова го харесвам
Дринов, предполагам че тук се различаваме по вкус
Може би още не мога да порасна, май е така
Поне според мен Геймън е един от малкото майстори на фентъзи, които се различават и се отличават. Мен са ми втръснали баналните битки с мечове, принцеси,вълшебници с пръчици, пак битки срещу някакви врагове и безкрайните фентъзи епоси от по няколко дебели тома. Досадни ми станаха всички. Пратчет и Геймън са от малкото, които имат финес. Поне според мен. :о)
Скротуме, и аз предпочитам хартията
По-удобна и приятна за ползване, за четене де
Заслужава си да се прочете, а и не отнема много време – няколко часа само.
Ееел, караш ме да съжалявам за ревютата
) Ти, Зори и кой още не вече размахвате томахавката. Вече съм приготвил да се скрия в килера, при евентуално бедствие. Но доколкото те познавам, мисля, че ще ти хареса книгата на Зафир
април 29, 2011 at 8:43 pm
Както каза един колега преди време “то, Кате, запартък разваля ли се?!”
април 30, 2011 at 7:13 pm
Гледам на Филип Дик имам “Човекът във високия замък”.
Ще взема да я подпукам, като свърша с “Крадец на време”, въпреки че трябва да игнорирам един куп и рискувам да се разгневят…
Аз отдавна минах на по-високо ниво и не ползвам томахавки.
Крия чорапи, което е доста по-садистично!
април 29, 2011 at 9:33 pm
Хах, тия две девойки ме подсетиха за това
Странно, май нямат много общо.:)
Аз пък напоследък не мога да чета на музикален фон или обратното- да слушам музика, докато чета.;) Е, проблемът явно си е в мен де. Те книгите и музиката нямат проблеми.:)
април 29, 2011 at 10:25 pm
Поклон и сърдечни поздрави – на теб, Ламоте, и на великия Пратчет
Той и Зелазни са моята вяра във фентъзи-жанра! О, и ЛеГуин (и Реймънд Фийст…)! Ще се опитам да попълня празнотите в собствения си информационен книгопоток – благодаря за идеите
април 30, 2011 at 8:03 am
[...] Книга за гробището – Нийл Геймън Само Нийл Геймън може да пресъздаде такава мрачна, призрачна и същевременно приказна атмосфера, [...] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts [...]
април 30, 2011 at 10:44 am
Който, като малък не е чел фантастика, после цял живот живее в нея !
април 30, 2011 at 10:54 am
Oooo,фентъзи!Какви съкровища си имам аз , ако знаеш
Ще трябва да снимам и да те дразня
април 30, 2011 at 8:10 pm
Ламоте, поръчах си “Война на реалности” и ако не ми хареса, мисли му какво ти се пише!
Моето набутване ще е по-голямо от твоето с Клодел, понеже уплътних пратката с още 3 броя, да не се разкарва куриерът почти за нищо. Добре, че вътре за всеки случай има и един Бредбъри за утеха.
април 30, 2011 at 10:22 pm
Точке, аз пък в момента чета “Сиви Души”
Засега ми харесва
Мисля да я дочета тая нощ, макар и да съм в началото. Ех, много хора ме заплашиха значи
, но книгата е добра, ще ви хареса на всички.
Лили, трябва да ни покажеш
Ще ни е интересно да разберем за любимите фентъзита!
вече съм подготвил молив да записвам!
Тони, съгласен! Макар че, като се замисля, нямам нищо против да живея в нея
ПС Тръмп вече е на финал! Май и Хигинс натам се е запътил…
Мерси, Светли
) Като малък бях фен на Землемория от Урсула Ле Гуин, а на Зелазни все му се каня да му прочета нещо. Ще се радвам да ми препоръчаш нещо, но желанието ми е да е нещо извън Хрониките, защото не съм по дългите поредици
Милена, това много ми харесва, по името на изпълнителката мога да предположа, че е ирландка, има и леки келтски мотиви. Добавих си го в любими
При четене и аз не обичам да слушам песни, разсейват ме. Но такива леки и приятни мелодии мога. Зависи от настроението де
Ел, това на Филип Дик е с нацисти! Алтернативна история. Дик е много страхотен разказвач, голям е, въпреки глупавото си име. Поне “Патко” ми звучи глупаво
Тази на Пратчет не съм чел, после ще ни разкажеш впечатленията си. А аз ти препоръчвам “Кофти Карма” – много е забавна
Ех, Скай, пак ме захлупи
И пак с едно изречение
Вендета! Вендета ще последва
април 30, 2011 at 10:32 pm
Ммм, мисля, че е канадка. Но си прав за името, има сигурно някакъв ирландски, или по-скоро шотландски произход и пее предимно келтски мотиви.:)
Преди две-три години попаднах на нея (в някаква книга се споменаваше името й:))
Последно, поздрав с това, че ми е от любимите.:)
април 30, 2011 at 10:58 pm
Сега от поздравителния клип (мерси, мерси
), се сетих че съм я гледал и слушал и друг път. Има много хубав глас, освен това аз винаги съм харесвал келтската музика
От “Господарят на танца” насам
аз те поздравявам с тия диваци:
Уверявам те, че са без гащи кат’ истински шотландци
април 30, 2011 at 11:18 pm
Ахахах, МакЛамо(н)т, тия трябваше по-рано да ми ги пуснеш
Много оздравително действат (а съм болна малко)
Доверявам ти се за дрескода.:P
април 30, 2011 at 11:35 pm
ненененене – не МОЖЕ да бъде! Ето сега ти се заканвам (ще викна и Дрин да тренира с пръчките – знайно е, че така се практикува по ваште земи, на голо дупе
)! Не вярвам, че не си чел нищо на Зелазни – наистина… Започва се с “Донеси ми главата на принца” най-често – по хронологията на издаване у нас
, обаче ако прочетеш “Господарят на сънищата”, “Хронобандити”, “Островът на мъртвите” и “Господарят Демон” (мънинки са, бързи за поглъщане) – ще разбереш за какво става въпрос. А “Хрониките” са култ
юни 17, 2011 at 8:21 am
[...] се наканих на „Кофти карма“, която си харесах от тук И с Харуки Мураками се запознах по препоръка на някой [...]
октомври 8, 2011 at 1:14 pm
[...] карма“ на Давид Зафир, за която благодаря на lammoth и на Б & Д ( на единия, защото я сподели с приятел, и на [...]