Любими филми от 70-те

Седемдесетте!

Дори не съм бил плануван тогавa (а може мама да не e пускала на тате, знам ли :P), но това е един от най-значимите и вълнуващи периоди през миналия век.

На практика през 70-те се полагат основите на компютърните технологии. Всичко започва с появата на първия едночипов микропроцесор, първите флопита, на програмния език C, осъществява се и първата e-mail трансмисия.

През седемдесетте се появяват джобните калкулатори,  на пазара са пуснати микровълновите печки, появяват се и първите клетъчни, мобилни телефони, както и оптичните кабели.

Долната снимка на култовата по онова време шведска група АББА, ясно показва какви са били модните течения по онова време.

Тесни панталони с широки крачоли. Масово носени от цялата младеж, чието поведение и облекло изцяло е повлияно от хипи-движението. Дълги бакенбарди, буйни прически и обувки с широки подметки.  През 70-те се появява много силно феминистко течение, което води до по-разкрепостено и предизвикателно поведение на девойките. На мода са минижупите, късите поли, лъскавите чантички и дългите гердани.

Бум на диското. АББА, Бони Ем, Дона Съмър, Би Джийс….

Рок-бунтарство: Led Zeppelin, Deep Purple, AC/DC, Judas Priest, Black Sabbath, Motorhead.

Queen и Фреди Меркюри.

Сайкъделик и прогресив групи водени от Пинк Флойд, Йес и Дженезис.

Настъпва златната ера на аркадните игри, зачеват се и първите конзолни видео-игри.

През 70-те изгрява и звездата на Стивън Кинг, който заедно с Блати коват славата на ужасите в литературата. Други популярни писатели по това време са били Джон Ъпдайк, Кърт Вонигът, Доктороу, Ерик Сийгъл, Майкъл Крайтън, Гор Видал, Борхес и др.

Байерн и Аякс владеят футболните терени, представяйки на света ерата на тоталния футбол.

….

Общо взето, това са били седемдесетте. Пропуснал съм политическия пейзаж? Еми, той си е един и същи напоследък: Америка води война някъде (този път във Виетнам), конфликти в Близкия изток, петролна криза, преврати, революции (в Иран), терористични атаки, сваляне на режими и вдигане на нови такива, скандали (Уотъргейт)… все същото както винаги.

….

След това излишно и дълго от(пре)клонение, ще изредя и филмите, които са оставили нещо в мен. Киното е велико изкуство, защото обединява останалите – литературата (сценариите), музиката (саундтраците), театъра (актьорската игра), изобразителното изкуство и модерните технологии (специални ефекти, костюми, декори, грим), фотографията и кинематографията, и какво ли още не. Ще гледам да съм максимално кратък:

  • 1. Кръстникът I (1972) и II (1974)

Италианските фамилии са били все още на мода. Не, не говоря за мафиотските, а за филмовите:  Ф.Ф. Копола, Де Ниро, Ал Пачино, Мориконе, Казале…Марио Пузо. Това не е просто история за мафиотски фамилии и сложните взаимоотношения между тях. Това е история за това как работи самият свят, този на парите – власт, подкупи, отмъщение. Трудно е да си представи човек по-добре направен криминален филм от гледна точка на изградени характери и атмосфера.

Гениалността на режисьора Стенли Кубрик и на автора Антъни Бърджис в действие. Резултатът е най-великият антиутопичен филм в киното. Опитът за налагане на волята на човек води до създаването на портокал с часовников механизъм – с естествена обвивка отвън, но с изкуствен механизъм отвътре, който рано или късно ще се включи. Невероятно иновативен и оригинален подход на Кубрик.

Още един гигант в киното – Сидни Лъмет. И още един вечен филм. Медиите, огромното им влияние, комерсиализацията им, превръщането им в инструмент и в информационен манипулатор – все по-актуална става темата днес. Участието на любимата ми актриса от 70-те – Фей Дънауей, прави лентата по-специална за мен.

Веселата трупа от Монти Пайтън пресъздава библейски събития! Това вече е велико! Сатирата никога не е била на толкова висок, небесен пиедестал.

Много ще ме погледнат накриво, но това е един от много малкото политически трилъри издържали проверката на времето, и от който днес много режисьори могат да се поучат. Държи в напрежение и просто тече без да усетиш. Колко филми могат да се похвалят с това?

Милош Форман. Джак Никълсън. По романа на Кен Киси. Имена, които говорят сами за себе си. Не е лесно да изградиш толкова интересни образи в психиатрична клиника. Всички имат правото да бъдат третирани подобаващо. Като свободни хора.

Това пък е един от най-великите приключенски филми. Дъстин Хофман и Стив Макуин  облечени в затворнически одежди ще ни покажат вечният и непримирим стремеж за свобода и възможността да промениш съдбата си (баси колко наивно звучи като го напишеш).

Не мога да повярвам, че го поставям чак на 8-о място! Е, поне 8 е любимо число. Много хора отиват на кино точно заради подобен тип филми. А Ридли Скот е създал перфектния филм, който да гледаш нощно време с приятели. Фантастика, трилър, ужаси и страшни извънземни. Загасете лампите!

Are you talkin’ to me?

Темата за виетнамската война така е експлоатирана през 70-те, че на човек да му писне. Единствено Мартин Скорсезе, чрез Робърт де Ниро, успява наистина да създаде пълнокръвен герой, който да ни убеди в непоправимите травми, които нанася войната върху психиката, така че той да не успее да се впише обратно в обществото. Джуди Фостър също се включва страхотно. Филмът трябваше да е по-напред, нали? И аз се чудя, по-дяволите, как ги определям тези места.

Това е най-стойностното нещо, което някога Мел Брукс е правил. Вероятно най-фината пародия на хорър-фликовете от 30-те и 40-те. Онзи поглед на Марти Фелдман, в ролята на послушен и зъл Игор, няма как да бъде забравен. Много любим.

Това е Стивън Спилбърг. Няма друг режисьор, който така добре да успява да улови детското у зрителя, онзи приключенски порив към непознатото и свръхестественото, и да го пренесе на големия екран. Още един любим филм от детството.

НАЧАЛОТО! Началото на най-великата фантастична епопея, която ни подмокряше като малки и ни караше да размахваме точилките на бабите ни в кухнята, имитирайки със звуците „взъввзвзъъз“ светлинни мечове. Ако правех тази класация преди 10 години, сигурно щях да сложа  лукасовото произведение на първо място…

Магията на ноар-филмите. Фатална жена в лицето на любимата Фей Дънауей. Непримирим частен детектив. Невероятна работа на Роман Полански, а Чайнатаун ще остане един от класическите примери за нео-ноар. Напълно приемам упреците защо не е по-напред. Но пък е на фаталното 13-то място.

Често пренебрегван, но направо пророчески – само две седмици след излизането му, става аварията с атомната електроцентрала на Тримилния остров, а седем години по-късно – и Чернобил. Интелигентно направен, това е още един филм, който е актуален и днес.

Няма смисъл да пиша каквото и да било за легендарния мюзикъл с Лайза Минели, затова слагам видео.

Не е за вярване как Спилбърг може да направи толкова напрегнат филм с една кола и един тир, които се преследват през цялото игрално време.  Уникално!

Доста са хората, които го сочат за най-добрия филм за зомбита, правен някога. Може и да не е, но със сигурност Джордж А. Ромеро създава еталона за съвременните зомби-филми.

Много ще възнегодуват срещу това включване, но все пак говорим за последния филм на Брус Лий, една емблематична фигура за така популярните азиатски каратеки. При това най-добрата каратека.

  • 19. James Bond

Шпионските серии за Джеймс Бонд са част от попкултурата на седемдесетте, която най-ярко отразява влиянието на студената война, тресяща Изтока и Запада.  Шон Конъри се снима само в 1 филм през това десетилетие, през останалото властва Роджър Мур.

Не че харесвам филма, но го сложих поради две причини.

Причина 1. Сцената с маслото:

.

Причина 2. Да не ме обвините, че не гледам романтични филми :P

….

Трябва да се отбележи и бума на сексплоатационните и грайндхаус филмите през 70-те, които се отличават с много насилие и еротика.

Сигурно има още много  филми за споменаване,  винаги е хубаво да чуя какво съм пропуснал. Така че – целият съм в слух ;)

ПС Ако ви хареса, другата неделя ще се постарая да направя нещо и за 60-те.

.

Categories: Кино, Култура | Tags: , | 31 коментара

Навигация в публикациите

31 thoughts on “Любими филми от 70-те

  1. Ебаси, какви филми имаше едно време! :) Как пък не си избрал един, който да не харесвам и да не бих поставил в моята класация. За 60-сигурно съвпаденията ще са още по-големи. :) Времето показва наистина стойностните заглавия.

    Само една забележка. 70-те са златен период за порното, а не си го отбелязал. :) :) :)

    С удоволствие бих прочел едно такова за 80-те. :)

    • Кажи му го, Дринов! Направо съм потресена, че не е споменал ни един мъжки филм от онези години, дори и „Калигула“!. :)

      • Точке, ама виж сцената с маслото горе :P Не е ли достатъчно възбуждаща и мъжка ? :D

  2. ох-ох-ох – и аз, и аз!!!
    Прекрасно и синтетично начало на обзори – предусещам, че ще направиш такива не само за 60-те, Ламотий ;)
    Завиждам ти, че намираш време за такъв уникален „гъдел“!
    Супер-страхотна класация!

  3. Е, то направо няма какво да се добави – все класики! На Монти Пайтън може да се отбележи и Свещеният граал, който е пример за вероятно най-кървава комедия след „Смотаняци 2″. :D

  4. Ламоте,
    не го слушай Дринов,
    дай нещо от 20 – сете, 30 – те години – нещо от моята младост, да видиш ти 360° съвпадения в период колко яко се съпреживяват…

    … ей каква младост имахме едно време, не като днешната младост :)
    – черно-белото си беше контрастно и ясно, а не буламачно омешано в сиво… Сухият режим ,си беше един добре организиран за всички ни режим – едно време к’ъв сух режим имахме, ехххх! – не като сегашният – дето ептен на сухо да ни държи…. Даже и зрелостта ми, през 70-те, пак по-яко се преживяваше, не като сегашната… да не би да ми беше зле в „Студио 54″? Е да … още тогава романтиката не бе вече същата … сивото се разнообразяваше най-вече с бело… мебелировката навсякъде си я правеха в чисто бело, че да не се набиват на очи корабните количества разсипана по нея кока… ама и кокаката си беше кока, не като днешната… мамка му!… абе, сякаш всичко имаше вкус… не само филмите… а секса нема и да го споменавам

  5. Брей, повечето съм ги гледал даже :Д Чак се изненадах :) А има и някои любими (за един от тях бързо може да се досети човек :Р)
    И подкрепям Ностро с две ръце за Монтитата… лично на мен Гралът ми е най-любим от всичките им филмови опити.

  6. Silentium, и аз много харесвам Свещеният граал, в оригинал присъстваше в класацията, но после го замених с Последното танго. Не исках да включвам подобни филми, опитах се да е максимално разнообразна :) Мен пък от двете, Животът на Брайън ме кефи много повече, затова я сложих :-) Предполагам в твоята ще има повече хоръри :D

    хаха, Светле, иронията ми харесва :D Леле, коката и хипи движението е било на върха си, сигурно хората са били доста забавни по онова време :-)) Съмнявам се да си била на сух режим, в който и да е период :P Пък и дори да си на сух режим, пак си забавна :D

    ахаха, Ностро, това е най-култовата сцена във филма :D „Да каже че сме завършили наравно“ :D Все пак „Животът на Браян“ ме по-кефи :р Жалко, че не правят такива комедии вече :/

    Светли, нямаш ли забележки? Сигурен съм твоята класация ще е много по-различна :P Честно, учуден съм как никой не ме е нахокал за Трковски, ама аз не мога да понасям филмите му :Р Иначе тази класация ми се мотае от миналата година насам. Вчера просто сложих картинки и написах увода :-)

    Дринов, бъди сигурен че за 60-те ще си шокиран от моя избор. Много от класиките липсват там, а и съм сложил изненади :) О, да, порното! :*) Тогава се шлифоват най-големите майстори и е било много по-реалистично :D

  7. А моят любим филм беше – Vase de noces

    http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3431313

    А сега за A Clockwork Orange (1971). Има един филм който Кубрик е видял и харесал . И след това доразвил идеята му. Така се ражда ПОРТОКАЛА. А въпросният филм е на Тинто Брас :D

    http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=2879286

  8. „Забрийски пойнт“ – http://www.imdb.com/title/tt0066601/ на Антониони и куп филми на Фелини, „О, щастливецо“ на Линдзи Андерсън ….http://www.imdb.com/title/tt0070464/ ….

  9. Нека се включа и аз с нещо, което не е кой знае колко стойностно, но си е вид класика, а и е може би първият филм, който съм гледал някога на кино: http://www.imdb.com/title/tt0074751/ /Джесика Ланг като млада си беше остро fuckable с тия големи… очи/ :D

  10. nightwishel

    Ехааа, изби ме носталгична пот! :P
    За „Полицаят и полицайките“ се сещам сега :D

  11. Може да звучи еретично, обаче… киното на 70-те и т.н. си е кино на 70-те и т.н. И като такова не ме трогва извън историчността си. Хубаво е човек да е запознат как са вървели нещата, но, казано по-надълго: Предпочитам Boardwalk Empire и Sopranos пред Кръстниците (въпреки че вторият е един от най-малко извехтелите филми от онова време). Предпочитам Пол Томас Андерсън пред Кубрик. Предпочитам Шоуто на Труман пред Network. Предпочитам Уес Андерсън пред Монти Пайтън. Предпочитам Ридли Скот от Гладиатор и Небесно Царство, пред този от Пришълец и Блейд Рънър. Предпочитам Ранго пред Чайнатаун. Предпочитам Following пред Дуел. Предпочитам Война на световете (2005) пред Близки срещи (без майтап). Предпочитам Крейг пред всички останали Бондовци. И т.н.

  12. Silver, съгласен съм с някои неща, но с други не съм :) Даниел Крейг и на мен ми е любим Джеймс Бонд, а двата филма с него са по-добри от всички останали взети заедно, но не там е въпросът. Преди 5-6 години си бях изтеглил всички излезли дотогава серии и ги гледах за около месец. Всичките са много наивни и тъпи, но пък ми беше интересно да гледам как през годините се променят колите, мисленето, технологиите, прическите, модата, жените и т.н.
    Лично аз определено предпочитам британския хумор на Монти Пайтън пред американеца Уес Андерсън, определено харесвам Мрежата повече от шоуто на Труман. И определено предпочитам Портокалът с ЧМ пред каквото и да е на Пол Т. Андерсън. За Ридли Скот съм съгласен, не харесвам Блейд Рънър. Но и пък последните му работи са слаби. За мен Война на световете е един от най-разочароващите филми с участието на Спилбърг, а крещящото момиченце ме изкара извън нерви, но това също е въпрос на виждане. Всеки си има свой поглед. А за BEmpire мога да кажа така – създателите лежат върху раменете на гиганти :) Разбирам те, киното се развива и съвременните неща са далеч по-добри от тези през миналите десетилетия, и напълно се съгласявам, но все пак винаги е интересно да погледнеш назад през очите на хора, живяли преди нас :)

    хахах. Ел, тази сцена и аз си я спомням :)) Как да се забрави. За листата ми с филми от 60-те определено Луи дьо Финес ще заеме централно място :)

    Скротуме, не съм го гледал, но го имам на ДВД :) От няк’ъв вестник ще да е :) Много ме кефят такива филми с оскъдно облечени жени, които потръчкват насам-натам гонени от някого. Пълно е с такива през 60-те :D

    Хесапов, на Линдзи Андерсън повече харесвам If…
    И този е много интересен, сещам се за една сцена в което момче се превръщаше в прасе, но 3-часовите филми ми идват прекалено. Иначе на Фелини и Антониони големите им филми са през 60-те. Така ми се струва де.

    Вал, ахахах, това не е ли филма, в който някакъв се влюбва в прасе и прави секс с него :))) Баси, знаех си, че по такива си падаш :P Трябва да се престраша да го гледам някой ден :)

    • Сега, като помисля бих добавил и „Апокалипсис сега“ на Копола и „Професия репортер“ на Антониони.

      • Хесапов, и това са големи филми, но поне на мен не са ми сред най-любимите :)

  13. Точно – през очите на хора, които са живели тогава. Т.е. на други хора, не на нас. Ние просто няма как да имаме реален поглед върху това кино, защото сме обременени от сегашното, ако „обременени“ изобщо е точната дума. Дори нямаме носталгично отношение към тези филми (което би било някакво извинение), защото за да имаш такова, трябва да си бил роден в късните 60-те, най-малкото. В крайна сметка всичко се оказва пречупено през нечий друг поглед, не твоя собствен – човек ги оценява тези неща, защото някой друг преди него ги е оценил. Много други, де.

  14. Silver, в интерес на истината, от колкото по-далечен период да вземеш някой филм, толкова е по-малка вероятността да ти се хареса. Вземи фантастиките от 50-те и 60-те. Те изглеждат смешно днес, дори жалко. Но за времето си сигурно са изпълнявали целта си. Идеите не са били лоши, просто тогавашните режисьори не са имали възможностите да ги пресъздадат. Затова имаме толкова много римейци, сикюъли, прикюъли и т.н. днес.

    И кой знае, може и днешните ни любими филми да изглеждат смешно след 20-30 години.

    Но погледнато другояче, тежестта на времето си казва думата. Защото има 30-40 годишни филми, които изглеждат що-годе интересни и днес. Затова днешният поглед назад във времето седи актуален :)

  15. Правилни съждения Ламот . Има филми които си заслужават да се видят . Дори български . Сега се сещам за Голямата скука на Мето Андонов . Дори и днес той изглежда по – добре от новите български филми :D
    Пускам ти това копие тъй като няма друго :D

    http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=914756

    • Вал, Аз имам няколко любими бг филми, но почти всички са правени през 60-те :D Баси, бг филм в руски тракер :D

  16. yvr

    Добре си ги наредил, но Taxi Driver на 9-то място?… please nigga

    от това, което съм гледал

    1.Stalker
    2.Solyaris
    3.Chinatown
    4.Taxi Driver
    5.The Killing of a Chinese Bookie
    6.A Clockwork Orange
    7.Days of Heaven
    8.Gimme Shelter
    9.Harold and Maude
    10.Mean Streets
    11.Vanishing Point

    и сега ламот ще каже нещо от рода на „ебаси гадния снобар, хипстър, дето се мисли за много арт и разбирач, ти си много зле уе“ и донякъде може да е прав, но ще е в дълбока заблуда ако си мисли, че ми пука :D

    без лоши чувства ламоте :)

    • добре ще ти го кажа така тогава :P

      Duel >>>>> Vanishing Point
      The Godfather II >>>>>>>>>>>>>>>>>>Mean Streets
      Cabaret >>>>> Gimme Shelter ( ако говорим за музика и изкуство, а не за фенщина, щото и аз харесвам Ролинг стоунс :D)
      The Day of the Jackal >>>>>>>>>>> The Killing of a Chinese Bookie
      One Flew Over the Cuckoo’s Nest >>>>>>>>> Days of Heaven (Форман>>>>>>>>>>>>>>Малик)

      Тарковски –>

      Не мога да му понасям еднообразните филми с монохромните му отклонения, след като самият Станислав Лем му е теглил майна за Соларис, представи си :D (йес, Лем е велик :D)

      Виж, обаче за Harold and Maude си прав :D Трябваше да го включа.
      Иначе листата ти е готина (като изключим първите два филма, де), останалите, в интерес на истината, ме кефят :D

  17. Emmie O.

    Абсолютно съгласна за избора на челната тройка. Супер (:

  18. Gimme Shelter e велика класа :)

  19. Еми Оу, радвам се, най-сетне човек, който разбира от филми :D :D Получаваш бира и шоколад от мен :D

    Вал, и ти ли си фен на Мик Джагър :D ?

  20. Включил си прекрасни филми, въпреки че не съм напълно съгласен с класацията. Бих поставил „Шофьор на такси“ и „Междузвездни войни“ малко по-напред. Но за 1во място подкрепям на 100% :)

  21. Ангеле, сега като се замисля, определено харесвам „Шофьор на такси“ повече от „Пеперудата“, и аз се опасявах, че е много назад. Бих го променил, признавам :). Но специално за Междузвездните, по-скоро следващите серии заслужават да са по-напред, а и не исках детската ми мания да повлияе върху класацията :)

  22. уникална селекция, трябва да си ги прегледам за пореден път, поздрави до всички

  23. Не само това Ламот :) Смятам Ролинг Стоунс за най – великата група:) Дори и гледах лайфа в Букурещ през 2007 год. А Gimme Shelter върви със задължителното гледане на Sympathy for the Devil :)

    http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=2325540

  24. tutankhamon661

    Много добра селекция.
    Що се отнася до АББА, малко от днешните могат да се мерят с тях.

  25. Темата е страхотна,която сте захванали и се надявам да продължавате да и пишете и през новата година. И аз съм съгласна, че единствено Мартин Скорсезе, чрез Робърт де Ниро, успява наистина да създаде пълнокръвен герой, който да ни убеди в непоправимите травми, които нанася войната върху психиката, така че той да не успее да се впише обратно в обществото. Определено не е лесно да ги актъор и да се превъплътиш в роля която е толкова далечна от теб.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com. The Adventure Journal Theme.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 41 other followers

%d bloggers like this: