На бързо по-важното от 50-те
- сформира се НАСА
- основат ЦЕРН
- руснаците построяват първата атомна електроцентрала
- пак те пускат и първият изкуствен спътник в космоса
-откриват двойно-верижната структура на ДНК
…
Рокендролът, заедно с Елвис Пресли и Чък Бери, тресе и владее света.Това са годините и на Франк Синатра, Джуди Гарланд, Бренда Лий, Гай Мичел …. ех, романтични времена.
Джазът и блусовете също са популярни: Ела Фитцджералд, Рей Чарлз, Луис Армстронг, Били Холидей…
През 50-те се появяват някои от най-значимите и влиятелни литературни произведения:
През това десетилетие излизат от печат “По пътя” на Джак Керуак, “Атлас изправи рамена” на Айн Ранд, “Пнин” и “Лолита” на Владимир Набоков, “Звездни Рейнджъри” на Робърт Хайнлайн ( тогава почва да пише и “Странникът…”), “Марсиански хроники”, “Вино от глухарчета” и “451 по Фаренхайт” на Рей Бредбъри, “Спасителят в ръжта” на Селинджър, “Старецът и морето” на Ърнест Хемингуей, трилогията “Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин, “Казино Роял” на Йън Флеминг, “Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг .
А сега филмите. Едвам събрах десет заглавия, но пък това ще ми остави време да пиша повече по тях:
- 1. 12 Angry Men (1957) – 12 разгневени мъже
Уникален филм, който заслужава всички високи оценки, които получава в класациите. Така е направен, че ще е все актуален (и на техническо ниво) и след 50 години. Цялото действието се развива в една зала, където се сблъскват различни мирогледи, заедно с техните решения, предразсъдъци и лични пориви.
- 2. Det sjunde inseglet (1957) – Седмият печат
Труден за гледане филм, поради цялата символика вкарана от Ингмар Бергман. Представя като цяло модата в европейското кино, в което се използват много метафори, персонификации, хиперболи и т.н. А въпросите за живота и смъртта винаги са вълнували мислителите. Особено когато играеш шах със смъртта. Любим цитат: “We must make an idol of our fear, and call it god“
Всъщност европейската мода през 50-те я подхваща още Жан Кокто с Орфей (1950)
- 3. The Incredible Shrinking Man (1957) – Невероятният смаляващ се човек
Увеличаването и намаляването на образи е била основна технология при съставянето на ефектите през 50-те. “The Incredinle Shrinking Man” е семпла история за човек, който постепенно се смалява, а с ръста героят променя и настройва философията си към света. Имаме известна сцени с котка, която напада смаляващия се човек, докато той е с размери на мишка. Следва и една битка с паяк. През това десетилетие има много филми с огромни паяци – “Tarantula“, “Them!”…, както и филми с огромни чудовища – Годзила, Родан…
Единственият филми на Куросава, който харесвам. Започва атмосферно с дъждовна буря и продължава с история разгледана под различни ъгли. Всеки вижда истината, така както я намери за добре. За мен, това е най-иновативният, най-важният филм на Куросава.
- 5. North by Northwest (1959) – Север-Северозапад
Знаков филм на визуалния магьосник Алфред Хичкок. С него се бележи краят на модата “ноар” , която царува на екрана от 40-те до средата на 50-те. Всъщност Север-Северозапад съдържа типичните ноар елементи (фатална жена, мистерия с убийство, бавни диалози), но е примесен с приключенски и екшън-мотиви. Нощната гонитбата с автомобили ми е любима сцена от филма:
- 7. The World Stood Still (1951) – Денят, в който Земята спря
Стилна фантастика, една от най-добрите дотогава.
- 8. Сцената с конните надбягвания от “Бен Хур“(1959)
Това е култова сцена, превърнала се емблематична за киното, за зрелищното такова. Филмовият епос “Бен Хур” е мъчителен за гледане, най-вече заради близо 4-те часа продължителност, но все пак остава в историята с това грандиозно конно надбягване.
.
9. Some Like It Hot (1959) – Някои го предпочитат горещо
Изглежда всички го харесват този филм с иконата на 50-те – Мерилин Монро. Аз не чак толкова, но все пак има нещо в него.
10. – Десетото място е за Ед Ууд – най-бездарният режисьор в историята на киното, който е творял именно през 50-те. Филмите са му толкова нескопосани, че и до днес хората ги е кеф да ги гледат и да се радват на грешките: космически чинии, които се крепят с конци, а конците се виждат; логически несвързани сценарии; евтини специални ефекти и т.н. След като се проваля в начинанието, Ед Ууд започва да снима порнографии, както и да пише еротични романи:)
Е, това е от 50-те. Сто процента съм пропуснал много неща :/ Можех поне да спомена Forbidden Planet, който ако не беше излязъл, нямаше да се появят сигурно и Междузвездните войни.
Като цяло бих гледал пак само един филм – “12 Angry Men”
А, и честита баба Марта






март 1, 2012 at 12:45 am
Интересна статия.Не е суха статистика и ми дава много нови-стари неща за гледана.Добра подсказка Лам
март 1, 2012 at 12:57 am
“Me se like it” – a lot!!!
време не остава за коментар – това не значи, обаче, че не те чета!
март 1, 2012 at 1:16 am
Една малка забележка:: книгата на Джак Керуак се казва на български “По пътя”, а не “На пътя”.
март 1, 2012 at 9:20 am
Бен Хур и аз само с тая сцена го помня, също и с мащабното си ниво на Оскарополучаване и мощния си постер.
50-те обаче винаги ще свързвам с изгрева на Ал Хичкок – “Strangers in a Train”, “Dial M for Murder”, “Rear Window”, “Vertigo”, първите стъпки в параноята.
Обаче забелязвам, че си изпуснал един от най-добрите военни филми за оня период – “The Bridge on the River Kwai” – голяма класика в жанра, особено за времето си.
И разбира се – “Седемте самурая” на Куросава.
март 1, 2012 at 9:49 am
Скротуме, Бен Хур и днес изглежда добре, наистина един от най-мащабните и важни филми за времето си
Обаче тия 4-ри часа ми дойдоха в повече като го гледах преди години. А тази сцена с надбягванията и днес някои трудно могат да я направят
Особено бг режисьори.
Гледах да включа по един филм от всеки режисьор, а и да ти кажа не съм голям фен на останалите неща на Куросава. Иначе Хичкок наистина е велик, но Север-Северозапад го помня най-добре. Заедно с Rear Window ,де
Светлана, много мерси за забележката
Много ме е срам, че я направих, даже съм още учуден как съм я допуснал, но като бързам, така се получава
Светли, знам че твоята би изглеждала по-различно
сигурен съм, че можеш да добавиш много неща
Лили, гледах да няма много статистика и да е максимално кратка, и едновременно разнообразна
Не знам дали се е получило, но се радвам, ако се е харесала поне на някого
март 1, 2012 at 10:35 am
Като стигнеш до немите филми дай сигнал:)))):P;)
март 1, 2012 at 10:40 am
И аз да кажа, че “The Bridge on the River Kwai” е един от най-великите филми правени някога. Не се учудвам, че си го пропуснал, защото всички знаем, че от кино разбираш, колкото баба ми от квантова механика.
А Ед Ууд защо си го включил?
Аз все още не съм гледал “Седмият печат” и “Бен Хур”.
март 1, 2012 at 10:40 am
Като стигнеш до немите филми дай сигнал:D:P;)
март 1, 2012 at 11:40 am
Аз да не разбирам от филми ?!
Ностро, не та обичам повече
Дори и да е така, можеше да излъжеш и да кажеш че съм супер-дупер спец, като на приятел
Ама ти… Но моур лоув
Онди, ще призная, че в колекцията ми от *пиратски* ДВД-та нямам много филми от преди 50-те, а и не съм ги класифицирал в имдб
Тези класации ги почнах много отдавна, точна там 
Така че, това вероятно ще е за последно
март 1, 2012 at 11:53 am
VERTIGO е филмът. Плюс Чаплин в Светлините на рампата. Плюс още няколко филма споменати в коментарите . Пропуск е и Peeping Tom. Но той е свръзката и спойката между филмите на Хичкок и джало началото поставено от Марио Бава.
март 1, 2012 at 11:59 am
Вертиго, дето един искаше по-много сложен начин да убие жена си, нали?
“12 разгневени мъже” е наистина уникален и е още един пример как се прави качествено кино, без големи бюджети…
))
Ламот, за анимации кога ще пускаш пост?
март 1, 2012 at 1:01 pm
Той , Той
Дори U2 го харесват и спретнаха парче по този филм.
март 1, 2012 at 1:18 pm
“Вертиго”, подобно на “Непознати във влака”, е с адски зле скалъпена фабула. На Хичкок харесвам 3-4 филма. На първо място е “Птиците”, следван от “Марни”, “Север-северозапад” и “Заден прозорец”. В тези си е хванал приличен сюжет, а не някакъв съшит с бели конци. Навремето бях чел един сборник с подбирани от него криминални разкази с неочакван край и половината бяха доста жалки.
март 1, 2012 at 1:46 pm
Е, то “Птиците” се харесват масово.
Кой не е гледал с подозрение скупчвания на пернати, гледащи лошо…
А в “Задния прозорец” си зяпал пируетите на балерината и изобщо не си обърнал внимание на сюжета, не ми се прави..
О, даааа…U2 много се вихрят тук…
март 1, 2012 at 4:30 pm
Ел, пак ме излови.
март 1, 2012 at 7:57 pm
Ел,
))))))
преста’яш ли си, наскоро ми доде наум даже, да ги включа в порно готик-вамп вакханалия, много са популярни пернатите откъм въздействия
март 1, 2012 at 1:16 pm
И аз да кажа :Р Средата на 50те “изгрява” един вид и звездата на Хамър. Личен фаворит ми е The Quatermass Xperiment, но през тези години започват и франчайзите за Дракула, Франкенщайн, Мумията
март 1, 2012 at 3:03 pm
Силенциум, току що изгледах трейлърите на Quatermass и изглеждат много яки, приемам го като голям пропуск от моя страна
Ще ги гледам
Много се кефя на такива хоръри с чудовища от 50-те
Като например Тарантула – вероятно е бил много як за времето си. За Дракула и Франкенщайн съм сигурен, че франчайзите са почнали по-рано де, през 30-те години са били хит. Може и да бъркам де
Ел, някой ден може и да направя за анимации, ама те са толкова много, че ме е страх да почна
12 разгневени мъже си е вечен шедьовър, много го харесвам
Аз традиционно се радвам на всяка анимация
Добре де, и аз признавам, че се заглеждах как се облича мадамата
Между другото, точно на този филм кинематографията е уникална!
Ностро, аз харесвам Север-Северозапад най-много от нещата на Хичкок, заради по-приключенския му характер, топлите и приятни цветове, както и заради някои революционни ефекти за времето. Следват Птиците и донякъде Прозореца. Останалите му неща ми изглеждат банални и доста сходни, въпреки майсторството на великия англичанин
Свалих си филма за Квай, да не ми се караш
Знаеш, че не харесвам военни филми, но ще го гледам заради теб
Вал, като спомена Чаплин, онзи ден му четох биографията
Роден е в цигански катун, майка му вероятно е била еврейка, но няма доказателства, баща му е от ромски произход и е бил пияница, били изключително бедни, но въпреки това успява да стане нещо от него. Интересна история
Съвсем забравих че има произведения и през 50-те, мислех, че след 30-те и 40-те, бавно изчезва
март 1, 2012 at 3:06 pm
Ел, говорех за Rear Window, дано ме разбра
)
Никой ли няма да ме хока за липсата на “Аз пея под дъжда”
?
март 1, 2012 at 3:19 pm
Ма как ще те разбера…
Говориш за оня воайор и мързеланата, дето си смъкваше кученцето с кофичка в двора…:p
Ще ти свия чадъра, ей!
март 1, 2012 at 3:20 pm
Ламоте, аз говорех за франчайзите на Хамър… Иначе на Юнивърсъл почват двадесетина годинки по-рано, да
март 1, 2012 at 3:42 pm
Силенциум, аа, моя грешка
пак не съм разбрал
Хамър не съм го чувал
Е, нали трябва да се научават нови неща
Ел, защо пък чадъра? аз и без това почти винаги си го забравя в работата и се връщам вир-вода вкъщи
Това с кученцето трябва и аз да го пробвам, че пнякога ме мързи да го развеждам.
Ама моето е 50-60 килограма, като кон е, ще ми трябва лодка
март 1, 2012 at 5:51 pm
Не си!!!1 (единицата е много важна!) Не си? (Макар че сигурно си, но не се сещаш сега) Бързо да се образоваш (или припомниш) :Д
http://en.wikipedia.org/wiki/Hammer_Film_Productions
E , сега вече кутията бонбони не ти мърда :Р (Може и бирени да са :Д)
март 1, 2012 at 6:42 pm
Аз много се обърках… къде ме прати? Коя година сме за бога? И искам доказателства!
))))))
п.с.
исках да кажа нещо умно,напр. “Фантомас”, “Човекът амфибия” , а то се оказа, че само аз съм си мислела, че са много стари и им се извиних публично.
После се сетих “Чочарка” , със София Лорен и Белмондо, ама пък филма е граничен, че по тази логика и “Сладък живот” трябваше да е тук”, демек не става…
“Рашмон” на Куросава, пък е 50 – та…
Сега нямам отсрамване… и ако повтарям някого съвесем, така че ми се усмихнете снизходително, един вид, трайте си, да не разбирам
“Гару, Гару – човекът, който минава през стени”
“Фанфан Лалето” – с Жерар Филип и Джина Лобриджида;
“Тил Ойленшпигел”;
“Опасни връзки”, все с Жерар Филип, падах си по него,
“Парижката света богородица” и още няколко с Джина, които са ми мъгла,
“Ни чул, ни видял” с Луи дьо Финес,
Оли, обещала съм ти, винаги да те засенчвам в излагането
)))))))))))
март 1, 2012 at 7:01 pm
В крайна сметка добре ти се получиха тези класации. Макар и да си изказах някъде мнението за киното отпреди човек да се роди.
март 2, 2012 at 12:54 am
Силвър, това е за да си спомнят хората за добрите стари времена, в които не сме живели. То мама още не е била родена тогава се, камо ли аз
)
Еха, Зеленгорова, определено си по-романтично настроена :р От 50те години са най-ранните филми на София Лорен, а тя тогава е била истинска сирена. Тя и днес изглежда добре
Сигурен съм, че съм гледал нещо с Жерар Филип, но не си спомням какво
Човекът Амфибия по Беляев ли? Виж и руското кино от онова време не ми е познато
Охооо, Силенциум, Cave Girls! Любимият ми франчайз! Споменах при 60-тарките! Тия Хамър са били великани
)
март 3, 2012 at 4:32 pm
Много интересна класация, трябва да ги прегледам за подсещане, целия блог имам много интересни постове, уникални листи, благодаря че постирате и споделяте тук с всички нас, много поздрави и продължавайте така, пожелавам приятен ден на всички
март 10, 2012 at 10:04 pm
[...] тази епоха (както примерно в момента Lammoth – чо прави в тези постове), то „Артистът” ще бъде споменат. И не е редно да не му [...]