The Road – Пътят

Защо "пътят" не е цветен?

Защо "пътят" не е цветен?

Поредната среща на киното с литературата. Причината? Кормак Маккарти и въпроса, който си задава – по кой път сме тръгнали?

Светът на литературата е необятен, там невъзможни неща няма. От това се възползва и Маккарти, който чрез магията на перото е направил един монументален експеримент – премахва биосферата на Земята. Какво е мястото на човека в този свят без растения, животни и дори насекоми? Дали осъзнаваме, че сме просто една брънка във веригата на природата и че без нея не ни остава нищо друго освен да се лутаме насам натам по обширния свят, изяждайки последните остатъци от задниците си. Дали  ще съзрем факта, че природата е всичко, което имаме и тя ни дава всичко от което се нуждаем. В тази перфектна машина, може би всяка джаджа е важна и трябва добре да се съхранява…

Самият филм успява да пресъздаде мрачността и атмосферата на книгата. Имах своите съмнения, но холивудската мелачка за пари, този път е изкарала добра кайма. Разбира се, много киномани няма да са доволни от липсата на кой знае какви събития във филма, но със сигурност създателите му успяват да визуализират  идеята на Маккарти (поне до някаква степен). Разбира се,  има някакъв лъч надежда, която се прокрадва в края на книгата/филма, надеждата че няма да си изядем бутовете в края на краищата.

А нещо огладнях, да ви се намира човешко варено?

Categories: Кино, Литература | Tags: , , , , , , , | 6 коментара

Навигация в публикациите

6 thoughts on “The Road – Пътят

  1. Много ми хареса ревюто ти и веднага си го изтеглих. Наистина си заслужава. Достатъчно силен, за да те накара да се вкараш във филма. Още отначало си казах „Щом няма хлебчета, бутчета… какво ядат. Освен да ядат…“ Така се и оказа. Накрая имаше лъч надежда, но временна. Всички бяха на доизживяване.
    Ако се случи нещо подобно, имам съседи, които бих изял с радост. :Д

  2. благодаря за добрите отзиви. а хаха не изяждай всички съседи, де. Сигурен съм, че имаш поне една хубава съседка, която да не изяждаш🙂
    Между другото има един много хубав пост-апокалиптичен филм, който може да си гледал. Казва се „Threads“ и е от 1984г. Според мен той е най-добрия в жанра.

  3. Станах в 7,00 в неделя, за да отида на олимпиада, където писах 5 часа по Смирненски, ръката ми хвана артрит и съм толкова нахъсан, че започвам да го тегля. Щом ти казваш, че е най-добър в жанра трябва да е така. Защото мненията ни съвпадат и за Числото Пи (края бе толкова разтърсващ мозъка), Градът на изгубените деца и Странни дни ==> ти имам пълно доверие.🙂

    п.п. не знам защо ми прави проблем това нещо, но когато има нови коментрари не ми ги праща, а уж съм абониран.

  4. дано получиш високи оценки, по-високи и от стълбата в „Приказка за стълбата“. Писането е хубав талант.🙂
    Аз не съм участвал в много олимпиади😦 Не съм много талантлив. Веднъж участвах в кръжок-олимпиада по готвене. Планирах да направя сандвич със специално сирене във формата на лебед, ама докато правех лебеда, изгорях филийката😦

  5. О, при мен е един талант… да не ти говоря. Особено откъм интерпретативни съчинения (изкълчих си езика) съм някакъв гении. Разтягам едни и същи глупости в обем до няколко листа. Изобщо пълен shit. Като добавим това, че ненавиждам 80% от литературата, която се учи по принуда… просто ми трябва оценката.
    А филмът най-после се свали и сядам да го гледам.

  6. лол, аз мразех вапцаров🙂
    кефех се на Яворов🙂
    приятно гледане, Threads e визуален депресант🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: