Cyber-punk movies! Фак да систем!

Появиха се компютрите. С тях и мрежите. Времето и пространството наистина станаха релативни понятия. Дистанцията между Токио, София и Ню Йорк се скъси до няколко секунди. Започна да се заражда и кибер-поколението.Свободомислещо, високотехнологично, непринудено, което не зачиташе ограниченията и предразсъдъците. Постепенно се надигна и сайбър-пънк вълната, която обедини пънкарството, символизиращо бунта срещу системата, и хай-тек течението.

Но какво представлява сайбър-пънк културата? Антиутопично предусещане за бъдещето, изразено чрез цветисти мъдрости? Или пък е борба срещу корпоративното завладяване на обществото и налагането на контрол върху свободата? Може би да, но не е само това. В повечето кибер-пънк книги, филми, ролеви и компютърни игри действието се развива в недалечното бъдеще. Бъдеще в което царуват мощни компании и корпорации, които са захванали като в менгеме цялото общество, налагайки му своите закони и правила.Основни фигури в тях са обикновено хакери, разбивачи на мрежи или просто пътешественици във виртуалния свят. Тези съвременни рицари на доброто и злото, кръстосват шпаги в кибернетичното (мрежово) пространство или т.нар. киб-спейс, където се борят за своите каузи. Използването на техниката по неконвенционален начин, с цел срутване на системата-узурпатор, е често срещан стереотип в кибър-пънк произведенията.

Мнозина сочат класиките от края на седемдесетте и началото на осемдесетте Mad Max, Alien, Blade Runner, Escape From New Yorke и Tron като основоположници на този жанр, но според мен  ренесанс във филмовото изкуство се осъществява в средата на 90-те, когато излизат истинските образци на киб-пънк движението. Затова ще разгледам предимно филми от периода 1995-2000, като 95-та с право може да се нарече годината на сайбър-пънк филмите. Повечето от тях са базирани върху научно-фантастични новели, разкази и комикси, чиито автори са небезизвестните Филип К. Дик, Уилям Гибсън, Брус Стерлинг, Пат Кадигън, Роджър Зелазни и т.н.

*The Tank Girl (1995) – Момиче с танк

Споменавам го първи, защото ми бе любим като бях 12-13 годишен ученик (сега вече не е де). Филмът може да е и ужасно наивен, и в него оръжията да приличаха на водни пистолетчета, но не може да се отрече, че беше култов. Именно този филм бе причината да се появят толкова много мацки с кубинки по улиците. И аз усетих вкуса им. В седми  клас. Взех тетрадката на една девойка за да препиша домашното (което разбира се не бях написал) и моментално получих една кубинка в бедрото. Ауч! 😦

Момиче с танк е по-скоро B-side  филм, в който отсъства какъвто и да е било смисъл, но пък винаги е забавно да гледаме яка пънк-мацка с кубинки, с предизвикателно поведение и неприличен език, яхнала танк и раздаваща ритници наляво и надясно. И най-вече по задниците на лошите корпоративни бойци, чиито работодатели са монополизирали оскъдните остатъци на най-ценното вещество на планетата – водата. Между другото този филм инспирира и авторите  на играта Tomb Raider, излязла година по-късно. Ето и една от най-паметните сцени:

Войник 1: Ей, ти. Гледай ме, когато ти говоря. Тази рана изглежда болезнена, а?
Момиче-танк: Обичам болката.
Войник 1: И какво друго обичаш?
Момиче-танк: Горещо масло. Вакумно засмукване.
Войник 1:  ?!!
Момиче-танк: Хей…кой от вас, красавци, би искал да му сменя маслото?
Войник 2:Не бъди глупав. Тя ще ти го отхапе.
Войник 1: В момента в който усетя зъби, ти ще усетиш олово.
(цип)
Войник 1: Е? Какво чакаш?
Момиче-танк: Ами ще ми трябват микроскоп и пенсетки. Толкова е малък…
(получава ритник)

Момиче-танк: Знаеш ли, трябва да спреш с това.Наистина ме възбуждаш.

(чупи врат)

*The Matrix (1999)- Матрицата

The Matrix

Абсолютен шедьовър, „Матрицата“ може би най-добре и най-качествено илюстрира цялото киберпънк движение. Толкова е добре направен, че след него сякаш не остана какво да се каже още и започна лек упадък в жанра. Историята за машини, създаващи изкуствен, виртуален свят и контролиращи напълно съзнанието на хората, завладя всички ни. Братята Уашовски напълно си заслужиха 4-те Оскара, но след това побързаха да се осерат подобаващо в следващите два епизода.

Интересно е да се отбележи, че първоначално се е предвиждало  ролите на Нио и Тринити да се дадат съответно на Уил Смит и Сандра Бълок, които за наше огромно щастие, отказват предложенията.

Цитат:

Нео: Знам че си там! Мога да те усетя. Страх те е…страх те е от нас. Страх те е от промяната. Аз не знам бъдещето. Не съм дошъл да ти кажа как ще свърши всичко това. Дошъл съм да ти покажа как всичко ще започне. Като затворя телефона, ще отида до хората и ще им покажа това, което ти не искаш да видят. Ще им покажа свят без теб. Свят без правила и контрол, без граници и ограничения. Свят, в който всичко е възможно. Там където отивам, решението винаги е твое.

*Johnny Mnemonic (1995) – Джони Мнемоник

Johnny_mnemonic

Джони Мнемоник е правен по разказ на гореспоменатия вече Уилям Гибсън и всички го очакваха с голям интерес. Идеята бе интересна, бих казал революционна за времето си. Историята е за Джони (Киану Рийвс пак), в чиято глава бе имплантиран кибернетичен чип, побиращ 80 гигабайта информация. Като се има предвид, че харда ми тогава бе 500 MB, аз бях много впечатлен. Та този Джони играе ролята на посредник-носител, който трябва да предостави информацията на неизвестен купувач. Оказва се, че информацията е далеч по-важна отколкото той си е мислил…

Спомням си, че всяко момче в класа мечтаеше да има ръкавици и очила с които да сърфира из мрежата, обръщайки уеб-страниците с шамари. Е, не бих казал, че изпълнението бе перфектно, дори напротив. По-скоро много останаха разочаровани. Да ама аз не бях. Влюбен до уши в кака Дина Мейер и дерзаещ по кибер-ръкавици и очила, аз нямаше как да съм разочарован. Не бих го гледал пак де.

Реплика: Главата ми иска ремонт. Искам градски сандвич. Искам студена мексиканска бира и проститутка за 10 000 долара. Искам ризите ми да са изгладени, както го правят в…“Имперският хотел“…в Токио.

*Hackers (1995) – Хакери

Hackers

А, най сетне стигнахме и до Хакери. В него се разказва за….еми, хакери! Надарени с остър ум и бързи пръсти Хакери, които се изправят срещу алчна корпорация, в опит да разбият нейните конспиративни цели. Всъщност, това е още един филм, чиято визия по-скоро напомня В-side произведение, въпреки участието на Анджелина Джоли и Джони Лий Милър.Когато излезе, филмът веднага се превърна в култ, както и във вдъхновение на редица млади таланти в хакерския бранш. Героят на Дж.Л. Милър беше като кибернетичния Моцарт, едва 11-годишен бе разбил над 1500 системи и предизвикал истински шок на Нюйоркската търговска борса…Е, и Джоли си я биваше, макар прическата й да бе направо ужасяваща.

Реплика: Искаш да разбереш кой съм аз, Zero Cool? Аз съм „Новият световен ред“. Правителствата и корпорациите се нуждаят от такива като теб и мен. Ние сме самураи…..клавиатурни каубои, а всички останали, които си нямат хабер какво става наоколо, са стадото. Муууу!

1984? Това  е печатна грешка. (Джордж) Оруел сега е тук! Живее с нас. Ние сме без имена. Ние сме безименни.

*Pi (1998) – Числото Пи

Pi

Филмът „Пи“ на Дан Аронофски си е истински нискобюджетен диамант в короната на независимото кино.С право може да бъде наречен психо-сайбър-пънк аналог на Дейвид Линч, а „Пи“ да се разглежда като психо-киберпънк версията на „Eraserhead“ или „The Elephant man“. Този филм съвсем сериозно ме накара да променя възгледите си и да разгледам света под друг ъгъл. Потърсих доста информация за числата на Фибоначи, златното сечение, числото 3,14, космически константи и т.н. Е, едва ли си вярвах, че мога да открия Числото,от което могат да се изведе Всичко, но все пак бе интересно.

Цитат: Потвърждавам наблюденията си. Първо, математиката е езикът на природата. Второ, всичко около нас може да бъде представено и разбрано чрез числа. Трето, ако тези числа се опишат се явяват закономерности. Следователно съществуват закономерности навсякъде в природата. Доказателство: Цикличността на епидемиите. Намалението и увеличението в популациите на елените, слънчевите цикли, приливите и отливите на река Нил.Стоковата борса…Това е една обширна мрежа, изпълнена с живот. Организъм. Естествен организъм. Моята хипотеза: вътре в борсата има закономерност, точно пред мен, криеща се зад цифри.

*The City of Lost Children (1995) – Градът на изгубените деца

City of Lost Children

Режисьорът на “ Амели Пулен“ и „Деликатеси“ , Жан Пиер Жьоне,  отново създава един странен с приказността си антиутопичен свят, в който луд учен отвлича деца и краде сънищата им. Тук се мярка и Рон Пърлман със странно продълговатата си глава, играеш ролята на здравеняк от пътуващ цирк. Той тръгва да спасява малкото си братче, като компания му прави и едно осиротяло момиче.   Макар и да не е ортодоксален кибер-пънк, мнозина го причисляват именно към този жанр. Заради изключително екстравагантната си визия и заради формата на черепа на Рон.

* Strange Days (1995) – Странни дни

Режисьор на „Странни дни“ е доста нашумялата напоследък Катрин Бигелоу, а продуцент и сценарист е не кой да е, а бившия й съпруг Джеймс Камерън. В момента двамата са се вкопчили в дуел за Оскарите, но през продуктивната за кибер-пънка 1995, заедно създават филм, който се превръща в истинска бокс-офис катастрофа, въпреки че филма е доста стойностен и получава предимно добри отзиви в пресата.

Историята е наглед проста:  полицай разследва дискове, в които са записани спомени и емоции на хора. В хода на събитията обаче всичко се заплита. Катрин Бигелоу, която никога не се е страхувала да експериментира, според мен се е опитала да направи сайбърпънк филм с елементи от neo-noir-а.

*Ghost in the Shell (1995) – Призрак в доспехи

Няма как да не  спомена и Ghost in the Shell,  определено една от най-добрите анимации (от манга поколението) правени някога.  Следващ стъпките и пътеката прокарана от предхождащия го „Акира“, създателите на „Призрак в доспехи“  успяват да доразвият характерите и създадат една невероятна вселена от мрежи, киборги, хакери и машини. До голяма степен, този филм е повлиял и на филми като „Матрицата“, „Тринадесетият етаж“ и др., които се занимават предимно с въпросите за реалността и фалша на виртуалния свят.

–-

Разбира се има страшно много филми повлияни от кибер-пънк вълната, като хубав списък можете да откриете на много места по интернет.