За Пратчет, котките, мишките и хората

Предистория: Една вечер, докато пътувах из блогоДиска, мярнах един блог, в който се споменаваше за една от книгите на Пратчет – „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“. Извинявам се на автора му, но не си спомням кой беше.  Веднага се сетих, че книгата ми бе подарена на Нова година и сега събира прах в някой рафт . Затова запретнах ръкави и набързо започнах да премятам страници. Страници изпълнени с прозрение и фантастична сатира

Pratchett photo

Плъхско писмо. Първото изречение ще рече "Не пикай, където се храниш", а второто - "Никой плъх да не убива друг плъх"

Подготовка: Kогато се захвана с някоя книга на Пратчет, обикновено се въоръжавам с молив и си подчертавам умопомрачителните му изблици на гениалност. След като прочетох първите няколко страници обаче, веднага се отказах. Просто нямаше смисъл да изпонадраскам цялата книга.

Сюжет: Историята е проста. Но колкото и да е проста, когато зад перото е застанал Тери Пратчет, нещата винаги се объркват, усукват и придобиват драматичен характер. При немного ясни обстоятелства уличният котарак Морис и банда плъхове, тъй де гризачи, изведнъж разбират, че са придобили разум и могат да мислят, говорят и четат. Морис набързо привлича в бандата едно глуповидно хлапе, което свири на свирка, и заедно с гризачите започват да обикалят от град на град с цел печалба на пари. Планът им е тривиален и добре познат от приказките – плъховете гризачите щурмуват града, плашат хората, препикават им запасите. След което се появява глуповидното момче със свирката, подхваща мелодия и пред слисаните погледи на жителите, плъховете го следват и той ги изнася извън града. Заради което общината щедро го възнаграждава.

Всичко се обърква, обаче, когато отиват в Кански Мекиц. Там нашите герои трябва да се изправят пред ЗЛОТО.

Character development: С мисленето идват и проблемите. И главоболията. Много скоро след

Pratchett photo

След като понаучих малко плъхски, успях да драсна това: " Никога не прави анален секс с котка. Може да е болезнено или да потънеш"

промяната, плъховете започват да си задават и множество въпроси. Въпроси за това кое е морално и кое не е, какъв е смисъла на живота, откъде идва всичко. Започва да се разпространява мълвата, че има Голям Плъх Под Земята (!), който е направил всичко, от мишките до хората. Носели се и слуховете и за Костеливия плъх, който идва да взима умрелите. А те ако са били добри плъхчета, той ги отнасял до един тунел близо до големия плъх, и този тунел бил пълен със свястна кльопачка.😀

Не му е лесно и на Морис. Той се опитва да успокои гризачите си и техните морални терзания, като им обяснява че маменето за сметка на правителството е ДОБРО. Защото правителствените пари се дават предимно за войни…

Между Морис и гризачите съществува разбирателство, котаракът си е обещал да не яде нищо, което говори.

Всичко може да изглежда банално и наивно, но никой не може да „види“ света, обществото, цивилизацията, така както го прави Пратчет.

Заключение: За заключение исках да нахвърля няколко цитата от книгата, но понеже ми е доста трудно да избера кое…няма да го направя :Р Остана ми само да си задавам въпроса „Кога ли ще порасна бе да го ркрлк?“

А и още нещо. Тия от Вузев не можаха ли да изкарат по-свястно издание бе да ги ркрлк? Едвам се разтваряше…Да им съхнат оо

Categories: Литература | Tags: , , , | 17 коментара

Навигация в публикациите

17 thoughts on “За Пратчет, котките, мишките и хората

  1. Аха, да ги и „Вузев“ и печатарите! Не стига, че не остават без продажби, ами и гледат да минат възможно най-евтино. Книжката ми се разпадна в ръцете към 20-та страница!😦

    • Може би страниците са генно-модифицирани и са придобили разум, след което са се разбунтували и се отскубнали от подтисничеството на Черна корица…:Р Шегувам се, то и моята е на път да се разпадне😦

  2. ах, как, заразях поста по средата, пуснал си спойлери! СРАМ! хаха най-малко заради психолингвиситичните отенъци ще бъде прочетена.

    • в моя защита ще кажа, че не съм разказал всичко🙂 Добре де, може би прекалих със спойлерите.
      Впрочем, ти си първият, който прави три коментара подред, затова те включвам в Ламотхската Зала на славата. Хм, като се замисля…такава няма все още. Е, блог’н’рола също е добро място…

  3. cinemascrotum

    Пратчет е най-големия!🙂 Книгите му се разпадат, но спомените от тях – никога!🙂

  4. За съжаление и самият Пратчет се разпада (мозъчно).

  5. йес, Пратчет е гений, но гениалността и лудостта винаги се сливат🙂
    е, при някои гениалността липсва де

  6. Аз визирах Алцхаймера му; Пратчет наистина е адски интелигентен автор и сатирик, но заболяването му е изключително иронично и го превръща в някакъв почти трагичен герой, сякаш излязал от собствените му произведения.

  7. И аз тръгах да чета поредната му книга (Вещици в чужбина) с намерението да си отбелязвам най-добрите реплики. Още в началото се усетих…няма смисъл да преписвам дословно.
    Жалко,че болестта прогресира. Въпреки това той е все още активен като писател. Наскоро бе обявил публично по BBC, че е за евтаназията. Не знам дали скоро няма да чуем за поредното самоубийство на човек на изкуството. Знам едно … не искам тази новина.
    А относно „Вузев“. На тези мърди трябва да им се отнемат авторските права. Нестига, че превеждат по книга на 2 години, но си оставят и ръцете по нея (Пощоряване).

  8. Самият Пратчет усеща, че не му остава много време и си е поставил две цели – 1) да помогне на хората боледуващи от Алцхаймер с каквото може, и 2) да екстрактне каквото е останало в главата му. Доколкото знам, на Пратчет вече му е трудно дори да говори.

    жалко, защото книгите му от 2000г. насам са сред най-добрите му произведения, като почнем от Нощна стража, Чудовищна команда, Морис и гризачите, Последният герой и т.н. 😦

  9. Nation възприема като лебедова песен. Не е от поредицата за Диска. Започвал съм да я чета и наистина е нещо велико, но липсата на време си казва думата. Дано „Вузев“ се сети да я издаде в близкото десетилетие.

    Пратчет вече си е наел човек, на когото да диктува и се е сдобил със специално направена програма, която да изписва изреченото от него. Самият той признава, че има идеи за поне още 10 книги, но знае, че това е невъзможно. Ужасяващо е геният в главата му да се губи малко по малко.😦

  10. Чух че и дъщеря му ще помага (тя май също пише). Е, поне се радвам, че изкара и книга за футбола – Unseen Academicals. трябва да си я купя някой път. Мисля, че я видях по сергиите.

  11. nightwishel

    Снощи я започнах. Злобина много кефи…:)
    Вече ще пиша на плъхски!

    • Книгата е много яка, а е уж за деца🙂 Ще я прочетеш нула време🙂 Злобина е култова🙂 Пратчет представя света погледнат под много интересен ъгъл. Напомня „Килимените хора“ в това отношение.

      Аз сега чета „Странник в странна страна“ на Хайнлайн, но последните дни съм зает с утрешния грандиозно дълъг пост.😛

      • nightwishel

        Много ми хареса!
        Злобина адски напомня на мен в някои отношения.😀

  12. Pingback: Книгозавър – “Изумителният Морис и неговите образовани гризачи” – Тери Пратчет

  13. Pingback: "Изумителният Морис и неговите образовани гризачи" - Тери Пратчет - Книгозавър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: