Monthly Archives: март 2010

„Четири след полунощ“ или защо Стивън Кинг е голям

dragon-clock

Пиша това във връзка с един спор….

Както добре знаете, Стивън Кинг е археолог. Той изследва най-мрачните и тъмни области на човешкото съзнание, където много често, под пластовете от време и преживявания, могат да се открият истински архитектурни страшилища.

Ще разгледам едно от големите творения на Стивън „Кралят“ ( и мое любимо), с което се надявам да докажа, че той не е елементарен автор. Става въпрос за  „Четири след полунощ“, произведение съдържащо в себе си четири новели:

  • Библиотечна полиция

Сам Пийбълс работи в малко градче като застрахователен агент и често се забавлява в местния ротариански клуб. Идва ден в който Сам трябва да изнесе реч. За да се подготви за речта, той отива в местната библиотека и заема книга. Библиотекарката го предупреждава, че ако пресрочи датата за връщане на книгата, ще се случи нещо ужасно –  ще прати библиотечния полицай. Уви, по стечение на обстоятелствата, Сам не успява да върне книгата навреме и след него тръгва вече споменатият полицай…

Повече от ясно е, че събитията се развиват предимно в главата на Сам Пийбълс. Всички тези ужасяващи чудовища и вещици са плод на изкривеното му самосъзнание, в резултат на травма от миналото. Някъде там, в някой отдалечен коридор на подсъзнанието си, в една затънтена стая, Сам е заключил спомените от ужасно събитие от детството. Като малък, отивайки към библиотеката, той бива изнасилен от преоблечен като полицай мъж.

Като истински съвременен Зигмунд Фройд, Кинг ни пренася в тази къща на ужасите и ни кара да се питаме дали  Сам може да преодолее тази травма. Дали ще успее да открехне тази врата и да освободи ужасния спомен  и да пробие нова врата, с която да започне нов живот.

  • Слънчевото куче

Кевин получава така желаният фотоапарат „Полароид“ за 15-я си рожден ден. Апаратът бива изпуснат и леко ударен, поради което той започва да изкарва едни и същи снимки, независимо накъде е насочен. Снимките изобразяват наближаващо куче. Снимките не са точно еднакви, а с всяка следваща снимка, кучето бавно, кадър по кадър се приближава, готов да се нахвърли и да премине от двумерното към тримерното пространство .

Апаратът е занесен при Поп Мерин, заможен собственик на магазин за всякакви вехтории, който е и нещо като лихвар в малкото градче. Мерин набързо оценява качествата на зловещия „магически“ фотоапарат, мами момчето и си го присвоява. След което започва да търси купувач, който да даде няколко хилядарки за това странно явление.

Тук „археологът“ Стивън Кинг се опитва да изследва човешката алчност и любопитство, и до какви измерения могат да стигнат те. До къде ще стигне Поп Мерин в опитите си да продаде злокобния фотоапарат и дали няма алчността и любопитството му да го доведат до злощастен край.

  • Таен прозорец, Тайна градина

Морт Рейми е писател, напуснат от жена си и живее сам в имението си. Един ден той бива посетен от загадъчен мъж, на име Джон Шутър, който твърди, че Морт е изплагиатствал един разказ от него и търси възмездие. Джон иска от Морт да докаже, че е публикувал въпросния разказ преди него. И ако не го направи, трябва да напише разказ от негово име.

По-късно читателят разбира, че Джон Шутър всъщност е самия Морт Рейми, той е негово превъплъщение и съществува само във въображението му. Морт не може да приеме действителността и това че друг мъж е отнел жената и децата му, не може да приеме и упадъка на кариерата си, както и собствената си изолацията. От подсъзнанието му изскача Шутър, което си е опит за бягство от действителността и реалните му проблеми. Шутър е рожба на всичките страхове и комплекси на Морт, който така и не успява да се пребори с тях.

Филмът „Тайният прозорец“ с Джони Деп, е адаптиран по новелата на Кинг.

  • Ланголиерите

Несъмнено една от най-известните творби на Кинг.

Малка част от пасажери в пътнически самолет се събужда от сън, само за да открие че повечето пътници, включително и пилотите са изчезнали. Малко по-късно разбират, че са попаднали в друго измерение, в един не напълно „жив“ свят, сякаш лишен от реалност. Чува се и дразнещо шумолене. Ланголиерите наближават до тях, изяждащи всяко парченце от минало, изправено пред пътя им.

Кинг ни дава среща с личности, които изглежда не оценяват настоящето и възможностите, които то предоставя. Той поставя реалните си герои в една нереална ситуация. Кои от този сложен по състав набор от характери ще оцелеят и кои няма да издържат на това изпитание? Дали след това оцелелите ще оценят даденият им втори шанс?

През 1995 г. излиза и филм по новелата, режисирана от Том Холанд, който е и голям фен на Кинг.

–––It’s not THE END!–––

Categories: Литература | Етикети: , , , , , , , , | 27 коментара

Van Canto – Master Of Puppets

Отдавна исках да напиша нещо за Van Canto, група която разчупва всякакви фабули и клишета и създава свой собствен стил. Едва днес реших да отдам заслуженото и да ги включа в Lammothland хрониките, след като мярнах статията на metalnews, а после видях, че е пусната по youtube и кавър версия на  „Master Of Puppets“ – вечната класика на Металика.

Van Canto са вокален състав, чийто гласове напомнят на „а капела“, т.е. хорово пеене. Не използват музикални инструменти освен перкусии, а бек-вокалите имитират  останалите инструменти. Бандата е основана едва преди 4-ри лета, но вече имат три албума. Съвсем наскоро излезе на пазара и най-новото им творение – „Tribe of Force“.   В албумите им неизменно участват и гост-музиканти, сред които и величието Ханзи Кюрш oт Blind Guardian.

Categories: Музика | 10 коментара

Пратчет и киното

  • ПOДВИЖНИ ОБРАЗИ (1990more at LammothPro
Подвижни образи

Подвижни образи

Photos: (see all | slideshow)

pratchett

Overview

User Rating: imdbpratchett

BOOKmeter:   Up 50% in popularity this week. (nobody knows why)

Director:   Тери Пратчет

Writers:   Тери и Лин Пратчет

Genre:   фентъзи | комедия | сатира see more »

Plot: Камерите работят (а това означава, че духчетата трябва да рисуват много бързо) във фантастичния свят на Диска, където са открили магията на белия екран. Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора (Holy Wood)? Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите филмови звезди трябва да открият отговора…

NewsDesc: ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога…

User Reviews: Bloody Fucking Brilliant!

–––––––––––––––––––––––––––––––-

Cast:

Виктор Тугелбенд ………………….Виктор Мараскино/Коен Варварино

Тида “ Джинджър“ Уидъл ……….Делорес дйо Грях

Гаспод…………………………………..Кучето-чудо

Дилбър………………………………….Дилбър Сам Си Прерязвам Гърлото

Среброриб…………………………….Алхимик, баща на киното

Муструм Ридкъли…………………..Архиканцлер

Скалата…………………………………Скала, трол

See more »

–––––––––––––––––––––––––––––

Additional Details:

Also known as: „Moving pictures“(UK title)

Pages: 417 страници

Kartinki: Ноу Картинки

Publisher: Вузев (уууууууууу)

––––––––––––––––––––––––––––––––

Quotes:

„БУУУУМ! Взривът размята прозорците, вратата и по-голямата част от покрива. Какво друго очаквате на „Улицата на Алхимиците“?…Взривовете бяха част от пейзажа“ …

-„После обаче човек отхапваше от наденичката и научаваше за кой ли път, че Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото успява да употреби и онези части на животното, които и самото животно не подозира, че притежава. Диблър бе стигнал до прозрението, че ако сложиш в изобилие пържен лук и горчица, ще накараш хората да ядат каквото и да било.“

– “ Веднъж тролката Кехлибар тръгнала да носи вечерята на своя трол Яспис в пещерата и го заварила….с друга тролка. Прибрала се у дома, взела боздугана и отишла да го пребие до смърт – прас, прас, прас. Щото бил неин трол, пък я излъгал. Много романтична песен“ –  Скалата, със сълзи на очи, разказва за романтична тролска песен.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

USER REVIEWS:

„Bloody fucking brilliant !“

Author: Lammoth, from Sofia

С книгата си „Подвижни образи“ Тери Пратчет този път ни потапя в света на киното. А киното, само по себе си, е един огромен океан на въображението. Като добавим пъстрите багри и магически цветове, които неизменно присъстват в новелите на Пратчет, се получава една истинска сюрреалистична книга за историята на киното. Нито едно име, събитие или заглавие не е  случайно тук:

Мястото, където се развиват събитията, Свещена гора (Holy wood), не е случайно.

Или пък името на едно от главните действащи лица – Среброриб (всички знаем ролята на среброто във фотографията), щур алхимик, който си е чиста проекция на Люмиер в нашия свят.

А  Дилбър си е  превъплъщение на съвременните, алчни и знаещи как да привлекат вниманието на публиката режисьори и продуценти. Като бивш уличен продавач на сандвичи, той знае как да шитне продукцията си. За него казват, че като продавач е можел  „да продаде наденичките дори на хора, които вече са ги купували от него.. А който е способен да продаде наденичките на господин Диблър два пъти на един и същ човек, ще продаде каквото и да било.“ Дилбър може би е някакъв първообраз на Джеймс Камерън, а както знаете той успя да ни пробута „Титаник“ и да спечели цяло състояние от това.

Появяват се и първите звезди. Такива са Виктор и „Джинджър“. Виктор олицетворява онези зализани филмови герои от 30-те и 40-те, с тънки мустачки, „които при едно осветление го правеха по-привлекателен, а при друго подлъгваха, че току що е пил гъст шоколадов шейк“. „Джинджър“ пък е от градче, за което „сигурно не сте и чували“ и за нищо на света не иска да се върне в него и пак да дои крави.  Щастието на Джинжър и Виктор се усмихва и те стават първите големи звезди в първия наистина голям филм – „Издухани“ (приликата с „Отнесени от вихъра“ е напълно случайна).

Тук е и кучето-чудо Гаспод, който може да говори и да мисли дори по-добре от някои артисти. В киното животните могат и да говорят. Тролът Скалата (който в последния момент избира този псевдоним за сметка на Кремъка) олицетворява онези големи, мускулести и неособено интелигентни актьори. А такива като него има много в Свещена Гора.

Проницателният ум на Тери Пратчет е успял майсторски да изографиса света на киното, от началната до комерсиалната епоха на неговото развитие с всичките му дребни детайли. И с много хумор. Такъв какъвто ние си го знаем. Едновременно с това, някак много леко, Пратчет успява и да вмъкне някои и по-тъмни страни на Хълма с големите букви – самозабравянето, лицемерието, прекомерната суетност, алчността, фалша на целия този свят. Той осъзнава силата на киното и въобще на медиите. То е способно да промени самата тъкан на реалността – то може да промени мнението, мисленето, поведението на много хора. Реалността е в опасност…

Въобще, „Подвижни образи“ е роман,

който не бива да бъде пропуснат от нито един киноман…(хей има и рима!)

Categories: Кино, Литература | Етикети: , , , | 8 коментара

Блог в WordPress.com.