Пиша това във връзка с един спор….
Както добре знаете, Стивън Кинг е археолог. Той изследва най-мрачните и тъмни области на човешкото съзнание, където много често, под пластовете от време и преживявания, могат да се открият истински архитектурни страшилища.
Ще разгледам едно от големите творения на Стивън „Кралят“ ( и мое любимо), с което се надявам да докажа, че той не е елементарен автор. Става въпрос за „Четири след полунощ“, произведение съдържащо в себе си четири новели:
- Библиотечна полиция
Сам Пийбълс работи в малко градче като застрахователен агент и често се забавлява в местния ротариански клуб. Идва ден в който Сам трябва да изнесе реч. За да се подготви за речта, той отива в местната библиотека и заема книга. Библиотекарката го предупреждава, че ако пресрочи датата за връщане на книгата, ще се случи нещо ужасно – ще прати библиотечния полицай. Уви, по стечение на обстоятелствата, Сам не успява да върне книгата навреме и след него тръгва вече споменатият полицай…
Повече от ясно е, че събитията се развиват предимно в главата на Сам Пийбълс. Всички тези ужасяващи чудовища и вещици са плод на изкривеното му самосъзнание, в резултат на травма от миналото. Някъде там, в някой отдалечен коридор на подсъзнанието си, в една затънтена стая, Сам е заключил спомените от ужасно събитие от детството. Като малък, отивайки към библиотеката, той бива изнасилен от преоблечен като полицай мъж.
Като истински съвременен Зигмунд Фройд, Кинг ни пренася в тази къща на ужасите и ни кара да се питаме дали Сам може да преодолее тази травма. Дали ще успее да открехне тази врата и да освободи ужасния спомен и да пробие нова врата, с която да започне нов живот.
- Слънчевото куче
Кевин получава така желаният фотоапарат „Полароид“ за 15-я си рожден ден. Апаратът бива изпуснат и леко ударен, поради което той започва да изкарва едни и същи снимки, независимо накъде е насочен. Снимките изобразяват наближаващо куче. Снимките не са точно еднакви, а с всяка следваща снимка, кучето бавно, кадър по кадър се приближава, готов да се нахвърли и да премине от двумерното към тримерното пространство .
Апаратът е занесен при Поп Мерин, заможен собственик на магазин за всякакви вехтории, който е и нещо като лихвар в малкото градче. Мерин набързо оценява качествата на зловещия „магически“ фотоапарат, мами момчето и си го присвоява. След което започва да търси купувач, който да даде няколко хилядарки за това странно явление.
Тук „археологът“ Стивън Кинг се опитва да изследва човешката алчност и любопитство, и до какви измерения могат да стигнат те. До къде ще стигне Поп Мерин в опитите си да продаде злокобния фотоапарат и дали няма алчността и любопитството му да го доведат до злощастен край.
- Таен прозорец, Тайна градина
Морт Рейми е писател, напуснат от жена си и живее сам в имението си. Един ден той бива посетен от загадъчен мъж, на име Джон Шутър, който твърди, че Морт е изплагиатствал един разказ от него и търси възмездие. Джон иска от Морт да докаже, че е публикувал въпросния разказ преди него. И ако не го направи, трябва да напише разказ от негово име.
По-късно читателят разбира, че Джон Шутър всъщност е самия Морт Рейми, той е негово превъплъщение и съществува само във въображението му. Морт не може да приеме действителността и това че друг мъж е отнел жената и децата му, не може да приеме и упадъка на кариерата си, както и собствената си изолацията. От подсъзнанието му изскача Шутър, което си е опит за бягство от действителността и реалните му проблеми. Шутър е рожба на всичките страхове и комплекси на Морт, който така и не успява да се пребори с тях.
Филмът „Тайният прозорец“ с Джони Деп, е адаптиран по новелата на Кинг.
- Ланголиерите
Несъмнено една от най-известните творби на Кинг.
Малка част от пасажери в пътнически самолет се събужда от сън, само за да открие че повечето пътници, включително и пилотите са изчезнали. Малко по-късно разбират, че са попаднали в друго измерение, в един не напълно „жив“ свят, сякаш лишен от реалност. Чува се и дразнещо шумолене. Ланголиерите наближават до тях, изяждащи всяко парченце от минало, изправено пред пътя им.
Кинг ни дава среща с личности, които изглежда не оценяват настоящето и възможностите, които то предоставя. Той поставя реалните си герои в една нереална ситуация. Кои от този сложен по състав набор от характери ще оцелеят и кои няма да издържат на това изпитание? Дали след това оцелелите ще оценят даденият им втори шанс?
През 1995 г. излиза и филм по новелата, режисирана от Том Холанд, който е и голям фен на Кинг.
–––It’s not THE END!–––
Lammoth's Blog 
Последни коментари