- ПOДВИЖНИ ОБРАЗИ (1990) more at LammothPro
Photos: (see all | slideshow)
Overview
BOOKmeter: Up 50% in popularity this week. (nobody knows why)
Director: Тери Пратчет
Writers: Тери и Лин Пратчет
Genre: фентъзи | комедия | сатира see more »
Plot: Камерите работят (а това означава, че духчетата трябва да рисуват много бързо) във фантастичния свят на Диска, където са открили магията на белия екран. Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора (Holy Wood)? Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите филмови звезди трябва да открият отговора…
NewsDesc: ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога…
User Reviews: Bloody Fucking Brilliant!
–––––––––––––––––––––––––––––––-
Cast:
Виктор Тугелбенд ………………….Виктор Мараскино/Коен Варварино
Тида “ Джинджър“ Уидъл ……….Делорес дйо Грях
Гаспод…………………………………..Кучето-чудо
Дилбър………………………………….Дилбър Сам Си Прерязвам Гърлото
Среброриб…………………………….Алхимик, баща на киното
Муструм Ридкъли…………………..Архиканцлер
Скалата…………………………………Скала, трол
See more »
–––––––––––––––––––––––––––––
Additional Details:
Also known as: „Moving pictures“(UK title)
Pages: 417 страници
Kartinki: Ноу Картинки
Publisher: Вузев (уууууууууу)
––––––––––––––––––––––––––––––––
Quotes:
–„БУУУУМ! Взривът размята прозорците, вратата и по-голямата част от покрива. Какво друго очаквате на „Улицата на Алхимиците“?…Взривовете бяха част от пейзажа“ …
-„После обаче човек отхапваше от наденичката и научаваше за кой ли път, че Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото успява да употреби и онези части на животното, които и самото животно не подозира, че притежава. Диблър бе стигнал до прозрението, че ако сложиш в изобилие пържен лук и горчица, ще накараш хората да ядат каквото и да било.“
– “ Веднъж тролката Кехлибар тръгнала да носи вечерята на своя трол Яспис в пещерата и го заварила….с друга тролка. Прибрала се у дома, взела боздугана и отишла да го пребие до смърт – прас, прас, прас. Щото бил неин трол, пък я излъгал. Много романтична песен“ – Скалата, със сълзи на очи, разказва за романтична тролска песен.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
USER REVIEWS:
„Bloody fucking brilliant !“
Author: Lammoth, from Sofia
С книгата си „Подвижни образи“ Тери Пратчет този път ни потапя в света на киното. А киното, само по себе си, е един огромен океан на въображението. Като добавим пъстрите багри и магически цветове, които неизменно присъстват в новелите на Пратчет, се получава една истинска сюрреалистична книга за историята на киното. Нито едно име, събитие или заглавие не е случайно тук:
Мястото, където се развиват събитията, Свещена гора (Holy wood), не е случайно.
Или пък името на едно от главните действащи лица – Среброриб (всички знаем ролята на среброто във фотографията), щур алхимик, който си е чиста проекция на Люмиер в нашия свят.
А Дилбър си е превъплъщение на съвременните, алчни и знаещи как да привлекат вниманието на публиката режисьори и продуценти. Като бивш уличен продавач на сандвичи, той знае как да шитне продукцията си. За него казват, че като продавач е можел „да продаде наденичките дори на хора, които вече са ги купували от него.. А който е способен да продаде наденичките на господин Диблър два пъти на един и същ човек, ще продаде каквото и да било.“ Дилбър може би е някакъв първообраз на Джеймс Камерън, а както знаете той успя да ни пробута „Титаник“ и да спечели цяло състояние от това.
Появяват се и първите звезди. Такива са Виктор и „Джинджър“. Виктор олицетворява онези зализани филмови герои от 30-те и 40-те, с тънки мустачки, „които при едно осветление го правеха по-привлекателен, а при друго подлъгваха, че току що е пил гъст шоколадов шейк“. „Джинджър“ пък е от градче, за което „сигурно не сте и чували“ и за нищо на света не иска да се върне в него и пак да дои крави. Щастието на Джинжър и Виктор се усмихва и те стават първите големи звезди в първия наистина голям филм – „Издухани“ (приликата с „Отнесени от вихъра“ е напълно случайна).
Тук е и кучето-чудо Гаспод, който може да говори и да мисли дори по-добре от някои артисти. В киното животните могат и да говорят. Тролът Скалата (който в последния момент избира този псевдоним за сметка на Кремъка) олицетворява онези големи, мускулести и неособено интелигентни актьори. А такива като него има много в Свещена Гора.
Проницателният ум на Тери Пратчет е успял майсторски да изографиса света на киното, от началната до комерсиалната епоха на неговото развитие с всичките му дребни детайли. И с много хумор. Такъв какъвто ние си го знаем. Едновременно с това, някак много леко, Пратчет успява и да вмъкне някои и по-тъмни страни на Хълма с големите букви – самозабравянето, лицемерието, прекомерната суетност, алчността, фалша на целия този свят. Той осъзнава силата на киното и въобще на медиите. То е способно да промени самата тъкан на реалността – то може да промени мнението, мисленето, поведението на много хора. Реалността е в опасност…
Въобще, „Подвижни образи“ е роман,
който не бива да бъде пропуснат от нито един киноман…(хей има и рима!)
Хахаха, ух, че якооо. 🙂 Не съм я чела, но ти такава реклама и направи, че се засрамих от невежеството си.
псссст…ще ти кажа една тайна: aз пък не съм чел нищо на Толстой. Голям резил…ама не казвай на никого 😛
Книгата е много добра, но лично АЗ мисля, че „ПоЩоряване“ е много по!
още не съм я чел, но задължително ще я прочета. Вече е в списъка 🙂
Влиза и в моя списък. Много свежо ревю. И без това съм към края на „Мъжете, които мразеха жените“ (препоръчвам я горещо! Дори хора, които не си падат по крими жанра ще я заобичат)… какво ми пречи да се метна на Тери. 🙂
БТВ, любители преводачи са превели „Нация“ на 65%! УРААА!
Благодаря за информацията! Браво на всички свързани с превода 🙂
Между другото вече има и театралната постановка по „Nation“ на Пратчет. Пълни до дупка Националния театър в Лондон, доколкото разбрах. Ето и трейлър:
Вече успя да ми пробуташ топли наденички.
Отдавна ми се четеше нещо класно след като съвсем сериозно се бях отплеснал по Елис.
Pingback: 2010 in books « Lammoth's Blog