Пратчет и киното

• ПOДВИЖНИ ОБРАЗИ (1990)  more at LammothPro

Подвижни образи

Photos: (see all | slideshow)

Overview

User Rating:

BOOKmeter:   Up 50% in popularity this week. (nobody knows why)

Director:   Тери Пратчет

Writers:   Тери и Лин Пратчет

Genre:   фентъзи | комедия | сатира see more »

Plot: Камерите работят (а това означава, че духчетата трябва да рисуват много бързо) във фантастичния свят на Диска, където са открили магията на белия екран. Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора (Holy Wood)? Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите филмови звезди трябва да открият отговора…

NewsDesc: ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога…

User Reviews: Bloody Fucking Brilliant!

–––––––––––––––––––––––––––––––-

Cast:

Виктор Тугелбенд ………………….Виктор Мараскино/Коен Варварино

Тида “ Джинджър“ Уидъл ……….Делорес дйо Грях

Гаспод…………………………………..Кучето-чудо

Дилбър………………………………….Дилбър Сам Си Прерязвам Гърлото

Среброриб…………………………….Алхимик, баща на киното

Муструм Ридкъли…………………..Архиканцлер

Скалата…………………………………Скала, трол

See more »

–––––––––––––––––––––––––––––

Additional Details:

Also known as: „Moving pictures“(UK title)

Pages: 417 страници

Kartinki: Ноу Картинки

Publisher: Вузев (уууууууууу)

––––––––––––––––––––––––––––––––

Quotes:

–„БУУУУМ! Взривът размята прозорците, вратата и по-голямата част от покрива. Какво друго очаквате на „Улицата на Алхимиците“?…Взривовете бяха част от пейзажа“ …

-„После обаче човек отхапваше от наденичката и научаваше за кой ли път, че Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото успява да употреби и онези части на животното, които и самото животно не подозира, че притежава. Диблър бе стигнал до прозрението, че ако сложиш в изобилие пържен лук и горчица, ще накараш хората да ядат каквото и да било.“

– “ Веднъж тролката Кехлибар тръгнала да носи вечерята на своя трол Яспис в пещерата и го заварила….с друга тролка. Прибрала се у дома, взела боздугана и отишла да го пребие до смърт – прас, прас, прас. Щото бил неин трол, пък я излъгал. Много романтична песен“ –  Скалата, със сълзи на очи, разказва за романтична тролска песен.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

USER REVIEWS:

„Bloody fucking brilliant !“

Author: Lammoth, from Sofia

С книгата си „Подвижни образи“ Тери Пратчет този път ни потапя в света на киното. А киното, само по себе си, е един огромен океан на въображението. Като добавим пъстрите багри и магически цветове, които неизменно присъстват в новелите на Пратчет, се получава една истинска сюрреалистична книга за историята на киното. Нито едно име, събитие или заглавие не е  случайно тук:

Мястото, където се развиват събитията, Свещена гора (Holy wood), не е случайно.

Или пък името на едно от главните действащи лица – Среброриб (всички знаем ролята на среброто във фотографията), щур алхимик, който си е чиста проекция на Люмиер в нашия свят.

А  Дилбър си е  превъплъщение на съвременните, алчни и знаещи как да привлекат вниманието на публиката режисьори и продуценти. Като бивш уличен продавач на сандвичи, той знае как да шитне продукцията си. За него казват, че като продавач е можел  „да продаде наденичките дори на хора, които вече са ги купували от него.. А който е способен да продаде наденичките на господин Диблър два пъти на един и същ човек, ще продаде каквото и да било.“ Дилбър може би е някакъв първообраз на Джеймс Камерън, а както знаете той успя да ни пробута „Титаник“ и да спечели цяло състояние от това.

Появяват се и първите звезди. Такива са Виктор и „Джинджър“. Виктор олицетворява онези зализани филмови герои от 30-те и 40-те, с тънки мустачки, „които при едно осветление го правеха по-привлекателен, а при друго подлъгваха, че току що е пил гъст шоколадов шейк“. „Джинджър“ пък е от градче, за което „сигурно не сте и чували“ и за нищо на света не иска да се върне в него и пак да дои крави.  Щастието на Джинжър и Виктор се усмихва и те стават първите големи звезди в първия наистина голям филм – „Издухани“ (приликата с „Отнесени от вихъра“ е напълно случайна).

Тук е и кучето-чудо Гаспод, който може да говори и да мисли дори по-добре от някои артисти. В киното животните могат и да говорят. Тролът Скалата (който в последния момент избира този псевдоним за сметка на Кремъка) олицетворява онези големи, мускулести и неособено интелигентни актьори. А такива като него има много в Свещена Гора.

Проницателният ум на Тери Пратчет е успял майсторски да изографиса света на киното, от началната до комерсиалната епоха на неговото развитие с всичките му дребни детайли. И с много хумор. Такъв какъвто ние си го знаем. Едновременно с това, някак много леко, Пратчет успява и да вмъкне някои и по-тъмни страни на Хълма с големите букви – самозабравянето, лицемерието, прекомерната суетност, алчността, фалша на целия този свят. Той осъзнава силата на киното и въобще на медиите. То е способно да промени самата тъкан на реалността – то може да промени мнението, мисленето, поведението на много хора. Реалността е в опасност…

Въобще, „Подвижни образи“ е роман,

който не бива да бъде пропуснат от нито един киноман…(хей има и рима!)