Monthly Archives: март 2010

Втори опити за рисуване

Втори, защото първите ми опити бяха отдавна, горе-долу когато бях на 6-7 годинки. Тогава крайният резултат бе плачевен и ясно си дадох сметка, че не ме бива в това. Както и ще видите, нивото никак не се е покачило оттогава насам, но пък рожден ден на бивша съученичка (завършила „История на изкуството“ в НБУ) ми даде повод да се пробвам отново в рисуването. Този път използвайки мишка и Photoshop ( а бе и Paint Brush-a щеше да свърши същата работа), защото ръцете ми трудно боравят с молив. Реших, че ще е подходящо да подаря нещо подобно на човек интересуващ се от изкуство.  Ето и трите драсканици, които успях да сътворя ( с обяснения) за около час 🙂

  • 1. Цифрова разходка из града

Драсканицата е съставена само от цифри и изразява зависимостта ни от цифрите. Всъщност всичко наоколо може да бъде обяснено с цифри.

123

"Цифрова разходка из града"

  • 2. „Букварчета“

Цапаница с буквички. С букви, като части на речта, можем да изразим много неща. Дори можем да рисуваме (или поне да се пробваме)

abc

"Букварчета - разговор"

3. „Господин Питанко пита колоездачите“

Използвал съм само един единствен фрагмент, една питанка, която съм мултиплицирал и трансформирал многократно. С питане може да се стигне далеч 🙂

pitanko

"Господин Питанко пита колоездачите"

Сега остава само да взема фотохартия и да ги разпечатам. Разбира се, купил съм и друг подарък, интересна скулптура от  сексшопа, но понеже така или иначе бях обявен за простак, няма да я покажа. Рожденият ден е в събота. В неделя – реанимация.

С тези напъни и усилия, май достигнах нивото на 8 годишно хлапе. Гордея се със себе си (следва горделива стойка)

Categories: Изкуство | Етикети: , , , | 13 коментара

Футболни ленти

Само след няколко месеца светът ще бъде погълнат от една игра, която мнозина боготворят. Този път магията ще бликне от  страната на Нелсън Мандела, на кимбърлитите и диамантите, както и на вувузелите и техния ужасяващ звук .  Земята е кръгла и се върти, а покрай нея и ние се въртим. Футболната топка също се върти, а едновременно с нея и нашите емоции преминават от едно ниво в друго. Светът ще бъде футбол!

Затова ще разгледам и някои от най-сполучливите, и не дотам сполучливи филми, посветени на най-великата игра.

  • Shaolin Soccer – Шаолински футбол


Със сигурност най-великият филм посветен на футбола въобще.  Не си спомням колко часове съм затрил като малък,  играейки на атарито онази футболна мания „Капитан Цубаза”.  Бях запленен от фантасмагоричните изпълнения и летежи във въздуха. Поради тази причина, направо ми бликнаха сълзи като изгледах Shaolin Soccer, предлагащ уникална смесица от футбол и кунг-фу.  Следвайки формулата на най-добрите и зрелищни хонгконгски каратеки, филмът ни показва футбола такъв, какъвто никъде другаде не може да бъде видян. С ефекти стил „Матрицата“. В студентските ми години, си натъртих яко задника, в опит да повторя изпълненията на Могъщият стоманен крак Линг! Леле, сигурно е изглеждало ужасно смешно отстрани 😦

Култов!

  • Mean Machine / Гаднярът

mean_machine

Вдясно: нашумялата снимка, в която Вини се опитва да откъсне топките на Газа. Така и не разбрах дали Газа изпитва болка, или гримасата е от удоволствие....

Вини Джоунс – автор на някои от най-„красивите“, грубиянски и болезнени изпълнения във футболната игра. Това е човекът, който в един мач насмалко да отскубне топките на друга луда глава – Пол Гаскойн-Газа. Впоследствие Газа му изпратил цветя след мача, а наш Вини му върнал жеста, пращайки му четка за тоалетна.  Туй е то – Вини Джоунс!

Когато правиш филм за футболен сблъсък между затворници и надзиратели, няма по-подходящи имена за главните роли от Вини и Джейсън Стетъм.  Касапницата е гарантирана. Джейсън прави такива шпагати, които биха потресли и  най-закоравелите сърца. Има задявки и заемки от други затворнически филми, които са примесени с типичния суров британски футбол в най-чистите му форми!

  • Green Street Hooligans/ Хулигани
green-street-hooligans-

green-street-hooligans-

Не знам кое е най-голямото дерби на света, но най-свирепото със сигурност е това между Милуол и Уест Хям Юнайтед (членовете на Iron Maiden са направо луди по тях) . Когато има мач между тези два отбора, някои по-тъмни улици на Лондон заприличват на бойни полета, такива каквито и в Ирак не са виждали. Враждата е дългогодишна, а двете агитки имат доста сметки за оправяне. За мнозина футбола се е превърнал в социален отдушник, а свирепите англичани няма къде да си избият енергията. Империята се е разпаднала, няма войни, няма рицарски битки. Затова пък има футбол! Пръква се т.нар. бацил „the English disease” или както е по-известен – хулиганството.

Историята изследва психологията на английските хулигани, както и безсмислието на това явление. Въпреки всички лоши страни на хулиганизма, все пак да си твърд в живота си е задължително. Това го разбира и американският лигльо Мат Бъкнър…

  • Bend It Like Beckham/ Да риташ като Бекъм

Свеж филм, с още по-свежи актьори. Едновременно с шегите и несериозните закачки, са разгледани и някои по-сериозни проблеми , като например интеграцията на малцинствата, сблъсък между различни култури и разбирания и т.н.

  • The Damned United/ Проклетият Лийдс Юнайтед

Брайън Клъф не е просто мениджър на футболен клуб. Той е икона, при това поп-икона. Винаги казва това, което мисли и то по възможно най-циничния начин. Той винаги е бил на първите страници, думите му винаги са скандализирали всички свързани с играта.

„Проклетият Лийдс Юнайтед“ не е автобиографичен филм, това е просто историята на един човек, който живее и „гори“ за работата си. Този човек промени футбола, стъпвайки на върха на Европа с малки провинциални отборчета (носител на КЕШ с Нотингам Ф и шампион на Англия с Дарби К), кретали из ниските нива на английския футбол. Филмът разказва за сравнително неуспешният му период в Лийдс Юн., където може би най-ярко се откроява чепатия характер на Клъф, който винаги е държал на принципите си.

  • The Miracle Of Bern/ Чудото от Берн

Всеки син се нуждае от баща. Всяка нация се нуждае от герои.

Според мен създателите на този красив филм много добре са уловили духа на 50-те, отлично са запечатали (кинематографски) всички емоции, които са предизвиквали футбола и живота в следвоенна Европа. Страхотни са финалните сцени, с компютърно генерирания Ванкдорф щадион, където се играе финала на световното първенство по футбол през 1954 г.

  • Goal/ Гол

Първата част от футболната трилогия „Гол“ бе добре изпипана, за съжаление следващите няколко могат да бъдат пратени в кенефа. Участват и редица големи имена от футболната игра, но някак не ми е много симпатичен.

Categories: Кино, Спорт | Етикети: , , , , | 5 коментара

Арфата

Древна келтска легенда разказва ….

Мъж тръгнал една заран да събере дърва, но паднала мъгла и той се изгубил. Трите му дъщери и съпругата се разтревожили, а най-малката от дъщерите тръгнала да го търси. Дълго го търсила, но така и не го намерила. Плачът й разстроил дори горските леприкони, които за да я утешат й направили арфа. Взели няколко косъма от златните коси  на момичето, събрали клонки и изработили арфата.  А тя щом я докоснала, изтъкала вълшебна мелодия, по която  баща й намерил пътя обратно до дома. Ето и по-осъвременената версия (вече ирландска) на историята:

The Legend of Ireland’s Magic Harp

In the misty hills of Ireland
A long, long time ago,
There lived a lovely Irish lass
Who loved her father so.

One day he went to fetch some wood,
But he did not soon return,
And so his loving daughter’s heart
Was filled with great concern.

She searched for him throughout the day,
And when a fog came in
She wept, for she was fearful
They would never meet again.

Then suddenly, a little band
Of leprechauns came by.
They all were very saddened.
To hear the lovely maiden cry.

They asked if they might have a lock
Of her long and golden hair,
Then tied the silken strands across
A crooked limb with care.

‘Twas a magic harp they’d made,
And when the maiden touched each strand,
The music led her father home
Across the misty land.

And to this day the harp remains
A cherished symbol of
The blessings of the hearth and home
The Irish dearly love.

Арфата заема съществено място в културата на келтите и винаги те са се отнасяли с почит към този инструмент. Всъщност, арфата е била позната още на древните египтяни и постепенно се разпространила в останалите части на древния свят.

Няколко разходки из youtube-a ми дадоха повод да напиша настоящата публикация, по-точно две наистина превъзходни изпълнения на арфа. Едното изпълнение е на един бразилски вундеркинд, който се справя чудесно с „The Trooper“ на Iron Maiden. Второто е на мадама, която се пробва на Metallica и „Fade to Black“.

Categories: Музика | Етикети: , , | 7 коментара

Блог в WordPress.com.