Monthly Archives: април 2010

Кратка мелоразходка по света, в деня на Земята

Да се поразходим ! Благодарение на мрежата можем да обиколим света за няколко минути. Ако интернет е превозното средство, то музиката ще да е горивото.  Да почнем обиколката от Африка:

1. Nnеka и африканската музика

Nnеka е родена в град Вари, Нигерия. От смесен брак е, баща й е нигериец, майка й – германка. Още в ранни години проявява интерес към музиката и започва да пее в училищния хор. Град Вари е и петролен център, което както често се случва, генерира социални и политически проблеми и сблъсъци. Не случайно творчеството на Nneka е със социална насоченост и засяга теми като експлоатация на човешкия труд, толерантност, войни и бедност. Nneka успява да съчетае местния традиционен африкански фолклор с така обичаните в Африка жанрове хип-хоп, реге и ска. В момента живее в Хамбург, вследствие на което се забелязва и европейско влияние върху музиката й:

  • 2. Аzam Ali и мелодиите на Ориента

Азам Али е родом от Техеран, Иран. Още като малка, семейството й имигрира в Индия. Тамошната музика и култура оказва много сериозно влияние върху бъдещата кариера на персийката. Иранската революция през 1979 г. променя плановете на родителите й, и вместо да се върнат в Иран, те заминават в Калифорния. Азам живее там и до днес. Докоснала се до много култури, тя черпи вдъхновение от етнo-музиката, обикновено пречупена през призмата на ориенталските ритми. Записа и версия на българската песен „Изгряла“ , която можете да чуете тук. Тя добавя и съвременни готик и поп елементи, участва и в множество етно-проекти, сред които и Vas и Niyaz:

  • 3. Voltaire и американската мултикултура

Истинското име на Волтер  е Аурелио Ернандес, а сценичния му прякор е взет „назаем“ от прословутия френски възрожденец Франсоа-Мари Волтер. Ернандес е роден в Хавана, Куба, но се е преселил в САЩ по политически причини. За него може да се каже, че е всестранно развит талант. Освен с музика, той се занимава и с визуални изкуства, рисуване на комикси, поезия. Макар и на 43 г., той е професор в нюйоркския School of Visual Arts. Автор е на редица графични новели и комикси, най-популярен сред които е  „Oh My Goth“ (OMG). Като аниматор е заснел множество реклами и кратки анимирани филмчета. Много е трудно да се определи музикалния му стил, въпреки че се счита за представител на готик сцената. Повлиян е най-вече от европейския фолклор, стари градски и пиянски песни,  даркуейв  и т.н. В ютюб стана известен благодарение на култовото му парче „Песента на Вагината„, както и с  „God Thinks„. Любимото ми обаче е:

Общото между тях е, че са деца на Земята и музиката ги обединява. А днес е ден на Земята! На този ден много страни призовават населението да се чувства като една общност, да защитава мира на планетата и да пази красива земна природа! ( поне така пише в уики)

Advertisements
Categories: Музика | Етикети: , , , , , , , | 10 Коментари

Скандални снимки на Ламмотх и разкрития в пресата!

Публично заявявам, че всички слухове в ламотхската преса са измислени и нямат нищо общо с действителността. Возил съм се на камили, но нищо повече. Политическите ми противници искат да поразклатят реномето ми на галантен диктатор, както и да очернят името ми на еколог-защитник, и то в деня на Земята. Виновниците за тези слухове ще бъдат завързани голи на някое дърво и публично ще бъдат нашляпани!

lammoth

Познайте коя от двете фигури на снимката е ламмотх!

Който познае откъде са тези руини, печели награда 🙂

Edit: И да пазите камилите, помислете за тях поне на деня на Земята! Пазете, защото ламмотх обича да се вози на камелс 🙂

Categories: Свят | Етикети: , , | 6 Коментари

Испанската кино армада

След като ламотският кинокораб се разходи до Британия и Франция, той пое южен курс и акостира на испанска земя.

Преди не харесвах испанското кино, бе твърде бавно за моите стандарти, но в последните седмици се наех да изгледам по-известните произведения и останах впечатлен.

Испанските режисьори концентрират вниманието си върху диалозите между действащите лица, сложните социални взаимоотношения между тях, както и върху проблеми, за които обществото избягва да говори. Испанските филми са изпълнени с горещи страсти, секс, ама много секс, насилие и мъдрост. Героите са с какви ли не сексуални ориентации, пораждащи социални сблъсъци от всякакъв характер.

Трима са режисьорите, които ярко се открояват над всички останали. Това са Fernando Trueba, Alejandro Amenabar и Pedro Almodovar. Не случайно те са хората, донесли на Испания всичките 4 Оскара на Академията.

  • Педро Алмодовар, „Ела завържи ме“ и „Жива плът“

Алмодовар е несъмнено най-популярният испански режисьор. Биографията му също е много интересна. Роден е в много бедно селско семейство, а в родното му село дори нямало кино. Баща му трудно четял и пишел, а през по-голямата част от живота си работил като пренасял барели с вино, теглени от мулета. Въпреки това, той държал сина му Педро да е образован и го пратил в религиозно училище-пансион в Касерес. Педро бързо се разграничил и намразил  религията, но поне в града имало кино, където той с голямо любопитство гледал филмите на Хичкок, Фелини, Бунюел, Бергман. Именно тогава Педро решава да преследва мечтата си и да стане режисьор…

Етапите в творчеството на Алмодовар може да се опишат чрез три филма: „¡Átame!“ (Ела, завържи ме), „Carne trémula“ (Жива плът) и „Hable con ella“ (Говори с нея).

ATAME

!Atame!

Ела, завържи ме“  е  любим филм, тъй като това е една симпатична черна комедия, с много шамари (йеа!)  , секс  , бавноразвиваща се любов и други забавни моменти.  Младият Антонио Бандерас играе роялата на Рики –  младеж, пуснат от местния психо-диспансер след кратък романс с шефката. Излязъл навън, той решава да живее като нормалните. Тоест, да се ожени за красивата актриса от списанието. Тя  се снима в еротични филми и с нея иска създаде семейство. Тя, разбира се, не е особено съгласна, затова Рики се принуждава да я отвлече, да я върже на леглото и да й шибне някой друг шамар :). Тя не му остава длъжна, чупи чаша в главата му…Ех романтика…Скоро актрисата Марина, чието сърце никога не се е влюбвало, внезапно осъзнава че не иска да бъде отвързана и че се влюбва в наивния по детски Рики, който  изпълнява всяка нейна прищявка…

По-лекият жанр е бил характерен в началното творчество на Дон Педро.

Друг мой любим филм е „Жива плът„. Чрез него Алмодовар бележи нов етап в творчеството си. Филмите му стават все по-сериозни, а чувствата и взаимоотношенията между

CARNE TREMULA

Carne Tremula

героите се разглеждат с по-голяма дълбочина, ситуациите стават по-сложни и комплицирани. Характерите започват да се променят и развиват с течение на времето. Все още остават обаче някакви остатъци от черен хумор. Така например двамата протагонисти Давид и Виктор се сборичкват в стая, след което се заслушват в коментарите, идващи от телевизора – Атлетико Мадрид вкарва гол на Барселона, а двамцата започват да се радват и прегръщат (тук трябва да спомена, че самият Алмодовар е фен на Атлетико). В „Жива плът“ фокусът пада върху любовта, която може да се проявява под  различни форми. Но накрая, най-истинската форма винаги надделява.

Всичко за майка ми“ и „Говори с нея“  са най-завършените  творби на испанеца, и с които вероятно ще бъде запомнен. Е, на мен не са ми любимите, понеже са малко тежки, но пък Педро забива стрелите си точно в целта.  „Всичко за майка ми“ е най-награждаваният филм в историята на испанското кино, а „Говори на нея“ се счита за връх в творчеството на дон Педрито.

  • Алехандро Аменабар, „Морето в мен“ и “ Агора“

„Моите филми не дават отговори, а задават въпроси“ – така описва творчеството си Аменабар. Роден е в Чили, майка му е испанка, баша му – чилиец. Семейството му се пренася в Испания когато е бил едва на годинка. Аменабар е и чудесен композитор, обикновено той пише музиката към филмите си. Интересното е, че  не успява да завърши университетското си образование, защото многократно е късан на изпита по „Киносценарии и драматургия“.  Но по ирония на съдбата, Аменабар е написал сценариите на всичките си филми досега.

Agora

Agora

В Агора се акцентира върху влиянието на религиозните институции, тяхната демагогия, подтисничество и празнота. Историята на  Хипатия наистина е много добре подбрана, тъй като тя е показателна и напълно разкрива конфликтите между наука и религия, както и отношението на религията спрямо жената .  Поклонниците сляпо вярват в своето превъзходство спрямо друговерците, което довежда и до сблъсъци. Религиите са просто едни военни доктрини за контрол и власт. Макар и фанатиците да продължават да оспорват,  историческите резултати са налице: гонения на учени, обявяването на всяка свободомислеща жена за вещица, изгарянето им на клади, инквизиции, кръстоносни походи, насилствено налагане на дадена религия, убийства. И те продължават и до днес. Едва преди няколко години, папа Йоан Павел II взе, че се извини на Галилей и най-накрая призна, че Земята се върти около Слънцето…и това в началото на третото хилядолетие… Виждаме как индийци и пакистанци се клаха години наред, докато най-накрая разбраха, че не могат да живеят заедно.  Да не говорим за проблемите в Близкия изток, които пак са на религиозна основа. В някои страни жените все още нямат право да гласуват, а се отнасят към тях като завит с чаршафи добитък.

Mar adentro (Морето в мен) бе препоръчан от Катя, благодарности за което.  Присъствието на Хавиер Бардем е осезаемо, а Аменабар сътворява забележителен филм, който

Mar adentro

Mar adentro

наистина те кара да си задаваш много въпроси. „Животът е право, а не задължение“ е основното послание към зрителите. Рамон остава парализиран след инцидент като младеж и почти 30 години е закован на легло. Въпреки любовта и грижите, които полага брат му Хосе и неговото семейството, Рамон е нещастен. Нещастен е, защото не може да докосва хората които обича, не може да отиде до морето, което му е дало и отнело живот. Осъзнава, че ангажира хората около себе си повече отколкото му се иска.  Болката му е и физическа, и душевна. Обществото е изправено пред следната дилема: дали да остави човек да страда и мъчи ежедневно, или да се спрат страданията му и да се отнеме всичко което има – живота. Кое е хуманно и кое не е? Кое желание трябва да бъде изпълнено – това на Рамон или тези на роднините му и на властите?

Особено силен момент във филма е сцената, при която Рамон спори със свещеник, изпаднал в същото състояние. Филм, който с тежестта си ще остави дълбок отпечатък.

За да се убедите в поливалентния талант на Аменабар може да изгледате „The Others“ (Другите), хорър със смразяващата готическа атмосфера и невероятен туист, както и „Abre los ojos“ (Отвори очи)

  • Фернандо Труеба и „Момичето на твоите мечти“

Труеба ще се запомни най-вече с два филма – „Belle Epoch„, който му носи Оскар през 1994, както и с  „La niña de tus ojos“ (Момичето на твоите мечти). Пенелопе Крус окрасява и двете продукции.

На Труеба и Пенелопе дължим най-страхотната, уникална, спираща дъха, готина, майнд блоуинг, невероятна, изключителна, феноменална, суит анд кют, сърцеразтупваща, супер артистична, секси, романтична, страстна, паметна, зашеметяваща, с възбуждащ акцент,  изпращаща в транс, превъзходна, божествена, предизвикателна, медено-мелодична, фантастична, повдигаща духа (и други неща), пленителна, сантиментално привлекателна, дамн факинг гуд сцена в историята. Убедете се сами:

Love

Момичето на твоите мечти“ следва действителни факти и събития. След избухването на гражданската война в Испания, повечето филмови студиа подкрепят републиканците и поради тази причина се налага да заснемат филмите си извън страната, най-често в Германия или Италия. През 1938 г. режисьорът Флориан Рей заедно със тогавашната  звезда Магдалена дел Рио (позната под псевдонима Империо Архентина) заминават за Германия и започват снимките по даден проект. Според легендите самият Хитлер се влюбил до уши в Империо. Използвайки тази история,  Труеба създава своя собствена версия, в която Гьобелс се влюбва в актрисата Магдалена Гранада (Пенелопе). Много зрители могат да сметнат филма за наивен, но той показва политическата бъркотия, която цари в Испания и въобще в Европа по онова време, и то по интересен и забавен начин.

Може да се каже, че „Момичето на твоите мечти“ е инспирирал го голяма степен Тарантино да направи „Гадни копилета“.

Belle Époque

Belle Époque

Труеба печели Оскар с „Belle Epoch“ (Хубаво време). С термина Беле епок (буквално преведено означава Красива Епоха) се отбелязват годините между 1890 и 1914 г., години през които Европа се радва  както на политическо спокойствие, така и на буен икономически и технически прогрес. Но идилията е прекъсната от Първата световна война.

Младият редник Фернандо дезертира от войската и се сближава с Маноло, стар земевладелец с голяма къща и четири дъщери. Маноло търси наследник. Фернандо започва да флиртува с трите по-големи дъщери, като всяка една от тях символизира различните женски начала и сексуалност. Клара е току що загубила съпруга си във войната и търси утеха във Фернандо. Виолета пък е лесбийка и Фернандо я привлича само, когато е облечен с женски дрехи по време на местния карнавал. Третата дъщеря, Росио, е кариеристка и планира сватба с член от кралското семейство, а дезертиралия редник е просто моментно увлечение. Най-малката дъщеря Лус символизира женския наивитет и чистосърдечие. В началото Фернандо не й обръща внимание, но лека по-лека разбира, че именно тя е дамата на сърцето му.

  • … и другите бисери на испанското кино

Pan’s Labyrinth ( Лабиринтът на фавна ) – Гийермо дел Торо е мексиканец, но този уникален филм е заснет в Испания, с участието на испански актьори. Бих го описал като мрачната, по-интелигентна съвременна версия на „Алиса в Огледалният свят“ , чието огледало отразява образа на ужаса от войната, пречупен през всички детски страхове. Страхотен фентъзи-хорър.

Като споменах страхове и хорър, испанците изкараха много успешни филми в този жанр през последните години: „[Rec]„, „El orfanato „, „Frágiles„.

Мюзикълите също са на много високо ниво, най-вече благодарение на Карлос Саура: “ Flamenco“ , „Salome„, „Carmen„, „Tango„.

Иво горещо препоръча Te doy mis ojos и My Life Without Me, не успях да ги изгледам, но съм сигурен че са класа.

И за завършек, представям така обичаната  от испанци трилогия на Сантяго Сехура –  „Торенте„, който пародира холивудските полицайски филми по един разтърсващ начин.

Categories: Кино | Етикети: , , , , , , , , , , | 24 Коментари

Блог в WordPress.com.