Испанската кино армада

След като ламотският кинокораб се разходи до Британия и Франция, той пое южен курс и акостира на испанска земя.

Преди не харесвах испанското кино, бе твърде бавно за моите стандарти, но в последните седмици се наех да изгледам по-известните произведения и останах впечатлен.

Испанските режисьори концентрират вниманието си върху диалозите между действащите лица, сложните социални взаимоотношения между тях, както и върху проблеми, за които обществото избягва да говори. Испанските филми са изпълнени с горещи страсти, секс, ама много секс, насилие и мъдрост. Героите са с какви ли не сексуални ориентации, пораждащи социални сблъсъци от всякакъв характер.

Трима са режисьорите, които ярко се открояват над всички останали. Това са Fernando Trueba, Alejandro Amenabar и Pedro Almodovar. Не случайно те са хората, донесли на Испания всичките 4 Оскара на Академията.

  • Педро Алмодовар, „Ела завържи ме“ и „Жива плът“

Алмодовар е несъмнено най-популярният испански режисьор. Биографията му също е много интересна. Роден е в много бедно селско семейство, а в родното му село дори нямало кино. Баща му трудно четял и пишел, а през по-голямата част от живота си работил като пренасял барели с вино, теглени от мулета. Въпреки това, той държал сина му Педро да е образован и го пратил в религиозно училище-пансион в Касерес. Педро бързо се разграничил и намразил  религията, но поне в града имало кино, където той с голямо любопитство гледал филмите на Хичкок, Фелини, Бунюел, Бергман. Именно тогава Педро решава да преследва мечтата си и да стане режисьор…

Етапите в творчеството на Алмодовар може да се опишат чрез три филма: „¡Átame!“ (Ела, завържи ме), „Carne trémula“ (Жива плът) и „Hable con ella“ (Говори с нея).

ATAME

!Atame!

Ела, завържи ме“  е  любим филм, тъй като това е една симпатична черна комедия, с много шамари (йеа!)  , секс  , бавноразвиваща се любов и други забавни моменти.  Младият Антонио Бандерас играе роялата на Рики –  младеж, пуснат от местния психо-диспансер след кратък романс с шефката. Излязъл навън, той решава да живее като нормалните. Тоест, да се ожени за красивата актриса от списанието. Тя  се снима в еротични филми и с нея иска създаде семейство. Тя, разбира се, не е особено съгласна, затова Рики се принуждава да я отвлече, да я върже на леглото и да й шибне някой друг шамар🙂. Тя не му остава длъжна, чупи чаша в главата му…Ех романтика…Скоро актрисата Марина, чието сърце никога не се е влюбвало, внезапно осъзнава че не иска да бъде отвързана и че се влюбва в наивния по детски Рики, който  изпълнява всяка нейна прищявка…

По-лекият жанр е бил характерен в началното творчество на Дон Педро.

Друг мой любим филм е „Жива плът„. Чрез него Алмодовар бележи нов етап в творчеството си. Филмите му стават все по-сериозни, а чувствата и взаимоотношенията между

CARNE TREMULA

Carne Tremula

героите се разглеждат с по-голяма дълбочина, ситуациите стават по-сложни и комплицирани. Характерите започват да се променят и развиват с течение на времето. Все още остават обаче някакви остатъци от черен хумор. Така например двамата протагонисти Давид и Виктор се сборичкват в стая, след което се заслушват в коментарите, идващи от телевизора – Атлетико Мадрид вкарва гол на Барселона, а двамцата започват да се радват и прегръщат (тук трябва да спомена, че самият Алмодовар е фен на Атлетико). В „Жива плът“ фокусът пада върху любовта, която може да се проявява под  различни форми. Но накрая, най-истинската форма винаги надделява.

Всичко за майка ми“ и „Говори с нея“  са най-завършените  творби на испанеца, и с които вероятно ще бъде запомнен. Е, на мен не са ми любимите, понеже са малко тежки, но пък Педро забива стрелите си точно в целта.  „Всичко за майка ми“ е най-награждаваният филм в историята на испанското кино, а „Говори на нея“ се счита за връх в творчеството на дон Педрито.

  • Алехандро Аменабар, „Морето в мен“ и “ Агора“

„Моите филми не дават отговори, а задават въпроси“ – така описва творчеството си Аменабар. Роден е в Чили, майка му е испанка, баша му – чилиец. Семейството му се пренася в Испания когато е бил едва на годинка. Аменабар е и чудесен композитор, обикновено той пише музиката към филмите си. Интересното е, че  не успява да завърши университетското си образование, защото многократно е късан на изпита по „Киносценарии и драматургия“.  Но по ирония на съдбата, Аменабар е написал сценариите на всичките си филми досега.

Agora

Agora

В Агора се акцентира върху влиянието на религиозните институции, тяхната демагогия, подтисничество и празнота. Историята на  Хипатия наистина е много добре подбрана, тъй като тя е показателна и напълно разкрива конфликтите между наука и религия, както и отношението на религията спрямо жената .  Поклонниците сляпо вярват в своето превъзходство спрямо друговерците, което довежда и до сблъсъци. Религиите са просто едни военни доктрини за контрол и власт. Макар и фанатиците да продължават да оспорват,  историческите резултати са налице: гонения на учени, обявяването на всяка свободомислеща жена за вещица, изгарянето им на клади, инквизиции, кръстоносни походи, насилствено налагане на дадена религия, убийства. И те продължават и до днес. Едва преди няколко години, папа Йоан Павел II взе, че се извини на Галилей и най-накрая призна, че Земята се върти около Слънцето…и това в началото на третото хилядолетие… Виждаме как индийци и пакистанци се клаха години наред, докато най-накрая разбраха, че не могат да живеят заедно.  Да не говорим за проблемите в Близкия изток, които пак са на религиозна основа. В някои страни жените все още нямат право да гласуват, а се отнасят към тях като завит с чаршафи добитък.

Mar adentro (Морето в мен) бе препоръчан от Катя, благодарности за което.  Присъствието на Хавиер Бардем е осезаемо, а Аменабар сътворява забележителен филм, който

Mar adentro

Mar adentro

наистина те кара да си задаваш много въпроси. „Животът е право, а не задължение“ е основното послание към зрителите. Рамон остава парализиран след инцидент като младеж и почти 30 години е закован на легло. Въпреки любовта и грижите, които полага брат му Хосе и неговото семейството, Рамон е нещастен. Нещастен е, защото не може да докосва хората които обича, не може да отиде до морето, което му е дало и отнело живот. Осъзнава, че ангажира хората около себе си повече отколкото му се иска.  Болката му е и физическа, и душевна. Обществото е изправено пред следната дилема: дали да остави човек да страда и мъчи ежедневно, или да се спрат страданията му и да се отнеме всичко което има – живота. Кое е хуманно и кое не е? Кое желание трябва да бъде изпълнено – това на Рамон или тези на роднините му и на властите?

Особено силен момент във филма е сцената, при която Рамон спори със свещеник, изпаднал в същото състояние. Филм, който с тежестта си ще остави дълбок отпечатък.

За да се убедите в поливалентния талант на Аменабар може да изгледате „The Others“ (Другите), хорър със смразяващата готическа атмосфера и невероятен туист, както и „Abre los ojos“ (Отвори очи)

  • Фернандо Труеба и „Момичето на твоите мечти“

Труеба ще се запомни най-вече с два филма – „Belle Epoch„, който му носи Оскар през 1994, както и с  „La niña de tus ojos“ (Момичето на твоите мечти). Пенелопе Крус окрасява и двете продукции.

На Труеба и Пенелопе дължим най-страхотната, уникална, спираща дъха, готина, майнд блоуинг, невероятна, изключителна, феноменална, суит анд кют, сърцеразтупваща, супер артистична, секси, романтична, страстна, паметна, зашеметяваща, с възбуждащ акцент,  изпращаща в транс, превъзходна, божествена, предизвикателна, медено-мелодична, фантастична, повдигаща духа (и други неща), пленителна, сантиментално привлекателна, дамн факинг гуд сцена в историята. Убедете се сами:

Love

Момичето на твоите мечти“ следва действителни факти и събития. След избухването на гражданската война в Испания, повечето филмови студиа подкрепят републиканците и поради тази причина се налага да заснемат филмите си извън страната, най-често в Германия или Италия. През 1938 г. режисьорът Флориан Рей заедно със тогавашната  звезда Магдалена дел Рио (позната под псевдонима Империо Архентина) заминават за Германия и започват снимките по даден проект. Според легендите самият Хитлер се влюбил до уши в Империо. Използвайки тази история,  Труеба създава своя собствена версия, в която Гьобелс се влюбва в актрисата Магдалена Гранада (Пенелопе). Много зрители могат да сметнат филма за наивен, но той показва политическата бъркотия, която цари в Испания и въобще в Европа по онова време, и то по интересен и забавен начин.

Може да се каже, че „Момичето на твоите мечти“ е инспирирал го голяма степен Тарантино да направи „Гадни копилета“.

Belle Époque

Belle Époque

Труеба печели Оскар с „Belle Epoch“ (Хубаво време). С термина Беле епок (буквално преведено означава Красива Епоха) се отбелязват годините между 1890 и 1914 г., години през които Европа се радва  както на политическо спокойствие, така и на буен икономически и технически прогрес. Но идилията е прекъсната от Първата световна война.

Младият редник Фернандо дезертира от войската и се сближава с Маноло, стар земевладелец с голяма къща и четири дъщери. Маноло търси наследник. Фернандо започва да флиртува с трите по-големи дъщери, като всяка една от тях символизира различните женски начала и сексуалност. Клара е току що загубила съпруга си във войната и търси утеха във Фернандо. Виолета пък е лесбийка и Фернандо я привлича само, когато е облечен с женски дрехи по време на местния карнавал. Третата дъщеря, Росио, е кариеристка и планира сватба с член от кралското семейство, а дезертиралия редник е просто моментно увлечение. Най-малката дъщеря Лус символизира женския наивитет и чистосърдечие. В началото Фернандо не й обръща внимание, но лека по-лека разбира, че именно тя е дамата на сърцето му.

  • … и другите бисери на испанското кино

Pan’s Labyrinth ( Лабиринтът на фавна ) – Гийермо дел Торо е мексиканец, но този уникален филм е заснет в Испания, с участието на испански актьори. Бих го описал като мрачната, по-интелигентна съвременна версия на „Алиса в Огледалният свят“ , чието огледало отразява образа на ужаса от войната, пречупен през всички детски страхове. Страхотен фентъзи-хорър.

Като споменах страхове и хорър, испанците изкараха много успешни филми в този жанр през последните години: „[Rec]„, „El orfanato „, „Frágiles„.

Мюзикълите също са на много високо ниво, най-вече благодарение на Карлос Саура: “ Flamenco“ , „Salome„, „Carmen„, „Tango„.

Иво горещо препоръча Te doy mis ojos и My Life Without Me, не успях да ги изгледам, но съм сигурен че са класа.

И за завършек, представям така обичаната  от испанци трилогия на Сантяго Сехура –  „Торенте„, който пародира холивудските полицайски филми по един разтърсващ начин.

Categories: Кино | Tags: , , , , , , , , , , | 24 коментара

Навигация в публикациите

24 thoughts on “Испанската кино армада

  1. Абсолютният връх в творчеството на Алмодовар е „Говори с нея“, според мен. Просто дълбочината, темите, идеите и мотивите са прекрасно завързани:) Хубава статия, но гледай и „Завръщане“, „Прекършени прегръдки“ и „Лошо възпитание“, ще ти се изясни картинката с Педро напълно:)))
    И мерси, че си ме споменал:), да гледаш филмчетата при първа възможност. Първият спечели Испански оскар (Гоя) преди няколко години, наистина много хубав и много.. испански:)

    • Напълно съм съгласен за „Говори с нея“. А „Лошо възпитание“ не го догледах щото беше пълен с гейски сцени🙂 Алмодовар открито си признава, че е гей, ама попрекалил е там, хихи…мисля че жените ще го харесат😀
      Te doy mis ojos ще го гледам при първа възможност😀. А Луис Тосар и тази година спечели наградата на Гоя за най добър актьор с Celda 211.

      • Прав си за гейовете в „Лошо възпитание“😀 аз също го спрях някъде по средата, щото баща ми нахлу в стаята и аз се смутих да не си помисли нещо😀 бях и по-малък де;) но после го догледах и ми хареса, въпреки всичко историята е много интересна.., и Алмодовар е гей, разбира се:) кой друг би разбирал така добре женската и мъжката психика заедно, това му помага по-скоро и нямам нищо против него.. бду, оня ден гледах едно от най-очакваните за 2009 от мен заглавия – „A Single Man“ (понеже стана въпрос за гейове) и филмът е абсолютен връх, много, много добър, ако го има по кината, тичайте да го видите, прекрасен филм, нещото, което най-ме впечатли за 2009 засега..

  2. Явно си голям фен на Пенелъпи, не че аз не съм…🙂 Сега тъкмо Агора ми е на дневен ред и тези дни смятам да го „мина“.
    Само се чудя къде ли се е дянал Алмодовар след Ел Класико миналата събота…🙂

    • в някой гей клуб вероятно😀 Бас ловя, че си пада по Гути хихи🙂
      Иначе и Сехура е фен на Атлетико и в третата (така си мисля) серия на Торенте участваше Фернандо Торес. Сега ще ги видим Атлети срещу Ливърпул🙂

  3. Уауу – „Ела, завържи ме“ явно съм го пропуснала…
    Ще ти препоръчам „Стреляй“ – пак с Антонио Бандерас и Франческа Нери. Малко тежък ми дойде, но дори след толкова години не мога да го забравя…
    Пенелопето е много готина – аз си я нацелих още в Бел Епок, когато беше голишарче още…а каква звезда стана. Пък и завиждам за испанската хубост – аве заради ей такива жени, винаги съм съжалявала, че не съм се родила брюнетка…
    За „Агора“ – не съм го гледала… но пък се сетих, че наскоро Ватикана официално призна, че съществуват извънземни…:)))
    „Лабиринта на фавна“ е шедьовър – бях пуснала пост:
    http://nightwishel.blogspot.com/2010/03/blog-post_668.html

    Покрай Рафаел Сабатини така бях намразила испанците, но заради Бандерас / щото прилича на братовчеда / пък ги заобичах…

    Хайде – весел ламотхски ден!🙂

    • Браво много хубаво ревю, много добре си „разшифровала“ посланието на филма и анализа е отличен🙂

      не бих пропуснал филм с Франческа🙂

  4. Ммм, супер статия, набелязах си няколко филма, които не съм гледала.🙂

  5. Наистина много секс има в испанското кино
    А аз започнах с него с Братовчедката Анхелика на Саура преди доста години
    Препоръчвам и Бигас Луна :))

    • като им гледам филмите си представям испанците като големи ексхибиционисти.😀

      • Оо, да, Бигас Луна:) това за ексхибиционистите е слабо казано:D ако знаете какво ми се случи втория месец в Испания..😀 излизам аз рано сутрин да тичам – към 6ч. беше и във входа на блока в един ъгъл – двама дето…:D познайте какво правеха :Х не им се беше минало само с целувки..😀

      • значи живееш в Испания…якооо🙂 Трябва и аз някой път да отскоча до там. До Барселона за да видя храма и Меси(ята)🙂 както и творенията на Гауди де🙂

      • Бъркаш се, не Гауди, а Гуарди(ола)…🙂

    • аз съм в Мадрид-ско:)))

  6. Вече няколко дни ти смилам статията, на тази си посветил най-много време и емоция, май🙂. Тъкмо прочетох и „британската“ – доста компактна и сдържана (как само толкова за „Две димящи дула“?!, мрън😉 ). Човеко, ти неволно си въплътил темперамента на съответната нация в стила на статиите за киното им!

    На мен в „Mar Adentro“ най-силно впечатление ми направи една от второстепенните теми: за това кое е обич и как се доказва отвъд декларативните дефиниции.

    А иначе е ясно – ще се гледа „Лабиринтът на фавна“!

    • Мерси, аз това и исках, радвам се, че някой забеляза😀
      очевидно е, фен съм на европейското кино, и по принцип на евро-изкуството🙂

      „Mar Adentro“ е много силен филм, като го гледам все ще се сещам, че ти го препоръча😛

  7. Значи не е било неволно🙂, много фино постигнато за търсен ефект. Респект!

    Човек помни неща/места/хора, които са му въздействали на емоционално ниво.

    • Ласкаеш ме🙂
      Хората обикновено ме гонят с тиган в ръка, искайки да чуят какъв звук могат да изкарат от главата ми. Музиканти😀

  8. хаха, прав си Ностромо!

  9. Ех, че хубаво ревю! “ Жива плът“ ми е един от любимите филми. А на “ Всичко за майка ми“ повече ревах, отколкото да гледам.

  10. Анонимен

    Надявам се да не повторя нещо, но ми се стори, че не видях филмите Caotica Ana и The lovers of arctic circle – на Julio Medem – любимите ми!🙂

  11. Благодаря за интересните филми,които ни препоръчвате да гледате повечето вече съм ги.На скоро си свалих и гледах „Морето в мен“,който беше изключително силен и уникален филм,който бих гледала отново и отново, разказващ за това как …“ Болката му е и физическа, и душевна. Обществото е изправено пред следната дилема: дали да остави човек да страда и мъчи ежедневно, или да се спрат страданията му…..'“ много силна и разтърсваща като драма е, винаги е трудно да се вземе едно такова решение особено що се касае до живо същество.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: