Честит „World Press Freedom Day“ от Пратчет

3-ти май, световен ден на свободата на словото и печата. UNESCO посвещава този ден на колумбийския журналист Гуийермо Кано, който както се досещате,  е безцеремонно разстрелян през 1986г. (това е Колумбия  все пак). Причината – ядосал е тамошните наркобарони, които не обичат да си имат вземане-даване с дар словото и предпочитат спокойствието на тишината (под приятните мелодии на пистолерите и аромата на кокаина).

Хм… все пак, какво е свобода на печата и как се възползват от нея журналисти и политици ? Какво се харесва на читателите и как се интерпретира или попива този огромен инфо-поток ? Къде е мястото на „истината“ в пресата и в колко различни версии може да бъде представена тя?

the truth

Веднага се сещам за поредната гениална история от света на Диска – “ Истината“ на Тери Пратчет. Британският писател е съвсем наясно с горните въпроси, най-малкото защото е започнал като журналист и дълго време се е сблъсквал с проблемите на журналистиката. Вярно, пресъздал е несериозен и опростен свят, чиято архитектура е съставена от елементите въображение, мъдрост и сатира. Но с цветното си перо е изваял истинската природа на „журналистиката“, с всичките й тъмни и светли краски.

Историята накратко: Джуджетата най-сетне успяват да осъществят мечтата на всички алхимици – да превърнат оловото в злато. По индиректен път, разбира се. Изобретяват тежки оловни печатници, които бълват хартия и слово. Там случайно попада и Уилям дьо Слов, на който му хрумва идеята да се издаде и вестник, информиращ гражданите на Анкх-Морпорк с последните клюки около града. А хората обичат клюки. И ето, появява се и първият вестник в света на Диска. По същото време, тайно съсловие крои конспиративни планове и желае да смени патриция на града, добре познатия мъдър, остроумен и леко лукав Хавлок Ветинари. Уилям дьо Слов се заема със случая, защото иска да научи и осведоми хората за Истината. А лъжата….

„Лъжата може да обиколи света, докато истината си обуе ботушите“ –  това е един от най-известните цитати на Пратчет. Звучи почти като постулат.

• ПОЛИТИКА И ПРЕСА

Разговорите между патриция Ветинари и Уилям дьо Слов са достатъчно красноречиви:

Ветинари: „Значи не бихте се съгласил, че държава наподобява, да речем, някоя от старите галери? Онези, които имат много гребци в трюма,а горе са кормчията и останалите старши членове на екипажа? Всеки има интерес корабът да не потъне. Но бих искал да подчертая, че вероятно не е много полезно за гребците да научават за всяка заобиколена плитчина и избегнато стълкновение. Така само ще се тревожат и няма да гребат равномерно. Достатъчно е да знаят как да гребат….“

Уилям дьо Слов: „ Биха искали да знаят дали и кормчията си върши работата“

…

Ветинари: „Онова което се вижда наопаки, често се разбира по-добре, ако го четем обърнато огледално. И във всекидневието, и в политиката.“

Уилям дьо Слов: „Надявам се да теглим задружно колата, сър“

Ветинари: О, най-искрено се надявам да не сте прав. Задружното теглене на колата е цел на деспотизма и тиранията. Свободните хора теглят всеки в своята посока. Няма друг път за прогреса….

–-

Съвсем ясна е позицията на Пратчет, медиите трябва да са достатъчно разграничени от властта и в никакъв случай не трябва да се превърнат в тяхно оръдие. Инак пропагандната машина ще забучи и ще проработи, а истината дори няма да може да си обуе ботушите.

А дали в действителност политиката и пресата са отделни органи, сами преценете.

• ЖЪЛТА ПРЕСА

Ламотх отвлечен от елфи, Елфи отвличат Ламотх....само за 2 пенса!

Защо вестниците ни заливат с истории за човекоядните златни рибки и съпрузи, отнесени от големи сребърни съдове? Ами защото масите се нуждаят от клюки, както и от социален отдушник.  Пратчет е отделил внимание и на това интересно антропоморфно явление – жълтините. Интересна е и журналистическата психология при представянето на водещите заглавия – те задължително трябва да са шокиращи, да привлекат вниманието на всички, а понякога праскат наистина абсурдни заглавия. Журналистите търсят истината, но тази която да е вярна поне до утрешния ден…Пресата не лъже, просто понякога й се налага да пести от истината..

–

Определено една от най-добрите книги на Пратчет. Бих я наредил до „Шовинист“ и „Чудовищна команда“. В нея са засегнати и други проблеми като например  расизъм, ксенофобия, религиозен наивитет. Всеки образ е на мястото си. Не случайно адвокат Въртел е зомби (ами нали ги знаете адвокатите, едни такива безчувствени същества…шегувам се), фотографът Ото пък е вампир-въздържател (пие само какао). Въобще Пратчет в най-добрата си светлина,  символиката просто тече от всяка дума. Остава само да я съберем и разшифроваме 🙂

ПС Абе напоследък имам проблеми с безсънието. А утре съм на работа деба.  А и не написах статията както трябва. Като я прочетох си казах: What a mess!. E, поне Робертсън е на фрейм от титлата в снуукъра. Хип-Хип Хорей. Go Aussie! 🙂