3-ти май, световен ден на свободата на словото и печата. UNESCO посвещава този ден на колумбийския журналист Гуийермо Кано, който както се досещате, е безцеремонно разстрелян през 1986г. (това е Колумбия все пак). Причината – ядосал е тамошните наркобарони, които не обичат да си имат вземане-даване с дар словото и предпочитат спокойствието на тишината (под приятните мелодии на пистолерите и аромата на кокаина).
Хм… все пак, какво е свобода на печата и как се възползват от нея журналисти и политици ? Какво се харесва на читателите и как се интерпретира или попива този огромен инфо-поток ? Къде е мястото на „истината“ в пресата и в колко различни версии може да бъде представена тя?
Веднага се сещам за поредната гениална история от света на Диска – “ Истината“ на Тери Пратчет. Британският писател е съвсем наясно с горните въпроси, най-малкото защото е започнал като журналист и дълго време се е сблъсквал с проблемите на журналистиката. Вярно, пресъздал е несериозен и опростен свят, чиято архитектура е съставена от елементите въображение, мъдрост и сатира. Но с цветното си перо е изваял истинската природа на „журналистиката“, с всичките й тъмни и светли краски.
Историята накратко: Джуджетата най-сетне успяват да осъществят мечтата на всички алхимици – да превърнат оловото в злато. По индиректен път, разбира се. Изобретяват тежки оловни печатници, които бълват хартия и слово. Там случайно попада и Уилям дьо Слов, на който му хрумва идеята да се издаде и вестник, информиращ гражданите на Анкх-Морпорк с последните клюки около града. А хората обичат клюки. И ето, появява се и първият вестник в света на Диска. По същото време, тайно съсловие крои конспиративни планове и желае да смени патриция на града, добре познатия мъдър, остроумен и леко лукав Хавлок Ветинари. Уилям дьо Слов се заема със случая, защото иска да научи и осведоми хората за Истината. А лъжата….
„Лъжата може да обиколи света, докато истината си обуе ботушите“ – това е един от най-известните цитати на Пратчет. Звучи почти като постулат.
- ПОЛИТИКА И ПРЕСА
Разговорите между патриция Ветинари и Уилям дьо Слов са достатъчно красноречиви:
Ветинари: „Значи не бихте се съгласил, че държава наподобява, да речем, някоя от старите галери? Онези, които имат много гребци в трюма,а горе са кормчията и останалите старши членове на екипажа? Всеки има интерес корабът да не потъне. Но бих искал да подчертая, че вероятно не е много полезно за гребците да научават за всяка заобиколена плитчина и избегнато стълкновение. Така само ще се тревожат и няма да гребат равномерно. Достатъчно е да знаят как да гребат….“
Уилям дьо Слов: „ Биха искали да знаят дали и кормчията си върши работата“
…
Ветинари: „Онова което се вижда наопаки, често се разбира по-добре, ако го четем обърнато огледално. И във всекидневието, и в политиката.“
Уилям дьо Слов: „Надявам се да теглим задружно колата, сър“
Ветинари: О, най-искрено се надявам да не сте прав. Задружното теглене на колата е цел на деспотизма и тиранията. Свободните хора теглят всеки в своята посока. Няма друг път за прогреса….
–-
Съвсем ясна е позицията на Пратчет, медиите трябва да са достатъчно разграничени от властта и в никакъв случай не трябва да се превърнат в тяхно оръдие. Инак пропагандната машина ще забучи и ще проработи, а истината дори няма да може да си обуе ботушите.
А дали в действителност политиката и пресата са отделни органи, сами преценете.
- ЖЪЛТА ПРЕСА
Защо вестниците ни заливат с истории за човекоядните златни рибки и съпрузи, отнесени от големи сребърни съдове? Ами защото масите се нуждаят от клюки, както и от социален отдушник. Пратчет е отделил внимание и на това интересно антропоморфно явление – жълтините. Интересна е и журналистическата психология при представянето на водещите заглавия – те задължително трябва да са шокиращи, да привлекат вниманието на всички, а понякога праскат наистина абсурдни заглавия. Журналистите търсят истината, но тази която да е вярна поне до утрешния ден…Пресата не лъже, просто понякога й се налага да пести от истината..
–
Определено една от най-добрите книги на Пратчет. Бих я наредил до „Шовинист“ и „Чудовищна команда“. В нея са засегнати и други проблеми като например расизъм, ксенофобия, религиозен наивитет. Всеки образ е на мястото си. Не случайно адвокат Въртел е зомби (ами нали ги знаете адвокатите, едни такива безчувствени същества…шегувам се), фотографът Ото пък е вампир-въздържател (пие само какао). Въобще Пратчет в най-добрата си светлина, символиката просто тече от всяка дума. Остава само да я съберем и разшифроваме 🙂
ПС Абе напоследък имам проблеми с безсънието. А утре съм на работа деба. А и не написах статията както трябва. Като я прочетох си казах: What a mess!. E, поне Робертсън е на фрейм от титлата в снуукъра. Хип-Хип Хорей. Go Aussie! 🙂
Уверена съм, че Ветинари има кръвна връзка с кардинал Ришельо.
🙂
Статията ти е написана чудесно, какво се тревожиш? 🙂
Пък и заради теб ще олекна със седем лева…
хаха, твърде вероятно е 🙂
между другото видях чудесното ти ревю за „Шовинист“, която ми е една от любимите 🙂 Браво за което!
Това е хубавото на Пратчет, книжките са му все по 7 куидс 🙂
Вчера си прелиствах „Вещици в чужбина“ 😀
опс, тази е една от малкото дет не съм чел (зачерв). Много ми се иска да пуснат високобюджетен сериал ( 100-150 млн юрос)по книгите на Пратчет 🙂 Да се надчвам, ще събера пари (планирам банкови обири) за да реализирам мечтата си 🙂
за мен пък е една от малкото, които съм му чел. Много трудно беше докато му свикна, също четох „Ерик“, „Дядо Праз“ и някакви мънички от нета. Бду, как са филмчетата по книгите му, още не съм гледал, ама много ме изкушават?
Ти очевидно си голям фен, трябва да знаеш:Р
честно казано и аз като започнах да го чета, въобще не схванах за какво става дума. Ерик ми беше много странна и въобще не я разбрах. Първите му книги са му малко по-детски. Но от „Малки богове“ (пародия на религиите и философията, скоро мисля да напиша ревю) нататък е класика.В „Подвижни образи“ основен мотив е киното и киноиндустрията, в „Шовинист“ на прицел са политиката, ксенофобията, дипломацията и безсмислените войни. Making Money пък се отнася за монетарната система и нейните слабости. Иначе от филмите съм гледал „Colour of Magic“ (има я в арената, 2 части е) и на мен ми хареса (аз съм пристрастен 😉
„Ерик“ я имам в голям формат с картинки, още от едно време. Като бях малък нищо не разбирах, прочетох я наскоро и ме впечатли. А може и само да си мисля, че съм го разбрал 😀
И аз си купих Ерик заради картинките, Смърт беше много як 🙂
И аз като медиите реших да съм достатъчно разграничена от поредния прехвален автор, четен на стада :). Не съм чела нищичко от Пратчет, като причините нямат общо с литературните достойнства на книгите му. Обаче ти така умело поднасяш информацията, че човек няма начин да не се изкуши да опита. Та така… станах пратчетопокръстена.
винаги съм искал да те питам, кои са ти любимите ти автори? 😀
Тук само ще се усмихна загадъчно и ще си замълча (ей този ми навик страшно дразни приятелите), иначе коментарите ти лесно ще се превърнат в чат. Ако толкова ти е интересно – виж about страницата ми, част от тях са споменати.
аха, вярно, не се сетих 🙂
мерси за хедъра 😀
Наистина стадното четене е гадна работа.
Моето време беше на Дашиъл Хамет.
http://zamunda.net/details.php?id=146509&hit=1
Чувал съм, че Хамет е бил наемен убиец 🙂
а, аз че е бил жена
леле, това е интересно!
Къртиш мивки, Човече 😀
мерси 🙂
Pingback: 2010 in books « Lammoth's Blog
Находите собственную спутницу для кровати. Утонув в ласках индивидуалок вы сможете всецело забыть про какие-либо ограничения и насладиться страстью в полном объеме
Фото безотказных проституток с хорошей фильтрацией
Фото известных индивидуалок с интересной внешностью
Отыскивай необычных девицпо вызову с необычной внешностью
Отыскивай известных девицпо вызову с близостью от метро
Смотри страстных девицпо вызову с близостью от метро
Анкеты качественных проституток с расширенным поиском
pG99!udpq7T