Петте дракона на азиатското кино

Петте дракона на азиатското кино бълват огън и магия за радост на киноманите по цял свят. Всеки дракон е уникален и печели привърженици по свой собствен начин. Китайските разказвачи ни поднасят фантастични героични епоси, иранските пък ни разказват прости човешки истории, японците стават известни с анимираните си филми (аниме), корейците ни представят странните си трилъри и романтични филми, а пък индийците описват света с музика и танци.

  • Жан Имоу, „Герой“ и китайското изкуство „Уся“
Hero_poster

Hero

„Уся“ (Wuxia, 武俠) е традиционен китайски жанр в литературата, в който се преплитат фрагменти от фентъзито, историята и философията. Китайските режисьори пренасят стила „Уся“ и в киното, като в безспорен флагмен на това изкуство се превърна Жан Имоу и филма му „Герой„. Този арт-филм е най-голямото постижение и образец в това отношение. Жан Имоу успява да представи конфуцианския кодекс на древния китайски воин.  Не само героите, а сякаш и листата на дърветата и водните капки участваха в историята. Всеки един детайл във филма носеше своя символика, всяка реплика съдържаше своя философия. „Всички под небето“ са думите, които се набиват в съзнанието. Герой не е този, който поразява врага си с меч. Герой е този, който  побеждава без меч в ръка и носи мир на хората. Няма добра кауза, която сее смърт.

Китайското кино не престава да ни радва с магически приказки за смели и непобедими герои, следващи свой път, любов и идеал. Такива са: House of Flying Daggers (Къщата на летящите кинжали), The Forbidden Kingdom (Забранено царство),  Kung-Fu Hustle (Кунг Фу тупалки), Crouching Tiger, Hidden Dragon (Тигър и дракон), Fearless (Безстрашен), Little Big Soldier (Малък голям войник).

  • Маджид Маджиди, „Децата на Рая“ и иранският неореализъм
Children_of_heaven

Children of Heaven

Иранското филми  се характеризират с простичките си автентични истории, толкова реалистично представени, че понякога зрителят се чувства като неволен свидетел на случващото се. Протагонистите са обикновени хора от ежедневния живот, предимно от по-бедните прослойки на обществото. В повечето случаи героите са деца, в чието поведение липсва какъвто и да е фалш или предварителна актьорска подготовка. Именно заради този реален поглед върху обществото и неговите вечни и уж тривиални проблеми, иранското кино си е спечелило славата и популярността си сред някои от най-големите кинотворци като например Акира Куросава, Жан Люк Годар, Михаел Ханеке, Вернер Херцог и др.

Безспорните икони на съвременното иранско кино са Маджид Маджиди (Децата на рая, Цветът на рая) и легендата Абас Киаростами (Вятърът ще ни понесе, Вкусът на черешата), а като истински неин символ може да се посочи филма на  Маджиди „Децата на рая„.  Това е трогателната история на едно момче, израсло в изключително бедно семейство. То губи обувките на сестра си и за да не изяде пердах от родителите си, се записва в състезание по бягане. Наградата за трето място са чифт обувки…Сами ще се изненадате колко много ще разкаже една такава малка история.

  • Парк Чан-Ук, „Oldboy“ и корейското чудо
My_Sassy_Girl

My Sassy Girl: "Искаш ли да умреш?"

Темповете с които се развива Южна Корея през последните 20 години е наистина удивително. Към днешна дата Република Корея е най-големият корабостроител в света, 5-ят най-голям производител на автомобили, най-големият износител на петрол в Азия, 15-та по големина икономика в света. Корея е и най-големият производител на LCD, CRT, OLED и плазмени екрани в света, Samsung и LG са сред трите най-големи компании за телевизори и мобилни телефони. Корея се развива невероятно добре във всичките сфери на икономиката. Няма как да не се забележи и развитието на киноиндустрията край река Хан.

Като емблема на корейското кино се очертава да е Парк Чан-Ук, спечелил световна слава с филмите Joint Security Area, Oldboy и Thirst. Самият Куентин Тарантино нееднократно е изразявал възхищението си към Чан Ук, а Oldboy се превърна в може би най-популярният корейски филм в световен мащаб. Смразяващият трилър е истинска епопея за размерите на омразата и жажда за мъст, които човек може да достигне.

Така както корейската икономика се развива във всички сфери, така и киното може да се похвали с успешни филми във всички жанрове- любимият на всички корейци (и мой също🙂 ) романтичен  My Sassy Girl (реж. Квак Жае-Юнг), който се превърна в тотален хит в цяла Азия, а Боливууд и Холивууд веднага излязоха с римейкове. Друг забележителен филм е The Host, който и до днес е и най-касовият корейски филм. Добри впечатления оставя и военната сатира Welcome to Dongmakgol.

  • Хаяо Миязаки, „Отнесени от духове“ и японското аниме
Spirited_Away

Spirited Away

Акира Куросава със сигурност е един от най-значимите и влиятелни режисьори живели нявга, а Такеши Китано е любимец на всички привърженици на съвременното японско кино. Но в момента с най-голяма популярност сред младите зрители се радват японските комикси (манга) и  анимационните филми правени по тях, наречени „аниме„. С думата аниме се означава цялото японско анимационно изкуство, което притежава свой собствен стил и техника на изобразяване. Японците се славят с огромното въображение което имат и твърде вероятно аниметата да са се развили поради тази причина. Това е било начин да разгърнат фантазиите си, а анимацията като цяло дава огромни възможности, за разлика от игралното кино, което преди десетилетия е ограничавало креативността в една или друга степен. Влиянието на мангите и аниметата през последните години е осезаемо, още повече че култовия сериал „South Park“ също е правен в традиционен японски стил.

Хаяо Миязаки е най-успешният режисьор на анимета, като най-известната му творба Отнесена от духове (Spirited Away) печели Оскар през 2002г. (първата и засега единствена неанглоезична анимация печелила наградата на Академията). Повечето я оприличават като по-стилизирана и съвременна версия на „Алиса в страната на чудесата“. „Отнесена от духове“ и до днес е най-касовият японски филм, който постави летвата твърде високо за всички останали. Десетгодишното разглезено момиченце Чихиро попада в един алтернативен и спиритуалистичен свят на богове и твари. Това всъщност представлява едно междинно, преходно място, в което Чихиро преминава от детския безотговорен свят в света на порасналите и социално отговорни хора. Други популярни анимета на Миязаки са Принцеса Мононоке и Howl’s moving Castle , като интересното е, че са съответно на второ и трето място в класацията на най-касовите японски филми.

  • Боливуд, масала и индийските танци и песни

Индийската киноиндустрия е най-продуктивната в света, като ежегодно излизат около 1ооо филма. При такова производство няма как да съм запознат с цялото индийско творчество, а и честно казано нервите ми не издържат на техните продължителни и  тягостни филми. Те се радват на голям интерес в  Индия и съседските страни, което не е изненадващо, като се има предвид ниските цени на билетите ( рядко надвишават половин долар). Индия е страна, съставена от множество етноси и езикови общности, като всяка от тях си има собствен киноцентър: хиндуисткият център е в град Мумбай (всеизвестния Боливуд), бенгалският е в Калкута (Толивуд), тамилският – в Мадрас и т.н.

Боливудското кино е най-развитото и съответно най-популярното (и на запад). Стилът му е известен на всички – досадни тричасови мюзикъли, изпълнени с любовни драми, любовни триъгълници, лоши братя близнаци, неразбрани родители, скарани семейства, отмъстителни бивши гаджета, негодници с голяма власт, драматични плетеници и развръзки, както и ….. танци и песни на всеки 5-10 минути. Всички тези филми са известни под названието „масала“. Масала е индийски коктейл от подправки, подходящо име за пикантните им филми, които смесват всички жанрове за да се получи нужния буламач. И все пак някой от танците са забавни, ето един мой любим, който ме кара и аз да навлека някоя роба и да затанцувам като Айшуариа Раи (дано никой не ме види):

Яй!

Абе на мен ли ми  се струва така, или всички индийки имат един и същ глас?

Categories: Кино | Tags: , , , , | 47 коментара

Навигация в публикациите

47 thoughts on “Петте дракона на азиатското кино

  1. Един приятел ми беше дал много добра музикална компилация от боливудски екшън филми.😀 Като малка си спомням, че имаше някаква телевизия, по която пускаха индийски филми и беше много забавно. От край време се каня да изтегля нещо и да гледам, за да се посмея, ама не знам какво.😀

  2. http://www.youtube.com/watch?v=BN0l48jcSqE&feature=related ахахаха, на 2:44 и малко след това е уникално смешно. Само заради розовите му шалвари си заслужава да се види.😀

    • Суперско е!😀 Поне 10 пъти я превъртях!
      Много ме кефят тия индийци как рипат, много са забавни🙂

      • Сега се сетих за феноменално тъпия „Беднякът милионер“ и десет пъти по-тъп негов финал😀 покъртително беше😀

      • Ей,“Беднякът милионер“ беше готин!🙂

      • Стига бе?! Кое му беше готиното?😀

  3. Приятно впечатление прави споменаването на Welcome to Dongmakgol, тъй като не е чак толкова популярен дори и сред феновете на корейското кино. Иначе Joon-ho Mother, A bittersweet Life) Bong и Ji-woon Kim (A Bittersweet Life) също са много големи, като тепърва ще се развиват.

    Относно японското кино – винаги може да пропуснем режисьорите, които създадоха j-horror-а като жанр, но си мисля, че можеше да споменеш и Хироказу Корееда. Иначе много готина статия.

    • Мерси😀
      Исках да напиша и за японските хоръри, но не исках да стане твърде голяма статията🙂

  4. Да, готина статия. Аз сега съм достатъчно зарибен след 2 филма, да започна да гледам по-усилено японско и корейско. Жалко, че не съм им обърнал внимание по-навреме.. ;/ иначе към индийско имам хронични алергиим не ги изтрайвам.😀

    • Гледай задължително „My sassy girl“. Напомня ми испанските филми😀

      • Свалям го заради теб, ама ако не ми е смешен, ще викна всички твари и елфи, и тем подобни от на Пратчет книгите да ти нападнат блога и да те изядат😀

      • Сори, прекалих с ментата.😀 вместо смешен, исках да кажа интересен😀

      • Недей да ги вика че онзи ден се пребих в мазето :$ Май някой гном ми бутна стълбата. Ти го извика, нали ?🙂

      • Гномът бях самият аз😀 В даскало ме наричаха така заради ниския ми ръст😀 сори ако има счупвания😀

  5. Китайското кино го свързвам на първо място с Kar Wai Wong, въпреки че филмите му не са съвсем китайски, а Хонг- Конгски (не че има някаква съществена разлика:) ) Който не е гледал негов филм не го считам за киноман🙂

    Корейското го свързвам с Ким Ки Дук и Парк Чан-Ук естествено, а индийското никак не ме влече.
    Миязаки пък изобщо не съм гледал и наистина трябва да поправя тази грешка

    Тъй или иначе много полезна статия

    • Сега съм забелязал, че съм му сбъркал името на Миязаки. А е сравнително лесно в сравнение с останалите😀
      Audition задължително ще го гледам, изглежда ми интересен🙂

  6. Уф, Такаши Миике забравих да спомена като японски представител. Audition e задължителен

  7. Искам да кандидатствам за ламотхско поданичество!
    Статията ти по традиция е обогатяващо преживяване, но аз не успях да я дочета от радост. От години се опитвам да намеря един филм, който гледах преди време, но не знаех името. Оказа се точно „Децата на Рая“🙂.
    Благодаря ти :)!

  8. Ей, добре е, че те има, иначе представяш ли си ужаса аз да тръгна да се просвещавам на тема „Индийско кино“. Това е като да изпратят баба ми да прави технически преглед на орбитална станция. Не че е невъзможно да се преквалифицира от ветеринар, ама…

    Иначе на Spirited Away му се канех някъде по времето, по което гледах Final Fantasy: The Spirits Within (много спир(и)т в тая Япония, ей), но както често ми се случва, остана в архивите.

    • поздравявам те с тая песен тогава😛

      кой спомена розови шалвари?😛

      • Ооооо, всичко е розово! (е, не съвсем)😀 Шекшииииии.Тоя индиец к’ъв е пластичен, АХАХАХАХ.

  9. (Мадмоа)зелката я бива…

    Ама да ти върна и аз жеста.

  10. Мадмоазелката бих я напляскал още на сцената🙂
    Последното видео е много яко, виждал съм го и преди, ускорено е х2 и е още по-смешно хихи

    Тия индийци са големи образи😀

    ПС Направих коментар там! Знаех си че си падаш по такава музика🙂

    • Очаквах, че ще бъда повратно разбран, ама халал да ти е – обожавам съответната ритмика, чак си я тананикам под душа, а вечер не заспивам, докато не хвърля един гюбек… Между другото утре баба ми пътува за Байконур. Ако искаш ела на изпращането…

      P.S. Носи суджук, наденичка и туй-онуй, от мен бъчвето с червено винце…😀

      • Ай, домашно винце и наденички…веднага идвам!😀 Yummy!Обещавам само да ги опитам😛
        Дека е това Байконур?🙂

      • Зад Байкал…😉

  11. @Иво, всичко му беше яко.😉 Никакви оплаквания нямам, съвременна приказка, какво толкова.

    Е тая песен исках да покажа, ама не можех да я намеря. ‘ного ме кефи.😀

    • @bungle, не мога да си затворя очите пред абсурдния танц в края, последния въпрос от шоуто, който и братовчед ми в 3ти клас знае, и претенциозността на Дани Бойл като цяло. Първият един час беше доста добър, но после не ми хареса въобще.😦 Иначе песента размазва😀

    • ХААХАХАХА Ултра-мега-супер-фено-фъкинг-менално!!!! Стана ми любимо😀
      May he poop on my kneeeeee
      may he poop on my knee

      :lol::D
      Шупершко!

  12. 😀😀😀 Абе, какво ме направихте, още се хиля (рофл)

    • Е, ще се хилиш, к’во друго да правиш.

      Оф, Ламоте, гледай какво невинно нещо ти дадох и как го опорочи. Само простотии мислиш. Трябва повече такива хора да има, муахахах.

  13. Е, като ще вадим златната инди-poop колекция, ето нещо и от мен.

    И понеже споменахте „Беднякът-милионер“, един приятел след финалната сцена заяви: „Тези Pussycat Dolls какви бескрупулни плагиатки са – да откраднат от циганите!“🙂.

    • * беЗскрупулни

      • И понеже нещата загрубяха😀 да ви дам и аз моя златен хит, макар и малко по-китайски: http://www.youtube.com/watch?v=F3uhyMxw7rM

        Sky Mender, защо не знаех за теб, бре. Готин блог, вече ще чета:)

      • Ох, на китайското трио ми се изпънаха очичките от смях. Определено ми е личния фаворит вече🙂.

        Иво, добре си дошъл в блога, много се радвам на гости.

      • Мъжът е уникален. xD Каква пластика, какви движения… и момичето отзад, дето се побърка от скука, понеже не й дадоха да пее…😀

      • Мъжът е уникален. xD Каква пластика, какви движения… и момичето отзад, дето се побърка от скука, понеже не й дадоха да пее…😀
        Иначе, добре заварил, слагам те в блогрола:)

  14. Приеми моите Благодарности за тази статия!🙂

    • благодарности и за вниманието🙂

      Всъщност, можем да извлечем идеята от всички клипчета публикувани тук:

      ИСТИНСКИТЕ мъже носят РОЗОВИ гащи (или шалвари!).😀

      а уж говорехме за азиатско кино…

      • http://www.youtube.com/watch?v=rW6M8D41ZWU ето нещо по темата!😀 Отново старо, но златно, хаха.

      • хаха предпочитам голи японки де. Иначе и онзи от клипа на sky_mender също е много секси, мисля да си пусна и аз брада като него😛

      • Не знам, Ламоте, ако се докараш с мустаците като тозий левент, наистина не знам… Има да пееш после „Назад, назад, моме Катино“, ама кой ли ми щ’те слуша🙂.

  15. ми този филм наистина трябва го гледам😀
    Тоя с рунтавите мустачки ми е идол !😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: