как чета!

Ламотх се върна вкъщи, а пред вратата на дома му стоеше пакет. На него пишеше „Подарък от Циничният Елфи„. Ламотх веднага затанцува танца на радостта, защото много обичаше подаръци. А неговият приятел Елфи винаги избираше най-чудатите подаръци във Вселената. Ламотх нетърпеливо направи подвързията на парцали и отвори пакета. Вътре имаше тънка книга, която носеше странното заглавие „Как чета – интерактивен въпросник„. На Ламотх му потекоха лигите, той побърза да разтвори книгата и да премине към страница 1, а там го очакваше и първата изненада….

Страница 1

Тъмно петно се появи в центъра на страницата. То се разширяваше и изведнъж от него изскочиха ужасни кълбести  същества с остри зъби. Те започнаха да ядат самата тъкан на реалността, току така пред слисания поглед на Ламотх. Едно от съществата започна да реве: “ АМ АМ. АМ АМ. „. Ламотх се досети, това бяха Ланголиерите! Започна да мята всякакви предмети към тях, но те ги поглъщаха и плюеха. С голямо нежелание Ламотх се пресегна към кутията сладолед до рафта и разля съдържанието върху страница 1. Ланголиерите веднага се насочиха натам, а Ламотх се възползва от случая да обърне страницата и да премине към следващата…..

Страница 2

….изневиделица от страницата изскочиха две здрави ръце, които сграбчиха Ламотх за гушата. Ламотх забеляза и притежателя на тези две ръце, това беше самият Буковски! Буковски приближи лицето си към това на Ламотх и изсъска: „ПИТИЕ! ВЕДНАГА!“ . Ламотх се огледа наоколо и с мъка се пресегна към близкостоящата чаша с портокалов сок. Подаде я към Буковски, който го изгледа гневно. Последва звучен шамар, след което писателят изръмжа: “ Аве да ти приличам на монахиня, да те шибат кравите?“ Ламотх разбра намека и извади от шкафчето бутилка Туламор Дю, подаде я на похитителя си и докато той изпразваше съдържанието й, светкавично обърна страницата и премина към следващата….

Страница 3

Оттам пък изскочи грамаден молив, който започна да гони Ламотх из цялата стая. Моливът оставаше графитни дири. Мина и през библиотеката, като изпонадраска всички книги. Най-сериозно пострадаха тези на Тери Пратчет. Ламотх се ядоса, взе от бюрото си една гумичка и я метна към Моливчето. То се уплаши и цамбурна обратно в страницата. Ламотх мигновено я обърна и отиде на страница номер 4

Страница 4

А страница 4 бе дяволски тежка. Ламотх се напъваше да я повдигне и обърне, но тя помръдваше едва няколко инча. Ламотх постави чехлата си между двете страници, отиде до килера, взе един лост и следвайки примера на Архимед, успя да избута и обърне шибаната страница номер 4. Номер 5 го очакваше….

Страница 5

Страница 5 се оказа приятна изненада. От нея изплуваха две красиви девойки – едната руса, другата- брюнетка. Едната рецитираше ренесансова поезия, а другата чертаеше фигури и редеше формули. Ламотх не се стърпя, сграбчи ги и двете, и ги нашляпа подобаващо отзад. Те циврейки, успяват да се отскубнат от неговия захват и бегом се хвърлят в хартиеното небитие. Самички се завиват със следващата страница…

Страница 6

Страница 6 разкрива крайно интересна гледка. На една горска поляна, край запален огън, в кръг бяха седнали няколко човека. Ламотх веднага позна някои от тях. О’Хенри пръв заговори: „Здравей Ламоте! Ние сме бардовете на времето“. Мопасан също се включи: : „Да, точно така. Тук сме за да ти разказваме истории от миналото и бъдещето, докато ти не се унесеш в сън“

Ламотх отново изтанцува танца на радостта и започна да слуша историите. Изредиха се хиляди истории, разказвачите започнаха да помръкват. Твен се обади: „Ламотхе, не е ли време да си лягаш?“ А Ламотх отговори: “ Не, не, не. Само още една история. Моля ви се, моля ви се, моля ви се!“ Някой изхвърли чашата си в огъня, той изгасна. Стана тъмно. Разказвачите се разбягаха на където им видят очите….

Страница 7

Върху страницата беше изтипосан някакъв дълъг текст. Ламотх започна да чете. Прозя се няколко пъти, писна му. Ядосано си извади патлака, изпика се върху страницата и внимателно я обърна. Очакваше с нетърпение следващата…

Страница 8

… а на нея бе изписана една единствена дума: ЕПИСТЕМОЛОГИЯ. „Ха!“, възкликна Ламотх, „Много интересна дума, сигурно я използват умните! Е, аз не съм!“ Незаинтересован Ламотх премина към следващото парче хартия

Страница 9

„Пляааааас!“ Нещо отнякъде се появи и зашлеви Ламотх с някаква книга. Ламотх се посъвзе след удара и погледна заглавието – „Платон и птицечовката влизат в бара„. „Ооо, не вдявам много от философия, но винаги съм обичал дадена материя да ми се поднася с голяма доза хумор. Ще я прочета“ – рече Ламот и се чудеше какво да очаква. 9 страници минаха, а той все още е жив!

Страница 10

Една старица изникна от страницата и започва да опява: „Книги! Книжлета! Книжища! Йевтино ги даам! Само два пенса!“. Ламотх извади две монети и заповяда: “ Дай ми онази на Майкъл Крайтън, дърта вещице! Не тая ве, онази малката, на която пише „Щамът Андромеда„.

Страница 11

Най сетне се появи и 11-та страница. На нея се показаха няколко текста едновременно. Ламотх прочете всичките наведнъж..и май малко се пообърка. Процесорът в главата му определено е от по-слабите.

Страница 12

Страница 12 директно телепортира Ламотх в тоалетната. След като се освободи духовно, Ламотх се озова на любимия си таван.

Страница 13

Номер 13 накара Ламотх да се замисли. Имаше една самостоятелна книга, а до нея бяха наредени, една върху друга, цяла купчина от книги. Ламотх насочи вниманието към самотната книга, индивидуалността го влечеше.

Страница 14

страницата бе празна, имаше химикалака, която го подканяше да напише нещо, може би някаква препоръка…Ламотх грабна химикалката и написа: „Всеки сам си създава светове, така както намери за добре“

Страница 15

Тя бе последната. Ламотх хареса книжлето и реши да го прибере в шкафа. Отвори го, а оттам изпопадаха стотици книги. Някои бяха тежки. Ламотх усети тежестта им. „Аве трябва да подредя тоя бардак някой ден“ захвърли книгата в дъното и затвори шкафа.

–––––

Та това беше приключението ми с подхвърлената от Елфи книга. Сега е мой ред да я предам нататък. Призовавам:

Nightwish_El

Лита

Kritz

Val

Пламен Бочев

Иво

Лили

Бънги

Руми

Владо Преславски

Ностро вече го поканиха и чакам да му го върна тъпкано🙂

Поне трима от вас трябва да вземат участие в тази щафета на тема „Как чета“. Всъщност, има си точно определени въпроси на които трябва да отговорите.

Ето и оригиналните въпроси (копи и пейст от страната на елфите:)

1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа надолу), оставяш книгата отворена?

5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

9. Какво четеш в момента?

10. Коя е последната книга, която си купи?

11. От онези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?

12. Имаш ли любимо място/време за четене?

13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

14. Има ли книга или автор, който препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)

Може да следвате алгоритъма горе, а може и да осерете нещата както аз го направих :)  Исках да кажа може и да импровизирате🙂
🙂

Categories: Blogworld | 23 коментара

Навигация в публикациите

23 thoughts on “как чета!

  1. Отново нещо нестандартно:) Колкото до шафетата, от година вече не участвам.
    Благодаря за поканата!

  2. Искаш да узнаеш най-съкровенните ми тайни и ритуали?
    🙂

    • Скоро не бях чела нещо толкова увлекателно и интересно написано!
      Истинско удоволствие ми достави!
      Ама и аз се изчетках…🙂

  3. lammoth, ще преповторя Владо (в първата част на коментара му) – много оригинално се е получило!🙂

  4. муахаха😀
    като видях, че си писал по щафетата, още докато бях на заглавието, си рекох: Ламота ме е поканил в щафетата, сто на сто🙂 скролнах надолу и ей на! познала съм🙂
    ще се разпиша довечера (пак се натрупаха щафети :D)

    много ме изкефи твоя прочит, но предполагам, че ще карам по въпросника😉

  5. Хахахаха😀😀 Стига толкова усмивки, бе Владо!
    Сълзи от смях покапаха от очите на престарелия дядо Владо😀 Много се смях.
    ЛамотХе, ще се постарая да се свърша днес-най-късно утре🙂

  6. Ламоте, ти и най-прозаичното нещо на света ще го направиш да изглежда интересно, вълнуващо и забавно! Много ти се кефя на това умение. Как си ги изпокрил авторите и книгите из буквите (аз, както знаеш, много обичам светоядните Ланголиери, та с радост ги видях още на заглавната страница).

    • Забелязваш ли, че с теб започнахме да се засичаме на един и същ нод по щафетите🙂.

      Супер е, че си поканил El, че аз от бързане я забравих.

      • Ооооо – отбелязвам го!
        Ако наминеш в южна посока от твоето кралство те каня на трапеза!🙂

      • Аз се бях засилила да се самопоканвам на тайната вечеря в мазето (не за друго, ама Ламотх толкова много сладолед сам не може да изяде, пък аз като видя човек в беда и бързам да помагам), но Blogger като адското куче Цербер процеди през стиснати зъби: „Не мой да коментираш баш днеска, дущо, ку ще и да си царица на Северноморското Царство и Скаймендрия!“

  7. Аха, двете сирени на черноморското крайбрежие Ел и Скай😀 Горкото ламотхско корабче, и до Китай да иска да отиде, всички течения го водят все до Скаймендрия на север, и Найтуишия на юг😀

    Лита, разбира се, че ще те поканя. Ти в толкова щафети ме включи… А и пък всички искат да видят какви неща четеш😀

    Благодаря на Елфи че ме включи и на г-н Иванов за добрите думи (разбирам за щафетите, понякога доскучават, ама аз нали съм все още полунов блогър)😀

    Чакаме включване и от Владимипреславско😀

  8. Радост за очите ми, песен за душата ми! Прибрал тубата с кислол под мивката и зачел се като първолак в буквар с картинки, творението ти ме върна във времето, когато все още безгрижен смях огласяше летните ми ваканции, а вечер скрит в долапа със свещ в ръка четях за Гъливер и Робинзон в трактовката на Корней Чуковски. Но даже и тогава така не са ми окапвали зъбите от смях. А по точка девет много ме заинтригува – ще си я потърся, че смилането на оригинален философски труд много трудно ми се отдава макар и с философският речник под ръка.

    Между другото се сетих за две филмчета, дето вървят по Дисни ченъл – в едното се разправя за Пери Птицечовката, а другото е „Джими Куул“. Много яки, човек…😀

    • Ахахаха Ностро, бях сигурен, че и ти гледаш Джими Куул😀😀 Тъкмо се притеснявах дали аз съм единственият над 15, който го гледа! А то е ГЕНИАЛНО!
      Братята по-рядко ги гледам, но и то е супер яко. Почти не ми липсват лабораторията на Декстър и моят идол – Джони Браво😀 (от картууна). Тъкмо сега отивам да чета и твоите книгопочитания😀

  9. Много е яко, бе! Вдигащо-настроението-свежо-и-носталгично:))) Поемам щафетката и в скоро време ще пусна постче, ама сега съм малко зает. Бду, докато четях поста, котката (да, оная страшната) събори една чаша кола върху едно томче на Чехов. Е, тва ако вече ако е случайно…😀
    Междудругото ми хрумна подобна идея, но с филми.😀 да видим дали ще бъде криейтър на една щафета и аз..

  10. хора, много ме кефите – какъв купон става в коментарите под всеки пост ламотхски..😀

  11. хахаха, благодаря за подканването, ще си помисля дали да взема участие, сега чета само учебници, защото съм в сесия и е супер скука, какво да ви разказвам.😛 Иначе и аз може да измисля някоя щуротия, бледо подобие на Ламотховата.😀

  12. Лита и иво, с нетърпение очаквам вашите писания за книгопоклонничесвото. 🙂 Лита, ъук прилича малко на Айриш пъб, нали?😀 Иво, това е много интересна тема, аз гласувам за това начинание🙂

    Бънги, щом имаш изпити, сядай да учиш и да не съм те видял по нета до края на сесията😀😛

    Аз като бях студент, между изпитите имаше 5-6 дена разстояние. Първите 3 нищо не правех, шляпах насам-натам, а последните три дни не спях и зубрех като идиот. После на самите изпити (и след тях), приличах на герой от Dawn/Day of the Dead😦

    • Ти да не мислиш, че аз съм една от впрягащите се. И аз сега имам 4 дни до изпита и само се мотая като муха без глава.😀 Обаче и никога не съм изпадала в състояние на зубрене и безсънни нощи – аз ако не съм се наспала съм най-отвратителното същество на Земята.🙂 Отделно, че напоследък ми се спи нон-стоп и това особено много затруднява ученето ми, хаха.😀

  13. Страница 7 – това е страхотно ! като цялата статия ….
    Поздрави.

  14. Мерси, парфюми😀 Поздрави и на теб😀

    Бънги, познато е!😀 А и тройка се изкарва най-трудно😦 От опит знам. Аз се задоволявам само с 5-6 часа спане, това май е вредно🙂

  15. diandra

    Много нестандартно и по тая причина много интересно! Чета те с удоволствие, въпреки, че скоро открих блога.Продължавай!

    • 😳 изчервявам се от хвалби. Мерси и на теб диандра. И аз откривам все повече интересни блогове🙂 (вкл и твоят)🙂

  16. Pingback: книШката versus мишката « Cinema is an old whore

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: