как чета!

Ламотх се върна вкъщи, а пред вратата на дома му стоеше пакет. На него пишеше „Подарък от Циничният Елфи„. Ламотх веднага затанцува танца на радостта, защото много обичаше подаръци. А неговият приятел Елфи винаги избираше най-чудатите подаръци във Вселената. Ламотх нетърпеливо направи подвързията на парцали и отвори пакета. Вътре имаше тънка книга, която носеше странното заглавие „Как чета – интерактивен въпросник„. На Ламотх му потекоха лигите, той побърза да разтвори книгата и да премине към страница 1, а там го очакваше и първата изненада….

Страница 1

Тъмно петно се появи в центъра на страницата. То се разширяваше и изведнъж от него изскочиха ужасни кълбести  същества с остри зъби. Те започнаха да ядат самата тъкан на реалността, току така пред слисания поглед на Ламотх. Едно от съществата започна да реве: “ АМ АМ. АМ АМ. „. Ламотх се досети, това бяха Ланголиерите! Започна да мята всякакви предмети към тях, но те ги поглъщаха и плюеха. С голямо нежелание Ламотх се пресегна към кутията сладолед до рафта и разля съдържанието върху страница 1. Ланголиерите веднага се насочиха натам, а Ламотх се възползва от случая да обърне страницата и да премине към следващата…..

Страница 2

….изневиделица от страницата изскочиха две здрави ръце, които сграбчиха Ламотх за гушата. Ламотх забеляза и притежателя на тези две ръце, това беше самият Буковски! Буковски приближи лицето си към това на Ламотх и изсъска: „ПИТИЕ! ВЕДНАГА!“ . Ламотх се огледа наоколо и с мъка се пресегна към близкостоящата чаша с портокалов сок. Подаде я към Буковски, който го изгледа гневно. Последва звучен шамар, след което писателят изръмжа: “ Аве да ти приличам на монахиня, да те шибат кравите?“ Ламотх разбра намека и извади от шкафчето бутилка Туламор Дю, подаде я на похитителя си и докато той изпразваше съдържанието й, светкавично обърна страницата и премина към следващата….

Страница 3

Оттам пък изскочи грамаден молив, който започна да гони Ламотх из цялата стая. Моливът оставаше графитни дири. Мина и през библиотеката, като изпонадраска всички книги. Най-сериозно пострадаха тези на Тери Пратчет. Ламотх се ядоса, взе от бюрото си една гумичка и я метна към Моливчето. То се уплаши и цамбурна обратно в страницата. Ламотх мигновено я обърна и отиде на страница номер 4

Страница 4

А страница 4 бе дяволски тежка. Ламотх се напъваше да я повдигне и обърне, но тя помръдваше едва няколко инча. Ламотх постави чехлата си между двете страници, отиде до килера, взе един лост и следвайки примера на Архимед, успя да избута и обърне шибаната страница номер 4. Номер 5 го очакваше….

Страница 5

Страница 5 се оказа приятна изненада. От нея изплуваха две красиви девойки – едната руса, другата- брюнетка. Едната рецитираше ренесансова поезия, а другата чертаеше фигури и редеше формули. Ламотх не се стърпя, сграбчи ги и двете, и ги нашляпа подобаващо отзад. Те циврейки, успяват да се отскубнат от неговия захват и бегом се хвърлят в хартиеното небитие. Самички се завиват със следващата страница…

Страница 6

Страница 6 разкрива крайно интересна гледка. На една горска поляна, край запален огън, в кръг бяха седнали няколко човека. Ламотх веднага позна някои от тях. О’Хенри пръв заговори: „Здравей Ламоте! Ние сме бардовете на времето“. Мопасан също се включи: : „Да, точно така. Тук сме за да ти разказваме истории от миналото и бъдещето, докато ти не се унесеш в сън“

Ламотх отново изтанцува танца на радостта и започна да слуша историите. Изредиха се хиляди истории, разказвачите започнаха да помръкват. Твен се обади: „Ламотхе, не е ли време да си лягаш?“ А Ламотх отговори: “ Не, не, не. Само още една история. Моля ви се, моля ви се, моля ви се!“ Някой изхвърли чашата си в огъня, той изгасна. Стана тъмно. Разказвачите се разбягаха на където им видят очите….

Страница 7

Върху страницата беше изтипосан някакъв дълъг текст. Ламотх започна да чете. Прозя се няколко пъти, писна му. Ядосано си извади патлака, изпика се върху страницата и внимателно я обърна. Очакваше с нетърпение следващата…

Страница 8

… а на нея бе изписана една единствена дума: ЕПИСТЕМОЛОГИЯ. „Ха!“, възкликна Ламотх, „Много интересна дума, сигурно я използват умните! Е, аз не съм!“ Незаинтересован Ламотх премина към следващото парче хартия

Страница 9

„Пляааааас!“ Нещо отнякъде се появи и зашлеви Ламотх с някаква книга. Ламотх се посъвзе след удара и погледна заглавието – „Платон и птицечовката влизат в бара„. „Ооо, не вдявам много от философия, но винаги съм обичал дадена материя да ми се поднася с голяма доза хумор. Ще я прочета“ – рече Ламот и се чудеше какво да очаква. 9 страници минаха, а той все още е жив!

Страница 10

Една старица изникна от страницата и започва да опява: „Книги! Книжлета! Книжища! Йевтино ги даам! Само два пенса!“. Ламотх извади две монети и заповяда: “ Дай ми онази на Майкъл Крайтън, дърта вещице! Не тая ве, онази малката, на която пише „Щамът Андромеда„.

Страница 11

Най сетне се появи и 11-та страница. На нея се показаха няколко текста едновременно. Ламотх прочете всичките наведнъж..и май малко се пообърка. Процесорът в главата му определено е от по-слабите.

Страница 12

Страница 12 директно телепортира Ламотх в тоалетната. След като се освободи духовно, Ламотх се озова на любимия си таван.

Страница 13

Номер 13 накара Ламотх да се замисли. Имаше една самостоятелна книга, а до нея бяха наредени, една върху друга, цяла купчина от книги. Ламотх насочи вниманието към самотната книга, индивидуалността го влечеше.

Страница 14

страницата бе празна, имаше химикалака, която го подканяше да напише нещо, може би някаква препоръка…Ламотх грабна химикалката и написа: „Всеки сам си създава светове, така както намери за добре“

Страница 15

Тя бе последната. Ламотх хареса книжлето и реши да го прибере в шкафа. Отвори го, а оттам изпопадаха стотици книги. Някои бяха тежки. Ламотх усети тежестта им. „Аве трябва да подредя тоя бардак някой ден“ захвърли книгата в дъното и затвори шкафа.

–––––

Та това беше приключението ми с подхвърлената от Елфи книга. Сега е мой ред да я предам нататък. Призовавам:

Nightwish_El

Лита

Kritz

Val

Пламен Бочев

Иво

Лили

Бънги

Руми

Владо Преславски

Ностро вече го поканиха и чакам да му го върна тъпкано 🙂

Поне трима от вас трябва да вземат участие в тази щафета на тема „Как чета“. Всъщност, има си точно определени въпроси на които трябва да отговорите.

Ето и оригиналните въпроси (копи и пейст от страната на елфите:)

1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа надолу), оставяш книгата отворена?

5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

9. Какво четеш в момента?

10. Коя е последната книга, която си купи?

11. От онези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?

12. Имаш ли любимо място/време за четене?

13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

14. Има ли книга или автор, който препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)

Може да следвате алгоритъма горе, а може и да осерете нещата както аз го направих 🙂  Исках да кажа може и да импровизирате 🙂
🙂