Party!!! Party!!! Party!!!

Парти!!! Парти!!! Парти!!!

На великата дата 04.08 се появи Ламотх! Но понеже таз година your majesty ще лежи на пясъчен Олимп по това време, докато Хелиос замерва задника му със слънчеви стрели, Ламотх реши да организира предсрочно грандиозно парти, канейки всички големци на човечеството: политически вождове и лидери, писатели и артисти, блогъри и атлети. Ето как се разви то:

Поздрави от световните лидери

Путин набързо изтанцува един казачок, под рап-акомпанимента на Барак Обама (който също има рожден ден на 4-ти!), а Меркел изпя Хепи бърдей ту ю с ужасяващ швабски акцент. Берлускони имитираше Павароти, а Саркози тихичко тананикаше шансони.

Поздрави от гилдията на писателите и разказвачите :

Стотици писатели бяха седнали на една кръгла маса и се редуваха да рецитират поздрави и пожелания.

Поздрави от гилдията на артистите :

Гилдията на артистите организира невероятно феерично театрално представление, а след като се спуснаха завесите, Зои Салдана и Джесика Алба изнесоха своето пожелание...и подарък.

Поздрави от гилдията на музикантите:

и кой друг, ако не великите Omnia

––

Хилядите жители на Ламотхия се стекоха да празнуват, да пият медовини и танцуват традиционния ламотхски танц „разлюлей топки“ .

А сега ще ми обещаете, че на 4-ти Август, илядо деветстотин и..а всъщност 2010 г., всички ще прекарате страхотно, без да мислите за проблеми, и ще се удавите в радост (и пиене). А, и да ми изпеете по някоя песничка 😛

Naughty in the mountains

Бяхме на планински излет! Ходихме да изнасилваме бабички по планинските села. Не бе шегувам се 😛 . Отидохме да събираме амонити (виж по-долу) . Колегите събираха де, аз си брах ягоди. Много са вкусни горските ягодки. Това до мен е триметровия ми колега П., металист и интелектуалец.

Ето и амонитите! Професионално изкривяване. За по-лесно обяснение: едно време тез планини край Искърското дефиле са били под океана. Тез животинки са били консервирани от времето в различни варовикови скали.

Взехме си ножове за да ни е по-лесно с бабетата 🙂 Абе не трябваше да поствам тия снимки, сега ще ми се подигравате колко съм грозен и прочие 😦

После играхме мач. Бихме 10:8. Вкарах 6 гола. Един с гъз. Така е, противниците имаха двама француля, а те винаги накрая се предават. После ходих на стрип-бар (дано мама не  ми чете блога )

Гледах „The Ghost Writer“ – сравнително добър и интелигентен политически трилър, а и винаги съм харесвал Юън МакГрегър. Държавният глава може да е мъж, но шията е жена, която завърта главата където си поиска 😛

Гледах и „Splice„. Глупост, но горе-долу се издържа. Имаше междувидов секс, както жизнерадостно заяви Бънги!

ПС. Благодаря на колегата ми П. за снимките! Аз, както винаги, си забравих фотоапарата. И дано не ме пребие за публикацията, не съм го питал дали мога да ги ползвам !

ТУП!!! Нощната смяна свърши. Ето ме.

Както знаете (а и може и да не знаете) излязох извън цивилизацията за няколко дни. Избягах от интернет, техниката, машините и въобще от стреса. Къпах се гол в минерални басейни. Разхождах се. Брах. Ритах. Вечер, преди да се унеса в света на кошмарите или розовите сънища (зависи от вложената материя през деня), четях. Дочетох си „Туп“ на Пратчет, припомних си разказите от „Нощна смяна“ на Кинг, и най-накрая прочетох тъничката  „Ето човека“ на Муркок.

• Нощна смяна, Стивън Кинг

Прочетох я преди много години, още когато бях ученик. Дори си спомням, че в една тетрадка мъдрех продължения на някои от разказите, понеже всички са оставени с отворен финал. Взех я с мен , защото е непретенциозна, лека за четене и зарежда с емоции. А и да си я припомня. Идеална за разлистване в горещите нощи, на отворен прозорец, извън пределите на цивилизацията, когато мислите ти временно са спрели и искат да почиват.

Разказите са 10, кой от кой по култови: 1) Петима души не могат да излязат от среднощен крайпътен ресторант, защото камионите и всички превозни средства са полудели, преследват и газят всеки човек насреща. Ще успеят ли да се измъкнат? 2) Във фабрика за химикали пък, нощен взвод от работници са инструктирани да почистят хранилищата. Там се размотават мутирали плъхове… 3) Наемен убиец има задачата да убие крупен бизнесмен, производител на играчки. Получава по пощата кутия с  детски комплект войници и хеликоптери. Апартаментът му се превръща в истинско бойно поле… 4) Ако искате да се откажете от цигарите, може да се запишете в дружеството „Отказване с гаранция“, макар и методите им да са малко радикални… 5) Космонавт се връща от мисия на Венера. На дланите му се появяват  хиляди очички…6) Снежна буря се разразява навън. Премръзнал човечец влиза в бар и търси помощ, защото колата му, в която са дъщеря му и жена му, е заседнала край Сейлъм’с Лот….

Това се чете вечер. С фенерче.

• Т УП, Тери Пратчет

Най-сетне излезе „Thud“ и на български.  Страшно много ми напомня на „Шовинист“, поне като идеи и послания. Някои може и да кажат, че темата се е изтъркала. Троловете и джуджетата са на прага да възобновят хилядолетната си историческа омраза и да си спретнат хубава война. Пратчет може и да използва приказни герои, джуджета, тролове, вампири, зомбита и т.н., но всеки запознат с творчеството му е ясно, че всичко си има конкретна проекция в реалния свят. Вместо джуджета и тролове, можеха да бъдат израелци и палестинци, пакистанци и индийци или пък дори шотландци и англичани.

„ТУП“ е игра, подобна на шаха. В нея участват фигурки на тролове и джуджета. За да спечелиш, трябва да се научиш да мислиш като съперника си, трябва да си размените местата и да предвидиш ходовете му. Тогава ще разбереш, че противникът, колкото и да е различен на външен вид, всъщност не се различава много от теб и би предприел същите ходове, които и ти. Това е и идеята на Пратчет. Колкото по-силно замахнеш, толкова по-силно ще замахне и той. Заслужава ли си?

Пратчет бегло намеква и за коварството на религиозни скриптове и използването им като източник на конфликти, особено когато попаднат в жадни за власт ръце….

В книгата срещнах и най-интересното описание на играта шах, което някога съм чел:

Шахът конкретно винаги бе го дразнил. Ваймс се ядосваше на тъпия начин, по който пешките тръгваха и помитаха насрещните пешки, докато царете се разкатаваха, без нищо да правят. Ако пешките се обединят, може би ако привлекат и топовете, цялата дъска щеше да е република в рамките на 10 хода.

Н0 честно да си призная книгата е много под средното ниво на Пратчет, съвсем спокойно можеше да спести 100-на страници.

• Ето Човека!, Майкъл Муркок

Това е една много оригинална книга на Майкъл Муркок. Без да спойлвам, ще разкрия част от сюжета: Карл Глогауър се връща в миналото чрез машина на времето. Пътуването има за цел да установи истинността на библейските събития. Карл започва да търси Исус Христос, но нещата не се оказват такива, каквито той е очаквал. Среща и Йоан Кръстител, който обаче има политически мотиви. Във времена, в които политиката и религията са били неразривно свързани, придаването на свръхестествен характер на политическите намерения е било необходимо условие за естествения им завършек.

Цитатите от книгата разкриват като цяло и насоката на Муркок и неговата мини-новела:

„Идеалът на мъченичеството – не е нищо друго освен патологичен мазохизъм, лесен начин да се забрави чувството за отговорност, метод за контрол на репресирани хора…“

„Единствената област, в която не съществуват различия и където няма война, е фундаменталното предположение, хипотезата. Човек може да предполага или не, че има един или друг Бог. Но веднага след като започне да защитава предположението си, възниква конфликт.“

• Еееее, стига с тези скучни ревюта, лято е!

ето и нещо за тези, които не обичат да бъдат отегчавани със скучни ревюта

Вижте как деградират приказките! Или ги правят за непослушни деца вече?

oops, и театрите не са това което бяха.