Пип. Пип.

ЛОГ ОН

Луната днес грееше с няколко вата повече. Небето си облече черната нощница. Усещах полъха на вятъра и хилядите му мегабити, които се удряха в гърдите ми. Времето вървеше бавно, връзката бе лоша, а движенията – насечени. Трябваше да се преместя, тук реалността се разпадаше. В центъра на Блог Сити връзките бяха добри, а и винаги можеше да се впуснеш в някое киберкафе.

Влязох в централното „ТБЛ“. Поръчах си сладолед. Имах време….Време…. Времето е като сладоледа. Рано или късно се разтапя и ако не се възползваш, единствено което ще остане, е разтопена тлен. Понякога ти сипват прекалено малко сладолед, но нямаш право да се оплакваш. Просто действай преди да се разтопи, смотаняко!

Мярнах цветарката от отсрещния магазин. Поканих я.  На по бира. Любовта е като бира. Когато бирата е студена, всичко е перфектно. Стопли ли се, става точно като пикня ( дори и на вид). Затова е хубаво да я държиш в хладилната камера на сърцето си, за да не пиеш после пикня. Е, закоравелият пияница би казал, че е добре да имаш няколко бутилки. Но безценната течност е ревнива и ако прекалиш с нея… те убива. Бавно.

Трябваше да тръгвам. Отидох да платя сметката. С пари…Пари…Парите изместиха въздуха като основен елемент в природата. Чрез парите алхимиците успяваха да превърнат фекалиите в злато. Или както те казваха: „Мъж без пари е лайно, а лайно с пари е мъж.“

Ставаше късно. Трябваше да се прибирам. Хванах първия линк до нас. Автобус номер „Отметка“ ме свали точно до малкия ми уордпресовски апартамент, разположен в покрайнините на Блог Сити.

Озовах се в централното помещение на уордпресовския ми дом. На стената висеше зеленикава картина, която пасваше идеално на зелените тапети в стаята. В левия долен ъгъл се мяркаше подписа на автора на произведението – С.М.

От блогопътуванията научаваш кое е най-важното нещо на света – докосването. Поне то е реално. Пип. Пип.

Затварят ми се очите. Злите демони на сънищата идват за мен. Приятни кошмари на всички. Хррр….

ЛОГ ОФФ

/Очевадно, виновник за това нощно писание е Ностро, с който се разбрахме да се направим на писатели и окончателно да се осерем, да провалим писателските кариери още докато са в зародиш, и дa не пием толкоз много бира. /

Благодарности и на Вал за култовите му ревюта.

Освен това: ЛЮБОМИР НИКОЛОВ ИМА БЛОГ! Ако не ми вярваш, отиди на епизод 666. Ако ми вярваш, хвърли заровете. Ако сборът от заровете е над 6, изтнацувай танца на радостта. Ако  е под 6, отиди на епизод 1.

Categories: Blogworld, Литература | 29 коментара

Навигация в публикациите

29 thoughts on “Пип. Пип.

  1. Oбщуването с компа не може по никакъв начин да пресъздаде действителността.Единственото плюсче е тишината, в която кънтят натрапчиво мислите ти и смело ги написваш.Може би в действителността нямаше да съм толкова смела.

  2. Бирата била виновна. Мислех си, че някъде в нея се къпят музите ви, поне днешните.🙂
    И двамата симпатични зародиши сте заформили, о…таковане не се усеща.🙂

  3. Пий мента😦

  4. Пип, щип, пляс!!!

  5. Направата на писатели- добре, осирането- добре, но да не пиеш бира, тва не мога го преглътна. Всъщност даже не мога да се изгъбаркам, щото много ми хареса напсането.А, когато нещо много ми е харесало, простотиите ми секват. Даже не ми се иска да помърсувам:(🙂

  6. Ееее, аз подобно на Ирония се замислих да се „изгъбаркам“ нещо, ама ми секна вдъхновението от толкова сериозен текст. Много добре си се справил, а най-интересното е, че забелязах много интересна тенденция и в четирите плъзнали текста до тук: на Легранделф, Льопреславски, Ламотх и Лакозаностро… Неее, не е това, че всички започваме с „Л“, а че много водещ елемент в „произведенията“ е Аз-ът. Наблюдаващият, регистриращ Аз, т.е. Ти… или Ние… все тая. Почти при никой няма много взаимодействие между Аз-ът и обкръжението освен регистриращото такова. Е, при Льопреславски винаги има взаимодействие, пип(ане), че даже и пенетрация, но това при него си е диагноза. Хм, много интересно се получава до тук…

  7. Супер, Ламоте, възхитена съм🙂

    Ти си най-близо до идеята (ви) с фантастичния разказ, хареса ми и обмислената структура с оригиналните паралели между базисни абстракции и банални неща от бита. Целенасочено банални🙂.

    Чак ми се прииска да си направя един коктейл от бира с две топки… сладолед (вие, момчета, какво си помислихте).

    А един от известните ми колеги казваше – „Парите могат да превърнат и най-големия пич в лайно, обратното все още не съм виждал.“. Това като контрапункт, защото и аз споделям тази позиция.

    Само едно ме гложди, защо при теб такава зеленикава картина, а при мен оноази с клеветническите надписи против Варна ;)?

  8. Между другото, Любо Николов ми отива в блогрола (мо)ментално… и на практика.🙂

  9. @мона,
    напълно съгласен. Друго е да се крие зад монитора и да се прави полуизкуствена самоличност, фалшът е по-голям. Радвам се, че схвана идеята на драсканицата горе🙂

    @Точка
    позна! Това е страничен продукт на пореден запой!

    @Кръстю
    In vino veritas! истината е във виното!

    @Ваня
    последната думичка най-много ми харесва🙂

    @Ирония
    чувствам се като терорист! Да секна мърсуването на И.И.! Това си е престъпление срещу човечеството (мъжката половина де)😛

    @Ностро
    4-та мускетари на адулт-литературата!😀
    аз доброволно се отказвам от кариерата си и се връщам към формулите и цифрите. Не ми се излага повече.
    И направо не е за вярване, че намерих блога на Любомир Николов, с чийто произведения си лягах и ставах! Ще му искам автограф! Ще осъществя още една мечта😀

    @Скай
    рецензията ти е сто пъти по-красива от разказчето горе, след като го прочетох, сълза ми бликна. Съгласен съм за лайната. Елементът „пари“ е доста нестабилен и все още не особено добре изучен😀
    А, нали знаеш, че обичам да те дразня😛

    • Няма значение продукт на какво е, важен е крайният резултат. Който е много добър, само че не ми стигат думите да го кажа както трябва.

  10. В-к „25ч.“: „Ламотхски цепи мрака“😀😀😀

  11. Я,Любомир Николов имал блог, мерси за типчето,Ламоте:)

  12. изкърти…паважа по Витошка (и морените на едноименната планинка, тук нейде наблизо)
    хах…

  13. Много истина казваш Ламот.
    От която здраво ми загорча:)
    А аз ще си вкарам една фекална маса но ще го направя следващия месец тъй като сега се стягам за Ахтопол🙂
    А сега напред към блога на Николов🙂

  14. diandra

    Е, много си добър!

  15. @владо
    ахаха, надявам се Мрака да няма нищо против и да е от женски род😀

    @Руслане.
    досега четях началото на предисторията на Средна Земя! Безплатно първокласно фентъзи!😀

    @гергана,
    oобещавам да покрия загубите!:D

    @Val,
    приятно прекарване в Ахтопол, и да не се връщаш без отпечатъци от червило и женски шамари😛😀

    @diadra😳

  16. В неделя тръгвам
    А дотогава не мисля да изнасилвам мозъка си с шахматни похвати какво ще се случи там

  17. досега смилам алегорията ‘студена бира – гореща любов’ и макар и с горчилка разбирам, че ми е омръзнало да чакам, на някой да му се стопли бирата, та да му се разпени фантазията; от някои места си тръгваме завинаги, нали така🙂
    няма да повярвате, колко прозорци се отварят, когато затръшнеш (или ти затръшнат под носа) една врата😀

  18. Вал, в неделя трябва да съм на два дена плаж, ще те чакам някъде на юг след Бургас… разбрах, че ще ми майсториш блог🙂 по предложение на домакина тук, може да му барнем макет на пясъка, a 😀

    абе, who’s this fuckin’ Николов, бе!?!

  19. Винаги готов !
    Рапорт даден !
    Остава да бъде приет😀

  20. хахха, ама верно… вие спите, ядете и други работи в тоя блог…, как смилате монитора?!? аааа, той си е на пиксели, троши се лесно и се преглъща с разпенени истории и богато овлажнено въображение… хахаха
    пип(ането) само ще развали усещането😉

  21. lammoth, благодаря за подаръка, само да сменим монахините с класическия библейски вариант на висок, светлокос, синеок, дългокос и… разпнат, със здрав кръст и големи атрибути…
    а, и трябва да намерим някой сериозен, който да списва блога, че аз съм непостоянна и мога само да коментирам😀
    но мога да ви построя блок, на някой трябва ли му?🙂

  22. е, вие ще се разберете за дизайна, оставям на Вал да доопипа нещата. А той умее да пипа😀😛

  23. ааа някой е гледал голямото нощно лошо пипане
    след месец се завръщам с една констипация
    и внимавайте тук – няма нужда някой да се прави на гуру на блогосферата и да има войни между граватари и аватари

  24. Мисля, че причината за всички беди в блог-пространството е липсата на тоалетна хартия!
    Ама това си е лично мнение.🙂
    Ламоте има ли нещо, което не можеш да правиш?
    Казано просто с пет думи – хареса ми.

    Айде – дерзайте и направете един сборник! Човек да се излегне и да го чете като хората, изкапвайки се със сладолед. И там разкажи по-подробно за цветарката.😉

  25. @Val, очите ми тежко ще преживеят отсъствието ти, свикнали са с красивите ландшафти и живописните издигания на природата в твоя блог😦 Цял месец! Не е честно😀

    @Ел, хубаво е да видим и някое твое писание😀 Подкрепено с твои илюстрации. А и къде беше? Притеснявахме се да не би да си отвлечена от извънземни и от инквизитори😛

  26. Правих се на космически археолог.
    Попаднах на банда разгонени гущероподобни извънземни.
    Удовлетворих ги всичките…отрязвайки им опашките!
    На землянка ще посягат, моля ти се!

  27. лоша Ел😀
    е, дано им пораснат нови опашки на горкичките варанчета. Какво ще правят без тях😀

  28. Pingback: Under The Radar – 3 « Vanya's Weblog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: