ИЗНЕНАДА! Пускам една стара статия, която е недовършена, но прибързвам за да не ме забравите 😛 А пък и без туй стана много дълга. Имам още няколко недовършени, една видя бял свят благодарение на totenlicht, с коЯто взехме интервю с Бог. Не ги пусках, щото ми се струваха тъпи. И така, нека мрънкането за масовата българска култура започне:
- Иван Вазов – патриархът на българската литература.
Наричат Иван Вазов „патриарх на българската литература“, а романът му „Под Игото“ бе избран за най-обичана и четена книга в класацията на „Голямото четене“. Наричат го още най-българския роман.
По ирония на съдбата, аз прочетох „Парижката Света Богородица“ и „Под Игото“ един след друг. Някои неща ми се сториха доста сходни:
– Рада Госпожина и Есмералда – и двете са стройни и хубави моми, и двете са приветливи и миловидни. Рада е сираче, такава е и циганската танцьорка Есмералда.
– Мунчо и Квазимодо – и двамата са бавноразвиващи, единият е приютен в манастир, другия бие камбаната в катедрала, все божи храмове. Въпреки недъзите си, те са положителни герои
– Бойчо Огнянов и Феб дьо Шатопер – и двамата с Шатопер спасяват героично по едно момиче – Огнянов спасява Марийка, а Шатопер – самата Есмералда. И двамата са със заможно потекло, но по характер Бойчо повече прилича на Жан Валжан от „Клетниците“ на Юго.
-мечката Клеопатра и козата Жоли – и в двата романа имаме по един забавен домашен любимец.
Влиянието на Виктор Юго върху Иван Вазов е осезаемо и то проличава особено в „Епопея на забравените“. С две думи, на мен „Под Игото“ по-скоро ми прилича на най-българската адаптация на френски роман, а Вазов е най-големият фен на Юго 😉
Съвременна българска литература
Сякаш синдромът Вазов-Юго се прехвърля и в съвременните писатели. Затова нямаме нито един наистина оригинален и световно известен писател, когото навън да забележат. Най-купуваните книги от български автори в момента са романчета за мафиоти, политически скандали, описани от разни журналистчета, мистерии и гадателства и тем подобни глупости от сорта на „Дневници и нощници“ на Иво Сиромахов или мемоарите на Тодор Живков. Най-продаваните български автори в чужбина – Динев и Троянов, те дори не пишат на български. За радост имаме и наистина оригинални автори като Георги Господинов, макар и да са малко. Да се надявам, че ще се увеличат за да може да стигнем прилично средноевропейско ниво.
Но да не издребняваме. Едва ли е по-голям плагиат от Николай Хайтов, писал сценариите на „Козият рог“ и „Мъжки времена“ . Но като споменавам филми…
- Хан Аспарух – най-гледаният и най-скъпият български филм
Навремето са изръсили 20 млн. лева за да направят най-скъпия български филм, който би трябвало да се води като исторически (с леки фантастични елементи бих добавил). Ето и кадри от него:
я, това не е ли часовник? Часовник през 7 век? Интересно!
охо, още един часовник? добре де, айде, този път ще си затворим очите и ще кажем, че е добре направена гривна. Много часовници в тоз филм бре, затова ли ни наричат Швейцарията на Балканите?
циците са страхотни, но забележете това праисторическо произведение на изкуството, закачено на стената. Още по онова време сме разбирали от изкуство ве, Европата ряпа да яде! Забележете - дори човечетата могат да се различават и по полови белези! А и гримът на повечето жени е такъв, все едно току що са излязли от салон на Л'Ореал!
Може би ще ме попитате какво е нередното прабългарски конник да сече тикви през 7 век. Емиии... просто тиквите, заедно с доматите и картофите, са внесени от Америка чак през 15 век, преди това са били непознати в околностите. Обаче наш'те храбри прабългари секат тикви като масло!
Това не са ли следи от самолет? Или така ми се струва? Още по-добри следи има и на други места по филмите, но ме мързи да се ровя. Еха, триумф на научната фантастика!
Само да ви напомня, че година по-рано, 1980, Дейвид Линч с далеч по-малко пари и претенции прави великия филм „Човекът слон“, а нашите са тръгнали да правят исторически епоси ала „Бен Хур“ с часовници, самолети и тикви. И разбира се цици. Без тях нищо не става.
Дразнещото в българските филми по онова време е звукът и монтажът, които определено могат да пробият нечии уши. А и защо нито един не се е опитал да разчупи шаблона, наложен от италианското и френското кино – не се знае, може би отново синдрома на симпатичното подражаване се е обадил. Въпреки това, имам доста любими филми от онова време.
Съвременно българско кино
„Мисия Лондон“ се превърна в най-касовият български филм по нашите кина, дори се скъсаха да повтарят, че надминал „Аватар“ по посещаемост. Не знам дали Алек Попов (по чиято книга е правен филма) и българските режисьори не се научиха, че в Европа им е писнало от такива балкански произведения, които показват балканската простащина и веят ориенталския хумор. За радост поне технически изглежда добре. Но след толкова реклама и неособено качество, другия път номера може да не мине и зрителите да останат вкъщи. Дзифт и „Източни пиеси“ са доста по-добри от ужасяващите предшественици от сорта на „Мила от Марс“ , но с поредната драма за етническо неразбирателство или посткомунистическа ноар-драма, каквито хвърчат от всяка една от 50-те европейски страни – надали ще им направим впечатление. Като цяло сме много назад, все още. Хубави филми не се правят само с пари.
Още по-тъпо е да следваме мейнстрийма. Е, това ни затваря вратите. Видяхме, че турците станаха известни из Ориента и Южна Америка със сериалите си, а ние да не останем по-назад, взехме да ги копираме. В епохата на „Октопод“ пък излязохме с „Дунав мост“…Няма да коментирам бездарните напъни на „Стъклен дом“ и „Забранена любов“. Не че съм някакъв мрънкалник, но при такова ограничено време и такава конкуренция навън, надали ще гледам нашенските мъки.
- Чалгата – музика за душата
Познавам двама французи, които работя у нас. Веднъж попитах дали слушат българска музика, а те веднага казаха „Охо, да“ и започнаха да щракат с пръсти и кършат рамене. За съжаление с тази музика сме известни в цяла Европа. Когато няма какво да се предложи, силикона и секс нагона излизат наяве и идват на помощ. Още по смешното е, че пак не сме оригинални, а цялата бъчва с пиклива музика е крадена, я от гърци, я от турци, сърби или от арабски изпълнители. Вероятно сте срещали и гигантския списък с музикалните кражби на нашенските дрисли и гъзари.
Но чалга културата до такава степен се е промъкнала навсякъде, че може би бъдещите столевки трябва да изглеждат ето така:
Ето така трябва да изглеждат българските столевки, за да се знае, че силиконовите ни гърли не са евтини чалга-курви, а вземат вече доста скъпо. Бентлита трябва да карат все пак!И задължителен надпис Чалга отстрани!
Чалга-културата и мутризма направиха така, че мечтата на всеки хлапак е да стане зализан футболист или ръбеста мутра с лъскав автомобил, а на всяко момиче – да стане силиконова кукла и да хване микрофона. Говоря за масовата култура. Като споменахме мутри, да не забравяме и идеала за мъж:
Бат Бойко отдавна е смазал конкуренцията на Чък Норис. 50 лева за да напомня, че полицаи и катаджии не минават вече само по 10. Тук трябва да отбележа, че като истински горд българин, PHOTOSHOP-a ми е пиратски, както и всичкия софтуер
Не че останалата ни музика е рай за ушите. Единственият по-ужасен звук от този в дъскорезница е на българските рап групи. За да си рап изпълнител, трябва да си рядко ТЪП, та да се харесаш на тийн парцалите. Пълен ужас (айде да не споменавам един „рапър“, който наскоро „изпя“ песен за български спортист)
Не знам как румънци, гърци, турци и сърби успяват да изкарат песни, които стават хитове в целия свят, а ние да нямаме нито една група, която да пробие на Запад. Може би пак синдрома Юго-Вазов се явява. Да имитираш групи като Пърпъл, Металика, Хелоуин или Диму Боргир може и да мине в България, но на запад такива групи има с хиляди и никой няма да ти обърне внимание. Трябва да се внесе нещо ново, оригинално и уникално. Една Финландия, страна с 4,5 млн жители, изкара поне 20 групи на световно ниво през последните 2о години. Все пак има изключителни бг музиканти (поне ще се отнася до операта и класическата музика), няма съмнение, дано ни избутат напред.
Lammoth's Blog 
Последни коментари