В края на годината винаги се правят такива шитове от сорта на „кои филми ще запомним отминаващата 2010?“ Е, кои бяха?
- Тема на годината: Влиянието на мрежата и компютрите
Милиони зомбита не могат да си представят живота без MySpace, Twitter, Facebook, Youtube, блогове, форуми, Skype и още какво ли не. Много хора загубиха способността да общуват face-to-face, особено по-младите. През 2010 г. излязоха много филми именно по тази тема: Kick-Ass, Scott Pilgrim vs the World, Social Network, Chatroom, Blog Wars и т.н.
В Kick-Ass (Шут в гъза) например, главният протагонист така отчаяно е издигнал на пиедестал изкуствената популярност в мрежата MySpace, че се решава да стане супергерой, под влиянието на местната поп-култура и най-вече на комиксите. Когато излиза навън, реалността го прави да изглежда като пълен кретен. Филмът си е тотална гавра с модерната тийн-култура.
В „Social Network“ е разгледана историята на Марк Зъкърбърг, създателят на Facebook – социалната мрежа, която се превърна в истински феномен на съвременното общество. Зъкърбърг е продукт на това поколение, което прекарва хиляди часове с очи впити в монитора и за което социалните контакти са се превърнали в комплекс – в резултат на това се появява Фейсбук. За да се издигнеш трябва да си и безскрупулен.
„Scott Pilgrim vs the World“ е заигравка с гейм-фрийковете, като цялата визуализация на филма наподобява класическите аркадни и конзолни игри. Отново имаме леко отчужден главен герой, но като цяло филмът е с празно съдържание.
- Тенденция на годината: Настъпването на анимациите
Когато погледнем листата с най-касовите филми на годината, няма как да не забележим, че има 4-ри анимации в първата десетка. Това се случва за първи път:
Продуцентите много предвидливо са се ориентирали на пазара – дечицата са зарибени, а родителите им ги завеждат на кино за да не мучат. Както виждате най-касовите филми са именно тези, които са предназначени за деца и юноши, а последните имат малко повечко свободно време. Затова в анимационния жанр започна да се инвестира усилено и сякаш се получи истински ренесанс. Аз нямам нищо против 😀
Тази година излязоха сполучливи анимации, с чудати герои и сюжети. На мен най-много ми допадна най-идиотската разбира се: „Despicable Me„, но списъкът с любими включва „Toy Story 3“ и „How to Train Your Dragon„. Излязоха още „Shrek Forever After„, „Tangled„, „Megamind„, „The Illusionist„, „Legend of the Guardians„.
- Пенсионерските сбирки
С още нещо ще запомня филмовата 2010 – пенсионерските сбирки, които си спретнаха цяла армия от величия и легенди на 80-те. За да изстискат още някой милион от залязващите им кариери. И в други години са ставали подобни реюниъни, но не и толкова мащабни. С най-голям интерес се очакваше проекта на Силвестър Сталоун, който събра Долф Лундгрен, Брус Уилис, Арнолд Шварценегер, Джет Ли, Мики Рурк и т.н. Може би, ако Сталоун се бе отнесъл към филма с по-голямо чувство за самоирония, „The Expendables“ нямаше да е толкова лош. По-успешни се оказаха Machete и RED. В Мачете всичко бе обърнато наопаки – Дани Трехо, актьорът с най-криминална физиономия, тук играе ролята на положителен герой, по който си падат всички мацки, а Де Ниро приема образа на политическа мижитурка. И трите филма не са кой знае какво.
- Грандиозните филми на годината
Всяка година си има своите грандиозни филми, които може и да не са най-добрите, но са с бюджет от около $150-200 млн., предизвикателна визия и са станали обект на много дискусии. За миналата 2009 г. такъв филм бе „Аватар“. Тази година към това определение се вписват „Inception“ (Генезис), TRON и Alice in Wonderland (Алиса в страната на чудесата)
„Генезис“ е интелигентно направен филм, но далеч не е това, което се очакваше. Темата за сънищата, съзнанието и подсъзнанието е безкраен космос от загадки, уви създателите вместо да се задълбочат към тази насока, са тръгнали към най-баналната от всички – поредната тема за изкуствената реалност. Твърде изтъркано. Можеше да се доближат поне до поредицата на Вербер за Агронавтитите. Изпълнението откъм графика и звук е отлично.
Може би ви е писнало някой да ви казва, че еди-кой-си филм се гледа на кино. Е, TRON е точно такъв – pure entertainment, без кой знае какъв замисъл или запомняща се актьорска игра. ТRON притежава всичко, което един комерсиален филм притежава – лъскави и колоритни спецефекти и кашкавален сценарий.
От „Алиса в страната на чудесата“ най-вече ще запомним дигитално генерираната голяма глава на Хелена Бонъм-Картър, играеща ролята на Червената кралица, както и пъстрите топли цветове, обагрили цялото пространство и свят във филма. На моменти доскучаваше, но като цяло се е получила наистина грандиозна адаптация на романите на Луис Карол.
- Независимо кино
Независимото кино винаги изкарва по някой малък шедьовър, а Winter’s Bone е именно такъв. Веднага ще ви направи впечатление натуралистичната игра на 19-годишната Дженифър Лоурънс, чиято героиня е жертва на суровата действителност. Налице са добре изградените характери във филма, който има и необходимата провинциална атмосфера. Monsters е интересен с това, че целият екип наброява не повече от 5-6 човека (включително и актьорите), останалите са случайни минувачи или доброволци, а цялата екипировка струва около $15000. Бюджетът на филма е $400 00, като повече от половината отива за реклама. Не е кой знае какво, но резултатът е много по-добър, отколкото редица многомилионни мекици.
Black Swan (Черен лебед) си е истинако завръщане на Аронофски към доброто старо време и за радост клони повече към Pi, отколкото към по-новите му филми. Кариерата на една балерина е кратка и е свързана с много напрежение, труд, страх и това сериозно поврежда по-крехката психика. Нина си създава образи, които изобразяват нейните страхове – Бет е образът на кратката слава и падението, когато си на върха; Лили е страхът от огромната конкуренция; и накрая Нина – двойничката, която все още е неопетнена и не се е продала на Томас. Не че е перфектно изпълнение, но аз лично много го харесах.
- Европейско кино
Роман Полански, който си пада по малки момичеца, представи „The Ghost Writer“ (Писател в сянка) – филмът обра статуетките на тазгодишните Европейските филмови награди. Филмът е правен по романа на небезизвестния Робърт Харис (автор и на Фатерланд), като стилово наподобява европейските политическите трилъри от 70-те години. Британското кино се отчете и с редица касови филми като Harry Potter and the Deathly Hallows I, Kick-Ass, Robin Hood, Mr. Nobody, новия филм за Нарния и т.н., а филми като The King’s Speech ще им се радваме догодина. Едва ли някой от тях ще ми стане любим.
Киното на бикоборците ще го запомня с два филма – Agorа (Агора) и Celda 211 (Килия 211). „Килия 211“ взе цели 8 награди „Гоя“, което го прави и един от най-успешните испански филми, благодарение на представянето на Луис Тосар. Мой фаворит си остава „Агора“, пореден шедьовър на Алехандро Аменабар, който засяга сериозни теми като религиозната толерантност, мястото на жената в обществото, склонността на масите към пропаганда и т.н.
Както винаги францулята представиха нещо по-различно – „Enter the Void“ на все така странния и чудат Гаспар Ное. Филмът определено не е за всеки, но Ное винаги успява да шокира. Аз лично не разбрах филма, но нека кажем, че съм тъп. Критиците болднаха още 2 филма – Le concert (Концертът) с участието на харизматичната Мелани Лоран, както и Des hommes et des dieux (За боговете и хората). Общо взето слаба продукция.
- Световно кино
От страната на кенгурутата долетя „Animal Kingdom“, криминална драма, с неподправена актьорска игра, особено от страна на 17-годишния Джеймс Фрешвил и на злата Джаки Уийвър. Филмът спечели цели 10 награди от Australian Film Institute, което го прави рекордьор. „Царството на животните“ разглежда живота на един тийнейджър, който е принуден да оцелее и да изгради характера си в една криминална, сложна семейна среда. Определено ми допадна.
Най-сетне излезе един истински анти-военен филм – „Ливан“ на израелския режисьор Самуел Маоз. Неудобен и за двете страни на конфликта, Маоз е достатъчно смел за да покаже ужасите на войната, такива каквито са в действителност. Особено паметна е сцената с издъхващото магаре и изтормозения му поглед. Кинематографиятa успява да изобрази тежката и потискаща атмосфера, предизвикваща клаустрофобия. Може и да има леки пропагандни моменти, но няма да видите безочливото демонизиране на противника, защото в една война няма добри или лоши. Има жертви и жертви.
„“Mother“ (Майка) спечели наградата за най-добър филм в Asian Film Awards и затвърди големия прогрес, който бележи южнокорейското кино през последните години. Филмът разглежда една комплексна тема, а именно – дали прекомерната обич и глезене на една майка спрямо детето й не са пагубни?
- Филмите, останали за 2011
Винаги има филми, които официално излизат през годината, но премиерите им в повечето страни е през следващата календарна такава. Не ни остава нищо друго освен да чакаме така хвалените от критиката филми като True Grit на братята Коен, 127 часа (127 hours), Речта на краля (The King’s Speech), феминисткия „Made in Dagenham“ и др, и да ги гледаме в началото на 2011. Ако сте забелязали, голяма част от филмите които разгледах всъщност са от 2009 ( Mother; Agora; Celda 211; Enter the Void; Lebanon), но бяха пуснати едва след като обиколиха всички фестивали, т.е. премиерите им в отделните държави бяха през 2010г. Така се получава с повечето независими филми.
Със сериозното дотук, а сега е време за…..
- Ламотхско кино!
Разбира се, че и Ламотхия има с какво да се гордее! През 2010г. излезе култовата гей-драма „Генезис II – Мачете е хищник на злокобен остров“. Ето ви и фото-трейлър към него, а за съжаление на всички дами, в трейлъра не са показани най-горещите сцени:
"Генезис II - Мачете е хищник на злокобен остров" е сърцераздирателна гей-драма, която въвлича един крадец на вибратори (Дани Трехо), разследващ детектив (Лео ди Каприо) и неговия сътрудник (Джоузеф Гордън-Левит) в зашеметяващ гей-триъгълник. Лео улавя Дани на местопрестъплението да краде вибратори, но се влюбва в него, влиза в подсъзнанието му и го накарва да го обича. Джоузеф обаче започва да ревнува и от своя страна влиза в подсъзнанието на Дани, и му насажда идеята, че мрази Лео. В крайна смета обърканият Дани Трехо се насочва към содомията....
Филмът е посветен на: Ностромо, който е голям фен на Мачете 😛
Още за Ламотхското кино очаквайте след раздаването на наградите на академията, а както знаете, на миналогодишните ОСКАРИ ламотхските филми доминираха и обраха всички статуетки. Предполагам ще очаквате и тазгодишните с голям интерес 😛
Е, това бе филмовата 2010, минала през моя поглед. Както виждате опитал съм да видя замисъл и в най-глупавите филми, така че не може да ме наречете хейтър 😛
Накрая ето и ТОП5 на филмите (само 5 са, защото годината беше шибана откъм филми):
*Agora
*Animal Kingdom
*Black Swan
*Lebanon
*Winter’s Bone
Подредени са по азбучен ред, ако трябва да го допълня до десет бих включил анимации за останалите позиции 😉
*
Lammoth's Blog 
Последни коментари