Monthly Archives: декември 2010

Филмовата 2010

В края на годината винаги се правят такива шитове от сорта на „кои филми ще запомним отминаващата 2010?“ Е, кои бяха?

  • Тема на годината: Влиянието на мрежата и компютрите

Милиони зомбита не могат да си представят живота без MySpace, Twitter, Facebook, Youtube, блогове, форуми, Skype и още какво ли не. Много хора загубиха способността да общуват face-to-face, особено по-младите. През 2010 г. излязоха много филми именно по тази тема: Kick-Ass, Scott Pilgrim vs the World, Social Network, Chatroom, Blog Wars и т.н.

В Kick-Ass (Шут в гъза) например, главният протагонист така отчаяно е издигнал на пиедестал изкуствената популярност в мрежата MySpace, че се решава да стане супергерой, под влиянието на местната поп-култура и най-вече на комиксите. Когато излиза навън, реалността го прави да изглежда като пълен кретен. Филмът си е тотална гавра с модерната тийн-култура.

В „Social Network“ е разгледана историята на Марк Зъкърбърг, създателят на Facebook – социалната мрежа, която се превърна в истински феномен на съвременното общество. Зъкърбърг е продукт на това поколение, което прекарва хиляди часове с очи впити в монитора и за което социалните контакти са се превърнали в комплекс – в резултат на това се появява Фейсбук. За да се издигнеш трябва да си и безскрупулен.

Scott Pilgrim vs the World“ е заигравка с гейм-фрийковете, като цялата визуализация на филма наподобява класическите аркадни и конзолни игри. Отново имаме леко отчужден главен герой, но като цяло филмът е с празно съдържание.

  • Тенденция на годината: Настъпването на анимациите

Когато погледнем листата с най-касовите филми на годината, няма как да не забележим, че има 4-ри анимации в първата десетка. Това се случва за първи път:

Продуцентите много предвидливо са се ориентирали на пазара – дечицата са зарибени, а родителите им ги завеждат на кино за да не мучат. Както виждате най-касовите филми са именно тези, които са предназначени за деца и юноши, а последните имат малко повечко свободно време. Затова в анимационния жанр започна да се инвестира усилено и сякаш се получи истински ренесанс. Аз нямам нищо против 😀

Тази година излязоха сполучливи анимации, с чудати герои и сюжети. На мен най-много ми допадна най-идиотската разбира се: „Despicable Me„, но списъкът с любими включва „Toy Story 3“ и „How to Train Your Dragon„. Излязоха още „Shrek Forever After„, „Tangled„, „Megamind„, „The Illusionist„, „Legend of the Guardians„.

  • Пенсионерските сбирки

С още нещо ще запомня филмовата 2010 – пенсионерските сбирки, които си спретнаха цяла армия от величия и легенди на 80-те. За да изстискат още някой милион от залязващите им кариери. И в други години са ставали подобни реюниъни, но не и толкова мащабни. С най-голям интерес се очакваше проекта на Силвестър Сталоун, който събра Долф Лундгрен, Брус Уилис, Арнолд Шварценегер, Джет Ли, Мики Рурк и т.н. Може би, ако Сталоун се бе отнесъл към филма с по-голямо чувство за самоирония, „The Expendables“ нямаше да е толкова лош. По-успешни се оказаха Machete и RED. В Мачете всичко бе обърнато наопаки – Дани Трехо, актьорът с най-криминална физиономия, тук играе ролята на положителен герой, по който си падат всички мацки, а Де Ниро приема образа на политическа мижитурка. И трите филма не са кой знае какво.

  • Грандиозните филми на годината

Всяка година си има своите грандиозни филми, които може и да не са най-добрите, но са с бюджет от около $150-200 млн., предизвикателна визия и са станали обект на много дискусии. За миналата 2009 г. такъв филм бе „Аватар“. Тази година към това определение се вписват „Inception“ (Генезис), TRON и Alice in Wonderland (Алиса в страната на чудесата)

„Генезис“ е интелигентно направен филм, но далеч не е това, което се очакваше. Темата за сънищата, съзнанието и подсъзнанието е безкраен космос от загадки, уви създателите вместо да се задълбочат към тази насока, са тръгнали към най-баналната от всички – поредната тема за изкуствената реалност. Твърде изтъркано. Можеше да се доближат поне до поредицата на Вербер за Агронавтитите. Изпълнението откъм графика и звук е отлично.

Може би ви е писнало някой да ви казва, че еди-кой-си филм се гледа на кино. Е, TRON е точно такъв – pure entertainment, без кой знае какъв замисъл или запомняща се актьорска игра. ТRON притежава всичко, което един комерсиален филм притежава – лъскави и колоритни спецефекти и кашкавален сценарий.

От „Алиса в страната на чудесата“ най-вече ще запомним дигитално генерираната голяма глава на Хелена Бонъм-Картър, играеща ролята на Червената кралица, както и пъстрите топли цветове, обагрили цялото пространство и свят във филма. На моменти доскучаваше, но като цяло се е получила наистина грандиозна адаптация на романите на Луис Карол.

  • Независимо кино

Независимото кино винаги изкарва по някой малък шедьовър, а Winter’s Bone е именно такъв. Веднага ще ви направи впечатление натуралистичната игра на 19-годишната Дженифър Лоурънс, чиято героиня е жертва на суровата действителност. Налице са добре изградените характери във филма, който има и необходимата провинциална атмосфера. Monsters е интересен с това, че целият екип наброява не повече от 5-6 човека (включително и актьорите), останалите са случайни минувачи или доброволци, а цялата екипировка струва около $15000. Бюджетът на филма е $400 00, като повече от половината отива за реклама. Не е кой знае какво, но резултатът е много по-добър, отколкото редица многомилионни мекици.

Black Swan (Черен лебед) си е истинако завръщане на Аронофски към доброто старо време и за радост клони повече към Pi, отколкото към по-новите му филми. Кариерата на една балерина е кратка и е свързана с много напрежение, труд, страх и това сериозно поврежда по-крехката психика. Нина си създава образи, които изобразяват нейните страхове – Бет е образът на кратката слава и падението, когато си на върха; Лили е страхът от огромната конкуренция; и накрая Нина – двойничката, която все още е неопетнена и не се е продала на Томас. Не че е перфектно изпълнение, но аз лично много го харесах.

  • Европейско кино

Роман Полански, който си пада по малки момичеца, представи „The Ghost Writer“ (Писател в сянка) – филмът обра статуетките на тазгодишните Европейските филмови награди. Филмът е правен по романа на небезизвестния Робърт Харис (автор и на Фатерланд), като стилово наподобява европейските политическите трилъри от 70-те години. Британското кино се отчете и с редица касови филми като Harry Potter and the Deathly Hallows I, Kick-Ass, Robin Hood, Mr. Nobody, новия филм за Нарния и т.н., а филми като The King’s Speech ще им се радваме догодина. Едва ли някой от тях ще ми стане любим.

Киното на бикоборците ще го запомня с два филма – Agorа (Агора) и Celda 211 (Килия 211). „Килия 211“ взе цели 8 награди „Гоя“, което го прави и един от най-успешните испански филми, благодарение на представянето на Луис Тосар. Мой фаворит си остава „Агора“, пореден шедьовър на Алехандро Аменабар, който засяга сериозни теми като религиозната толерантност, мястото на жената в обществото, склонността на масите към пропаганда и т.н.

Както винаги францулята представиха нещо по-различно – „Enter the Void“ на все така странния и чудат Гаспар Ное. Филмът определено не е за всеки, но Ное винаги успява да шокира. Аз лично не разбрах филма, но нека кажем, че съм тъп. Критиците болднаха още 2 филма – Le concert (Концертът) с участието на харизматичната Мелани Лоран, както и Des hommes et des dieux (За боговете и хората). Общо взето слаба продукция.


  • Световно кино

От страната на кенгурутата долетя „Animal Kingdom“, криминална драма, с неподправена актьорска игра, особено от страна на 17-годишния Джеймс Фрешвил и на злата Джаки Уийвър. Филмът спечели цели 10 награди от Australian Film Institute, което го прави рекордьор. „Царството на животните“ разглежда живота на един тийнейджър, който е принуден да оцелее и да изгради характера си в една криминална, сложна семейна среда. Определено ми допадна.

Най-сетне излезе един истински анти-военен филм – „Ливан“ на израелския режисьор Самуел Маоз. Неудобен и за двете страни на конфликта, Маоз е достатъчно смел за да покаже ужасите на войната, такива каквито са в действителност. Особено паметна е сцената с издъхващото магаре и изтормозения му поглед. Кинематографиятa успява да изобрази тежката и потискаща атмосфера, предизвикваща клаустрофобия. Може и да има леки пропагандни моменти, но няма да видите безочливото демонизиране на противника, защото в една война няма добри или лоши. Има жертви и жертви.

„“Mother“ (Майка) спечели наградата за най-добър филм в Asian Film Awards и затвърди големия прогрес, който бележи южнокорейското кино през последните години. Филмът разглежда една комплексна тема, а именно – дали прекомерната обич и глезене на една майка спрямо детето й не са пагубни?

  • Филмите, останали за 2011

Винаги има филми, които официално излизат през годината, но премиерите им в повечето страни е през следващата календарна такава. Не ни остава нищо друго освен да чакаме така хвалените от критиката филми като True Grit на братята Коен, 127 часа (127 hours), Речта на краля (The King’s Speech), феминисткия „Made in Dagenham“ и др, и да ги гледаме в началото на 2011. Ако сте забелязали, голяма част от филмите които разгледах всъщност са от 2009 ( Mother; Agora; Celda 211; Enter the Void; Lebanon), но бяха пуснати едва след като обиколиха всички фестивали, т.е. премиерите им в отделните държави бяха през 2010г. Така се получава с повечето независими филми.

Със сериозното дотук, а сега е време за…..

  • Ламотхско кино!

Разбира се, че и Ламотхия има с какво да се гордее! През 2010г. излезе култовата гей-драма „Генезис II – Мачете е хищник на злокобен остров“. Ето ви и фото-трейлър към него, а за съжаление на всички дами, в трейлъра не са показани най-горещите сцени:

22

"Генезис II - Мачете е хищник на злокобен остров" е сърцераздирателна гей-драма, която въвлича един крадец на вибратори (Дани Трехо), разследващ детектив (Лео ди Каприо) и неговия сътрудник (Джоузеф Гордън-Левит) в зашеметяващ гей-триъгълник. Лео улавя Дани на местопрестъплението да краде вибратори, но се влюбва в него, влиза в подсъзнанието му и го накарва да го обича. Джоузеф обаче започва да ревнува и от своя страна влиза в подсъзнанието на Дани, и му насажда идеята, че мрази Лео. В крайна смета обърканият Дани Трехо се насочва към содомията....

Филмът е посветен на: Ностромо, който е голям фен на Мачете 😛

Още за Ламотхското кино очаквайте след раздаването на наградите на академията, а както знаете, на миналогодишните ОСКАРИ ламотхските филми доминираха и обраха всички статуетки. Предполагам ще очаквате и тазгодишните с голям интерес 😛

Е, това бе филмовата 2010, минала през моя поглед. Както виждате опитал съм да видя замисъл и в най-глупавите филми, така че не може да ме наречете хейтър 😛

Накрая ето и ТОП5 на филмите (само 5 са, защото годината беше шибана откъм филми):

*Agora

*Animal Kingdom

*Black Swan

*Lebanon

*Winter’s Bone

Подредени са по азбучен ред, ако трябва да го допълня до десет бих включил анимации за останалите позиции 😉

*

Advertisements
Categories: Кино | Етикети: | 61 Коментари

БлогоКоледа

 Добър вечер! рече дядо Коледа, а Снежанка каза: „Добре дошли в моят свят!“

Седях си аз вкъщи, наслаждавайки се на моят среднощен свят. Опитвах се да забравя злободневните теми от деня, които натоварваха задника ми с объркваща работа. Обладан от необмислени желания,  реших да направя един нощен полет над киното. Пуснах си филм, който ми бе препоръчан специално от Твърдият Ексцентрик – лентата се казваше „Дядо Коледа, Снежанка и джуджешката оргия„. Чудесен BDSM-филм за предстоящите празници. В него имаше много болка и любов.

Но изведнъж БУУУМ!

 Дядо Коледа излезе от телевизора и ми открадна Елхата! Защо, какво, как! Просто ето така – виртуалният дядо Коледа, истински дзвер, ми открадна празничната елха! Знаех си аз, синемата е шибана дърта мръсница!

 От недоумение си почесах скротумите и им казах „We are so FUCKED!“. Какво ще правя без елха сега! Нямам идея! Без елха истинският дядо Коледа няма да ми даде подаръци! Кофти кафе, а? Сега представям си как моят ментор Ностродамус ми опява „Казах ли ти, че е скапан филма, казах ли ти, а? Прехвален шит и половина, хак да ти е!“

Пак се чу гръмотевично БУМ-ТРЯС! Като мощни влакове през нощта, нещо ми разби прозорците и нахлу в хола. Не, не бяха зомбита, нито чудовища. Беше истинският дядо коледа, с девойка облечена в бяло, яхнали голяма шейна, теглена от гола мраморна статуя на богиня. Напсувах ги така, че дори и циничният елф да завиди.

“ Аз съм дядо Коледа „-  каза ми стареца

„Аве, ти не си ли  Генади, да риъл Генади ве?“ – възразих.

„Добре де, аз съм истинският Генади, преоблечен като истинския дядо коледа“ – отвърна брадатия.

„А ти не си ли Лита, преоблечена като перверзната  Снежанка?“ – обърнах се към девойката, която моментално ме зашлеви шамар, който ме завъртя два пъти , а тя ми рече „Никога не ме наричай Снежанка!“

Дядо Коледа ме прекъсна: „Не словоборствай! Няма време! Ето ти Небесния потегач с голямата шейна, яхвай я и тръгни след виртуалния дядо Коледа, спаси Елхата и ще получиш подаръците ти! “

Аз не възразих, качих се на шейната, изпих едно Блъди Мери за из по път, грабнах камшика, нашарих задницата на Небесния потегач и литнахме високо в небесата. По очите й бликнаха сълзи, но не разбрах дали са от радост, или от болка.Извиках: „Операция Кино започвааааа!“ „Dum spiro, spero

А на  вън се изливаше порой. Минаха ми някой мрачни мисли, характерни за deadInside’s Mind.

Какви лоши същества срещнах по пътя си, да знаете само!.  Първо ме сграбчи нощната бандитка Фроги, която искаше да ми открадне гащите. След като изядох много шамари, пролях много сополи и сълзи, най-накрая Фрогито се смили и ме пусна с гащите на мира, но затова пък ми взе торбата с чалга-дисковете. Нека музиката засвири, запя тя.

След което попаднах на злата Ирония Идиотова. Тя ме подгони с метлата през гората, аз слаломирах измежду дърветата, а тя сипеше закани зад гърба ми –  щяла да ми отреже хфърчинките. С мъка успях да избягам, уви точно насред едно езеро имаше голям дъб, който не видях и се натресох на него. Паднах в езерото, но на меко. Май се разбих точно в гърдите на една Ундина – езерната нимфа, която разбира се ми шибна един зад врата и така ме изрита отзад, че дори пичовете от Три корни биха ѝ завидели на футболното изпълнение.

Летях известно време и се стоварих върху една поляна. Там едни Сурикати, които ме дърпаха за орехчетата, заявиха, че съм на сурикатска територия и за да премина трябва да платя данък. Дадох им каквото е останало от торбата и се изнизах. По пътя срещнах  една мила невестулка, която ми подсказа къде мога да намеря виртуалния дядо Коледа – в бисквитения замък.

За да вляза в бисквитения замък, трябваше да навия Бисквитотрошача да ми помогне да разбия портата. Той се съгласи след като му дадох едно 1000 DVD-та с филми. Но преди да нахлуя в замъка на фалшивия дядо коледа, трябваше да се подготвя за битка. Посетих Лудият магьосник, от който взех вълшебната книга с магии и фокуси. Книгата имаше чудесен дизайн, но бе написана на арабски, затова се наложи да посетя Руслан Трад, за да ме обучи. Отидох и до фабриката за хартия, за да ми закърпят задника от многобройните падания и гонитби от предния ден. Посетих и Светла, за да ми направи психоанализ, тя пък ме подложи на сексуален тормоз.

След като разбихме портата на замъка, аз нахълтах и сварих виртуалния дядо коледа неподготвен, размишлявайки върху тоалетната чиния. Бил е голям търговец на мисли, но търгувал само когато акал. Изкуственият дядо Коледа, обаче показа невероятен рефлекс и след като си избърса дупето, бръкна в торбата и извади огромен мутирал плъх и го хвърли по мен. Аз светкавично отворих вълшебната книга, изрекох заклинание и се появи Черната котка, която с грация изпонадра плъха и го изяде. Дядо Коледа притеснен извади от торбата си самия дявол, но аз контраатакувах с АнгелМан, който с шутове прати Луцифър обратно в казана. Бях готов на всичко, за да си върна елхата. На всичко, дори и това: разлистих книгата и призовах Free_Infidel – ужасът на всички религиозни легенди. Това е Лу-дост, биха казали някои. Той извади един дебел кръст и го навря в аналното отверсие на фалшивия дядо Коледа. Фалшивия дядо коледа се взриви. ПОБЕДААА!!! Спечелихме големия маскарад!

С това сложихме една голяма ТОЧКА на  спора.

Всички се събрахме и скачахме от радост. Направихме си снимка за спомен. Сякаш бях вРай-а. Почистихме говната на дядо Коледа с четка и пиксел. Аз отидох да си взема елхата. Един бодил ме ободе, но една от бунтовничките – Indica, ми превърза пръста. Сетих се, че елхата ми няма име, беше Безименен обект! Затова я кръстих Джак.

Сега трябваше да се върна на родния пристан. Наех една принцеса да ми посочи пътя  назад към дома, уви тя се оказа Шматка и нарочно ме загуби по земите на Амазонка. А там, в гъстите джунгли, ме чакаха всякакви чудовища. Като например вечно ламтящите за секс три грации – Бънги, Ел и особено ненеситната Надинка. За мое щастие бях предупреден от Владимир Преславски за тях, горкичкият, сега лежи в болница с насинен задник, след като гореспоменатите три вещици го сгепиха. Затова си купих дигитални обувки-бързоходки, специално изработени от уеб-дизайнера Иванмарк. Тамън се отървах от тях и веднага след мен полазиха следващото трио от калпазанки –  angie, gergana и diandra – и трите известни като секс-инквизиторки. Успях да се скрия в старанноприемницата „Веселата тиква“, чиято притежателка, Ваня, ме нагости с тиква.

След някои съображения, най-сетне се прибрах у нас.  Ура! Така е в живота – като Ин и Ян, понякога светъл с малко черен хумор, или черен с малко бяло по устата. Понякога тежи като квант-носител Гравитон, а поняко върви гладко като бира. Поне ще имам подаръции и за какво да разказвам, ще изглеждам като мъдрите древни автори!

Излегнах се пак, след тежкия изморителен ден и отново включих кутията с 24 кадъра в секунда. Пуснах си поредния развратен медиен филм, препоръчан от Алфредпачино, защото все пак, all you need is love.  

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ, БЛОГЪРСКИ НЕГОДНИЦИ!

Categories: Blogworld | 66 Коментари

Филмите, които промениха живота ми

Инициативата и идеята е на Нели и Иво от Framespotting, които поканиха членовете на Киноцентъра (а и всички останали) да напишем нещо по въпроса. Признателности, за което 🙂

  • 1. Трейнспотинг
trainspotting

Trainspotting тотално промени възгледите ми за живота тогава. Направи ме по-"open-minded" и някак ме накара винаги да гледам на нещата от по-веселата страна, колкото и да е лайняно положението

shit

Сцената, в която Компира изпонасра чаршафите на гаджето си, а после в спор с майка й за това кой да ги изпере се случва и "експлозията" 😀 Въобще всяка сцена от този филм беше култова!

Преди ходех на доста интервюта за работа, а кураж за тях ми даваше пак Спъд – просто се успокоявах, че има и много по-големи кретени от мен 😀

Трейнспотинг ме запали и по британската култура като цяло.

  • 2. Капитан Цубаза

Ако преди мнооого време ( няколко хилядолетия да кажем) ви се случвало да видите в училищен двор момченце с криви крака, което се опитва да прави невероятни изпълнения във въздуха с топка, но винаги се разминава с нея и се размазва на асфалта – е, това момченце съм бил аз 😦  Виновник за тези страдания е японското аниме „Капитан Цубаза“!

Tsubasа

Давай Цубазаааааааа!

А когато гледах анимето или играех играта на Атари-то, изглеждах ето така:

happycat

Е, малко по-глупаво изглеждах, де 🙂

  • 3. Atame! Ела, завържи ме!

Майната й на лигавата романтика! Няма нищо по-романтично от завързване и бой по дупето..МУАХАХАХА! Хм, мислите ли, че трябва да ходя да се прегледам на психолог? 😦

Както и да е, Педро Алмодовар е ВИНОВЕН! Той и филма му „Ела, завърже ме“! Безцеремонно ми промени възприемането на нещата! Много ме изкефи де!

ВНИМАНИЕ!!! Долната снимка съдържа нецензурни елементи. Моля хората, които се възмущават от натурални сцени, да концентрират вниманието си върху водолазчето-играчка, а не по периферията 😉

atame

Ех, романтика!!!

  • 4. Пи – Pi

След като го изгледах светът бе друг за мен – златно сечение, числото фи 1.618, числата на Фибоначи, 3.14, златни спирали и триъгълници- всичко интегрирано в природата. Ако има Бог, той със сигурност е бил гениален математик, достигането до него може да стане само с езика на науката. Исках да стана умен, но не успях 😦

pi

Fibonacci N= 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34.... pi= 3.141592653 8979323846, Golden ratio= 1,61803

  • 5. Други

Вероятно има много филми, които са ми повлияли по един или друг начин. Редица документални като „Baraka„и „Earthlings„, някои по сериозни като „The Elephant Man„, сериалът „Новият политик“ също са ми повлияли,  винаги съм искал да пътешествам по екзотични места и да диря артефакти като Индиана Джоунс (и разбира се да имам като неговия камшик), а понякога си тананикам мелодията от Плодчетата 😀

Другите по въпроса

Нели

Иво

Kathryn

Бънги

Влади Неколов

Дринов

Бож

Silentium

г-н Кастелов

Nostro

Weasel

Светла

Svetly

Nightwish_El

krizt

Васил Мирчев

Categories: Blogworld, Кино | 53 Коментари

Create a free website or blog at WordPress.com.