По покана на Silentium поемам поредната щафета, този път тя се отнася за книгите, които прочетох през 2010.
ПС Качих се на стол за да направя снимката, уви, забравих, че задникът ми е натежал с няколко тона от лятото и набързо се озовах на земята, а столът остана със счупено краче. Исках да проклина Silentium да гние в деветте кръга на Ада за дето ме покани, но познавайки неговата дарк страна, това щеше да е нещо като добро пожелание за него 😛 Шегувам се, Silentium 😀
Ако питате, какви са тези фигурки - това са Бикът-оплодител и Джуджето-пазител. Според Ламотхските предания Бикът опложда книгите и по този начин те се размножават и стават повече, а джуджето ги опазва да не бъдат обладани от зли духове.
Извинявайте за боклука на пода, но сега няма да мета целия таван за една снимка, я!
- Тери Пратчет и Станислав Лем
2010 година бе истинско завръщане към детството, когато се забавлявах с приключенията на роботите в Кибериада и пътешествията на Двуцветко и магьосника Ринсуинд в Света на Диска. Лем и Пратчет ми бяха любимци. През вече миналата 2010, аз отново преоткрих Пратчет – този път в нова, „по-зряла“ светлина, вече виждах колко гениален е той. Прочетох една камара негови книги – „Истината„, любимата „Шовинист“, „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи„, „Малки Богове“, „Подвижни образи„, новоизлязлата „Туп“ и т.н.
Пратчет за фентъзито е това, което Лем е за фантастиката – двамата много си приличат. Към Лем ме върна традиционният панаир на книгата в НДК, откъдето си взех неорязаните версии на „Звездни Дневници“ и „Соларис“.
Някои писатели успяват да изобразят житейски истини и проблеми чрез голямото си въображение и изключителен хумор. Те са ми любими.
- Еволюция на смеха
Случайно попаднах на един сборник от хумористични разкази, наречен „Еволюция на смеха“. Съставителите са включили разкази на Ъпдайк, Удхаус, Джером К. Джером, О. Уайлд, Чехов, У. Алън, Илф и Петров, Колдуел и особено много ми харесаха тези на Марк Твен (Най-низшето животно) и О’Хенри (един разказ за пиене). Един автор колкото и да е оригинален се изчерпва, и понякога започва да се повтаря. При такива компилации или антологии, в които са включени около 30-на творци, ти се прехвърляш от един свят, от един мироглед към друг, а и четенето е по-интересно.
- Другите книги
„Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни – първата, която прочетох на четеца ми. Чете се лесно, 280 страници на един дъх, научаваш много неща за непознат регион и народите там. Много ми хареса, на моменти е тежка.
„Нощна стража“ – Стивън Кинг
„Пътят“ на Kормак МакKарти – Чудесна атмосфера, страхотна идея, но някои от диалозите ме подразниха.
„Вселената в орехова черупка“ на Стивън Хоукинг, „На раменете на гиганти“ остава за тази година.
„Ето Човека“ на Майкъл Муркок
„Научни куриози“
„Флаговете на страните в света“ на Иван Иванов – учудващо колко много може да научите за една страна от нейния флаг. Много интересно четиво.
„Пикник край пътя“ на Стругацки, другите новели не успях да прочета
„Панаир“ на Търбър – ебава се с приказки, дори се пробва да рисува, хаха.
Аве май не съм чел кой знае колко, но пък и работата ми е свързана с четене на статии и смятане, затова не мога да се натоварвам. 🙂
- Малко статистика за 2010
Като пишех статията ми стана интересно кои са най-продаваните автори за 2010 в световен мащаб. Проверката ми в интернет показа следното:
• Alex Cross’s Trial by James Patterson and Richard DiLallo
• Cross Fire by James Patterson
• Cutting for Stone by Abraham Verghese
• Dead or Alive by Tom Clancy with Grant Blackwood
• House Rules by Jodi Picoult
• Port Mortuary by Patricia Cornwell
• The Art of Racing in the Rain by Garth Stein
• The Confession by John Grisham
• The Girl who kicked the Hornet’s Nest by Stieg Larsson
• The Girl who played with Fire by Stieg Larsson
• The Girl with the Dragon Tattoo by Stieg Larsson
• The Lost Symbol by Dan Brown
• U is for Undertow by Sue Grafton
Информацията е от ТУК
Вероятно ще ви направи впечатление поредния триумф на Стиг Ларшон, чиято трилогия се продава като топъл хляб за трета поредна година (с успех и у нас). Трябва да им хвърля един поглед. Джеймс Патерсън и Дан Браун продължават да жънат финансов успех, което е странно, имайки предвид какви ръбове са.
У нас пък най-продавани бяха „Романтичният Егоист“ на Багбеде, „Да се обичаме с отворени очи“ на Букай, „Мисия Лондон“ на Алек Попов, „За любовта и смъртта” на Патрик Зюскинд, а също така: Пратчет, Валери Петров, трилогията „Милениум“ на Ларшон, Халед Хосейни, С. Кинг, П. Коелю, Роулинг, С. Майер и т.н. (това е каквото можах да извлека от класациите на в. Монитор)
Искам да ви предложа да метнете едно око на един мой любим блог за книги и ревюто им за 2010 .
–-
А сега бих искал да поканя целия, ама целия БЛОГРОЛ да рапортира какво е прочел през 2010. Ама ВЕДНАГА! 😀 Сега е времето да препоръчате някоя книга 🙂
Другите:
Lammoth's Blog 
„Кибериада“ на Станислав Лем 🙂
Може и да си я чел, но я препрочети, нея и Швейк съм ги чел по над 6 пъти :)))
Предполагам си видял нашата ретроспекция :))
„Нощна смяна“, о, любимо извержение, и като съдържание, и като оформление 🙂 2010 мина изцяло под знака на препоръките. Четох само неща, които всички са чели в един или друг решаващ момент от укрепващия си живот и вече знам какви всекидневни мисли има хирургът по време на планова операция, при положение, че не е прилично да си бърка в носа. 😀 Тази година смятам да прочета най-апокрифните и неизвестни неща, за да ми се върне живецът!
Хаххаа -тръгвам да си търся бик-оплодител за книгите! 😀
Ей, тази книжка с флаговете ме заинтересува.
🙂
Доста от четивата ти се покриват с моите.
За мен, както знаеш изминалата година беше под флага на Тери Пратчет.
Сега си умирам от удоволствие над Звездните дневници, които ме вдъхновиха и написах цял разказ, който ще публикувам по-късно.
🙂
Ламоте, вчера се скри. Издирвахме те с куче из фейсбука. 👿
Айде честит ти празник на патерица, здрав да си. 🙂
СПАМ СПАМ СПАМ
Кво му честитиш? Едни картофки да беше опържил!
😀
Докато ти четях абзаца за „Еволюция на смеха“ веднага си помислих, че Марк Твен трябва да присъства. Много добър… Пратчет, разбира си е класика сам по себе си. Тъжно е, че ми остават само две непрочетени от него книги. Кътам си ги като за лечение от най-депресивните ми дни.
А за Дан Браун не се чуди – популярността му се дължи на две неща – 1) лесно смилаем 2) Католическата църква му направи най-великата реклама евър.
Моята година в книги е само с картинки, защото честно казно ме мързеше да пиша:
http://knigoman.wordpress.com/2010/12/29/%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2010-%D0%B3-%D0%B2-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/
PS Гледам, ти снимката на ел.четеца и завиждам.Това чудо какъв формат чете?
Ламоте, веднага си харесах (за втори път, защото и преди си я споменавал) за Платон и Пери Птицечовката. 🙂 Този път ще си я поръчам, имай късмета да не ми хареса! ]:->
Разказите от „Нощна смяна“ са върхов момент от творчеството на Кинг. Есенция от най-доброто. А за Научните куриози и Еволюцията на смеха ще се оглеждам.
И аз, като shannara да попитам, рийдърът кой точно модел е и какви формати чете? Както и да попитам shannara как точно се четат 81 книги за една година?!? 😀
Ми, четат се съвсем нормално, ако си нощна птица и 2.30 през нощта е нормалното ти време за заспиване. Средно по 6-8 часа за около 400 страници са ми достатъчни, стига книгата да е интересна. 🙂 И никога не дочитам роман, който до 120 страница е скучен.
А откакто чета ревюта по блоговете, успявам да подбера само книги, който в най-лошия случай са средняшка работа.
При мен, ако до петата страница ме издразни стила, и я разкарвам моментално. А колко книги съм чел до петата страница, не е истина! 😀
Shannara, изглежда харесваме един и същ тип книги, само че ти четеш около 4-5 пъти повече от мен 😀 Сега се сещам, че „Чупливи неща“ го четох, но не знам дали беше през 2010 или 209. Четецът чете txt, pdf, pb2, epub, sfb. Уордски файлове не чете, но аз така или иначе ги конвертирам в pdf 😀
Дан Браун и Стефани Майер по принцип се крепят на PR 🙂
Ностро, това за птицечовката е за философия, аз харесвам такива книги, които предават информация по забавен начин. Иначе рийдърчето е Prestigio, сестра ми и шведския й приятел ми го подариха 😀 Знаят какво да ми подарят.
Фроги, мерси за честитката, знаеш ли колко бири изпих в твоя чест вчера 😀 Във фейсбука няма да ме намериш 😀 Аз се крия от Интерпол, издирват ме за масов ексхибиционизъм 😛
Ел, ама нали вчера те черпих с десерти, които аз изядох, защото не са достатъчно вкусни за теб 😛 Бикове трудно се намират :P, особено осветени в ламотхските храмове! 😀 Нали и ти ще напишеш за книгите за 2010? Имай къснета да не го направиш!
cellfourteen, забравих да спомена, че четох и твоите фантастични разкази, хубаво е да имаш писател-познат блогър, получаваш безплатно четива 😀 Ако попаднеш на нещо интересно из апокрифните четива се обаждай, аз трудно си избирам книги.:D
Библиотеката, забелязах и вашите предложения, е, не съм отваря всички линкове, но си набелязах няколко заглавия 😀
Кръстю, аз усилено издирвам Кибериада, навремето я четох от училищната библиотека, велика книга от детството. завиждам ти за Швейк, аз я имам с липсващи страници, останала от дядо ми. Трябва да си я намеря, в читанката например 😀
ако я намериш, сподели къде!
Оо, Надинке, и ти си се включила 😀 Тъкмо мислех да те наказвам, ако не се беше включила 😛 Като я намеря, ще купя две бройки, и ще ти я продам на тройна цена 😛 😀 Muahahah
Добре че са ми очилата с двуцифрен диоптър, че го прочетох това Престиджио, но гледам, че самото то има различни модели. За тях ми беше думата.
Упс, извинявам се Ностро, аз помислих, че ме питаш за марката. Сега в момента съм в офиса, а кутията я изхвърлих, но като се върна вкъщи, което не е далече де, ще ти кажа и модела. Сега не я нося. Ти кога ще напишеш за книжната 2010 😀
Ех, ами какво да те правя… 🙂
Ай стига, знаеш ли как ме мързи.
Стига с тия щафети!
Видя ли „Сезонът на вещиците“ при Дринов?
Е, при теб са доста по-разнообразни жанровете.
Честно казано, гледайки твоя пост, този на Блажев и на Библиотеката за това колко разнообразна литература четете, започвам да се чувствам като кон с капаци. Тотално съм се зарибила по ърбън фентъзито в последните година и половина. Новогодишното ми решение за литературата е тази година да прочета поне 2-3 книги сериозна литература(мисля си за историческите драми на Шекспир, които не съм чела навремето, както и евентуално Стайнбек и Маркес, че ми липсват.) И поне една книга на немски език от немки автор, защото от десетина година насам не съм чела художествена литература в оригинал. Ако успея да намеря нещо на Илия Троянов може би ще покрия и тази точка.
Еха 🙂 Междувременно така ми се дочете Пратчет. И „Ето Човека“ ще я прочета пак заради твоето ревю.
Хаха, казах й на Фрог, че навлизаме в опасни води 😀
Е как па само убави книги си прочел миналата година? 🙂
Не я знаех тази „Научни куриози„. И аз като Ностро ще се оглеждам.
А за диалозите на „Пътят“ не мога да се съглася, сори. 🙂 🙂
Се убави! 😀
Пътят е великанска книга, най-добрата пост-апокалиптична, която съм чел в последно време 🙂 Но въпреки това, някои диалози ме заклаха. Препоръчвам. Я каи какво интересно си прочел тази година, може и да направиш статия за най-добрите филми правени по книги (т.е. най-добри адаптации), ще ни зарадваш ли с подобно нещо 😀 ? Не че съм нахален де, макар често да ми го повтарят, хехе..:D
В търсене на Ал Пачино – Лорънс Гробъл (много приятна)
Изгубеният символ – Дан Браун (Какво да направя, трябва да се четът и тъпни. 🙂 )
Нещо зло се задава – Рей Бредбъри (жестока, препоръчвам)
И още нещо… – Оуън Колфър (продължение на „Пътеводителя”, да се избягва)
Краят на господин Y – Скарлет Томас (има всичките ми любими теми на едно място, но не е нещо векико. Все пак я препоръчвам)
Outpost -Майк Резник (Резник ми е мега-любим)
Поглед в бъдещето – Робърт Дж. Сойер (приятна, доста по-различна от сериал. По малка и лична)
Дюн I, II и III том – Франк Хърбърт (Тотална Класика)
Туп! – Тери Пратчет (Знаеш как е. 🙂 )
Те това са мойте. Малко ме срама, че са толкова малко, ама какво да се прави.
А за екранизациите може да се помисли, но не обещавам, че ми е лудница в момента.
Мега мерси за рапорта Дринов.
Току що си изтеглих от читанката Космическият ловец и Преобразеният на Резник, щом ти е любим веднага се залавям да го пробвам 😀 Само дето загубих кабела на четеца, бе да се шибам 😀 Утре ще си купя нов 🙂
shannara, фентъзито ми е любим жанр, а добре написаното фентъзи покрива всички останали жанрове. То просто дава свобода на въображението. Аз ти препоръчвам Стайнбек, например „За мишките и хората“, малка е и е показателна за майсторството на Стайнбек (който използва прости думи за силни истории 🙂 Иначе тук е мястото да похваля блога ти, който наистина е много добър, особено за фентъзи фенове като мен 😀 Great work 🙂
Ееел, да не си посмяла да откажеш! 😦 О, какво за вещици, веднага му отивам на визитация! 😀 😀
Брависимо Ностродамус! Току що ти бях на гости и се изказах за величието на книгата на Брайсън! А хората четат, я виж Shannara. A не като нас да спамят по блоговете 😀 Трябва да ни дадат награда за най-големи спамери, хаха. Аз претендирам за титла! 😀
2010 in boobs?!?
yeah, yeah boobies, boobies! the better stuff! Как ми четеш мислите само! 😀 Тази тема я прехвърлям на Вал! 😀 Никой няма да я напише по добре от него! 😀
Boobies, Boobies!
2010 in boobs!
😀
liiiiiiiiike!
И какво стана сега ?Stieg Larsson зареждаш ли вече в четеца ?
А аз ще продължавам да си чета книги свързани с ПОП културата. След ПОПИЗЪМ се чудя коя да започна 🙂
Boobies! Ще видим какво може да се измисли !
Ааа,аз имам подобна история – Сезонът на дините!
http://val.log.bg/article.php?article_id=27713
Няма да има друга история.Просто не обичам да се повтарям 🙂
Оле! Ей за такива дини говорех, Вал, сочни 😀 Знаех, че ще разбереш 🙂 Сезонът на дините ми е любимия! Вивалди го е включил в творчеството си, но е останал неразбран. Цензурата е променило името от „18Годишни цицони“ на скучното „годишни сезони“ или времена.
Не знаех, че имаш такъв таен блог 😀 Аз по онова време не съм знаел дори предназначението на блоговете. 😀
Този блог е затворена страница. Той се списваше от Val, MTV68 и Fiffin. За съжаление триото се разпадна.
А площад Славейков ми изглежда доста зле 🙂
Паркчета и Теменужки
http://www.vbox7.com/play:53747ce4
Между другото класацията с най-продаваните (продаващите се по-точно) автори за пореден път показва колко е безполезно човечеството, ама 2010 за худ. литература беше точно това, което беше и за киното (този път дори не само за американското) – демек, пълна дупка.
Пробвай със „Сантяго“, не с „Преобразения“!
Човека пише фантастични пълп-фикшъни. Ловци на галви, престъпници… чете се за часове. 🙂 Не е сериозна литература.
Nice. 🙂 Аз „Туп!“ съм си я предвидил за тази година, че не остана време миналата.
UZUMAKI, в ТУП ме изкефи как Пратчет се гаври с „Шифърът на Леонардо“ и концепцията му за картината „Тайната вечеря“, само за това си заслужава 😀 СПОЙЛ – Става въпрос за един художник, който полудява и се мисли за пиле, т.е. bird, а на английски bird се използва и за мацка, т.е. се ебава с твърдението на Браун, че в Тайната вечеря е имало жена (Мария Магдалена). Край на лекия спойл. 🙂
Дринов, Сантяго не я намерих в читанката, но ако я мерна по сергиите, ще я прочета. Приготвил съм 10-на книги за четене, чудя се коя да почна 🙂
troubadour,
напълно съм съгласен с теб, хората явно четат това, което се рекламира най-много, следват модните течения. Затова е хубаво да има сайтове като читанка, поне да знаеш кой автор си заслужава. А продажбите показват, че хората харесват простовати екшъни, кримита и трилърчета. Тяхна работа си е това де 😀 Напълно се присъединявам към критиките на Стивън Кинг, отправени към Патерсън и неговите ЦРУ и там подобни полицейски и агентурски наивни историйки.
Едва ли ще чета такова нещо.
О, Вал, вие сте били трио? Като ангелите на Чарли 😀 ? Било е забавно, жалко, че съм отсъствал 🙂
🙂
Eвплюцията на смеха съм си я набелязала за тази година, всичките автори там са ми любими.
Като гледам, само заради Пратчет и Кинг сме като окръжност и допирателна, другите още не са в звездната ми орбита:)
Може и аз да се включа тия дни.
П.П.Как е с тая джаджа, четеца? Аз имам чувството, че на мен поне ще ми е много странно. Друго си е хартията.
Към нея съм с по-специално отношение;)
Милена, ще е много интересно да узнаем и за твоята книжна 2010г. 🙂 Чакам с нетърпение статията 🙂
Кинг тази година остана малко на по-заден план, защото в предишните много го четох и той ми бе омръзнал леко, иначе наистина е Да Кинг! 😀
Аз още не мога да свикна с рийдъра много, като теб предпочитам хартията. Даже много обичам да въртя страниците и да усещам мириса на хартията и мастилото, сигурно съм някакъв вид наркоман, хаха 😀 😀 Аз съм се заредил достатъчно с хартиени книги, така че поне засега ще ползвам рийдъра по-рядко, но вероятно ще влезе в действие в бъдеще 😀
Чакаме статията 😀
Pingback: 2010 in books
Тези за вещици и т.н. както и да е .Обаче си имам една -Ммммммм….страхотна си е .Но не си я давам на никого и винаги ми е в ума.СТрахотна ви казвам…чета прочитам донякъде…връщам се отново…и все не мога да и се наситя.Абе -КНИГА -за много подробно четене .И само със …..ее стига съм говорила че някой ще ми я вземе !Само за мен си е и не я давам.
А така… Хубави неща си чел и ти 🙂 Пратчет е много любим. Днес се върнах от Германия и от там си донесох The Folklore of Discworld, в която са разяснени и обяснени доста от персонажите и расите… Интересно четиво като цяло :Д
(И да, прав си, щеше да ми хареса ако ме беше проклел хаха :Д)
ама не е любезна тая масова щафета, да ти кажа..
иначе – много, много ти завиждам за четеца вече. и ревюто е супер.
Съвсем навреме погледнах тук, тъкмо бях решила да си поръчвам продължението на „Пътеводителя“ и Дринов ме отказа. 🙂
Аз пък ще си дам зор значи за Нещо зло се задава!
Надинке, чух че в Исландия са превели книгата така : „Нещо Надинско се задава“ и е била забранена! Joking! 😛 😀 На вълна Бредбъри си а?
ееей, Точке, ако не беше аватара, нямаше да те позная 😀 хаха Не съм чел продължението, но Галактическият стопаджия е вечна мегакласика 🙂
midnight, аз още на втория ден за нещастие загубих кабела за прехвърляне на данни, та чак днеска си взех нов 🙂 Няма ли да се включиш в щафетата, на всички ще ни е интересно какво четеш 🙂
Silentium, благодаря за поканата, ако не беше ти нямаше дори да узная за тази щафета. Мисля, че върви добре засега. Ех, завиждам ти че си бил в Германия – там и готик сцената си е готик сцена, и бирата си е бира! Планирам обир на дома ти заради Folklore-а 😛 🙂
cellfourteen,
Ето Човека се чете за един ден, ако я нямаш ми свирни, мога да ти я пратя (за моя сметка, разбира се), имам я в две копия 😉 Няма и едно ненужно изречение в нея 🙂
lilia, обещаваме да не ти откраднем книгата, стига поне да ни кажеш заглавието 🙂 щото те обичаме 😀 ох боже….:)
Ламоте, нещо си се разнежил в края на коментара. :Р~
Май и аз няма да го прочета продължението на мегакласиката.
Гледам си тъкмо кои антики са пред разпадане, за да събирам левчета за подновяването им и въздишам … „Соларис“ за 0,90 лв. и „Звездни дневници“ за 2,00 лв. – верно, орязаните версии, обаче колко примамливо звучат сега такива цени! 🙂 Пенсионирам ги достойно и мисля по какви приоритети да наредя следващите.
П.П. Спях сутринта още и чак после видях с какъв ник съм писала. Щом си ме познал, добре. 🙂
Хахах… щом смяташ да ми идваш „на гости“ заради фолклора, няма да ти споменавам какви 3 неща на Пратчет си взех миналата година (като например голямата цветна карта на света на диска… упс) :Р
Иначе да, там е къде-къде по-добре в много отношения… ама и цените са им „много добре“, за моя джоб :Д Колко неща си харесах от готик шопа ако знаеш :Д Ама наоколо не видях банка, която да обера :Д
Ламоте, обичам си го Бредбъри. Снощи се опитах да му изневеря с Кафка, ама не става, човек сърцето си не може да излъже.
Абе, тоя Кафка бил голям извратеняк! (не ме плюйте :D)
Ламоте, снощи рових в книжарницата, ама „Нещо Надинско се задава“ е изчерпана от тираж! Намерих само „Нещо зло се задава“ и викам – сигурно ще е подобно, та си я взех! 😀
Надинке, Кафка е доста тежък, т.е. настроението винаги му е депресиращо, на Бредбъри вече заредих марсианските му хроники в четеца (те са ми любими), както и Нещо зло се задава. Има и една песен за Бредбъри, подозирам, че ти е любима 😀
леле, silentium, вече кроя планове да нахлуя през кухненския ти прозорец, да проверя каква бира си взел от Германия и след това да напъхам в торбата цялата ти библиотека 😀 И това дневно време, че не знам в какво нещо се превръщаш през нощта, хаха 😀 😛
Точке, наистина големи книги за нищожни цени могат да се намерят при антикварите 🙂 Аз за по 1,2-3 какви книги съм намирал! 🙂
Лилията винаги ме разчувствува 😀 😛 Сутрин и аз съм много разсеян 🙂
PS Чета Удхаус в момента 🙂
Хахах, добре 🙂 Ще се… подготвя :Д
А „Академик Невиждан У.“ чел ли си? Че е тъкмо за теб.
🙂
ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЛ, ама това е Unseen Academicals на Пратчет и е за ФУТБОЛА! Тъкмо се чудех за коя книга говориш, когато проверих в гузгъла. в момента го чета на английски (от време на време) но ако намериш файла с превода на дьо Цървул, веднага да ми съобщиш! Вълшебна думичка: ВЕДНАГААА!!
Удхаус е велик 🙂
Silentium, ама аз ще издебна като си на работа, не искам да бъда уцелен със сребърна стрела, миришеща на чесън 😛 😀 Ще действам на спокойствие.
Аз ще я… ароматизирам… специално за теб :Д
ей на, включих се, ама се чувствам като абсолютен илитерат, предвид сравнението между моето и вашето количество :))
не са никак малко, а и са все интересни! 🙂 Важно е качеството, а твоите определено много ми допадат 🙂 Само да вметна, щафетата не е моя, някой я е започнал, но не знам кой точно, поне аз проследих по моите клони надолу, и УЗУМАКИ-то ще да е започнал. Пък може и да бъркам 🙂
Не бъркаш, не бъркаш 🙂
ха ха, ще се поправя :)))
midnight, изглежда Silentium разкри мистерията 🙂
Silentium,сребърна стрела с ароматизиран чесън звучи ужасно 😀
Надинке, на ламотхски език надинско означава зло 😛 😀 😀
‘баси, ама книгата и на ламотски ли е била преведена? вече се чувствам специална 😀
Ламотли, твоето Престиджио можеше ли да чете chm-формат, защото току-що си харесах едно – http://booktrading.bg/index.php?c=1&s&product=100008673 . Разбира се, поне на външен вид не изглежда като твоето, ама и ти си толкова затрупан с ежедневни сметки, че ми е притеснително да те подсещам да провериш модела. Не че сега не го правя. 😛 😀
Ностро, онзи модел е по-модерен от моя. Не знам дали моя чете chm, за първи път чувам такъв формат. Файлове на Word не ги чете, но аз ги отварям с Open Office-a и оттам ги превеъщам в pdf. В читанката има само epub, pb2 и тхт файлове, освен тях ползвам pdf,jpg, html и mp3, друго не ми трябва (то май други не чете, не съм пробвал)
Иначе аз изхвърлих кутията и сега не знам какъв ми е модела, трябва да погледна в гаранцията, тя ми е в чантата, а в момента ме мързи да стана 😛 😀
Надинке, специални книги за специални ‘ора! 😀 😛
Важното е да докопаш тхт файловете.Те са универсални тъй като Нот пада е универсален инструмент. След това с програмата Nitro PDF Professional си ги въртиш в каквито си искаш формати.
Вече си избрах новата книжка за четене – „Седмата жертва“ 🙂
http://www.alanjacobson.com/7th-excerpt.html
Досега използвах Foxit, оказа се, че Нитро-то е по-добро 🙂 Поне засега. Джейкъбсън не го бях чувал, ако е прилично – докладвай 😀 Чета Удхаус и историите му за замъкът Бландингс, този лорд Емсуърт е голям кретен 🙂
Видях ревюто в Първи впечатления от последно прочетеното. Ето тук щракни за превода:
ЦЪК
Ей, мързелив народ сте вие ламотците…Конкуренти!
😛
Аз я разполових, но на български ще върви по-бързо! Преводът е доста сполучлив 🙂 Аз си бях превел Nutt като Краттун (с две т-та), а иначе повечето му викат Кратуно! 😀 Обаче пък с Лут е далеч по-готино! Книгата е велика (като за мен, футболният фен), а сега ще я прочета по-бързо. Браво на преводача 🙂
Мерси, че ми даде линк, мързеланке, два дена чаках 😛 😀
„Ние, колеги магьосници, сме последната линия на защита на града от всички ужаси, които биха могли да го връхлетят. Въпреки това, никой от последните не притежава такъв потенциал на опасност, като самите нас. Факт. Не ми се мисли, какво би могло да стане, ако някои магьосници наистина огладнеят.“
ААХАААХААААА
Сори. Клавиатурата ми е далече. На цели два лакътя път…
А като виждам, че „Звездни дневници“ ми е чак на третия рафт, не ми се мисли…
ахъм, Фроги 😀 Някъде мернах нещо като „да не си носиш червата като тиранти“ 😀 😀
Ел, в момента ти проектирам пръчка „супер-мързел“ с която да си взимаш книгите без да мърдаш 😛 😀