Monthly Archives: февруари 2012

Оскари и десетте ми „любими“ филма

В политиката крайните партии и организации много не се различават. Крайното ляво и крайното дясно са на практика идентични. Така е и в киното. Поп-корн комерсиализмът и опортюнистката хипстър контра-култура са също идентични. Но защо напоследък ни заливат само с крайности?

В навечерието на Оскарите е редно и Ламотия да даде награди, нали? Да не губим време с фамилиарности и церемонии и да почваме:

  • 1. Оскар за най-омърлушени и сериозни физиономии – The Tree Of Life

Великолепна експлицитна творба на Малик, с гениални християно-пантеистични  послания, показваща абсистенцията на отделния човешки индивид и свързването му към едно цяло с природата и създателя. Да ти се присере направо.

  • 2. Оскар за най-добре оформено окосмяване на венерин хълм – Melancholia

Наскоро бе разкрита тайната за неземното изпълнение на Кирстен Дънст, която успя да придаде на героинята си уникална физиономия, която е нещо средно между „напуших се“ и „имам запек“. Кирстен си е била сложила грапава топка за тенис вместо тампон.

  • 3. Оскар за изключителни постижения в разфасоването на ламарина – Transformers III

Високоинтелектуалната екшън-драма на легендарния Майкъл Бей трогна милиони сърца в света с искрената си история за красивата руса кукла, с добре оформени силикони за стотици хиляди долари, която се влюбва в две глави по-ниския и приличащ на проскубан щраус, безработен тийнейджър. Филм, чието тенекиено съдържание ще се помни дълго.

  • 4.Оскар за най-добър зоо-секс

АААААААААААААААААА! И вие ли се вълнувате и подмокряте като чуете заглавието на този култов филм? ААААААА!!!

  • 5. Оскар за най-сантиментална драма – War Horse

:*( *хлип* *хлип* Колко сълзи пролях по този филм… :/ Много е тъжен!

  • 6. Оскар за любим филм на женската аудитория – Fast five

Не яжте бургери и баници, и станете силни като Скалата! Ето ви един интелигентно направен филм, с изключително талантливи актьори!

  • 7. Оскар за филм с най-добри приспивателни свойства – The Turin Horse

Бела Тар ни представя живота на двама сектанти, с цел да ни покаже безсмислието и бремето на човешкото битие. И успява – филмът е очарователно безсмислен. Включва и интригуващо 10-минутно сричане на Библията. Направо ми идеше да се удавя в тоалетната.

  • 8. Оскар за най-нетърпима шумотевица: Battle Los Angeles

Филмът в едно изречение: Бум.Бум. Тададдададада. Бжбжбжшчшбжшч! Бум!

Край

  • 9. Оскар за постижения в  междурасовите взаимоотношения – The Help

ПОМОЩ! ПОМОЩ! Спасете ме от този филм! :/

  • 10. Оскар за подмазване на опозицията в Иран, както и за възобновяване на газовото снабдяване в Европа – A Separation

Изключителен, уникален, великолепен, фантастичен, истински трогателен! Истински ъпгрейт на турските сериали. Филм, който се усеща, а не се гледа. Наистина не се гледа. Сещам се за две неща: това и най-вече за това. Оставям ви да помислите.

Почетно споменаване заслужават още:

I am Number Four

Limitless

Your Highness

Priest

X-Men: First Class

Conan the Barbarian

Abduction

What’s Your Number

In Time

J.Edgar

Tinker Tailor Soldier Spy

The Darkest Hour

Sherlock Holmes

Final Destination 5

Zookeeper

Green Lantern

Flowers of War

Drive Angry

The Rite

баси, и още много, много други… Боже, до какво води комерсиализмът и опортюнстката контра-култура 🙂

Колко още филма заслужават награди! От толкова много статуетки ще получа дефицит в металната индустрия на Ламотия, затова оставам и другите тоталитарни кралства/блогове да дадат своите награди 😛

А сега е време да ме мразите 😀

Categories: Кино | Етикети: , , , | 31 коментара

Меме! Меме!

Тази публикация ще е толкова различна, че някои от вас ще помислят че са попаднали в друг блог.

Виновник за нея е Светлето Зеленгорова, която държеше да напиша какво мисля за меметата и за обществото като цяло. Е, все някога трябваше да напиша нещо по-сериозно, нали? 😀

Да караме направо.

Когато Исак Нютон описал гравитацията чрез езика на математиката (всяко тяло във Вселената привлича всяко друго тяло със сила, пропорционална на масата му), учените били възхитени. За първи път станало ясно, че силите в природата могат да бъдат аналитично представени, а светът около нас да бъде моделиран чрез тях. Оттам насетне, всички хора, занимаващи се сериозно с работата си в която и да е сфера, се опитват да създадат модели. Модели, чрез които да поставят една стабилна теоретична основа, върху която да градят желаните структури.

Като бях студент имаше един минераложки закон на Коржински, който ми направи сериозно впечатление. Няма да го извеждам, но тогава си помислих, че той успешно може опише някои социални явления. Нека вземем за пример някое африканско племе, водещо примитивен живот сред саваните. Мислите ли, че от там ще се появи знаменит ядрен физик? Не, няма. Защото няма подходящите условия за да се създаде един такъв „скъпоценен минерал“. А  дали в Саудитска Арабия някое дете може да реши да стане будист? Едва ли. Нямаме такива обществени „градивни елементи“.

Повлиян от неговата област – биологията, Ричард Докинс е въвел понятието „мем„. Лично на мен ми харесва тази негова идея. Чрез нея ние можем да опишем и разберем обществото. Досущ като в генетиката, човек копира различни модели, идеи, действия, някои от които оцеляват и еволюират, а други – загиват или биват изместени от по-добри.  Ето ви пример: едва ли  някой от нас е измислил очилата. Но всички ги използваме – някои са с диоптър, други са слънчеви. Ние копираме модата или необходимостта от очила и я разпространяваме. Като пример за еволюция на моделите могат да послужат телефоните – аналоговите телефони постепенно се изместват и заменят от цифровите.

Но защо трябва да въвеждаме такава глупост като мем?

За да обясня необходимостта от понятието мем, трябва да се върнем хиляди години назад и да разгледаме изобретяването на две от най-влиятелните мемета – религията и националната идентичност. Много скоро индивидите, които са искали да управляват, са разбрали, че трябва  да обединят голяма маса от хора, които да се идентифицират с тях и техния проект, т.е. с  държавата. За тази цел са пуснали два необходими вируса – религия и език. Налагани с меч и насилие, те постепенно се набивали в главите на масите и започнали да се предават от поколение на поколение. Следващите поколения вече приемали религията и националната им идентичност като даденост, част от тяхната личност и били готови да я защитят със зъби и нокти. Което  довело до океани от кръвопролития по цял свят, както и до появата на различни героични епоси. Който и исторически източник да вземете, ще видите, че Теодосий I, цар Борис и останалите, са наложили християнството за да обединят населението на страните си, което било разделено от различни езически вярвания (прабългарски, славянски, тракийски и т.н.). Забравят да споменат, че това е ставало с налагане на сила, но това е обяснимо.

Друг е въпросът дали още са ни необходими тези мемета. Ако разгледаме съвременните конфликти (най-вече в Близкия изток), ще видим че те са на база етнически/религиозни сблъсъци и по-рядко на един друг мем – политическите идеологии. Много е печелившо да умееш да управляваш и експлоатираш тези вируси за своя собствена изгода. Това става най-често чрез медиите, най-вече чрез интернет. Вероятно сте забелязали колко лесно хората се политизират, завират главите си като щрауси за дадена лява или дясна идея, или друга измислена кауза и почват сляпо, едностранно да защитават тезите си.

Разбира се разпространението и управлението на мемета е голяма сила. Мемета се използват в рекламата, политиката, производството, културата. Филмите, музиката, програмите,книгите – всичко това е меме. Затова хората, седящи зад АСТА, е хубаво да се замислят дали интернет не им прави услуга като разпространява тези вируси, и да осъзнаят колко индиректни ползи имат от тях. Да, аз също тегля файлове от торенти, от читанка и т.н., но да погледнем фактите – въпреки всичко аз давам поне по 50 лв. месечно за книги, отивам поне веднъж-два на месец на кино или театър, ходя веднъж на няколко месеца и на концерт. Аз повече и да искам не мога да си позволя. Какво повече искат да изцокат от хора като мен АСТА. Най-много да се получи обратния ефект – аз да се излекувам от тези мемета. После и пари да дават, пак няма да гледам холивудските им лайна.

Убеден съм, че целият този поток от информация ще породи още по-добри продукти в бъдеще – като книги, филми, музика, изобретения и технологии, дори и в спорта и т.н…

….

Боже, колко глупости изписах, стига толкова, а?Нямам спирачки. Това го написах на един дъх :/

ПС Зеленгорова, вчера изтървах мачовете заради теб, надявам се да го оцениш 😛 Шегувам се, де 😉

Categories: Свят | 25 коментара

And now the 80s!

Ако не ви е писнало и не искате да ме пребиете с дилдо, нека да направим кратка разходка из 80-те!

Ерата, в която 8- и 16-битовите компютри навлизаха във всички сфери. Apple изкара Макинтош – първият успешен персонален компютър с графичен интерфейс и мишка. На мода са уокменте, касетофоните, аудио- и видео-касетите, дискетите и йониките. 8-битовите игри стават мания.

НАСА пуска серията Вояджър 1 и 2, които в близост правят снимки на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун преди да напуснат слънчевата система. Съветите пускат последните совалки Мир.

Откриват СПИН, обявяват пандемия.

В Китай започват забележителни реформи, в Полша се появява движението „Соладарност“, мощна вълна по света застава против Апартейда в ЮАР.

Олимпийските игри в Москва през 1980г, и тези в Лос Анджелис през 1984г., са бойкотирани съответно от западния и източния лагер.

През 1986г. гърми АЕЦ „Чернобил“, а през 1989г. пада Берлинската стена, а с нея и целият комунистически строй.

Капитализмът и лесе-фер се оказват победители.

Музика: появяват се кралят и кралицата на попа – съответно Майкъл Джексън и Мадона. Поп-музиката е на върха!

Други музикални икони са Фреди Меркюри с Queen, Принс и Дюран Дюран. Златната ера на хеви метъла! С гръм и мълнии се появяват Металика, Guns ‘N’ Roses, Iron Maiden, Bon Jovi. Синт-поп-рок движението набира сили в Европа – Europe, Alphaville, Aha

Рап-музиката си пробива път и се превръща в социално явление, все по-популярни са техното и електронната музика.

В модата: младите масово си търкат и правят дупки в дънките, носят маратонки и гъзарски черни слънчеви очила. Буйни прически, обеци при мъжете, много гел, кожени якета, кожени дрехи, кожени ботуши, къси кожени поли. Аве коженото е било на мода.

Но най-важното нещо, което се случило през 80-те: АЗ СЪМ СЕ ПРЪКНАЛ тогава ;р муааххахах!

А сега към основното, любимите филми!

Дейвид Линч успя да ме трогне с черно-бялата си историята за нещастен недъгав човечец, чиято съдба може да послужи като добър лакмус за изследване на обществото.

Брей, много философски прозвуча.

Милош Форман направо е възкресил образа на Моцарт – жив, ексцентричен, гениален. Еталон за автобиографичен филм.

Много сълзи пролях за малкото мече. Беше много сладко :*)

Бях малък като го гледах, защо ме гледате така!? :/

Много обичах този филм.

Светът и живота на него, представен като никога досега. Не бих го гледал целия наведнъж пак, но клипчетата  в youtube все още показват колко е хипнотизиращ.

Бялото драконче!!! Това филмче направо те разтапя  :*)

Още помня характерното пукане и тягостното напрежение. Вероятно най-добрият филм за подводници. Перфектно пипнат във всяко отношение.

Колкото и да не са съгласни с мен феновете на Джак Никълсън и „Сиянието“, за мен това е най-добрата екранизация на произведение от Стивън Кинг през 80-те.  Филм, който сериозно се наби в тогавашната ми детска празна глава.

Преследване с моторни лодки покрай Венеция, пътуване с дирижабъл, гонка из ориенталските пазари, премеждия в мистериозен централноевропейски замък, танкове, камили и коне…с няколко думи – това е най-великото приключение в киното 🙂

Арнолд Шварценегер е символът на екшън филмите в най-екшънската ера. Разликата между екшъна и останалите филми е в броя на изстреляните куршуми. И с неособено голяма си стойност.

дждждбшшджджд…бум!

Не харесвам военните филми, но тук Кубрик разширява границите и стига много по-далеч. Войната и падението на личността.

Предполагам, че всяко момче, гледало тази екранизация по романа на Балард, се е поставяло на мястото на малчугана (Крисчън Бейл!)  и съпреживявал приключенията му в Далечния изток по време на втората световна.

Не включвам иранския филм „Devandeh“, защото съм елитарен гъз, а защото той е много подобен на „Империята на слънцето“. Ийст стайл.

Жените завладяват света! Йес! 😀 Гледах наскоро култовия полски филм и веднага влезе в листата.

Спомням си как преди много зими и лета го гледах на видео (за по-младите: това е кутия, в която се пъха по-малка кутия и се натиска „play“) с приятели, седнали на тавана, а на вън виеше вук и снежна виелица. Много приятни спомени. :*)

Поредицата за онзи симпатичен бушмен, който развява голия си задник из ботсванската савана, показвайки  колко малко  трябва за да е щастлив човек.

Не съм срещал по-добър пост-апокалиптичен филм досега. Шест години по-късно става аварията в Чернобил…

Пребройте с мен колко пъти великият Ал Пачино казва „fuck“  😀

Пътуване във времето! Ефектът на пеперудата се проявява в цели три части! Ииихааа! 🙂

Присъединете се към тъмната страна, гадове такива! Силата е в светлинните мечове и космическите кораби.  Отивам да си взема метлата и да ви покажа няколко джедайски хватки!

Като заговорихме за сълзи и тук пролях много. Ако го гледам сега, вероятно ще ми се стори много наивен. Изглежда като малък съм бил много сантиментален, нищо че правех много бели.

Слуз и страх. И съспенс. Гриз :р

Първи вибрации на киберпънк вълната в киното, Блейд Рънър е хибрид между нео-ноар и фантастика. На моменти досадно бавен, но със сигурност голям.

Само Де Ниро може да направи Ал Капоне толкова симпатичен. Тук бях за лошите :р

Детска приказка с герой-бандит, опърничава красавица, джуджета и лоши магьосници. Точно като за малкия Ламот.

ахахаха, баси кретенията 😀

Много исках да имам гремлин и да правим заедно бели 😀

––––––

Още няколко, за които може би трябваше да включа:

-Космически топки

– Terminator

-Бягащият мъж

-Рейнмен

-Бездната

-Денят на мъртвите

––––––-

Сигурен съм, че има много филми, които съм пропуснал. Но  това е колекцията ми от CD-та и DVD-та (да живее пиратството!), които прилежно си ги пазя в гардероба. Ахам, имам цял гардероб с дискове 🙂 Сандокан пирата на новото време, а? 😛

80-те! Хубави времена бяха, нали? (не че си ги спомням много 🙂

Categories: Кино | Етикети: | 68 коментара

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.