And now the 80s!

Ако не ви е писнало и не искате да ме пребиете с дилдо, нека да направим кратка разходка из 80-те!

Ерата, в която 8- и 16-битовите компютри навлизаха във всички сфери. Apple изкара Макинтош – първият успешен персонален компютър с графичен интерфейс и мишка. На мода са уокменте, касетофоните, аудио- и видео-касетите, дискетите и йониките. 8-битовите игри стават мания.

НАСА пуска серията Вояджър 1 и 2, които в близост правят снимки на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун преди да напуснат слънчевата система. Съветите пускат последните совалки Мир.

Откриват СПИН, обявяват пандемия.

В Китай започват забележителни реформи, в Полша се появява движението „Соладарност“, мощна вълна по света застава против Апартейда в ЮАР.

Олимпийските игри в Москва през 1980г, и тези в Лос Анджелис през 1984г., са бойкотирани съответно от западния и източния лагер.

През 1986г. гърми АЕЦ „Чернобил“, а през 1989г. пада Берлинската стена, а с нея и целият комунистически строй.

Капитализмът и лесе-фер се оказват победители.

Музика: появяват се кралят и кралицата на попа – съответно Майкъл Джексън и Мадона. Поп-музиката е на върха!

Други музикални икони са Фреди Меркюри с Queen, Принс и Дюран Дюран. Златната ера на хеви метъла! С гръм и мълнии се появяват Металика, Guns ‘N’ Roses, Iron Maiden, Bon Jovi. Синт-поп-рок движението набира сили в Европа – Europe, Alphaville, Aha

Рап-музиката си пробива път и се превръща в социално явление, все по-популярни са техното и електронната музика.

В модата: младите масово си търкат и правят дупки в дънките, носят маратонки и гъзарски черни слънчеви очила. Буйни прически, обеци при мъжете, много гел, кожени якета, кожени дрехи, кожени ботуши, къси кожени поли. Аве коженото е било на мода.

Но най-важното нещо, което се случило през 80-те: АЗ СЪМ СЕ ПРЪКНАЛ тогава ;р муааххахах!

А сега към основното, любимите филми!

Дейвид Линч успя да ме трогне с черно-бялата си историята за нещастен недъгав човечец, чиято съдба може да послужи като добър лакмус за изследване на обществото.

Брей, много философски прозвуча.

Милош Форман направо е възкресил образа на Моцарт – жив, ексцентричен, гениален. Еталон за автобиографичен филм.

Много сълзи пролях за малкото мече. Беше много сладко :*)

Бях малък като го гледах, защо ме гледате така!?:/

Много обичах този филм.

Светът и живота на него, представен като никога досега. Не бих го гледал целия наведнъж пак, но клипчетата  в youtube все още показват колко е хипнотизиращ.

Бялото драконче!!! Това филмче направо те разтапя  :*)

Още помня характерното пукане и тягостното напрежение. Вероятно най-добрият филм за подводници. Перфектно пипнат във всяко отношение.

Колкото и да не са съгласни с мен феновете на Джак Никълсън и „Сиянието“, за мен това е най-добрата екранизация на произведение от Стивън Кинг през 80-те.  Филм, който сериозно се наби в тогавашната ми детска празна глава.

Преследване с моторни лодки покрай Венеция, пътуване с дирижабъл, гонка из ориенталските пазари, премеждия в мистериозен централноевропейски замък, танкове, камили и коне…с няколко думи – това е най-великото приключение в киното🙂

Арнолд Шварценегер е символът на екшън филмите в най-екшънската ера. Разликата между екшъна и останалите филми е в броя на изстреляните куршуми. И с неособено голяма си стойност.

дждждбшшджджд…бум!

Не харесвам военните филми, но тук Кубрик разширява границите и стига много по-далеч. Войната и падението на личността.

Предполагам, че всяко момче, гледало тази екранизация по романа на Балард, се е поставяло на мястото на малчугана (Крисчън Бейл!)  и съпреживявал приключенията му в Далечния изток по време на втората световна.

Не включвам иранския филм „Devandeh“, защото съм елитарен гъз, а защото той е много подобен на „Империята на слънцето“. Ийст стайл.

Жените завладяват света! Йес!😀 Гледах наскоро култовия полски филм и веднага влезе в листата.

Спомням си как преди много зими и лета го гледах на видео (за по-младите: това е кутия, в която се пъха по-малка кутия и се натиска „play“) с приятели, седнали на тавана, а на вън виеше вук и снежна виелица. Много приятни спомени. :*)

Поредицата за онзи симпатичен бушмен, който развява голия си задник из ботсванската савана, показвайки  колко малко  трябва за да е щастлив човек.

Не съм срещал по-добър пост-апокалиптичен филм досега. Шест години по-късно става аварията в Чернобил…

Пребройте с мен колко пъти великият Ал Пачино казва „fuck“ 😀

Пътуване във времето! Ефектът на пеперудата се проявява в цели три части! Ииихааа!🙂

Присъединете се към тъмната страна, гадове такива! Силата е в светлинните мечове и космическите кораби.  Отивам да си взема метлата и да ви покажа няколко джедайски хватки!

Като заговорихме за сълзи и тук пролях много. Ако го гледам сега, вероятно ще ми се стори много наивен. Изглежда като малък съм бил много сантиментален, нищо че правех много бели.

Слуз и страх. И съспенс. Гриз :р

Първи вибрации на киберпънк вълната в киното, Блейд Рънър е хибрид между нео-ноар и фантастика. На моменти досадно бавен, но със сигурност голям.

Само Де Ниро може да направи Ал Капоне толкова симпатичен. Тук бях за лошите :р

Детска приказка с герой-бандит, опърничава красавица, джуджета и лоши магьосници. Точно като за малкия Ламот.

ахахаха, баси кретенията😀

Много исках да имам гремлин и да правим заедно бели😀

––––––

Още няколко, за които може би трябваше да включа:

-Космически топки

– Terminator

-Бягащият мъж

-Рейнмен

-Бездната

-Денят на мъртвите

––––––-

Сигурен съм, че има много филми, които съм пропуснал. Но  това е колекцията ми от CD-та и DVD-та (да живее пиратството!), които прилежно си ги пазя в гардероба. Ахам, имам цял гардероб с дискове🙂 Сандокан пирата на новото време, а?😛

80-те! Хубави времена бяха, нали? (не че си ги спомням много🙂

Categories: Кино | Tags: | 68 коментара

Навигация в публикациите

68 thoughts on “And now the 80s!

  1. Как си ги спомняш всичките ….хич не ми е ясно:)))) И гремлините големи гадинки бяха:D

  2. Видях „Амадеус“ и останах сляп за другото…🙂

  3. Бааау – МНОГО дОбра селекция си спретнал отново, Ламотий😀
    Брех, да му се не види – пространни интереси, гоУем обем и – недостатъка – страшен мързел! По едно изречение за всеки – да не би да ти се откъсне малко повече от време, колкото едно „прелитане“ на мисълта😉 Ма’ни тези уводни думи, ако толкова те затормозяват, че те развличат от пояснения по филмите – събитията си ги знаем… Ууупс – извинете – то тез писания остават за поколенията, а те шЪ трябва да се информират по-пространно… И аз що ли не мисля в историческа перспектива – може би ‘щото съм безпаметно влюбена в киното – хахаха!!! Поздрав!😀

  4. а 70-те пропуснах ли ги някъде по пътя?
    или още не си направил въпросният обзор?😉

  5. Нема я „саможертва“ на Тарковски😛

  6. Free Infidel

    Щом са тук Индиана Джоунс, „The Thing“ и Завръщане в бъдещето, нямам претенции🙂

  7. На база на твоята класация, моята би изглеждала степенувана долу-горе така:
    Амадеус
    Бездната
    Уилоу
    Пришълци
    Терминатор
    Завръщане в бъдещето
    Беглец по острието
    Хищникът
    Индиана Джоунс
    Боговете сигурно са полудели
    Космически топки
    Мечката (и аз така за мечето)😦

    Като за мой срам още не съм гледал:
    Човекът слон
    Остани до мен
    Сексмисия
    Threads

    „Амадеус“ е просто безусловния. „Бездната“ пък направо пречупи нещо в мен, едно от най-забележителните ми изживявания на кино през онези години. Оттам нататък се вижда, че залагам основно на развлекателното кино, ама то е щото правя класацията по твоята.😛
    Иначе сред първите 15 щяха да са и „Взвод“, „Умирай трудно“, „Батман“, „Тутси“ и, естествено, „Крокодилът Дънди“.😉

    П.П. Пропуснах да охейтя някои от твоите филми, но ще си оставя това удоволствие за филмите от 90-те.😛

  8. Хубаву години от към филмови класики са били 80те, определено🙂 Много филми, много нещо, много класики🙂 И… много любими неща, разбира се🙂

  9. gergana

    съкровище, ти от мама ли почерпа тази информация😀
    „Амадеус“ наистина беше велик за времето си, много свеж, много изразителен като речева характеристика на младия Моцарт, адски забавен и исторически поучителен и информативен относно Салиери и взаимодействието на двамата музикални титани🙂 Но! ние поне бяхме на около 16 г. и можехме да му се насладим и да го оценим, честно казано не знам какво е впечатлило едно 3 г. дете😉
    Та онова, което остана в мен завинаги от този велик филм е факта, че в живота на хората на изкуството, на творците, винаги има връзката Моцарт-Салиери и независимо в коя роля се виждаш, важното е да го има и другия, за да те провокира да … живееш🙂😛

    • Герито се вясна и ни стопи лагерите с качествена рецензия.😛

      • gergana

        само искам да отбележа, че ако сега реша да гледам някой бляскав филм от миналото, може и да заспя (за свой срам и резил)🙂 дори и „Приятели“ ми доскучава отвреме навреме, а той е едва от ’99😛;)

  10. Обичам 80-те!😀 Не е нужно да си бил осъзнат в някой времеви интервал, за да го заобичаш в последствие. Мислех си и аз наскоро (не помня в каква връзка), че тогава са се пръкнали много култови фентъзита – Приказка Без Край, Уилоу, Легенда, Лабиринт, Конан Варваринът и т.н. и т.н.

  11. 80-те! Любимите ми филмови години! Нито един филм не си избрал, който да не харесвам!🙂 За сметка на това си изпуснал адски много (aма АДСКИ много), но то няма как.🙂🙂

  12. Опс, пропуск е Threads. Ще го наваксам тия дни . А 80 – те ще ги запомня с Рибата наречена Уанда 🙂 Здрав смях с остатъците от трупата Монти Пайтън 😀
    http://bg.wikipedia.org/wiki/Риба_наречена_Уанда

  13. Лу, и аз много харесвам 80-те🙂 Като музика, книги и филми. Виж как ме подсети за Конан, пропуснал съм го, а аз много го харесвах! И наистина беше пълно с невероятни фентъзита😀 Чудех се кои да включа, като не исках класацията да надвишава 25 заглавия🙂

    Герганче, аз повечето филми ги гледах в началото на 90-те. Тогава си ги взимах от видеотеките, пестях от закуски и после ги гледах с приятели и запалено ги коментирахме, джвакайки евтин чипс и пиейки лимонада🙂 А и пък тогава разпространението бе по-бавно. Филми, излезли в САЩ преди 3-4 години, тук се водеха направо като нови😀

    Ностро, и аз харесвам много Дънди Крокодила, но за него не остана място. То и Умирай трудно е култова поредица, но по-скоро на мен са ми любими втора и трета част, а първата – не чак толкова. Тутси е як, но не мога да кажа, че ми е любим. За мен „Пълно бойно снаряжение“ е с класи над „Взвод“, в него Кубрик е прескочил клишетата и представил армията като тоталитарна система с тоталитарно управление, диктатор и тотална дисциплина и пълно унижаване на личността, което си е факт. Да не говорим какви бисери се ръсеха там. Поне за мен е най-великият военен филм. Обаче много ме гризе съвестта за „Бездната“, и на мен така ме пречупи:/

    Силенциум, познато чувство🙂 Сигурен съм обаче, че твоята класация щеше да е много по-мрачна и кървава😛

    • На „Пълно бойно снаряжение“ заспах от скука. Не знам какви клишета е прескачал, но на моменти беше по-наивен и от „Приказка безкрай“. Е, за времето си сигурно и двата са били супер, ама истинските класики нямат възраст и „Взвод“ го доказва. Пробвай да си го пуснеш пак, преди да говориш за класи. Пфу!😛

      А първият „Умирай трудно“ е ненадмината класика, докато „Умирай трудно 2“ на бездарника Рени Харлин е… просто нямам думи да опиша колко зле. Вероятно са ти били завързани очите, като си го гледал, за да твърдиш първо, че е по-добър от оригинала и второ, че изобщо е добър.😛

      Аууу, мале, деветдесетарските филми ще ти ги скъсам от хейт, да знаеш!😛

      • Взвод пък е бати тъпнята, поредното тъпо военно клише. Заради такива като него много мразя военните филми – всички до един пропагандни или казващи едно и също. Дори си нямам идея как може да го сравняваш с филма на Кубрик:/ Но да кажем, че имаме различни виждания за киното😀
        А за Die Hard, исках да кажа 3-та (с онова „Саймън казва“) и 4-та част, разбира се🙂 Иначе първите две части са си стандартни полицейски шитни, с каквито беше пълно през 80-те и началото на 90-те😉
        Иначе, ако не ме домързи, ще направя първо класация за 50-те. за 90-те ще ми трябват няколко месеца😛

        Ех, с теб все спорим за филми😛 И за камили😛

      • О, да, точно така. Само забележи как филмът на Кубрик излиза веднага на следващата година след „Взвод“ понесен на вълната на „пропагандните военни клишета“. Поне в шибаният му постер да нямаше военна каска, че да не е толкова очебийна препратка към „Взвод“. И ако можеш да ми обясниш какво точно пропагандира „Взвод“, освен че заклеймява ужасите на войната. Честно, имам чувството, че не си го гледал.😛

        За „Умирай трудно“ даже няма да си направя труда да ти опонирам. Тройката му е изключително добра (пак е под режисирата на Мактиърнън), но двойката и четворката… хъх.😀

      • Ностро, съгласна съм, „Приказка без край“ е много лошо екранизирана… и как за толкова години, мамка му, при тез технологиии, някой кадърен екип не хвана това велико произведение да го представи подобаващо!

      • Ностро, във Взвод 95% от времето е пуцаници и взривове, а елементарното послание „колко е лоша войната“ е за третокласници. Филмът на Кубрик не само се подиграва с пошлите затъпяващи военни клишета ала-Оливър Стоун, но идейно е пет нива над него. Той ти показва тоталното промиване на мозъци и разглежда причините, а не така елементарно да дели на лоши и добри войници, без обяснение за това. Единственото нещо, което харесвам във Взвод е, че не демонизира врага, което все пак е крачка напред, в сравнение с останалите клишета. Но все така елементарен и тъп. Е, и тук няма да се разберем😛

        а за Дай хард, аз лично предпочитам 3-та и 4-та част, а не 1 и 2-ра🙂

      • gergana

        а така, за да ти отговоря за „Взвод“, трябва първо да смениш очилата и да престанеш да гледаш на тези филми като чисто военни и че „били заклеймявали войната“, хей, войната е навсякъде и винаги ще я има, тя е неизбежна – това е кървавият й вариант, по-крещящ и живописен, използват се краските като силно внушаващи елементи; някои хора се чувстват много по-сигурни в условията на истинската война, тази, в която директно се срещаш с врага, знаеш лицето му, познаваш слабостите му и си идеологически убеден, че това е ‘врагът’ – но това не прави твоята собствена кауза за оцеляване елементарна 🙂
        съжалявам, но мисля, че твоят свят, в който си роден и живееш, макар и много красив и културно извисен, е много стерилен и ако някой ден ти се наложи да излезеш от него, ще си доста… изненадан (запозната съм с конкретните факти и не стрелям случайно в пространството)🙂

      • gergana

        абсолютно и безапелационно подкрепям Ностро по отношение на „Взвод“ – този филм не е като другите на „военна“ тематика и определено няма да заспя на него, наскоро пак го гледах и го оцених от гледната точка на човек със завиден житейски опит😉

      • Герганче, би ли споделила какво му е различното? Те всички военни филми има стрелби и взривове, почти всички филми имат идеята да покажат „колко е лоша войната“. Съжалявам, но не съм съгласен. Филмът не е лош, но е с няколко класи под този на Кубрик🙂

      • gergana

        отговорът е отгоре, малко поизбързах😀

      • Ами, Герганче, сега няма да спорим за глупости, още по-малко за филми, но сериозно – за какви „очила“ и за какъв „извисен свят“ и какви понички с крем?😀 Какво общо има това с „Full Metal Jacket“ или „Platoon?😀

        Явно не ме познаваш, защото съм живял на три континента, ставал съм свидетел на доста буйни кървави сблъсъци в арабския свят, пътувах в самолет, в който имаше бомба и кацнахме аварийно, бях в Алжир по време на голямото земетресение в края на 80-те. Това „извисен свят“ ли е според теб?🙂

        И да, сигурен съм, че някои имат нужда да изпълняват команди като зомбита, независимо да ли началника е Бог, някой диктатор, вожд или военен командир – но такива хора аз имам пълното право да ги ридикулирам.

        Platoon не е нищо друго освен един колежански филм, облечен във военни дрешки. Имаме лошото момче в класа, гъзар, който си мисли, че всичко му е позволено, няколко подлизурковци около него, а от другата страна Чарли Шийн, чувствителния ученик, т.е. войник. От там нататък всичко е бум-тряс, и колко е скапана войната…Не че не е, но кажете нещо ново:/

      • gergana

        ето, че започна да говориш смислено – светът след гимназията/колежа има единствената задача да се повтаря до втръсване, а ние да си мислим, че всеки път е по-различно🙂
        а извини ме, няма как да повярвам на пубертетската ти хвалба къде и как си живял, разбираш ли колко много не съответства този образ на това, което си ти тук?! преди няколко дена се жалваше, че нямаш за какво да пишеш, сега си се захванал с това да ни убеждаваш, колко е лош/слаб някакъв ‘военен’ филм и как единственият извод бил ‘спрете войната!’… очаквам от човек с гореописания опит да е по-прибран, по-практичен, по-съобразителен, да не се уморява да пише, да има теми за коментиране, да приема аргументи и да ги анализира – но за това се искат преодолени емоции, уравновесеност, устойчива психика – я се вижте, не само ти, подскачаш като пинг-понг😛
        не ме баламосвай, не и мен, знам, че физиономията ми е наивна, преодолей го😉

      • леле, Герганче, не схванах нищо от тирадата ти…
        Не, това не са пубертетски хвалби, аз не се гордея с тях, затова избягвам да ги споменавам😀 Тук ги споменах, защото ме изкарваш като някакъв отвеян „идеалист“, който през живота си не е видял острата част на пръчката, което съвсем не е така.
        Въобще не мога да те разбера какво искаш да намекнеш, де🙂
        Говорих ме си за някакво филмче и изведнъж ти почна да ми правиш психологически портрет, за това каквo съм писал и как не съм уравновесен или нещо подобно😀
        еми, добре, щом казваш😀

  14. Вал, напълно си прав за този филм, защото той откровено е повлиял на Тарантино. Трябваше да го включа поне като honourable mention:/

    Дринов, и аз се опасявам, че съм пропуснал страшно много, но гледах да не надвишава 20, после по компромис станаха 25. Ако беше по-дълга, щеше да стане досадно дълга🙂 Затова съкратих🙂

    Павеле, за мен оригиналната трилогия за Индиана, както и тази за „Завръщане в бъдещето“, са най-великите приключенски филми за всички времена. The Thing пък в култов просто🙂

    хехе, Трубадуре, яка рисунка😀 Обаче Тарковски едва ли ще попадне в моя листа за каквото и да било😛

  15. Светли, мерсаж🙂 Всъщност една от идеите, освен да представя любимите ми филми, бе и да покажа колко цикличен е света в политически и социален план. Декорите се менят, проблемите – не:/ Иначе за някой филми съм писал повече – по 2-3 изречения😛 Добре де, мързеше ме, а и пък бързах да я публикувам :р Ще се радвам да видя и твои класации. Струва ми се, че харесваш подобен вид обобщения, чел съм такива в твоя блог :))
    Писах и за филмите на 70-те и тези за 60-те. Другата събота мисля да пусна такава за 50-те🙂 Надявам се да не стане вече хипер-досадно🙂

    Неколов, ти си музикален естет и от музикално семейство, та сигурен бях, че ще ти е любим😀

    Онди, аз не ги помня, прилежно си ги класифицирам в албуми. Имам цял гардероб с дискове (йей за пиратството :р)😀 Правя си листи и в imdb🙂 Мда гремлините са големи сладури😀 Особено онова, добричкото😀

  16. Възхитена съм Ламоте… все по-добре презентираш класациите си! Професионална работа!
    Като си подкарал… изкарай до край!

    Чакам 90 – те години! (ако имаш нужда от помощ по презентацията на събитията пред деветдесетте, че се увеличават, не друго, може да ти турнем по едно рамо)

    • Зеленгорова, с удоволствие ще приема рамото, щото през годините киното се развива, и десетилетията започва да продуцират все по-качествени филми🙂 Е, не знам дали е професионална работата, гледам по по-мързелива линия да мина :р На теб кои са ти любимите филми от 80-те?

      А за Приказака без край – както и да го направят ще е далеч от романа🙂 Аз като го гледах по ТВ-то бях сигурно 3-4-ти клас и много му се кефех🙂

  17. Ха, спорите за Метал Джаекета. Ламот , твърдо те подкрепям. Филмът е сниман близо 5 години. И така се раждат грандиозните класики на Антониони и Кубрик – имаш идеята и започваш да снимаш без сценарий. С течение на времето сценария се обогатява и изкристализира в шедеврална класика. Понякога една сцена се преснимва стотина пъти . Така работи и Финчър 🙂

    • Знам, че си фен на филма, Вал😀
      Аз не че харесвам всички филми на Кубрик, например Спартак и Одисеята не ме кефят, но Портокала и Снаряжението са неговите „magnum opus“-и🙂
      А за каската и плаката на филма – това е гениално. От едната страна е знакът на мира, а от другата пише „Born To Kill“. Това само показва лицемерието на системата – уж се бори против тоталитарните идеологии, а използва военната машина, която сама по себе си е „тоталитарна система“, където всеки индивид е обезценен послушко, който изпълнява команди без да пита и мисли. Жалко, че хората харесват повече пиро-ефектите, отколкото идеята:/

  18. Така е . На същият принцип е построен и още един английски филм – Листомания за Ференц Лист . Мощна гротеска с Роджър Долтри, Рик Уейкман и Ринго Стар . Ако не си го гледал го виж . Но търси някое добро копие с размер над 2 Гигабайта.

  19. индиана джоунс много го гледах като малък. в главата ми още канти тарататата татат тара ра ра ар ра ра таратата хаха.

    пък на ал пачино миналта седмица обама му даде орден за принос към развитието на американската култура

    п.с. и ламоте вземи се малко в ръце и почни да пишеш по често щото мисля да организирам протест

  20. Филмите от 80-те биват, но поп-музиката е под всякаква критика. По-гнусно диско от 80-те не съм слушал, поп-музиката също е гадна. Добре че бяха групи като Мейдън и Мерилиън, та имаше какво да слушаме. А, да, да не забравя Куийн – тях също ги причислявам към гадния поп, лека му пръст на Фреди, но това ми е мнението. Изобщо 80-те бяха противни – парцалива мода, в САЩ – рейгънизъм, а у нас – съветски комунизъм. Може би само в Париж си е било добре положението.

  21. Анонимен

    хубав блог

  22. Вал, гледах няколко сцени в youtube, там го има целия филм качен🙂 Прилича на еротичен мюзикъл :)) Което е страхотно разбира се.

    Тони, поредицата за Индиана ме запали по археологията и въобще по антропологията🙂 Аз си пиша редовно де, но не много често тук🙂

    Хипар, честно казано съм съгласен с повечето неща, които каза🙂 Но всяка епоха си има кичозна култура🙂 Сега хип-хоп чалгата със сигурност не е по-приятна, а американската и руска политика – все така съсипващи различни региони.

    • Ламоте, личи се, че си чедо на 80-те. На няколко пъти „се просълзяваш“ в поста. За пример: „много сълзи пролях“: „и тук много сълзи..“; “ това филмче направо те разтапя“😛
      Шегувам се, де. То и аз съм дете (на майка си и баща си) на 80-те.🙂

      • бях много чувствителен като малък :*)
        браво, ние децата на 80-те имаме взаимна телепатия😛 ( а другите нямат, на на! :P)

  23. Оооо Оли,
    аз съм сантиментална, психически неуравновесена и едвам се обирам, а 80 – те години карах, пубертет, от който случайно се измъкнах жива и това, все още е под въпрос…, та…
    в тази връзка,
    типично по пуберски, любимите ми филми от 80-те (извън твоята класация, която вече лайкнах)
    са ми:

    „Пилето“

    „The Wall“

    „Ах този джаз“, нищо, че е 79 г.

    1/2 Weeks

    „Flashdance“

    „Плевели“

    „Ginger e Fred“

    Десет филма на Уди Алън, нема ги изреждам🙂

    И още почти толкова на Роберто Бенини,

    На Ален Делон, два филма – „Една любов на Суан“ и „За кожата на един полицай“ – като излезе на голям екран, онази секс сцена, с любимата ми Ан Парийо, много възбуждаща беше :)))))))

    „Сирано дьо Бержерак“ на Депардьо – нищо, че е граничен

    Пусках по една сълза на „Птиците умират сами“, но съм се скъсвала от рев на „Осъдени души“,нищо, че е 75 г. – гледах го 85 и… още ми държи влажно :)))))) Имах съученик, който беше одрал кожата на Ян Енглерт и …. не е за разправяне :))))))))))

    Разбира се, „Междузвездни войни“.

    На „Амадеус“ , никога няма да заспя. И, по повод на него, се изкефих на коментара на Гери.
    ,
    „Адаптация“ – на Въло Радев

    „Вчера“ – лелий, колко много сме я пели оная песен със заклеването, барабар с ритуала – детска работа🙂

    „Маргарит и Маргарита“ ;

    „Тримата Мускетари“ – руския филм,

    „Сталкер“ на Търковски,нищо че е граничен;

    „Кин-дза-дза“ – Уникален филм, нечовешки и до днес, си го пускам да ми дава надежда и да ми повдига настроението🙂

    „Професионалистът“ с Белмондо, що вълнения е ималὸ покрай него…

  24. Зеленгорова, виждаш ли защо трябваше да се посъветвам с теб преди да пусна поста? :))
    На Уди Алън признавам – харесвам един осемдесетарски филм – The Purple Rose of Cairo
    http://www.imdb.com/title/tt0089853/

    Срамота е, че не споменах Кин-Дза-Дза🙂

    Голям фен съм на Пинк Флойд, но „Стената“ е много странен, едва ли детската ми глава щеше да го разбере🙂

    Гледай порно-мюзикъла, дето Вал го препоръча :)) Верно е много як🙂

    Светли, явно жените имат по-различен вкус🙂 А аз тук лея сълзи по Хищникът и Нещото🙂

  25. Филмът е трепач . Твърда оценка 10 . Защото е с готини типове – Долтри , Уейкман и Тhe Great Dude Ринго Стар . Последният извади нов албум но само това парче става 😀

  26. @Ламоте,
    ако беше гледал „Стената“, в твоя пубертет, в годините на комунизма и беше фен на „Флойд“, а аз бях от лудите, щеше, като мен да си мислиш, че ти си измислил филма :)))))))
    Добре, че по него време в България в Русе нямаше хероин. Разпространената дрога беше алкохола, в крайни случаи парфюмът на майка ми – „Духни“, (френският беше заключен в шкафчето :)… и в най-краен случай, много паркизан с много алкохол :))))))) – последното не съм го практикувала, но в английската, дето учех, имаше няколко човека, дето се търкаляха по коридорите от него.

    @ Ей, Вал благодаря за напомнянката за „Криле на желанието“ на Вендерс🙂 треба си го опресня

    @Адашке,
    както каза Ламота, нали сме момиченца, та се подсетих и за „Гара за двама“

    Абе сещате ли се….Имаше един руски филм, много як…комедия… на кораб се развиваше действието, корабът беше нещо като пътуващо казино и играеха карти… как се казваше?, мамка му?

  27. ох – в първия момент се сетих за „Жесток романс“ на Михалков, ама сигурно си спомняш „Диамантената ръка“ с Никулин и гениалния Миронов😀 или аз бъркам?

  28. Да нямаш друг блог? или си ги пишеш за тебе си, ако е така..прекрати тази практика и споделяй с нас😀

  29. О, Зеленгорова, ЗЛАТНА СИ!! не знаех, че има руски филм с английски сетер, направо съм за убиване😀 ВЕДНАГА ЩЕ СИ ГО ИЗТЕГЛЯ!!! Напомня ми за моето куче😦

    https://lammoth.wordpress.com/2010/04/03/ciao-bruno/

    Там е проблемът, израснал съм с хамериканското кино и руското много не го знам🙂 А то е било силно навремето, за разлика от сега.

    Ама това с кученцето сто процента ще ми стане любимо :*)

    И войната на таралежите е много любим, ама щото съм обременен от мейнстрийма, не го сложих:/

    Ама то в 25 заглавия как да се поберат всички🙂

    Ще почна да правя колекция с любими руски филми🙂 Някой ден, след няколко месеца ще сглобя класация🙂

    • Ламоте, не гледай филма с кучето, или си приготви успокоителни, ужасно е разстройващ :(… особено като разбрах за загубата ти…

      Така се прави класация – непълна, за да се включва и публиката, много ясно!🙂

      :*

      Иначе, ти напредни с десетилетията, чакаме 90-те, … / КАК ЩЕ НАРИЧАМЕ ПЕРИОДА 2000 – 2010 ? и НАГОРЕ? /, пък ще видим дали няма и яки съвременни руски филми🙂
      Има разни идеи за споделяне. Пък и с експерт като Вал, който винаги бди, абсурд е да останем на сухо, все ще извади нещо качествено изпод ръкава.

      @Вал, благодаря за мюзик – порното! Мн. добре ми дойде🙂

    • nightwishel

      Ей, непременно гледай „Белият Бим – черното ухо“!🙂
      После ще споделиш.
      Зеленогорова не е човек, а злато – прав си!
      А това за Гамера си го спомням. Сега може да е смешно, но тогава нямаше кой знае какви ефекти, а и децата лесно се впечатляваха…
      Никъде не видях да се споменава „Империята отвръща на удара“ , а аз загубих няколко ребра, докато се напъхам в киносалона навремето… Ама нищо, сега пък съм с впечатляваща талия и изваяна осанка.

      Мислех, че ще замръкна докато прочета коментарите ви относно „Взвод“, извисения свят и устойчивостта на психиката ти…но тъй като за мой срам не съм гледала „Пълно бойно снаряжение“, няма да мога да се включа в спора…🙂

      „Приказка без край“ си е направен много добре и доколкото си спомням е една от най-скъпите продукции на тогавашното ФРГ. А книгата е достатъчно сложна, за да премахне илюзиите, че може да се филмира в пълен вид, освен ако не направят сериал…

      Изобщо не си писал за „Лабиринт“, а аз по тоя филм книга написах… с две леви детски ръце.🙂 Някой път ще поста снимки, за да ми се посмеете…😛

      • Уау! Ел,
        „Лабиринт“, как можем да го забравим!!!

        Той беше едно невероятно начало на бъдещи техники на правене на кино, които днес са водещи!

        „Междузвездните войни“ ги подчертах, ама верно, толкова сме изговорили, че се загубиха. Та „Империята отвръща на удара“ беше, едновремешната „Матрица“🙂

        А за „Приказка безкрай“ си мечтая да го хване някой титан, като Спилбърг, Камерън и да го барнат, като „Междузвездните войни“ или като „Аватар“🙂

        Същите мераци имам и за „Галактическия стопаджия“. Първият опит не беше чак толкова лош🙂

        :*

  30. Ха, на Мечката и аз много ревах, ама друго не помня от тоя филм🙂

  31. Да Светле . Аз следя новото руско кино 😀 Но така прехвалените “Висоцки,благодаря ти че си жив “( оприличен като алкохолик – морфинист) и “Елена “( тя изгаря едно завещание и по този начин прави сина си законен наследник на апартамент ) не ми допаднаха . Истината е в “Дом“. Филмът е класен и има безупречен каст😀 Препоръчвам горещо😀
    http://rutor.org/torrent/171964/dom-2011-bdrip-ot-hqclub-licenzija

  32. Еее, след като очертахме криво – ляво 80-те,
    мога ли да дам и моята класация?
    Еее, добре :)))))))))))))

    1. Brazil = 1. Le drand blue

    1.1. „One Flew Over the Cuckoo’s Nest“
    (това не е за тук, ама го гледах 85 и ужасно много ми е повлиял. Покрай него осъзнах, че трябва да уча психология)

    1а. Cabaret
    1б. „All that jazz“

    И двата филма не са за тази класация, но ги гледах 80-те и много са ми повлияли, защото, по него време се занивах с театър, пантомима, модерен балет и т.н.

    1.1.1. Midnight Express – този по същата причина

    2. The Witches of Eastwick

    2. Camille Claudel

    3. „Опасен Чар“

    3. „Двойникът“

    3. „Оркестър без име „

    3. „Топло“

    4. 3. Ghost – нищо, че е граничен

    5. 3.Excalibur

    4. А този смешен филм, нямате идея колко ни развълнува – първите филми с ефекти, детска работа, голям смях

  33. Човекът, е единственото животно,което има СЪЗНАТЕЛНО усещане за ИСТОРИЯ.

    Животните, както и несъзнателната част от човека проявяват усещането си за история чрез ИС -системи, в дъното на които стоят ДНК, РНК, хуморалната система, нервната система и т,н. и т.н.

    Човекът има способността да анализира, предаваната чрез еволюцията информация, да я променя, да ползва опита от грешките си.

    Историята на киното – 7 – ото искуство, е човешка история, която трябва да бъде помнена, анализирана, да й се реагира.

    Така, че Ламоте, инициативата ти е много креативна и полезна, макар и да я усъвършенстваш в ход :))))

    Идеите на Докинс, са радикални, а всяко, толкова рязко новаторство е крайно, с което има характера по-скоро да инициира промяна, която промяна обаче ще се стреми към равновесие, т.е към адекватно структуриране на възникващите нови форми на функциониране в системата.

    Понятието меме, което Докинс въведе, тепърва ще се осмисля, преосмисля, преподрежда и предефинира, с което и тълкуванието му, философското му, социално и икономическо значение.

    Критичността, понякога породена от старите тенденции, играе също своята важна роля, да обира силните колебания между крайностите.
    Но за да има адекватна критичност, която да търси онази „златна среда“, която макар и химерна, осигурява стабилността на системата, с което нейното еволюиране, трябва нестихващо ограмотяване,задаване на нови въпроси, преосмисляне на стари отговори в светлината им, както и търсене и откриване на нови отговори на вечните въпроси.

    Ламоте, продължавай със сериите, припомнянето и разглеждането на историята, особено и на тази, на която сме били свидетели е важен ОГРАМОТЯВАЩ ПРОЦЕС.

    :*

  34. eeeй, Белият Бим се оказа много гаден😦 Не ва обичам повече😛

    Зеленгорова, благодаря за изчерпателните постове. Толкова филми си набелязах :))
    Аз харесвам тезата на Докинс за меметата – това е като при минералообразуващите процеси, имаме затворена система с еди-колко-си елемента и от тях се образуват различните минерали. Като няма титан, няма как да се образува рутил, нали? Така е и при меметата. Няма как при бедуините, живеещи в пустините и водещи номадски живот, да се пръкне някой ядрен инженер, нали?
    Но да не се отклонявам от темата, идеята ми бе да напиша статии за свой кеф🙂 А и като прочетеш статиите за 60-те и 70-те години, ще видиш че хората са имали едни и същи социални и политически проблеми. Само науката/техниката и изкуството (и то пак благодарение на науката) са се променяли. Надявам се повечето от вас да са го забелязали🙂

    Ел, Лабиринт щях да го сложа, ако класацията беше топ 50🙂 Определено те подкрепям за Приказка без край, беше си много яка. друг е въпроса, че продълженията не струваха. Както споменах, филмът за Белият Бим ми бе гадно да го гледам, щото аз имах точно английски сетер, с който се разбирахме с поглед и който издъхна в ръцете ми😦 Но вероятно за това филмчето ще го ценя повече, щото ще ми напомня за него🙂

    justjulia, и аз някои силми не ги помня, но пък само при споменаването им понякога трепва нещо в мен, положителни или отрицателни емоции :)) Наистина все още се чудя как са го заснели този филм – там звездите са животни!🙂

    Вал, Дом го изтеглих, но за съжаление няма субтитри. Това е проблема с руските филми – не ги разбирам като нямат субтитри. Пък после казват, че руския и българския са били близки – нищо подобно:/

  35. Филмът едва ли ще бъде преведен на български . Тъй като българските тракери почти не вкарват руски филми . Сега изгледах Едгар Хувър и в папката му имаше два вида субтитри – руски и английски. Ето на това се казва качествено оформен торент. Но филмът си е чиста загуба на време. Както и Желязната лейди. Поредните 5 пропилени часа .

  36. Ами какво се случва с 70-те :)))

  37. Тук винаги намираме интересни теми и статии, от които човек може да си вземе поука.Сещам се за филма с мечката и на мен страшно много ми харесва и ми беше мъчно, дори мисля да го намеря и да си го сваля на ново и да го изгледам,малко стари филми няма да ни се отразят зле, а на против можем да видим до къде се е развило днешното кино.А стъпка по стъпка си е класика в жанра както се казва.На скоро пак го даваха по една от кабелните телевизии и беше пак смешен макар че знаех какво ще стане.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: