Филмите от 50-те

На бързо по-важното от 50-те

– сформира се НАСА

– основат ЦЕРН

– руснаците построяват първата атомна електроцентрала

– пак те пускат и първият изкуствен спътник в космоса

-откриват двойно-верижната структура на ДНК

Рокендролът, заедно с Елвис Пресли и Чък Бери, тресе и владее света.Това са годините и на Франк Синатра, Джуди Гарланд, Бренда Лий, Гай Мичел …. ех, романтични времена.

Джазът и блусовете също са популярни: Ела Фитцджералд, Рей Чарлз, Луис Армстронг, Били Холидей…

През 50-те се появяват някои от най-значимите  и влиятелни литературни произведения:

През това десетилетие излизат от печат „По пътя“ на Джак Керуак, „Атлас изправи рамена“ на Айн Ранд, „Пнин“ и „Лолита“ на Владимир Набоков, „Звездни Рейнджъри“ на Робърт Хайнлайн ( тогава почва да пише и „Странникът…“), „Марсиански хроники“, „Вино от глухарчета“ и „451 по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри, „Спасителят в ръжта“ на Селинджър, „Старецът и морето“ на Ърнест Хемингуей, трилогията „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, „Казино Роял“ на Йън Флеминг, „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг .

А сега филмите. Едвам събрах десет заглавия, но пък това ще ми остави време да пиша повече по тях:

Уникален филм, който заслужава всички високи оценки, които получава в класациите. Така е направен, че ще е все актуален (и на техническо ниво) и след 50 години. Цялото действието се развива в една зала, където се сблъскват различни мирогледи, заедно с техните решения, предразсъдъци и лични пориви.

Труден за гледане филм, поради цялата символика вкарана от Ингмар Бергман.  Представя като цяло модата в европейското кино, в което се използват много метафори, персонификации, хиперболи и т.н. А въпросите за живота и смъртта винаги са вълнували мислителите. Особено когато играеш шах със смъртта. Любим цитат: „We must make an idol of our fear, and call it god

Всъщност европейската мода през 50-те я подхваща още Жан Кокто с Орфей (1950)

Увеличаването и намаляването на образи е била основна технология при съставянето на ефектите през 50-те.  „The Incredinle Shrinking Man“ е семпла история за човек, който постепенно се смалява, а с ръста героят променя и настройва философията си към света. Имаме известна сцени с котка, която напада смаляващия се човек, докато той е с размери на мишка. Следва и една битка с паяк. През това десетилетие има много филми с огромни паяци – „Tarantula„, „Them!“…, както и филми с огромни чудовища – Годзила, Родан…

Единственият филми на Куросава, който харесвам. Започва атмосферно с дъждовна буря и продължава с история разгледана под различни ъгли. Всеки вижда истината, така както я намери за добре. За мен, това е най-иновативният, най-важният филм на Куросава.

Знаков филм на визуалния магьосник Алфред Хичкок. С него се бележи краят на модата  „ноар“ , която царува на екрана от 40-те  до средата на 50-те. Всъщност Север-Северозапад съдържа типичните ноар елементи (фатална жена, мистерия с убийство, бавни диалози), но е примесен с приключенски и екшън-мотиви. Нощната гонитбата с автомобили ми е любима сцена от филма:

Vodpod videos no longer available.

Стилна фантастика, една от най-добрите дотогава.

  • 8.  Сцената с конните надбягвания от „Бен Хур„(1959)

Това е култова сцена, превърнала се емблематична за киното, за зрелищното такова. Филмовият епос „Бен Хур“ е мъчителен за гледане, най-вече заради близо 4-те часа продължителност, но все пак остава в историята с това грандиозно конно надбягване.

.

9. Some Like It Hot (1959) – Някои го предпочитат горещо

Изглежда всички го харесват този филм с иконата на 50-те – Мерилин Монро. Аз не чак толкова, но все пак има нещо в него.

10. – Десетото място е за Ед Ууд – най-бездарният режисьор в историята на киното, който е творял именно през 50-те. Филмите са му толкова нескопосани, че и до днес хората ги е кеф да ги гледат и да се радват на грешките: космически чинии, които се крепят с конци, а конците се виждат; логически несвързани сценарии; евтини специални ефекти и т.н. След като се проваля в начинанието, Ед Ууд започва да снима порнографии, както и да пише еротични романи:)

Е, това е от 50-те. Сто процента съм пропуснал много неща:/ Можех поне да спомена Forbidden Planet, който ако не беше излязъл, нямаше да се появят сигурно и Междузвездните войни.

Като цяло бих гледал пак само един филм – „12 Angry Men“

А, и честита баба Марта

Categories: Кино | Tags: , | 29 коментара

Навигация в публикациите

29 thoughts on “Филмите от 50-те

  1. Интересна статия.Не е суха статистика и ми дава много нови-стари неща за гледана.Добра подсказка Лам🙂

  2. svetly24

    „Me se like it“ – a lot!!!
    време не остава за коментар – това не значи, обаче, че не те чета!🙂

  3. Една малка забележка:: книгата на Джак Керуак се казва на български „По пътя“, а не „На пътя“.

  4. Бен Хур и аз само с тая сцена го помня, също и с мащабното си ниво на Оскарополучаване и мощния си постер.🙂 50-те обаче винаги ще свързвам с изгрева на Ал Хичкок – „Strangers in a Train“, „Dial M for Murder“, „Rear Window“, „Vertigo“, първите стъпки в параноята.🙂 Обаче забелязвам, че си изпуснал един от най-добрите военни филми за оня период – „The Bridge on the River Kwai“ – голяма класика в жанра, особено за времето си.
    И разбира се – „Седемте самурая“ на Куросава.🙂

  5. Скротуме, Бен Хур и днес изглежда добре, наистина един от най-мащабните и важни филми за времето си😀 Обаче тия 4-ри часа ми дойдоха в повече като го гледах преди години. А тази сцена с надбягванията и днес някои трудно могат да я направят🙂 Особено бг режисьори.
    Гледах да включа по един филм от всеки режисьор, а и да ти кажа не съм голям фен на останалите неща на Куросава. Иначе Хичкок наистина е велик, но Север-Северозапад го помня най-добре. Заедно с Rear Window ,де🙂

    Светлана, много мерси за забележката😀 Много ме е срам, че я направих, даже съм още учуден как съм я допуснал, но като бързам, така се получава😳

    Светли, знам че твоята би изглеждала по-различно😛 сигурен съм, че можеш да добавиш много неща🙂

    Лили, гледах да няма много статистика и да е максимално кратка, и едновременно разнообразна🙂 Не знам дали се е получило, но се радвам, ако се е харесала поне на някого😀

  6. Анонимен

    Като стигнеш до немите филми дай сигнал:)))):P;)

  7. И аз да кажа, че “The Bridge on the River Kwai” е един от най-великите филми правени някога. Не се учудвам, че си го пропуснал, защото всички знаем, че от кино разбираш, колкото баба ми от квантова механика.😛

    А Ед Ууд защо си го включил?

    Аз все още не съм гледал „Седмият печат“ и „Бен Хур“.😦

  8. Като стигнеш до немите филми дай сигнал:D:P;)

  9. Аз да не разбирам от филми ?!😦 Ностро, не та обичам повече😦 Дори и да е така, можеше да излъжеш и да кажеш че съм супер-дупер спец, като на приятел😦 Ама ти… Но моур лоув😛

    Онди, ще призная, че в колекцията ми от *пиратски* ДВД-та нямам много филми от преди 50-те, а и не съм ги класифицирал в имдб🙂 Тези класации ги почнах много отдавна, точна там🙂
    Така че, това вероятно ще е за последно😀

  10. VERTIGO е филмът. Плюс Чаплин в Светлините на рампата. Плюс още няколко филма споменати в коментарите . Пропуск е и Peeping Tom. Но той е свръзката и спойката между филмите на Хичкок и джало началото поставено от Марио Бава.

    • Вертиго, дето един искаше по-много сложен начин да убие жена си, нали?🙂

      „12 разгневени мъже“ е наистина уникален и е още един пример как се прави качествено кино, без големи бюджети… :)))

      Ламот, за анимации кога ще пускаш пост?😛

      • Той , Той 🙂 Дори U2 го харесват и спретнаха парче по този филм.

    • „Вертиго“, подобно на „Непознати във влака“, е с адски зле скалъпена фабула. На Хичкок харесвам 3-4 филма. На първо място е „Птиците“, следван от „Марни“, „Север-северозапад“ и „Заден прозорец“. В тези си е хванал приличен сюжет, а не някакъв съшит с бели конци. Навремето бях чел един сборник с подбирани от него криминални разкази с неочакван край и половината бяха доста жалки.

      • Е, то „Птиците“ се харесват масово.
        Кой не е гледал с подозрение скупчвания на пернати, гледащи лошо…😛
        А в „Задния прозорец“ си зяпал пируетите на балерината и изобщо не си обърнал внимание на сюжета, не ми се прави..🙂

        О, даааа…U2 много се вихрят тук…🙂

      • Ел, пак ме излови.😦

      • Ел,
        преста’яш ли си, наскоро ми доде наум даже, да ги включа в порно готик-вамп вакханалия, много са популярни пернатите откъм въздействия :)))))))

  11. И аз да кажа :Р Средата на 50те „изгрява“ един вид и звездата на Хамър. Личен фаворит ми е The Quatermass Xperiment, но през тези години започват и франчайзите за Дракула, Франкенщайн, Мумията🙂

  12. Силенциум, току що изгледах трейлърите на Quatermass и изглеждат много яки, приемам го като голям пропуск от моя страна🙂 Ще ги гледам🙂 Много се кефя на такива хоръри с чудовища от 50-те🙂 Като например Тарантула – вероятно е бил много як за времето си. За Дракула и Франкенщайн съм сигурен, че франчайзите са почнали по-рано де, през 30-те години са били хит. Може и да бъркам де🙂

    Ел, някой ден може и да направя за анимации, ама те са толкова много, че ме е страх да почна🙂 12 разгневени мъже си е вечен шедьовър, много го харесвам🙂 Аз традиционно се радвам на всяка анимация😀 Добре де, и аз признавам, че се заглеждах как се облича мадамата🙂 Между другото, точно на този филм кинематографията е уникална!

    Ностро, аз харесвам Север-Северозапад най-много от нещата на Хичкок, заради по-приключенския му характер, топлите и приятни цветове, както и заради някои революционни ефекти за времето. Следват Птиците и донякъде Прозореца. Останалите му неща ми изглеждат банални и доста сходни, въпреки майсторството на великия англичанин🙂 Свалих си филма за Квай, да не ми се караш😛 Знаеш, че не харесвам военни филми, но ще го гледам заради теб😛

    Вал, като спомена Чаплин, онзи ден му четох биографията🙂 Роден е в цигански катун, майка му вероятно е била еврейка, но няма доказателства, баща му е от ромски произход и е бил пияница, били изключително бедни, но въпреки това успява да стане нещо от него. Интересна история🙂 Съвсем забравих че има произведения и през 50-те, мислех, че след 30-те и 40-те, бавно изчезва🙂

  13. Ел, говорех за Rear Window, дано ме разбра :))

    Никой ли няма да ме хока за липсата на „Аз пея под дъжда“😀 ?

    • Ма как ще те разбера…🙂 Говориш за оня воайор и мързеланата, дето си смъкваше кученцето с кофичка в двора…:p

      Ще ти свия чадъра, ей!😀

  14. Ламоте, аз говорех за франчайзите на Хамър… Иначе на Юнивърсъл почват двадесетина годинки по-рано, да🙂

  15. Силенциум, аа, моя грешка🙂 пак не съм разбрал😳 Хамър не съм го чувал🙂 Е, нали трябва да се научават нови неща🙂

    Ел, защо пък чадъра? аз и без това почти винаги си го забравя в работата и се връщам вир-вода вкъщи😦 Това с кученцето трябва и аз да го пробвам, че пнякога ме мързи да го развеждам.🙂 Ама моето е 50-60 килограма, като кон е, ще ми трябва лодка🙂

  16. Не си!!!1 (единицата е много важна!) Не си? (Макар че сигурно си, но не се сещаш сега) Бързо да се образоваш (или припомниш) :Д
    http://en.wikipedia.org/wiki/Hammer_Film_Productions
    E , сега вече кутията бонбони не ти мърда :Р (Може и бирени да са :Д)

  17. Аз много се обърках… къде ме прати? Коя година сме за бога? И искам доказателства! :)))))))

    п.с.
    исках да кажа нещо умно,напр. „Фантомас“, „Човекът амфибия“ , а то се оказа, че само аз съм си мислела, че са много стари и им се извиних публично.
    После се сетих „Чочарка“ , със София Лорен и Белмондо, ама пък филма е граничен, че по тази логика и „Сладък живот“ трябваше да е тук“, демек не става…
    „Рашмон“ на Куросава, пък е 50 – та…
    Сега нямам отсрамване… и ако повтарям някого съвесем, така че ми се усмихнете снизходително, един вид, трайте си, да не разбирам

    „Гару, Гару – човекът, който минава през стени“

    „Фанфан Лалето“ – с Жерар Филип и Джина Лобриджида;
    „Тил Ойленшпигел“;
    „Опасни връзки“, все с Жерар Филип, падах си по него,

    „Парижката света богородица“ и още няколко с Джина, които са ми мъгла,
    „Ни чул, ни видял“ с Луи дьо Финес,

    Оли, обещала съм ти, винаги да те засенчвам в излагането :))))))))))))

  18. В крайна сметка добре ти се получиха тези класации. Макар и да си изказах някъде мнението за киното отпреди човек да се роди.🙂

  19. Силвър, това е за да си спомнят хората за добрите стари времена, в които не сме живели. То мама още не е била родена тогава се, камо ли аз :))

    Еха, Зеленгорова, определено си по-романтично настроена :р От 50те години са най-ранните филми на София Лорен, а тя тогава е била истинска сирена. Тя и днес изглежда добре🙂 Сигурен съм, че съм гледал нещо с Жерар Филип, но не си спомням какво🙂 Човекът Амфибия по Беляев ли? Виж и руското кино от онова време не ми е познато🙂

    Охооо, Силенциум, Cave Girls! Любимият ми франчайз! Споменах при 60-тарките! Тия Хамър са били великани :))

  20. Много интересна класация, трябва да ги прегледам за подсещане, целия блог имам много интересни постове, уникални листи, благодаря че постирате и споделяте тук с всички нас, много поздрави и продължавайте така, пожелавам приятен ден на всички

  21. Pingback: The Artist / Артистът (2011) | downpourbg.com

  22. Анонимен

    един единствен е той джуилияно джеима

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: