Най-сетне излезе филм, който истински да ме зарадва. А това се случва рядко.
Никак не е изненадващо, че продукцията е европейска. Финландецът Тимо Вуоренсола (по дяволите тия финландски имена) показа на Холивуд как се прави комерсиален филм с оригинални идеи, а и с малко пари. Не е за вярване, че бюджетът му, при това говорим за фантастика, е само 7.5 милиона евро. С толкова пари в Холивуд няма да им стигнат дори да осигурят подходяща тоалетна хартия за капризните задници на капризните им звезди, особено ако са поели силно разхлабително след преяждане със сьомга, както често правят.
Чудесната визия е постигната основно благодарение на 5-ма ентусиазирани младежи, които в двустаен апартамент преди време създадоха „Star Wreck: in the Pirkinning„(може да се гледа целия безплатно в youtube). Хубаво е нашите кинотворци да се поучат от тях. С повече труд и голямо желание може да се постигнат чудеса дори с ограничени средства.
Наясно съм, че няма да се хареса на всички, особено на крайно елитарните, както и на хора свикнали с холивудките безмозъчни ай-кендита. Но всеки космически дирижабъл си има пътници…
Историята…
Може да ни се стори банална. Все пак се разказва за нацисти, които успяват да избягат от Земята след Втората световна война, да колонизират тъмната половина на Луната и да създадат алтернативна цивилизация там, чакайки подходящ момент за ответен удар. Но наглед баналната основа предоставя възможност да се направи филм, който обединява стийм-пънка с фантастиката, алтернативната история с нашата действителност и всичко това представено в един комично-катастрофален епос.
Идеята…
Да се правят политически сатири е нещо обикновено, но когато имаш въображение, може да се превърне в нещо необикновено. Ако този филм бе холивудски, щяхме да гледаме поредното героично спасяване на света от Америка и патриотично настроените й супер-герои с големи пишки, и с още по-големи цици. Тук хепи енд няма, а на негово място се издига иронията. Очаквам доста сополи и мрънкания отвъд океана, но това прави филма по-як. Страхотно е да видиш как хората сами се изтребват помежду си в борба за власт, ресурси и надмощие. Забавни са закачките с президентските кампании в САЩ, пародирането със севернокорейските вечни заплахи, както и останалите добре замислени поп-културни задявки…
–
Този филм си заслужава гледането, а ако българските разпространители благоволят да го докарат и в кината, заслужава си и ходенето, защото такива филми бих ги подкрепил с двете си ръце, крака и големия ми нос.
Machines we are sending to the skies
Above us all
And leave behind those who don’t know
Of the final day
We leave in sleep those who don’t know
(and) we leave at dawn
We are driven by the B-machine
(Wild B-machine – that never stops)
😀
Lammoth's Blog 
Ще му изчакам ХъДъ-то за по-пълно изживяване. Само се чудя защо за ролята на Сара Пейлин не са наели порно-актрисата от клипа на Еминем – много добре се вживяваше. 😀
хаха, Ностро, подсети ме за вчера, когато четях безумно тъпите ревюта в Rotten Tomatoes 😀 Eдин цървул ревеше, че приличащата на Сара Пейлин президентша е представена в негативна светлина, както и САЩ като цяло. В друго ревю пък още един цървул с еврейско име пък протестираше, че нацитата са представени едва ли не като „добрите“ 😀 Не е за вярване какви дебили има по света 🙂
Иначе го гледай, як е 🙂
И още нацисти !!!!
http://my-hit.ru/film/19020
Изчерпателно – и Привлекателно Ревю!
Ламотий, ще се вслушам в съвета ти ЗадължЕ!
ASAP :)))
И на мен много ми хареса. Точно това, което очаквах се оказа. Напълно в тон с трейлъра. Докато го гледах обаче и аз си мислех, че ако беше американска продукция, нещата щяха да са представени много различни. Тук пичовете много точно са се изгаврили с всичко, с което нациите парадират, че и отгоре.
Имаше няколко по-криви момента, но все пак беше супер филмчето.
А саундтракът на големите индъстриъл машини от Laibach много допринася 🙂
Силенциум, и на мен ми покри очакванията. Закриващата песен е много добра 🙂 Лайбах са бащите на Рамщайн 🙂 Аз лично шапка свалям на създателите 🙂
Светли, няма да пропуснеш да ми се скараш, ако филма не ти хареса, нали 😛 На мен много ми хареса, особено като се има предвид, че са го правили ентусиасти, а не професионалисти 🙂
хаха, Вал, това ще е седмицата на нацистите 🙂
гледах, харесах – не във възторжения смисъл, който очаквах, ала много-доста ми допадна, именно ентусиазЪма 😀
Как караница да те връхлети,
когато бой ще чакаш ти,
ако от кино заблуден,
го препоръчаш ти на мен 😛
хехе, Светли, хубаво кино-хайку 😀
Не че филмът е шедьовър, не е, има много слабост, но много се кея на такива сатири и то правени с желание и въображение 😀 Хайл!
И аз го гледах тия дни. Отдавна не ми беше попадал забавен филм с добър хумор. Писах за него и в блога. А защо никой не обсъжда водещата актриса/нацистка/секси учителка 😀
хехе, много е чаровна, особено като нацистка 🙂
Преди 10 години щеше много да ми хареса. Сега не можа да ми задържи интереса.
Pingback: Видеоревю на Желязно небе (Lammoth | Михаил Абаджиев) | Сборище на трубадури
Може би се пренаситихме от какви ли не филми и дори и тези,които ни харесваха като започнат да има правят 3-5-7 част вече не са толкова заинтригуващо просто защото знаеш какво ще стане.Все пак историята им е еднаква.Благодаря за статията и на мен този филм ми допада, дори на скоро го гледах пак и ми беше интересен а рядко се намира такъв,който да не чакаш да свърши с нетърпение.Филми с политически сатири както пишете и вие е трудно да се направи., трудно е да задържиш самият зрител със затаен дъх пред екрана.