Блоговете умират :/

Почти си бях изтрил блога. После Гост ми прати мейл и аз го възстанових. (thank you, гост 🙂 )

Смених външния вид. Така се върна част от ентусиазма. А и пък камилата ми напомня за мен. Не само заради глупавия поглед. Гледа мъртви древни строежи, около тях има живец, но все пак са мъртви. Като блоговете 🙂

Блоговете все някога омръзват, нали?  Губиш музата, мотивацията, не остава време или просто ти омръзва. Поразходих се из блогрола. Отдавна не бях го правил. И изтрих 15-на връзки, защото съответните блогове бяха изтрити. Останалите 2/3 сякаш бяха просто изоставени, с постове от преди няколко месеца, дори година. Сякаш се разхождах из изоставен град, гробище, напомни ми на филма на National Geographic – Life After People. Явно всеки разкрива част от себе си, след това му омръзва и пренасочва вниманието си другаде. А инак Фейсбук пращи по шевовете.

Сигурно това е историята на всеки блог. 🙂 Ражда се, достига пик, след това бавно умира. Хората изразяват каквото имат за казване, после…им свършва  мастилото.

И в topbloglog вече не е интересно. От там разглеждах най-коментирани (какъвто съм любопитко :D), но сякаш хората се интересуват само от блогове за манджи и политика. Рядко други попадат в листата. Е, щом това е на мода.

Не, не страдам от носталгия, вярно е, че съм в депресия (все лоши неща с случват на мен и на хората важни за мен), но все пак харесвах да си прекарвам свободното време, четейки бловете ви 🙂 Можех да науча цял език за това време, или да свиря на инструмент например, но нямаше да ми е толкова забавно, хехе.

Е, и аз си загубих ентусиазма. Той се загуби отдавна де, но блогът за книги, където си описвам хобито все още грее някакъв плам (при това слънце хич не ми се чете де, чудесно време за пикници). Тук сякаш огънят изгасна

ПС Не пиша това щото съм attention seeker. Добре де, аз съм attention seeker, като всички блогъри, имах нужда да го кажа :Р