Филмови битки

Без излишни приказки и накратко – ще изправя няколко филма от 2012 един срещу друг, поради различни причини, като ще се постарая да определя победителя на мисловния ми филмов ринг. Баммммм. Начало.

• Рунд Първи – Джанго срещу Линкълн

Сравнявам ги, защото двата филма засягат една и съща тема – робството и правата на чернокожите в Америка. Никога не съм бил кой знае какъв фен на Тарантино, а Спилбърг винаги съм го считал за титан във филмовата индустрия, но тук нещата са обърнати. Обърнати така, както е в „Джанго“, където всичко е наопаки. Тарантино обича да си прави шеги с историята, както го показа в „Гадни копилета“, но тук наистина ме забавлява добре. Напук на предразсъдъците в Холивуд той представя един немец, в лицето на австриеца Валтц, като един изпреварил времето в морално отношение герой, каращ каруца със закачено гигантско зъбче и раздаващ правосъдие. Да, в сценарийно отношение филмът е наивен, но точно това е целта. Тарантино слага пищов в ръцете на чернокож и той почва да гърми по „лошите“ бели, под наставленията на един швабин. И накрая, последният злодей за убиване е … чернокож. Надявам се повечето да схванат иронията. Спилбърг пък за малко да ме убие от скука в „Линкълн“, а напъните му да идеализира и идолизира американския президент бяха меко казано, ъммм, досадни? Още в началото, когато ни дават как Линкълн разговаря приятелски, дружески с двама чернокожи, които хипнотизирано го слушат, си дадох сметка накъде ще кривнат нещата – към нелепо патриотарско превъзнасяне на национални символи, въпреки че дори американските историци признават, че причината за прословутата поправка на конституцията е съвсем друга. Но дори да си затворим очите пред това, филмът си остава скучен с дълги безинтересни „философски“ речи, които биха впечатлили само кокошките в Америка. Да, „Линкълн“ може да е сериозен, но „Джанго“ определено влияе доста по-сериозно.
Победител: „Джанго без окови“
Резултат: 90:10

• Рунд Втори: „В царството на пълнолунието“ срещу „Нулева пръдня“

Вероятно първото нещо, което ще ми кажете е „What da fuck, you cunt? Both movies are incomparable for fuck sake!“. Да, така е, те са напълно противоположни. Точно това е идеята. „Пръднята“ на Катрин Бигелоу обаче бе навсякъде призната от критиката, номинирана за всички видове глобуси и статуетки, докато „Царството“ на Андерсън бе незаслужено игнорирано от всички. Наясно съм, че „В царството на пълнолунието“ е по-особен филм и няма как да се хареса на всеки. Но защо трябва да се качват откровени пропаганди на пиедестала, а красиви образци да бъдат скрити зад завесите? Андерсън е създал една бой-скаут приказка, използвайки всички налични топли цветове, с които да пресъздаде усещането за приказната първа детска любов, която всеки помни. Лично аз предпочитам такива филми. А какво да кажем за Катрин Бигелоу? Когато преди няколко години спечели Оскарите за „Войната е опиат“ (ужасен превод, наистина), тогава си казах, че това е един компромис към жените-режисьори, които никога не получават признание. А и филмът бе добре изпипан на техническо ниво, макар и ужасно некоректен. След като американските войници бяха обвинени в какви ли не смущаващи деяния – от изнасилвания на иракски жени до гаври и мъчения на цивилни, имаше нужда някой да избърше прахта и да покаже колко морално извисен е американския войник. Как той достойно се държи с хората, купува си пиратски дискове от клетото малко и гладно иракско момче, как обезврежда бомби и спасява животи. Макар във въздуха да виси неудобният за всички въпрос „А вие какво правите там?“. Сега наред е и следващата политическа поръчка. В ерата на уикилийкс излязоха отново множество нелицеприятни доказателства за брутални мъчения над заложници и сега трябва някой да ги защити. Бил Маър, чийто начин на мислене много харесвам и следя предаванията му, пусна във Фейсбук клип, в който дискутира темата за „мъченията“ и филма на Бигелоу. Наистина, тази година глобусите ги обраха все актьори и актриси, играещи роли като агенти на ЦРУ – Джесика Частейн, Бен Афлек, Клеър Дейнс и т.н. Но това ли са разбиранията за демокрация, и в този случай, така с какво се различават от диктатурите в „нецивилизования“ свят? И какъв ще бъде следващия филм на Бигелоу? Филм, който оправдава осакатявания на деца? Ох, Бигелоу, наистина си тъпа крава.
Победител: „В царството на пълнолунето“
Резултат: 100:0

• Рунд Трети: Клетниците срещу Ана Каренина

Два филма, които си приличат по много линии. И двата са адаптации на прословути романи от прочути автори – от съответно патриарсите на руската и френската литература. И двата филма залагат на артистични похвати. Да си призная честно нито един от тях няма да се превърне в любим, но определено „Ана Каренина“ е в пъти по-оригинален и има какво да се види. „Клетниците“ на Том Хупър така и не успя да ме трогне в нито един момент, докато Джо Райт с неговата про-британска актьорска трупа ме накара да се почувствам в Болшой театър, благодарение на чудесните декори и с чудесните хрумки на режисьора. Вярно е, че втората половина на филма стремглаво губи темпо и накрая се сгромолясва, но въпреки това, само заради първия половин-един час, „Ана Каренина“ седи много по-високо от „Клетниците“
Победител: „Ана Каренина“
Резултат: 70:30
–-

Е, това е.

Тази публикация виси от седмица и половина, но накрая я завърших и реших да поразчистя паяжините в този блог.