Енциклопедичен речник на българските партии

Непълен тълковен речник на българските партии:

Атака (съкратено от „Адолф така ака“) – Лидер: Болен Хитлеров. Национал-социалистическа партия, чийто основен капитал е омразата. Използват типичните националистически пропаганди и обещания от сорта на „Наш’тъ рудинъ над сички“, нищо че повечето ѝ поддръжници не могат да напишат две правилни изречения на собствения си език. Обикновено начело на такива партии застават егоцентрични хаховци, които гневно шпрехат своите тиради и теории на конспирацията на висок глас, надявайки се някоя гола глава с не особено висок капацитет да им се върже. Несешегувамбе!

БСП (Бисексуална старческа партия) – Лидер: СерГей. Партия на заядливите пенсионери (и млади бъдещи такива) от по-затънтените географски ширини. Привържениците на тази партия си мислят, че като гласуват за нея ще си върнат младостта, ще получат приветливи панелки, както и работа в местното текезесе. Повечето от тях усещат, че са им минали годинките и завистливо, дори злобно гледат да срутят бъдещето на по-младите или на по-умеещите. След нас и потоп, както се вика. БСП грижливо следва техните желания за разруха, заради което винаги избират за лидер възможно най-антипатичния мазник, който само като го погледнеш ти иде да скочиш в небитието и да се откажеш от живота.

ГЕРБ (съкратено от „Герой е Бойко!“) – Лидер: Генералисимо Б.Б. Нео-тоталитарна популистка партия, начело на която стои вожд с плешива харизма. Печелят дивиденти основно благодарение на некадърността на БСП и ДПС, с която прикриват собствената си некадърност. Винаги са им виновни „другите“. Като псевдо-дясна партия, която уж предлага някаква алтернатива, тя добива голям брой от солидните десни залежи в страната, но за да станеш член изискванията са им прости. Прости за прости – да не мислиш и да си послушник.

Движение „Бъркотия на гражданите“ – Лидер: КуКунева. Партия на феминистките и на всички останали, които смятат че след всички говна, надробени от мъжете, е редно и жена да стане лидер на партия, и че е време (в името на еманципацията) жена да оплеска здраво конците. Лидерката им, омъжена за комунистическо отроче и участничка в проекта АСТА, не разочарова в този аспект и напълно доказа, че политиците от женски пол са точно толкова лицемерни, колкото и покварените мъже.

ДСБ ( Депресирани седесари бълбукат). Лидер: Командира. Партията на политически трупове, които поставиха началото на края на десните партии в страната. Партията, чийто лидер доказа, че когато се обградиш с хора като г-н 10%, софиянския кмет, и като срутиш основни мероприятия като Балкан и Нефтохим, както и заводи, дадени на дебеловрати екземпляри, не очаквай нищо друго, освен да се превърнеш в ходещо политическо зомби.  Дори и да има живец в него.

ДПС (Доган Патаклама Сакатлък) – Лидер: Ер-Доган. Етническо-религиозна партия на българското малцинство, която всячески се опитва да го превърне в мнозинство. Макар в самата им родина етническите партии да са забранени, а етносите там брутално да се стопяват и насилствено да се асимилират, ДПС най-лицемерно се опитва да експлоатира картата на „толерантността“ и да възстанови границите на някогашната им империя. Обикновено се обединяват с отегчените от живота гласоподаватели на БСП в суисидалния им политически план. Точно като Атака, ДПС печели от омразата и напрежението между масите, затова гледа само да плаши електората си с нов възродителен процес.

НФСБ (Национален Фронт за Сране в Бидето) – Лидер: СКАТ ТВ. Партия, създадена от бездарни телевизионери, чийто ограничен бюджет е достатъчен само за треторазрядни публицистични предавания и документалистики. Затова от телевизията се насочват към политиката и правят регионална партия, която насмалко да вземе участие в политическата ни сапунена опера. Някои хора знаят как се правят пари…

РЗС (Рипащи задници за сеир) – Лидер: Яне ле Сандански. Партията на селските тарикати, които треперят от страх някой да не се облажи от властта…. без да вземе в предвид и РЗС. Освен да добавят малко повече лютиви подправки в политическата ни супа от кал и фъшкии, за друго не стават.

СДС (Съюз на депресираните седесари) – Лидер: Няма. Старата дясна партия, която неволно участва в раздробяването на „дясното“ пространство (ако въобще има такова), от което всички губят (освен бабишкерите от БСП и любителите на източни сериали). Разпадаща се партия, раздирана от личните икономически интереси, каквито присъстват във всички останали.

„Глас народен“ – Лидер: Хиподил. Партия, създадена от човек, чиято песен „Боли ме гъза“ редовно се върти из махленските кръчми, има ли смисъл да добавим още нещо?

––

Други партии. В политическото ни пространството има още много веселба и весели имена на партии като: „ВМРО“ – България на три морета; да ви е*а майката! „Партия на българските жени“ – хм, ако бяха добавили „голи“ със сигурност щяха да имат по-голям успех; „Лидер“, „Съюз на комунистите в България“ и др.

После защо хората са излезли да протестират… Може би заради липсата на свестен избор?