Monthly Archives: януари 2014

Можем ли да живеем заедно?

Украйна и околностите

Преди доста години, още когато бях в училище, по препоръка на учителя ми по история прочетох „Голямата шахматна дъска“ на Бжежински. От там имам мижави спомени, но един от тях наскоро изпълзя – Бжежински смяташе, че Украйна е вероятно да бъде разделена на две половини. Нещо, което стана съвсем актуална тема днес, а чувствителната разлика между западната, по-бедна Украйна, с центрове като Киев, Лвов, и източна Украйна – с богати центрове като Одеса и Донецк, се откроява все повече. В западната част се говори изцяло на украински, про-европейско настроена, свързана с Киевската патриаршя, докато източната част – доминира руския език, по-руско настроена, и е свързана с Московската патриаршия. Разделението се откроява и на президентските избори – западът е с Юшченко, а изтокът е с Янукович.

Когато бях съвсем малък, в първите класове, гледах как се разрушава една стена. По-късно разбрах, че това е Берлинската стена и израснах с усещането, че светът постепенно се обединява, стените падат, а интернет и интрнационалната корпоративна търговия съвсем ще премахнат преградите. Сякаш студената война бе само носталгичен термин от 60-те и 70-те, който срещаме тук-там, най-вече във филмите на Джеймс Бонд или в лентите от Мосфилм.

Ето че това разделение на изток-запад, ние и другите, започва да разцепва заплашително света. Украйна е само малък пример за това. Разделението е голямо, а Евромайдан е на път да се превърне от мирни протести в сериозни сблъсъци. Човек остава с усещането, че конците отново се преплитат, и отново се дърпат от старите враждуващи лагери. Разбира се, тук отново се намесват природни ресурси, религии и медии.

Това разделение пулсира сериозно, а вълните може да се усетят и тук, в България. Проблемите не се изчерпват само с Украйна. Разцеплението Косово (отново религиите наляха масло в огъня), скорошните конфликти в Южна Осетия, Чечения и други области – само показват колко много обичат хората да се делят и да не се понасят помежду си.

Сирия и околните държави

На 22 януари стартира конференцията в Женева. Двете страни, опозицията (която по всичко личи е крайно разнородна) и сирийските власти, се хванаха за гушите и никоя от тях не желае да отстъпи. Опозицията обвинява и използва думички като „жестока диктатура“, „разрушители“ и „убийци на деца“, а другата им отвръща с обвинения за радикален ислямизъм, разрушения и … убийства на деца. Реално погледнато едната страна е представена от предимно от сунити, а другата – от алауити и другите малцинства.

А още по-реално погледнато – единственото решение е страната да се раздели на две части, или по-точно на три: Сирия със светска диктатура, Сирия с ислямска демокрация и Кюрдистан на кюрдите. Страхът тресе и едната, и другата половина. Едните ги е страх от ислямските главорези, а другите – от репресивния апарат на Асад. Разделение може да има – примерно, градове като Тартус и Латакия, където живеят предимно алауити и християни да вземе едната страна, а другата да вземе Хама, Идлеб и Хомс, например. А после да си разделят Дамаск и Халеб по някакъв начин. След като не могат да се понасят, всеки иска да наложи своето и ги страх един от друг – нормално е да се разделят и да живеят със стени помежду им. Фаворизиране на която и да е от страните означава погазване на другата.

Всъщност шиитско-сунитските проблеми се проявяват и в съседен Ирак. Тази страна в момента на практика е разделена на три части – шиитски изток, сунитски център и кюрдски северо-запад. Атентатите са ежедневие, сунитско-шиитския сблъсък осезаем. Такъв има и в Бахрейн, и в Ливан. Дори и в Саудитска арабия, където шиитското малцинство е жестоко потискано. Но понеже там са сложени послушници на САЩ не се чува нищо по медиите, а това са също бурета с барут.

В основата обаче прозира отново руско-американските интереси в района – руснаците финансират шиитите, а американците – сунитите, и най-вече саудитите. Едните залагат на диктатури, другите – на тероризъм. Отново познатото трио религия, природни богатства и медии е тук.

Египет и Северна Африка

Само преди няколко дни Мюсюлманските братя в Египет организираха показни и кървави атентати, в отговор вероятно на скоро приетата конституция, която забранява религиозните партии.  Ислямистите показаха, че няма току тъй да се откажат от властта, след като армията свали техния лидер Мохамед Морси. Тунис, Либия и Египет успяха да свалят диктаторите, но на власт дойдоха ислямистите – от трън на глог, дето се вика.  В Египет, един от културните центрове на арабския свят, се вие истинска вихрушка между почитателите на генерал Сиси и светското начало, и привържениците на Мюсюлманските братя и шериата. И ако в Египет е  малко вероятно да има разцепление, не така стоят нещата в Либия. В момента единствено бруталното управление на ислямистката власт пази по фалшив начин цялостта на страната, която географски е разделена на три части: Киренайка, Триполитания и Фезан, но разделението може да стане и по други интереси.

Битката в Северна Африка засега е между радикали и либерали.

Судан и Централна Африка

Разделянето на Судан е симптом, който може да се прояви и в други страни като Кот д’Ивоар и Нигерия . А той е един и същ – север с преобладаващо мюсюлманско население срещу южната част, с предимно християнско население. Судан вече се раздели официално точно на този принцип – север и юг, проблемите в Дарфур продължават да ужасяват света, а в Нигерия и Кот д’Ивоар се развихрят подобни конфликти. Разбира се, формулата природни ресурси, религия и манипулация чрез медии важи и тук. Така след някоя друга година може да се пръкнат още няколко държави. Подобни конфликти имаше и в Централна африканска република и Мали, където въоръжени ислямисти (съответно Селека и Азауад) воюваха с правителствените сили. В Мали дори Азауад за кратко обяви независимост. Всъщност цяла Африка се тресе от конфликти с подобен характер, в които различни племена се трепят, разделени по някакви измислени идеологически, религиозни и етнически различия.

Далечен изток

Именно религията става причина за разделянето на Пакистан от Индия през 30-те години, а през 1971г. Източен Пакистан се отцепва и така се оформя Бангладеш. И до днес за разделящата територия между Пакистан и Бангладеш – Кашмир, се водят спорове. Още едно разделение, което може да доведе до военни конфликти в бъдеще. Конфликтите в тази част на Азия са почти навсякъде – Тибет иска да се отцепи от Китай, мюсюлманската общност в Минданао иска независимост от Филипините, а борбата между про-светски и про-ислямистки течения в Малайзия продължава, проблеми има и в Индонезия.

–––

От написаното дотук възниква един елементарен въпрос – наистина ли хората са толкова наивни и обсебени от всички тези измислени идентичности, които самите те си създават, а после се трепят в името на доминацията на тези техни идентичности? И наистина ли масите толкова лесно могат да бъдат манипулирани и подстрекавани да се мразят един другиму, умело дирижирани от медиите и интересите на определени финансови групировки?

И за да не прозвучи заглавието на статията като хипарска песен, която да завърши с баналното „пийс“ и „обичайте се“, ще завърша с нещо положително, и то от България. Преди няколко месеца в един и същи ден се проведоха протести и контра-протести. Явна провокация, с която искаха да се предизвикат сблъсъци. Ясно се виждаше разликата в лицата на едните и другите какво всъщност представляват, кой и колко е образован и т.н. Но поне младите студенти (основната движеща сила на протестите) не се поддават на провокации (етнически, религиозни и социални) и продължават да си искат своето, по свой изобретателен и артистичен начин. За разлика от много народи, недалеч от нас, които се изпозаклаха и разделиха за глупости. Трябва да се избягват такива сценарии. Така че, ето ви нещо, с което може да се похвалим и да се надяваме на тях, а именно – на новото поколение (което си има много слаби страни, но поне си иска правата по мирен начин).

Categories: Свят | 3 Коментари

Филмите на 2013

Ако се вгледаме в класацията за 10-те най-касови филма през 2013г., то тя ще ни покаже познатите детайли от предишни години. Най-касов филм за годината е  „Железен човек 3„, който събра $1,2 млрд., а още 2 филма правени по комикс намериха място в Топ 10 – „Човек от стомана“ и „Тор: Светът на мрака„. В класацията общо взето има 3 анимации („Аз, проклетникът 2„, „Университет за таласъми“ и „Круд„), гореспоменатите 3 комиксови филма, както и 2 филма по детско-юношески книги – вторите части на „Игрите на глада“ и „Хобит„.

Или обобщено, холивудската машина за пари се е насочила към познатата таргет аудитория – семейства, които да влачат пищящите си деца на кино за да гледат забавни анимации, и тийнейджъри, които да си пускат ръце в тъмното или да коментират тупаниците и екзистенциалните проблеми между роботи и чудовища (Pacific Rim).  С други думи – ние, хората, искаме да избягаме за малко от потискащата реалност и да гледаме зрелищни измислици, непобедими супергерои, които спасяват света от лошите, а около тях да има много падащи сгради, взривове, приказни същества, димящи автомобилни гуми, наелектризирани влюбени и все познатите неща, които ни карат да джвакаме пуканки с вкус на суха хартия и сол. Всъщност, по кината могат да пробутат каквото и да е, стига да е със сол и бълбукащи напитки. Същото се отнася и за филмовите корпорации – стига да ни залеят с любимите ни CGI ефекти и шумни трейлъри с вече досадното Буооооооонг. Буоооооонг.

И както във всяка сфера в обществения живот, винаги се появяват мизерни критици като мен, които арогантно да досаждат и да натякват на света своя ужасяващ поглед за филми, философствайки за актьори, оплескани с малинов сок, които се въргалят на сцената и се преструват на ранени, само за да изскочат в следващия миг и героично да посекат компютърно генерирания безпощаден злодей. Ама е ЗАБАВНО! Киното е магия, създаваща илюзии, които обичаме. Затова ето и моята класация:

Изображение

Гравитация

5. Frozen / Замръзналото кралство –
Имам слабост към анимациите, признавам. През 2013г. се радвах дори на неособено добре оценените „Turbo“, „Despicable Me 2“, „The Croods“, „Lego Batman“… Със „Замръзналото кралство“ обаче Дисни се връщат към най-добрите традиции на приказния жанр – снежни кралства, принцеси, забавни и симпатични герои, прокоби и магии, любов и приятелство. Въпреки клишетата, в крайна сметка се е получила една много приятна зимна приказка, заради която с нетърпение очаквам да завали малко повечко сняг за да си построя снежно човече. Вече съм му избрал морков.

4. Jagten / Ловът –
 Скандинавците са такъв тип хора – не се притесняват да говорят за теми-табута, колкото и шокиращи да са те за останалия свят. Някои от най-скандалните и странни режисьори са именно скандинавци. „Ловът“ може да втрещи много хора, защото Винтерберг не се притеснява да зададе въпроса „Ами какво би се случило, ако…“. След което прави опит да разгадае реакцията на обществото, което не е готово да приеме истината, а предпочита да живее по установените вече норми. Няма да се хареса на всички, но аз подкрепям смелото кино. Още повече, че то е подплатено с впечатляваща актьорска игра.

3. Rush / С пълна газ –
„С пълна газ“  е за по-тясна аудитория, а и пък едва ли ще се хареса на дамската половина. Това не е просто екранизация за съперничеството между легендарния Ники Лауда и харизматичния Джеймс Хънт. Това е съревнование между различни възгледи, между два модела на поведение – праволинейният, скучен, но и всеотдаен биткаджия Лауда, който жертва здравето си за да е на върха,  срещу любимеца на публиката Хънт, и неговия хедонистичен, гуляйджийски начин на живот.  И двамата печелят уважението на зрителите, а филмът определено надскача пределите на стандартните спортните/състезателни истории.

2. Jin / Джин –
„Джин“ е от онези филми, които ме карат да вярвам, че хората на изкуството са на светлинни години пред играчите в политиката. Турски филм за кюрдско момиче, което иска да избяга от партизанския живот в планината и да живее в града, да ходи на училище и да има нормално ежедневие с обикновени мечти. Но там долу я очаква също един брутален, патриархален и нетолерантен свят. Филм, който всички предпочетоха да подминат за да са политически коректни и да не ядосат властите в Турция, но той си е истинско културно постижение, което малко напомня на реализма в иранските филми, но с доста по-съвременни разбирания. Симпатични диви животни също допринасят за тъжната аура на историята.

1. Gravity / Гравитация –
„Гравитация“ не е филм, а епично преживяване. Той ми възвърна вярата в киното, че то е нещо повече от CGI ефекти. Семпла история, без философски напъни с тежки послания, морални обвинения или други досади. Не е и празен филм, а те оставя зашеметен/а след края на финалните надписи.  Колко е крехък ледът между живота и смъртта, между надеждата и отчаянието. Малка незначителна точка, съдържаща живот. Няма никакъв смисъл да се опитваш да опишеш такива филми. През 2013г. имаше много филми, но само едно голямо кино-събитие, чиято гравитация бе достатъчно силна  за да събере всички погледи около орбитата си.

Screen2

Забвение

Както виждате, не беше особено плодотворна година, поради което харесах само 5 филма, които са достойни за класация. Затова хората са измислили термина „guilty pleasure“ (да не се бърка с filthy pleasure), което ще рече „филми, които харесваш, но те е страх от заядливи капацитети да не те съсипят от мрънкания, затова лепваш горепосочения термин“. Моите са: 1) Side Effects (Странични ефекти), заради сцените между Руни Мара и Зита-Джоунс, както и заради плетеницата от заговори и добре подготвени преструвки; 2) Oblivion (Забвение), заради спокойната красота на филма и великолепните дизайнерски способности на Козински, 3) Elysium, въпреки че е в пъти по-слаб от District 9 и с холивудски край, Бломкамп отново е сътворил оригинална социална фантастика, 4) Hansel & Gretel: Witch Hunters (Хензел и Гретел – ловциа на вещици), и 5) Jack the Giant Slayer (Джак, убиецът на великани), защото наистина харесвам жизнерадостни приказки, представени точно по този забавен начин.

Списъкът на разочарованията е доста дълъг. Както и на пропуснатите филми. За новата 2014г. остана да изчакам за „Her“, „Nebraska“, „The Wolf of Wall Street“  и други. А дотогава… има още много пуканки.

Categories: Кино | Вашият коментар

Create a free website or blog at WordPress.com.