Можем ли да живеем заедно?

Украйна и околностите

Преди доста години, още когато бях в училище, по препоръка на учителя ми по история прочетох „Голямата шахматна дъска“ на Бжежински. От там имам мижави спомени, но един от тях наскоро изпълзя – Бжежински смяташе, че Украйна е вероятно да бъде разделена на две половини. Нещо, което стана съвсем актуална тема днес, а чувствителната разлика между западната, по-бедна Украйна, с центрове като Киев, Лвов, и източна Украйна – с богати центрове като Одеса и Донецк, се откроява все повече. В западната част се говори изцяло на украински, про-европейско настроена, свързана с Киевската патриаршя, докато източната част – доминира руския език, по-руско настроена, и е свързана с Московската патриаршия. Разделението се откроява и на президентските избори – западът е с Юшченко, а изтокът е с Янукович.

Когато бях съвсем малък, в първите класове, гледах как се разрушава една стена. По-късно разбрах, че това е Берлинската стена и израснах с усещането, че светът постепенно се обединява, стените падат, а интернет и интрнационалната корпоративна търговия съвсем ще премахнат преградите. Сякаш студената война бе само носталгичен термин от 60-те и 70-те, който срещаме тук-там, най-вече във филмите на Джеймс Бонд или в лентите от Мосфилм.

Ето че това разделение на изток-запад, ние и другите, започва да разцепва заплашително света. Украйна е само малък пример за това. Разделението е голямо, а Евромайдан е на път да се превърне от мирни протести в сериозни сблъсъци. Човек остава с усещането, че конците отново се преплитат, и отново се дърпат от старите враждуващи лагери. Разбира се, тук отново се намесват природни ресурси, религии и медии.

Това разделение пулсира сериозно, а вълните може да се усетят и тук, в България. Проблемите не се изчерпват само с Украйна. Разцеплението Косово (отново религиите наляха масло в огъня), скорошните конфликти в Южна Осетия, Чечения и други области – само показват колко много обичат хората да се делят и да не се понасят помежду си.

Сирия и околните държави

На 22 януари стартира конференцията в Женева. Двете страни, опозицията (която по всичко личи е крайно разнородна) и сирийските власти, се хванаха за гушите и никоя от тях не желае да отстъпи. Опозицията обвинява и използва думички като „жестока диктатура“, „разрушители“ и „убийци на деца“, а другата им отвръща с обвинения за радикален ислямизъм, разрушения и … убийства на деца. Реално погледнато едната страна е представена от предимно от сунити, а другата – от алауити и другите малцинства.

А още по-реално погледнато – единственото решение е страната да се раздели на две части, или по-точно на три: Сирия със светска диктатура, Сирия с ислямска демокрация и Кюрдистан на кюрдите. Страхът тресе и едната, и другата половина. Едните ги е страх от ислямските главорези, а другите – от репресивния апарат на Асад. Разделение може да има – примерно, градове като Тартус и Латакия, където живеят предимно алауити и християни да вземе едната страна, а другата да вземе Хама, Идлеб и Хомс, например. А после да си разделят Дамаск и Халеб по някакъв начин. След като не могат да се понасят, всеки иска да наложи своето и ги страх един от друг – нормално е да се разделят и да живеят със стени помежду им. Фаворизиране на която и да е от страните означава погазване на другата.

Всъщност шиитско-сунитските проблеми се проявяват и в съседен Ирак. Тази страна в момента на практика е разделена на три части – шиитски изток, сунитски център и кюрдски северо-запад. Атентатите са ежедневие, сунитско-шиитския сблъсък осезаем. Такъв има и в Бахрейн, и в Ливан. Дори и в Саудитска арабия, където шиитското малцинство е жестоко потискано. Но понеже там са сложени послушници на САЩ не се чува нищо по медиите, а това са също бурета с барут.

В основата обаче прозира отново руско-американските интереси в района – руснаците финансират шиитите, а американците – сунитите, и най-вече саудитите. Едните залагат на диктатури, другите – на тероризъм. Отново познатото трио религия, природни богатства и медии е тук.

Египет и Северна Африка

Само преди няколко дни Мюсюлманските братя в Египет организираха показни и кървави атентати, в отговор вероятно на скоро приетата конституция, която забранява религиозните партии.  Ислямистите показаха, че няма току тъй да се откажат от властта, след като армията свали техния лидер Мохамед Морси. Тунис, Либия и Египет успяха да свалят диктаторите, но на власт дойдоха ислямистите – от трън на глог, дето се вика.  В Египет, един от културните центрове на арабския свят, се вие истинска вихрушка между почитателите на генерал Сиси и светското начало, и привържениците на Мюсюлманските братя и шериата. И ако в Египет е  малко вероятно да има разцепление, не така стоят нещата в Либия. В момента единствено бруталното управление на ислямистката власт пази по фалшив начин цялостта на страната, която географски е разделена на три части: Киренайка, Триполитания и Фезан, но разделението може да стане и по други интереси.

Битката в Северна Африка засега е между радикали и либерали.

Судан и Централна Африка

Разделянето на Судан е симптом, който може да се прояви и в други страни като Кот д’Ивоар и Нигерия . А той е един и същ – север с преобладаващо мюсюлманско население срещу южната част, с предимно християнско население. Судан вече се раздели официално точно на този принцип – север и юг, проблемите в Дарфур продължават да ужасяват света, а в Нигерия и Кот д’Ивоар се развихрят подобни конфликти. Разбира се, формулата природни ресурси, религия и манипулация чрез медии важи и тук. Така след някоя друга година може да се пръкнат още няколко държави. Подобни конфликти имаше и в Централна африканска република и Мали, където въоръжени ислямисти (съответно Селека и Азауад) воюваха с правителствените сили. В Мали дори Азауад за кратко обяви независимост. Всъщност цяла Африка се тресе от конфликти с подобен характер, в които различни племена се трепят, разделени по някакви измислени идеологически, религиозни и етнически различия.

Далечен изток

Именно религията става причина за разделянето на Пакистан от Индия през 30-те години, а през 1971г. Източен Пакистан се отцепва и така се оформя Бангладеш. И до днес за разделящата територия между Пакистан и Бангладеш – Кашмир, се водят спорове. Още едно разделение, което може да доведе до военни конфликти в бъдеще. Конфликтите в тази част на Азия са почти навсякъде – Тибет иска да се отцепи от Китай, мюсюлманската общност в Минданао иска независимост от Филипините, а борбата между про-светски и про-ислямистки течения в Малайзия продължава, проблеми има и в Индонезия.

–––

От написаното дотук възниква един елементарен въпрос – наистина ли хората са толкова наивни и обсебени от всички тези измислени идентичности, които самите те си създават, а после се трепят в името на доминацията на тези техни идентичности? И наистина ли масите толкова лесно могат да бъдат манипулирани и подстрекавани да се мразят един другиму, умело дирижирани от медиите и интересите на определени финансови групировки?

И за да не прозвучи заглавието на статията като хипарска песен, която да завърши с баналното „пийс“ и „обичайте се“, ще завърша с нещо положително, и то от България. Преди няколко месеца в един и същи ден се проведоха протести и контра-протести. Явна провокация, с която искаха да се предизвикат сблъсъци. Ясно се виждаше разликата в лицата на едните и другите какво всъщност представляват, кой и колко е образован и т.н. Но поне младите студенти (основната движеща сила на протестите) не се поддават на провокации (етнически, религиозни и социални) и продължават да си искат своето, по свой изобретателен и артистичен начин. За разлика от много народи, недалеч от нас, които се изпозаклаха и разделиха за глупости. Трябва да се избягват такива сценарии. Така че, ето ви нещо, с което може да се похвалим и да се надяваме на тях, а именно – на новото поколение (което си има много слаби страни, но поне си иска правата по мирен начин).

Categories: Свят | 3 коментара

Навигация в публикациите

3 thoughts on “Можем ли да живеем заедно?

  1. Кайти

    По отношение на религиозните войни – някой го е казал преди мен :
    „Вие просто се избивате един друг, за да видите чий въображаем приятел е най-силен“.
    Ричард Джен🙂

  2. Lease Cars

    Автопаркът на “Lease Cars”е съставен от луксозни автомобили и лимузини от най – висок клас и без конкуренция в България, даващо ни предимството
    на недостижимо добро съотношение между цена и качество, което е в полза на нашите клиенти.

    Комплексната услуга включва разнообразен минибар, съобразно изискванията на клиентите, обслужване от компетентен личен шофьор и голями възможности за допълнителни услуги.

    Макар, че автопаркът ни е разположен в София, осигуряваме обслужване и извън територията на столицата.
    http://limuzini.eu/

  3. Мотле, чета те. И препращам прекрасните ти анализи и на други мислещи. Казвам ти го, за да знаеш, че се случва и че някой те чува… и за да те окуража да не спираш. :*

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: