Monthly Archives: октомври 2016

Копролитна пиеса

Седя си върху тоалетната чиния. Мислено се прехвърлям 65 милиона години назад.

На същото място вероятно е седял огромен динозавър. И блажено си срал, докато наблюдавал танца на група пъстри птеродактили. След което се избърсал със свежи водорасли. И въпреки, че по онова време се е считал за най-интелигентния от своя вид, благодарение на оригиналния начин, с който халосвал съперниците с опашката си, дори и той не е предполагал, че тази купчина от ароматни говна ще има много по-голямо значение, отколкото можело да се предполага. Едва ли е дори подозирал, че заради тази огромна смърдяща маса милиони години след това, дребни, хитри и смятащи себе си за интелигентни същества взаимно ще се изпотрепят.

Говната се втвърдили  и се превърнали в калциев фосфат. Едно от тези дребни и хитри същества, на което всички му викали професор Джон Хенслоу,  открило, че от втвърдените фъшкии може да се извлекат фосфати, ако се третират със сярна киселина. А с фосфатите могат да се правят чудесни амуниции, с които тези свръх-интелигентни същества биха могли да се стрелят и изпотрепят един друг! Да се изпотрепят заради друга купчина лайна или заради  утайкиите на същите онези водорасли, с които нашият динозавър си избърсал задника.

Дребните и умни същества дори дали помпозни имена на говната. Нарекли ги копролити. А на утайките от водорасли дали още по-интересно име. Нарекли ги петрол.

Впрочем най-известният ученик на професор Хенслоу се казва Чарлз Дарвин…

–-

 

Advertisements
Categories: Blogworld | 2 Коментари

Блог в WordPress.com.