Author Archives: lammoth

Филмите на 2013

Ако се вгледаме в класацията за 10-те най-касови филма през 2013г., то тя ще ни покаже познатите детайли от предишни години. Най-касов филм за годината е  „Железен човек 3„, който събра $1,2 млрд., а още 2 филма правени по комикс намериха място в Топ 10 – „Човек от стомана“ и „Тор: Светът на мрака„. В класацията общо взето има 3 анимации („Аз, проклетникът 2„, „Университет за таласъми“ и „Круд„), гореспоменатите 3 комиксови филма, както и 2 филма по детско-юношески книги – вторите части на „Игрите на глада“ и „Хобит„.

Или обобщено, холивудската машина за пари се е насочила към познатата таргет аудитория – семейства, които да влачат пищящите си деца на кино за да гледат забавни анимации, и тийнейджъри, които да си пускат ръце в тъмното или да коментират тупаниците и екзистенциалните проблеми между роботи и чудовища (Pacific Rim).  С други думи – ние, хората, искаме да избягаме за малко от потискащата реалност и да гледаме зрелищни измислици, непобедими супергерои, които спасяват света от лошите, а около тях да има много падащи сгради, взривове, приказни същества, димящи автомобилни гуми, наелектризирани влюбени и все познатите неща, които ни карат да джвакаме пуканки с вкус на суха хартия и сол. Всъщност, по кината могат да пробутат каквото и да е, стига да е със сол и бълбукащи напитки. Същото се отнася и за филмовите корпорации – стига да ни залеят с любимите ни CGI ефекти и шумни трейлъри с вече досадното Буооооооонг. Буоооооонг.

И както във всяка сфера в обществения живот, винаги се появяват мизерни критици като мен, които арогантно да досаждат и да натякват на света своя ужасяващ поглед за филми, философствайки за актьори, оплескани с малинов сок, които се въргалят на сцената и се преструват на ранени, само за да изскочат в следващия миг и героично да посекат компютърно генерирания безпощаден злодей. Ама е ЗАБАВНО! Киното е магия, създаваща илюзии, които обичаме. Затова ето и моята класация:

Изображение

Гравитация

5. Frozen / Замръзналото кралство –
Имам слабост към анимациите, признавам. През 2013г. се радвах дори на неособено добре оценените „Turbo“, „Despicable Me 2“, „The Croods“, „Lego Batman“… Със „Замръзналото кралство“ обаче Дисни се връщат към най-добрите традиции на приказния жанр – снежни кралства, принцеси, забавни и симпатични герои, прокоби и магии, любов и приятелство. Въпреки клишетата, в крайна сметка се е получила една много приятна зимна приказка, заради която с нетърпение очаквам да завали малко повечко сняг за да си построя снежно човече. Вече съм му избрал морков.

4. Jagten / Ловът –
 Скандинавците са такъв тип хора – не се притесняват да говорят за теми-табута, колкото и шокиращи да са те за останалия свят. Някои от най-скандалните и странни режисьори са именно скандинавци. „Ловът“ може да втрещи много хора, защото Винтерберг не се притеснява да зададе въпроса „Ами какво би се случило, ако…“. След което прави опит да разгадае реакцията на обществото, което не е готово да приеме истината, а предпочита да живее по установените вече норми. Няма да се хареса на всички, но аз подкрепям смелото кино. Още повече, че то е подплатено с впечатляваща актьорска игра.

3. Rush / С пълна газ –
„С пълна газ“  е за по-тясна аудитория, а и пък едва ли ще се хареса на дамската половина. Това не е просто екранизация за съперничеството между легендарния Ники Лауда и харизматичния Джеймс Хънт. Това е съревнование между различни възгледи, между два модела на поведение – праволинейният, скучен, но и всеотдаен биткаджия Лауда, който жертва здравето си за да е на върха,  срещу любимеца на публиката Хънт, и неговия хедонистичен, гуляйджийски начин на живот.  И двамата печелят уважението на зрителите, а филмът определено надскача пределите на стандартните спортните/състезателни истории.

2. Jin / Джин –
„Джин“ е от онези филми, които ме карат да вярвам, че хората на изкуството са на светлинни години пред играчите в политиката. Турски филм за кюрдско момиче, което иска да избяга от партизанския живот в планината и да живее в града, да ходи на училище и да има нормално ежедневие с обикновени мечти. Но там долу я очаква също един брутален, патриархален и нетолерантен свят. Филм, който всички предпочетоха да подминат за да са политически коректни и да не ядосат властите в Турция, но той си е истинско културно постижение, което малко напомня на реализма в иранските филми, но с доста по-съвременни разбирания. Симпатични диви животни също допринасят за тъжната аура на историята.

1. Gravity / Гравитация –
„Гравитация“ не е филм, а епично преживяване. Той ми възвърна вярата в киното, че то е нещо повече от CGI ефекти. Семпла история, без философски напъни с тежки послания, морални обвинения или други досади. Не е и празен филм, а те оставя зашеметен/а след края на финалните надписи.  Колко е крехък ледът между живота и смъртта, между надеждата и отчаянието. Малка незначителна точка, съдържаща живот. Няма никакъв смисъл да се опитваш да опишеш такива филми. През 2013г. имаше много филми, но само едно голямо кино-събитие, чиято гравитация бе достатъчно силна  за да събере всички погледи около орбитата си.

Screen2

Забвение

Както виждате, не беше особено плодотворна година, поради което харесах само 5 филма, които са достойни за класация. Затова хората са измислили термина „guilty pleasure“ (да не се бърка с filthy pleasure), което ще рече „филми, които харесваш, но те е страх от заядливи капацитети да не те съсипят от мрънкания, затова лепваш горепосочения термин“. Моите са: 1) Side Effects (Странични ефекти), заради сцените между Руни Мара и Зита-Джоунс, както и заради плетеницата от заговори и добре подготвени преструвки; 2) Oblivion (Забвение), заради спокойната красота на филма и великолепните дизайнерски способности на Козински, 3) Elysium, въпреки че е в пъти по-слаб от District 9 и с холивудски край, Бломкамп отново е сътворил оригинална социална фантастика, 4) Hansel & Gretel: Witch Hunters (Хензел и Гретел – ловциа на вещици), и 5) Jack the Giant Slayer (Джак, убиецът на великани), защото наистина харесвам жизнерадостни приказки, представени точно по този забавен начин.

Списъкът на разочарованията е доста дълъг. Както и на пропуснатите филми. За новата 2014г. остана да изчакам за „Her“, „Nebraska“, „The Wolf of Wall Street“  и други. А дотогава… има още много пуканки.

Categories: Кино | Вашият коментар

Холивудската рецепта за пуканки

Понякога се чудя как може от Холивуд да ни заливат с филми, правени по един и същи модел, една и съща схема, само с различни опаковки. A същите тези филми имат сравнително високи оценки в какви ли не критикарски дупки по интернет, които определено влияят върху мнението на хората, а с това се мултиплицира и разпространява лошия филмов модел (както и приходите) и вероятно създава впечатлението на продуцентите отвъд Океана, че светът действително харесва и обожава да гледа едни и същи фекалии. И продължават още по-засилено да ни заливат с тях.

Преди някой да си отвори устата – НЕ, не харесвам псевдоинтелектуалните филми, напротив, харесвам комерсиалното кино, харесвам ефектите, които се подобряват с всеки изминал месец. Но наистина вече е досадно да гледаш едни и същи кино-произведения, изсрани от Холивуд, с едничката комерсиална цел.

Welcome to Hollywood

Welcome to Hollywood

ХОЛИВУДСКИ БЛОКБАСТЪР:

Част 1. Главният герой. Перфектен и добър, въпреки всичко.

В този етап ни се показва главния герой като млад, а към него винаги е прикрепена някаква тъжна история (смърт на родители например), която има за цел да извлече съжалението и съчувствието на зрителите. Разбира се бъдещият герой яде шамари от съучениците си, но той си остава все тъй благороден и спасява тихомълком животите на клетите простосмъртни.

Част 2. Лошите. Колко са гадни.

Един паралелен етап, който върви наред с останалите. В него създателите на филмовия качамак се опитват да ни покажат главния злодей в неговата най-отвратителна и грозна страна. Убива хора по най-жестокия и садистичен начин, събира цяла армия от поклонници, с които уверено се опитват да спечелят презрението на зрителите,  а на всичкото отгоре се опитват да разрушат и завладеят Света! Негодниците му с негодници!

Част 3. Кифлата/американски президент и спасяванията.

Появява се и кифлата на супергероя. За да се постигне необходимия романтичен ефект кифлата бива спасявана 4-5 пъти във филма. В политическите кифлата е заменена от американския президент.

Част 4. Голямото шляпане, гърмене, чупене и финалната сцена.

А, да. Развръзката в тези филми винаги е една и съща.  В началото на битката лошите взимат връх и всичко изглежда безнадеждно, но точно тогава нещата се обръщат.  Накрая остава финалната битка между супергероя и главния злодей. Боса и гадняра. В екшън филмите обикновено се млатят в някой заводски цех или в къща на някой бос, но тук в комиксовите, те се пердашат в широкомащабна градска среда, за да може зрителите  да гледат по-зрелищни и ефектни разрушения на сгради и коли (какво удоволствие само!). Разбира се всеки удар на единия герой праща другия на десетки километри, като помита всички сгради с него. Но накрая добрите печелят. Йеееее!

Допълнение: Псевдонаука, дупки в сценария и други дреболии

Напоследък е много модно да се вкарва „наука“ в подобни филми, за да изглеждат по-интелигентни на широката аудитория. Генетика (ДНК-то напоследък много се използва в Холивуд), някакви псевдо-генетични терминологии, псевдо-физика, промени на гравитационни полета и т.н., все неща, които да те спукат от смях. Дупките в сценария трябва да ги преглъщаме също.

Шаблон за холивудски блокбастъри

Шаблон за холивудски блокбастъри

–––

ФИЛМИ от 2013:

Man of Steel Супер-гадняри искат да разрушат света. Генетично модифициран Супермен се изправя срещу тях. Спасяване на хора, поява на кифлата. В „Човек от стомана“ нашата кифла поне на три пъти падаше свободно надолу от единия край на тропосферата до другия, но в последния момент Супермен все изникваше отнякъде и я хващаше със силните си ръце, а тя с възможно най-влюбения поглед пърхаше с мигли. Финална битка, разрушени СГРАДИ. Светът е спасен!

Pacific Rim Генетично модифицирани грамадни чудовища искат да разрушат и да завладеят света! Руските и китайските роботчета се провалят, но американските са тип-топ, сбиват се накрая в последна широкомащабна битка с лошите и спасяват света! Любовна история, тъжно минало на героите и много разрушени СГРАДИ!

Iron Man 3Генетично модифицирани болни човеци искат да завладеят и разрушат света. Кифла, финална битка, много потрошени СГРАДИ, спасяване на американския президент и накрая Железният човек (Мистър „вижте какъв weird пич съм“) спасява света!

G.I. Joe: Retaliation – Гадняр краде ядрени оръжия и заплашва да разруши света. Финална битка, разрушени СГРАДИ (цял Лондон), кифла, раздаваща тупалки, спасяване на американския президент, ДНК тест, разрушаване на орбитална ядрена станция, спасяване на света.

White House Down – ем, от къде да започна…а, да – спасяване на американския президент (в случая чернокож супер убер президент, рекламиращ маратонки), взривяване на СГРАДИ (Белият дом!), гадняр, който заплашва мира в света, политически четки (ах, този газ в Иран) и …пак спасяване на мира в Близкия изток и света.

Olympus Has Fallen – да, познахте! Пак спасяване на американския президент, взривяване на СГРАДИ (пак горкия Бял дом), супер-герой, севернокорейски  супер гадняр, финална битка между двамата. Светът спасен (под „светът“ разбирай Америка, останалите са терористи).

и т.н., и т.н.

А с малко услия, с тези технологии, можеха да излязат къде по-стойностни филми. Е, поне пуканките имат същия добър вкус, нали? 🙂

Categories: Blogworld | 6 коментара

Енциклопедичен речник на българските партии

Непълен тълковен речник на българските партии:

Атака (съкратено от „Адолф така ака“) – Лидер: Болен Хитлеров. Национал-социалистическа партия, чийто основен капитал е омразата. Използват типичните националистически пропаганди и обещания от сорта на „Наш’тъ рудинъ над сички“, нищо че повечето ѝ поддръжници не могат да напишат две правилни изречения на собствения си език. Обикновено начело на такива партии застават егоцентрични хаховци, които гневно шпрехат своите тиради и теории на конспирацията на висок глас, надявайки се някоя гола глава с не особено висок капацитет да им се върже. Несешегувамбе!

БСП (Бисексуална старческа партия) – Лидер: СерГей. Партия на заядливите пенсионери (и млади бъдещи такива) от по-затънтените географски ширини. Привържениците на тази партия си мислят, че като гласуват за нея ще си върнат младостта, ще получат приветливи панелки, както и работа в местното текезесе. Повечето от тях усещат, че са им минали годинките и завистливо, дори злобно гледат да срутят бъдещето на по-младите или на по-умеещите. След нас и потоп, както се вика. БСП грижливо следва техните желания за разруха, заради което винаги избират за лидер възможно най-антипатичния мазник, който само като го погледнеш ти иде да скочиш в небитието и да се откажеш от живота.

ГЕРБ (съкратено от „Герой е Бойко!“) – Лидер: Генералисимо Б.Б. Нео-тоталитарна популистка партия, начело на която стои вожд с плешива харизма. Печелят дивиденти основно благодарение на некадърността на БСП и ДПС, с която прикриват собствената си некадърност. Винаги са им виновни „другите“. Като псевдо-дясна партия, която уж предлага някаква алтернатива, тя добива голям брой от солидните десни залежи в страната, но за да станеш член изискванията са им прости. Прости за прости – да не мислиш и да си послушник.

Движение „Бъркотия на гражданите“ – Лидер: КуКунева. Партия на феминистките и на всички останали, които смятат че след всички говна, надробени от мъжете, е редно и жена да стане лидер на партия, и че е време (в името на еманципацията) жена да оплеска здраво конците. Лидерката им, омъжена за комунистическо отроче и участничка в проекта АСТА, не разочарова в този аспект и напълно доказа, че политиците от женски пол са точно толкова лицемерни, колкото и покварените мъже.

ДСБ ( Депресирани седесари бълбукат). Лидер: Командира. Партията на политически трупове, които поставиха началото на края на десните партии в страната. Партията, чийто лидер доказа, че когато се обградиш с хора като г-н 10%, софиянския кмет, и като срутиш основни мероприятия като Балкан и Нефтохим, както и заводи, дадени на дебеловрати екземпляри, не очаквай нищо друго, освен да се превърнеш в ходещо политическо зомби.  Дори и да има живец в него.

ДПС (Доган Патаклама Сакатлък) – Лидер: Ер-Доган. Етническо-религиозна партия на българското малцинство, която всячески се опитва да го превърне в мнозинство. Макар в самата им родина етническите партии да са забранени, а етносите там брутално да се стопяват и насилствено да се асимилират, ДПС най-лицемерно се опитва да експлоатира картата на „толерантността“ и да възстанови границите на някогашната им империя. Обикновено се обединяват с отегчените от живота гласоподаватели на БСП в суисидалния им политически план. Точно като Атака, ДПС печели от омразата и напрежението между масите, затова гледа само да плаши електората си с нов възродителен процес.

НФСБ (Национален Фронт за Сране в Бидето) – Лидер: СКАТ ТВ. Партия, създадена от бездарни телевизионери, чийто ограничен бюджет е достатъчен само за треторазрядни публицистични предавания и документалистики. Затова от телевизията се насочват към политиката и правят регионална партия, която насмалко да вземе участие в политическата ни сапунена опера. Някои хора знаят как се правят пари…

РЗС (Рипащи задници за сеир) – Лидер: Яне ле Сандански. Партията на селските тарикати, които треперят от страх някой да не се облажи от властта…. без да вземе в предвид и РЗС. Освен да добавят малко повече лютиви подправки в политическата ни супа от кал и фъшкии, за друго не стават.

СДС (Съюз на депресираните седесари) – Лидер: Няма. Старата дясна партия, която неволно участва в раздробяването на „дясното“ пространство (ако въобще има такова), от което всички губят (освен бабишкерите от БСП и любителите на източни сериали). Разпадаща се партия, раздирана от личните икономически интереси, каквито присъстват във всички останали.

Глас народен“ – Лидер: Хиподил. Партия, създадена от човек, чиято песен „Боли ме гъза“ редовно се върти из махленските кръчми, има ли смисъл да добавим още нещо?

––

Други партии. В политическото ни пространството има още много веселба и весели имена на партии като: „ВМРО“ – България на три морета; да ви е*а майката! „Партия на българските жени“ – хм, ако бяха добавили „голи“ със сигурност щяха да имат по-голям успех; „Лидер“, „Съюз на комунистите в България“ и др.

После защо хората са излезли да протестират… Може би заради липсата на свестен избор?

Categories: Литература | Етикети: , , | 2 коментара

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.