Кино

Лудия Макс vs Джурасик свят

В началото на годината очаквах 3 филма, заради които можех да си лепна етикета фенбой. Два от тях вече излязоха на големия екран: очакваният reboot на Лудия Мак, както и на Джурасик парк. И двата филма си приличат по едно – те са продължения на прословути трилогии. Третият филм в списъка е „Марсианецът“ по романа на Анди Уеър, който ще бъде режисиран от легендарен режисьор като Ридли Скот.

Причината да съпоставя „Mad Max: Fury road“ и „Jurassic world“ е следната: докато първият е пример за това как се прави комерсиално кино със смел подход, то вторият ме остави леко разочарован, не само защото съм възпитаник на проф. Тодоров от МГУ и фен на мезозойските създания.

JURASSIC WORLD

Лекото ми разочарование от „Jurassic World“ е продиктувано от няколко фактора. През последните 20 години палеонтолозите направиха големи открития и отбелязаха сериозен напредък по отношение на това как изглеждат динозаврите. И тук не говорим за моментни открития, а за 20-годишни доказателства, които сочеха в една посока. Прословутите тиранозаври и велоцираптори, както и мнозинството от останалите, са били покрити с пера и перушина. Още в „Джурасик парк“ велоцираторите ни бяха представени като големи ужасяващи гущери, чиято дължина е 2-3 метра, като в действителност те са били не по-високи от 50 сантиметра, а тяхната визия далеч не е толкова отвратителна, както ще видите по-долу:

Velociraptor

„Джурасик свят“ предоставяше на режисьора Колин Тревъроу възможността да представи на света истинския образ на динозаврите. За да може дори преподавателите по палеонтология да го дават за пример на подрастващите. За съжаление бе пропусната тази възможност – да бъде създаден един мини-праисторически свят, възможно най-близък до реалността. В спилбърговия „Джурасик парк“ имаше още много неточности. Дилофозаврите нямат тези вратни „чадърчета“, нито пък са плюели отрова. Твърдението, че тиранозаврите виждат и разпознават жертвите само по тяхното движение, също не е вярно. Но въпреки това филмът е класика, защото драматургично бе добре изпипан, а и популяризира неимоверно много динозаврите, накара милиони деца да проявят интерес към темата.

На мен обяснението на д-р Ву за генетично модифицираните динозаври, които били създадени „по-големи, по-шумни и с повече зъби“, заради желанието на ръководителите, звучи по-скоро като оправдание. Лично бих предпочел тези ДНК секвенциите да бъдат запълнени с такива на птици, а не на жаби, за да имаме истински динозавърски филм, а не поредния Monster Movie. Защото днес ако попитате някой как си представя тиранозавър или птерозавър, той ще ви даде за пример Джурасик парк/свят. Дори ако отидете в магазин за да си вземете модел на динозавър, то непременно ще изглежда като тези „по филмите“.

Всичко казано дотук не бе критика, а по-скоро лично желание. Ако имам критика, то определено ще е по художествената част. Тревъроу е разчитал предимно на носталгията към Джурасик парк, а за останалото е заложил на сигурно, работил е по типичен холивудски шаблон. А той вече ни е познат от редица филми, като пример може да посочим последния римейк на Годзила. Във филма на Гарет Едуърдс от 2014 година по същия шаблон бяха създадени образите на други чудовища, които свирепо разрушаваха всичко пред пътя си, носейки само гибел. Тогава на сцената се появи Годзила, който след тежка битка „спаси света“ и тежко ранен се оттегли като крал на чудовищата, като стар страховит добряк. По същата сигурна схема Тревъроу изважда на бял свят ужасяващия Indominus Rex. За да настрои зрителите срещу него, трябва да покаже колко лош е той. За целта Indominus Rex убива няколко сладурски брахиозавъра, изяжда няколко човека и с това си спечелва антипатията на всички. Защото ако не бяха сълзите в очите на умиращия брахиозавър, нямаше да се получи необходимия емоционален заряд и  щеше да стопира желанието на зрителите за намесата на герой, който да го спре. Но в края тържествено се появява митичният, божественият Тиранозавър Рекс, който във финална битка (защото винаги трябва да има финална битка) възстановява господството си и макар тежко ранен се оттегля като крал на мезозойската джунгла (досущ като Годзила). Драматична глорификация, която винаги е работила в киното. Имаше го и в Кинг Конг, макар там всичко да се бе получило доста сполучливо.  Разбирам идеята на сценаристите на „Джурасик свят“, но някак двубоят природа срещу човешката намеса не се получава, тъй като и от двете страни са застанали генно-модифицирани чудовища.

Въпреки целия негативизъм изписан по-горе, сърце не ми дава да дам отрицателна оценка на „Джурасик свят“. Филмът наистина не добавя нищо ново към предишните части, нито към темата за гените и генната модификация, героите са шаблонни, но въпреки всичко филмът те кара да се влюбиш в динозаврите. Да изтичаш до първия магазин и да си купиш гумен модел на Ти-Рекс. Трогателно е да гледаш как децата си играят с малки симпатични динозавърчета, а и със сигурност ще накара мнозина да се поразровят и научат нещо повече за тяхната история.

Затова оценката ми е 7/10.

MAD MAX FURY ROAD

Най-добрият екшън филм през последните 15-20 години? Аз гласувам и с двете ръце. Джордж Милър е намерил перфектната комбинация между олд-скуул сценичните каскади и ефекти, и новите CGI технологии. Но не е това ценното във филма. Цялата символика, социална критика на задния фон, като декор, прикрит във вида на стилизирана и артистичена художествена форма,  е нещото, което ме впечатли.

Така както първата серия имаше леки препратки към петролната криза през седемдесетте години, свързана с ОПЕК и наложеното ембарго, така и в новото произведение на Джордж Милър се заиграва със съвременни политически катастрофи, с доста тънки препратки.

Fury-Road

Кое събитие в наши дни събира всички погледи и страхове? Като погледнем общия брой статии в новинарските емисии през последните 4 години и насочим поглед върху картата на близкия изток, лесно може да си отговорим на този въпрос. Говорим за една военно-религиозна групировка, която завладява петролни и водни източници и кара местното население да е зависимо от нея. Имортан Джо или Джо Безсмъртни се е обявил за пророк, божество, а неговата армия от главорези го следва безукорно. Всеки член е готов ритуално да жертва живота си за да се прероди във Валхала (Valhalla). Ако прочетем Валхала на обратно ще се получи познат бог, нали? В този ред образът на фанатизирания до край Нукс, чийто мозък е бил промиван още от дете, както и неговата постепенна трансформация, е също така много добре планиран ход.

Друга препратка към тази позната радикална култура е сцената, в която Имортан Джо искаше някой да провери дали родилката е щяла да роди момче или момиче. Мисля, че се досещате в коя затворено капсулирано  общество това е от особено значение. Но най-голямата препратка към тази проблемна радикална идеология беше именно ролята на жените във филма, и най-вече на Фюриоса. Познайте в коя култура, на жените се гледа само като на средство за секс и разплод, изхранване на плода, и в която те нямат почти никакви права? Не, това не е остарял outdated феминистки филм, това е поредна референция към общата картина, която Джордж Милър създава.

По този стилизиран начин Джордж Милър създава един изключителен Road Movie, в който осмисля екшън сцените само с вида на антуража и джаджите. Няма излишна философия и псевдо-екзистенциални тиради. Диалогът е отсечен, кратък и изчистен, такъв какъвто се предполага и да бъде в едно деградирало, разпадащо се общество. Преходът на онзи словоохотлив Макс в първата част (изигран от Мел Гибсън) към далеч по-суровия, депресиран и мълчалив Макс в Fury Road, е също още един изпипан фрагмент.

Препратките не са единственото впечатляващо нещо във Fury Roads. Цялата пост-апокалиптична пустинна вселена, която е изградена, нагледно показва жалката картинка на човечеството, останало без своята биосфера. Сцената в която Нукс с отработено движение улавя с език муха и поглъща не е просто евтин трик на режисьора, а подход, който да покаже падението, еволюционната деградация.

Атмосферата е чудовищно добра, дори за човек като мен, който е прекарал част от детството си в пустинни области, дори тогава гащите ми не бяха толкова пълни с пясък, колкото усетих след края на прожекцията. Няма да се спирам за стийм-пънк машинариите, които се влачеха по пясъчните улици,  нито пък ще споменавам факта, че филмът те държи под напрежение до последната секунда, което е всъщност и целта на екшън филмите.

Оценка: 9/10

Categories: Кино, Култура | Етикети: , , | Вашият коментар

Филмите на 2013

Ако се вгледаме в класацията за 10-те най-касови филма през 2013г., то тя ще ни покаже познатите детайли от предишни години. Най-касов филм за годината е  „Железен човек 3„, който събра $1,2 млрд., а още 2 филма правени по комикс намериха място в Топ 10 – „Човек от стомана“ и „Тор: Светът на мрака„. В класацията общо взето има 3 анимации („Аз, проклетникът 2„, „Университет за таласъми“ и „Круд„), гореспоменатите 3 комиксови филма, както и 2 филма по детско-юношески книги – вторите части на „Игрите на глада“ и „Хобит„.

Или обобщено, холивудската машина за пари се е насочила към познатата таргет аудитория – семейства, които да влачат пищящите си деца на кино за да гледат забавни анимации, и тийнейджъри, които да си пускат ръце в тъмното или да коментират тупаниците и екзистенциалните проблеми между роботи и чудовища (Pacific Rim).  С други думи – ние, хората, искаме да избягаме за малко от потискащата реалност и да гледаме зрелищни измислици, непобедими супергерои, които спасяват света от лошите, а около тях да има много падащи сгради, взривове, приказни същества, димящи автомобилни гуми, наелектризирани влюбени и все познатите неща, които ни карат да джвакаме пуканки с вкус на суха хартия и сол. Всъщност, по кината могат да пробутат каквото и да е, стига да е със сол и бълбукащи напитки. Същото се отнася и за филмовите корпорации – стига да ни залеят с любимите ни CGI ефекти и шумни трейлъри с вече досадното Буооооооонг. Буоооооонг.

И както във всяка сфера в обществения живот, винаги се появяват мизерни критици като мен, които арогантно да досаждат и да натякват на света своя ужасяващ поглед за филми, философствайки за актьори, оплескани с малинов сок, които се въргалят на сцената и се преструват на ранени, само за да изскочат в следващия миг и героично да посекат компютърно генерирания безпощаден злодей. Ама е ЗАБАВНО! Киното е магия, създаваща илюзии, които обичаме. Затова ето и моята класация:

Изображение

Гравитация

5. Frozen / Замръзналото кралство –
Имам слабост към анимациите, признавам. През 2013г. се радвах дори на неособено добре оценените „Turbo“, „Despicable Me 2“, „The Croods“, „Lego Batman“… Със „Замръзналото кралство“ обаче Дисни се връщат към най-добрите традиции на приказния жанр – снежни кралства, принцеси, забавни и симпатични герои, прокоби и магии, любов и приятелство. Въпреки клишетата, в крайна сметка се е получила една много приятна зимна приказка, заради която с нетърпение очаквам да завали малко повечко сняг за да си построя снежно човече. Вече съм му избрал морков.

4. Jagten / Ловът –
 Скандинавците са такъв тип хора – не се притесняват да говорят за теми-табута, колкото и шокиращи да са те за останалия свят. Някои от най-скандалните и странни режисьори са именно скандинавци. „Ловът“ може да втрещи много хора, защото Винтерберг не се притеснява да зададе въпроса „Ами какво би се случило, ако…“. След което прави опит да разгадае реакцията на обществото, което не е готово да приеме истината, а предпочита да живее по установените вече норми. Няма да се хареса на всички, но аз подкрепям смелото кино. Още повече, че то е подплатено с впечатляваща актьорска игра.

3. Rush / С пълна газ –
„С пълна газ“  е за по-тясна аудитория, а и пък едва ли ще се хареса на дамската половина. Това не е просто екранизация за съперничеството между легендарния Ники Лауда и харизматичния Джеймс Хънт. Това е съревнование между различни възгледи, между два модела на поведение – праволинейният, скучен, но и всеотдаен биткаджия Лауда, който жертва здравето си за да е на върха,  срещу любимеца на публиката Хънт, и неговия хедонистичен, гуляйджийски начин на живот.  И двамата печелят уважението на зрителите, а филмът определено надскача пределите на стандартните спортните/състезателни истории.

2. Jin / Джин –
„Джин“ е от онези филми, които ме карат да вярвам, че хората на изкуството са на светлинни години пред играчите в политиката. Турски филм за кюрдско момиче, което иска да избяга от партизанския живот в планината и да живее в града, да ходи на училище и да има нормално ежедневие с обикновени мечти. Но там долу я очаква също един брутален, патриархален и нетолерантен свят. Филм, който всички предпочетоха да подминат за да са политически коректни и да не ядосат властите в Турция, но той си е истинско културно постижение, което малко напомня на реализма в иранските филми, но с доста по-съвременни разбирания. Симпатични диви животни също допринасят за тъжната аура на историята.

1. Gravity / Гравитация –
„Гравитация“ не е филм, а епично преживяване. Той ми възвърна вярата в киното, че то е нещо повече от CGI ефекти. Семпла история, без философски напъни с тежки послания, морални обвинения или други досади. Не е и празен филм, а те оставя зашеметен/а след края на финалните надписи.  Колко е крехък ледът между живота и смъртта, между надеждата и отчаянието. Малка незначителна точка, съдържаща живот. Няма никакъв смисъл да се опитваш да опишеш такива филми. През 2013г. имаше много филми, но само едно голямо кино-събитие, чиято гравитация бе достатъчно силна  за да събере всички погледи около орбитата си.

Screen2

Забвение

Както виждате, не беше особено плодотворна година, поради което харесах само 5 филма, които са достойни за класация. Затова хората са измислили термина „guilty pleasure“ (да не се бърка с filthy pleasure), което ще рече „филми, които харесваш, но те е страх от заядливи капацитети да не те съсипят от мрънкания, затова лепваш горепосочения термин“. Моите са: 1) Side Effects (Странични ефекти), заради сцените между Руни Мара и Зита-Джоунс, както и заради плетеницата от заговори и добре подготвени преструвки; 2) Oblivion (Забвение), заради спокойната красота на филма и великолепните дизайнерски способности на Козински, 3) Elysium, въпреки че е в пъти по-слаб от District 9 и с холивудски край, Бломкамп отново е сътворил оригинална социална фантастика, 4) Hansel & Gretel: Witch Hunters (Хензел и Гретел – ловциа на вещици), и 5) Jack the Giant Slayer (Джак, убиецът на великани), защото наистина харесвам жизнерадостни приказки, представени точно по този забавен начин.

Списъкът на разочарованията е доста дълъг. Както и на пропуснатите филми. За новата 2014г. остана да изчакам за „Her“, „Nebraska“, „The Wolf of Wall Street“  и други. А дотогава… има още много пуканки.

Categories: Кино | Вашият коментар

Любимите филми от 2012

Затаете дъх, пригответе си развалените домати, опитайте се да ги хвърляте по-леко, и се нагласете да чуете класацията ми за най-добри филми от 2012г. !
Този път реших да разделя филмите на 2 групи. Първата е за скучното европейско и световно кино, с повече фестивален привкус, а другата е за шибаното и все така комерсиално холивудско кино.

  • Световно и фестивално кино:
1

Така е с филмите. Стигаме до тях, гледаме ги, а след това всеки поема по различни пътища. Някои от нас тръгват по пътя, който води до град „Харесвами“, а други поемат по пътя, който води до другия град – „Немихареса тозибоклук“

10. Хуан от мъртвите /Juan of the Dead /
Зомбита в Куба? Ако политическата среда те натиска, то чрез киното може да ѝ намигнеш. Интересно е да гледаш как шайка оцелели хорица след зомби-пандемия се опитват да развият малко капитализъм (и живец) в соцстрана 🙂 Куба е не само хавански пури, които дългокраки кубинки ги завиват върху дългите си крака. ИМА ЗОМБИТА!
9. В пустоша /Into the White /
Връщаме се в ледена Скандинавия, където норвежците са направили филм за немски и английски летци, които ще трябва да вложат заедно усилия, за да оцелеят в барака насред норвежката ледена пустош. Темата е банално изтъркана, но коя ли пък не е. Атмосферата е вледеняваща.
8. Всички полицаи са копелета /A.C.A.B. – All Cops Are Bastards/
Никак не е лесно да се изправиш срещу пасмина футболни хулигани, с някакви смешни отборни каузи, които гледат само да чупят и да се сбият. В Италия това е сериозен проблем. Покрай проблемите с хулиганството има и други – незаконно пребиваващи имигранти, продажба на наркотици… Поглед от позицията на полицаите.
7. Парадът /Parade /
Сърбите пак извадиха сносен филм, засягащ съвременни теми, без да бягат и от миналото си. Всичко това погледнато от по-скоро ироничната страна на нещата, типично по сръбски. Не че е кой знае какво, но определено има какво да учим от шибаните ни съседи.
6. Желязно небе /Iron Sky/
Само финландци, след здрав запой с водка, могат да направят такова политическо сатирично иглу с пластове от стийм-пънк, фантастика и алтернативна история, а накрая да добавят лека нео-ноар глазура с нацисти. На всичкото отгоре филмът е изваян от 5-ма приятели-ентусиасти, събрали 7 милиона евро от дарения и спонсори, но въпреки това визуално той е впечатляващ. Винаги е забавно да видиш Сара Пейлин като президент-кучка, нали?
5. Любов /Amour/
Никога не съм бил фен на Ханеке, а и в този филм на моменти се чудех дали съм натиснал паузата по погрешка или просто действията са толкова мудни. Но след като го изгледах… дълго време не можех да го забравя. Усетих искреност в него – не беше от онези нагласени драми, които имат за цел издърпат няколко сълзи от по-сополиви зрители .
4. Недосегаемите /The Intouchables/
Франция е мултикултурна страна – нещо, което носи и своите проблеми, и аз напълно разбирам мотивите да се направи такъв филм, за което поздравявам създателите му. Лек и приятен за гледане.
3. Бог да благослови Америка /God Bless America/
Отдавна не бях гледал толкова остра, абсурдно некоректна (майната му на коректността) социална сатира, която ме накара още да вярвам в независимото кино. И на вас ли ви писна от тъпите риалити шоута и главозамайващо глупавата телевизия, от разглезени тийнейджъри, самозабравили се политици и безчувствени лекари, както и от безкрайното лицемерие и безочливост? В такъв случай този филм е за вас.
2. Зверове на дивия юг /Beasts of the Southern Wild/
Арт-хаус кино, в истинския смисъл на термина. Може би не си паднах много по историята, но филмът е изпипан във всяко друго отношение. Страшните грухльовци са сладурски, нали? 🙂 Страхотен саундтрак.
1. Прелетни прасета /When Pigs Have Wings/
Комедия за нещастен беден палестински рибар, който залавя прасенце в морето (wtf?), след което прави неудачни опити да се отърве от него. Никак не е лесно, при все, че мюсюлмани и евреи силно презират свинското и прасетата. Много тънко и елегантно режисьорът е уловил цялата лудост в този регион, при това безобидно и с голяма доза хумор и ирония.

–––

Не остана място за Detachment (Отчуждение), който засяга слабостите в образователната система, и който е доста добър. Съжалявам и за датския филм Jagten, който така и не намерих, а трейлърът ме впечатли много. Не обръщайте внимание на местата горе, това е просто за по-голяма драматичност. Десет пъти пренаредих местата и всеки път на първо място се оказваше различно заглавие.

–––

  • Комерсиално кино:

Безсрамно заявявам, че в класацията ми за 2012 има 3 анимации (ПараНорман, Ралф и Франкенуини), 1 тъпа приказка (Огледалце, огледалце), 2 адаптации по детско-юношески романи (Хобит и Пи), 1 филм с деца (Moonrise), дебилския филм с Валтц и Ди Каприо (Джанго), а за малко повечко сериозност – „Облакът Атлас“ и „Сивият“.  За „Облакът“ се колебаех, защото не бях особено доволен от крайния резултат и от промените спрямо книгата, но в крайна сметка няма какво друго да сложа в топа. „Животът на Пи“ печели заради визуалната си красота.

.
10. Огледалце, огледалце /Mirror Mirror/
9. Франкенуини /Frankenweenie/
8. Сивият /The Grey /
7. В царството на пълнолунието /Moonrise Kingdom /
6. Облакът Атлас /Cloud Atlas /
5. Хобит /Hobbit /
4. Разбивачът Ралф /Wreck-It Ralph /
3. ПараНорман /ParaNorman /
2. Джанго /Django /
1. Животът на Пи /Life of Pi/

Honourable mentions: Не ме разбирайте погрешно. Когато съм с приятели не гледам гореспоменатите заглавия, а се радвам на Джесика и Кейт в  „Зов за завръщане“ /Total Recall/, нищо че е тъп.  Смях се също на уникалните глупости в „Диктаторът“ /The Dictator/ и на мечо във филма „Тед“ /Ted/, харесах началото ма Skyfall (но после започна да се спуска по спиралата надолу), не намерих за лош дори „Наследството на Борн“ /The Bourne Legacy/. Но не са за топове, нали трябва да изглеждам на елитарен мухльо.

–––––––––––

Такава бе 2012 през погледа на изтънчен филмов инвалид като мен. А сега е време да кажете това, което всеки казва след като види нечия друга класация: „Ама че скапан вкус, моята класация е в пъти по-добра! Защо са толкова глупави всички и защо нямат моя безпогрешен поглед?“.

Categories: Кино | 8 Коментари

Create a free website or blog at WordPress.com.