Култура

Лудия Макс vs Джурасик свят

В началото на годината очаквах 3 филма, заради които можех да си лепна етикета фенбой. Два от тях вече излязоха на големия екран: очакваният reboot на Лудия Мак, както и на Джурасик парк. И двата филма си приличат по едно – те са продължения на прословути трилогии. Третият филм в списъка е „Марсианецът“ по романа на Анди Уеър, който ще бъде режисиран от легендарен режисьор като Ридли Скот.

Причината да съпоставя „Mad Max: Fury road“ и „Jurassic world“ е следната: докато първият е пример за това как се прави комерсиално кино със смел подход, то вторият ме остави леко разочарован, не само защото съм възпитаник на проф. Тодоров от МГУ и фен на мезозойските създания.

JURASSIC WORLD

Лекото ми разочарование от „Jurassic World“ е продиктувано от няколко фактора. През последните 20 години палеонтолозите направиха големи открития и отбелязаха сериозен напредък по отношение на това как изглеждат динозаврите. И тук не говорим за моментни открития, а за 20-годишни доказателства, които сочеха в една посока. Прословутите тиранозаври и велоцираптори, както и мнозинството от останалите, са били покрити с пера и перушина. Още в „Джурасик парк“ велоцираторите ни бяха представени като големи ужасяващи гущери, чиято дължина е 2-3 метра, като в действителност те са били не по-високи от 50 сантиметра, а тяхната визия далеч не е толкова отвратителна, както ще видите по-долу:

Velociraptor

„Джурасик свят“ предоставяше на режисьора Колин Тревъроу възможността да представи на света истинския образ на динозаврите. За да може дори преподавателите по палеонтология да го дават за пример на подрастващите. За съжаление бе пропусната тази възможност – да бъде създаден един мини-праисторически свят, възможно най-близък до реалността. В спилбърговия „Джурасик парк“ имаше още много неточности. Дилофозаврите нямат тези вратни „чадърчета“, нито пък са плюели отрова. Твърдението, че тиранозаврите виждат и разпознават жертвите само по тяхното движение, също не е вярно. Но въпреки това филмът е класика, защото драматургично бе добре изпипан, а и популяризира неимоверно много динозаврите, накара милиони деца да проявят интерес към темата.

На мен обяснението на д-р Ву за генетично модифицираните динозаври, които били създадени „по-големи, по-шумни и с повече зъби“, заради желанието на ръководителите, звучи по-скоро като оправдание. Лично бих предпочел тези ДНК секвенциите да бъдат запълнени с такива на птици, а не на жаби, за да имаме истински динозавърски филм, а не поредния Monster Movie. Защото днес ако попитате някой как си представя тиранозавър или птерозавър, той ще ви даде за пример Джурасик парк/свят. Дори ако отидете в магазин за да си вземете модел на динозавър, то непременно ще изглежда като тези „по филмите“.

Всичко казано дотук не бе критика, а по-скоро лично желание. Ако имам критика, то определено ще е по художествената част. Тревъроу е разчитал предимно на носталгията към Джурасик парк, а за останалото е заложил на сигурно, работил е по типичен холивудски шаблон. А той вече ни е познат от редица филми, като пример може да посочим последния римейк на Годзила. Във филма на Гарет Едуърдс от 2014 година по същия шаблон бяха създадени образите на други чудовища, които свирепо разрушаваха всичко пред пътя си, носейки само гибел. Тогава на сцената се появи Годзила, който след тежка битка „спаси света“ и тежко ранен се оттегли като крал на чудовищата, като стар страховит добряк. По същата сигурна схема Тревъроу изважда на бял свят ужасяващия Indominus Rex. За да настрои зрителите срещу него, трябва да покаже колко лош е той. За целта Indominus Rex убива няколко сладурски брахиозавъра, изяжда няколко човека и с това си спечелва антипатията на всички. Защото ако не бяха сълзите в очите на умиращия брахиозавър, нямаше да се получи необходимия емоционален заряд и  щеше да стопира желанието на зрителите за намесата на герой, който да го спре. Но в края тържествено се появява митичният, божественият Тиранозавър Рекс, който във финална битка (защото винаги трябва да има финална битка) възстановява господството си и макар тежко ранен се оттегля като крал на мезозойската джунгла (досущ като Годзила). Драматична глорификация, която винаги е работила в киното. Имаше го и в Кинг Конг, макар там всичко да се бе получило доста сполучливо.  Разбирам идеята на сценаристите на „Джурасик свят“, но някак двубоят природа срещу човешката намеса не се получава, тъй като и от двете страни са застанали генно-модифицирани чудовища.

Въпреки целия негативизъм изписан по-горе, сърце не ми дава да дам отрицателна оценка на „Джурасик свят“. Филмът наистина не добавя нищо ново към предишните части, нито към темата за гените и генната модификация, героите са шаблонни, но въпреки всичко филмът те кара да се влюбиш в динозаврите. Да изтичаш до първия магазин и да си купиш гумен модел на Ти-Рекс. Трогателно е да гледаш как децата си играят с малки симпатични динозавърчета, а и със сигурност ще накара мнозина да се поразровят и научат нещо повече за тяхната история.

Затова оценката ми е 7/10.

MAD MAX FURY ROAD

Най-добрият екшън филм през последните 15-20 години? Аз гласувам и с двете ръце. Джордж Милър е намерил перфектната комбинация между олд-скуул сценичните каскади и ефекти, и новите CGI технологии. Но не е това ценното във филма. Цялата символика, социална критика на задния фон, като декор, прикрит във вида на стилизирана и артистичена художествена форма,  е нещото, което ме впечатли.

Така както първата серия имаше леки препратки към петролната криза през седемдесетте години, свързана с ОПЕК и наложеното ембарго, така и в новото произведение на Джордж Милър се заиграва със съвременни политически катастрофи, с доста тънки препратки.

Fury-Road

Кое събитие в наши дни събира всички погледи и страхове? Като погледнем общия брой статии в новинарските емисии през последните 4 години и насочим поглед върху картата на близкия изток, лесно може да си отговорим на този въпрос. Говорим за една военно-религиозна групировка, която завладява петролни и водни източници и кара местното население да е зависимо от нея. Имортан Джо или Джо Безсмъртни се е обявил за пророк, божество, а неговата армия от главорези го следва безукорно. Всеки член е готов ритуално да жертва живота си за да се прероди във Валхала (Valhalla). Ако прочетем Валхала на обратно ще се получи познат бог, нали? В този ред образът на фанатизирания до край Нукс, чийто мозък е бил промиван още от дете, както и неговата постепенна трансформация, е също така много добре планиран ход.

Друга препратка към тази позната радикална култура е сцената, в която Имортан Джо искаше някой да провери дали родилката е щяла да роди момче или момиче. Мисля, че се досещате в коя затворено капсулирано  общество това е от особено значение. Но най-голямата препратка към тази проблемна радикална идеология беше именно ролята на жените във филма, и най-вече на Фюриоса. Познайте в коя култура, на жените се гледа само като на средство за секс и разплод, изхранване на плода, и в която те нямат почти никакви права? Не, това не е остарял outdated феминистки филм, това е поредна референция към общата картина, която Джордж Милър създава.

По този стилизиран начин Джордж Милър създава един изключителен Road Movie, в който осмисля екшън сцените само с вида на антуража и джаджите. Няма излишна философия и псевдо-екзистенциални тиради. Диалогът е отсечен, кратък и изчистен, такъв какъвто се предполага и да бъде в едно деградирало, разпадащо се общество. Преходът на онзи словоохотлив Макс в първата част (изигран от Мел Гибсън) към далеч по-суровия, депресиран и мълчалив Макс в Fury Road, е също още един изпипан фрагмент.

Препратките не са единственото впечатляващо нещо във Fury Roads. Цялата пост-апокалиптична пустинна вселена, която е изградена, нагледно показва жалката картинка на човечеството, останало без своята биосфера. Сцената в която Нукс с отработено движение улавя с език муха и поглъща не е просто евтин трик на режисьора, а подход, който да покаже падението, еволюционната деградация.

Атмосферата е чудовищно добра, дори за човек като мен, който е прекарал част от детството си в пустинни области, дори тогава гащите ми не бяха толкова пълни с пясък, колкото усетих след края на прожекцията. Няма да се спирам за стийм-пънк машинариите, които се влачеха по пясъчните улици,  нито пък ще споменавам факта, че филмът те държи под напрежение до последната секунда, което е всъщност и целта на екшън филмите.

Оценка: 9/10

Categories: Кино, Култура | Етикети: , , | Вашият коментар

Лондон 2012

Великобритания за модерния свят е това, което Рим и Елада бяха за древността. Не случайно езикът на Шекспир се е превърнал в глобално средство за комуникация. Нямах търпение да видя как Дани Бойл ще представи тази страна с цялата й култура. В днешно време благодарение на няколко бутона на клавиатурата, а и на торентите, може да запазим някои моменти, дори и да не сме били на място.

3

Гениалното решение да се представи индустриализацията на обществото през Викторианската епоха – важен период за цивилизацията, в който образованата средна класа поема нещата в свои ръце…

8

…и дават началото на този неспирен прогрес. Постепенната автоматизация прави живота по-лек за хората. На острова са се родили някои от най-великите изобретатели на света, включително Джордж Стивънсън (бащата на железниците и парните локомотиви), Исак Нютон (баща на модерната физика),  Флеминг (диода), Джоузеф Брама (хидравлична преса), Суон (ел. крушка, отделно от Т. Едисън),  шотландците Джон Беърд ( изобретателят на телевизора) и Аликзандър Бел (на телефона) и много други

2

В тази своеобразна леярна след малко ще отляти и олимпийските пръстени…

а

Ето ги и тях!

9

Малко стийм-пънк!

7

Страната, в която започва еманципацията на жените. Кралството, което е далo толкова много оформители на модерното общество. Сега се сещам, че Ричард Докинс, Чарлз Дарвин, Кристофър Хитчинс…

6

Джоан Роулинг, авторката на най-продаваната поредица в света  – тази за „Хари Потър“, чете откъс от „Питър Пан“ на сър Джеймс Бари. Детството е важно за всеки, нека се постараем да го направим магично за всяко дете, за да може да си го спомни за цял живот.  Британия е законодател на съвременната литература: Дж. Р.Р. Толкин изковава фентъзито, Стърлинг и Уилям Гибсън – стийм и киберпънка, Мери Шели – ужасите, Хърбърт Уелс – модерната фантастика, няма как да не споменем и Джоедж Оруел, Джонатан Суифт, Алдъс Хъксли, Дъглас Адамс, Тери Пратчет, Шекспир и още кой ли не…

с

Не се мина и без култовия британски агент – Бонд, Джеймс Бонд. Тук той скача заедно с кралицата, с парашути от хеликоптер! Типично по британски…

5

Още един голям момент – превръщането на семейната къща в голям касетофон, с който ни разхождат през десетилетията сред британската музикална сцена. Сцена, която е имала огромно влияние върху света. Като почнем от Ролинг стоунс, Куин и годините на рока, минем през Юритмикс, Иги поп и поп-вълната и стигнем до Продиджи и новите течения.

15

Естетическо представяне на пънк вълната

з

няма как да се мине и без мини-Купърчето

4

Дани Бойл не пропусна да пусне и сцени от най-култовия британски филм – „Трейнспотинг“

1

Къде без Мистър Бийн? Британският хумор е известен навсякъде!

ц

Дъртата кукумявка обявява тридесетите (XXX!) летни олимпийски игри за открити!

ж

Урааааааааа!

Край

Categories: Култура, Спорт | 6 коментара

Първата книга в света

Тъй като днес е денят на книгата, аз включих машината на времето и се върнах в миналото за да прочета първата книга в света. Беше написана по стените на пещера. Разгръщах жадно страница след страница…. т.е. разхождах се надлъж из пещерата и по спомен ще ви разкажа какво прочетох:

Книга първа (т.е. стена първа)

kniga

Историята започва така: Бог създал жената с пенис. Тя била непослушна и за да я озапти, Бог ѝ взел пениса и направил от него мъжа. Жената не била никак доволна и си поискала пениса обратно. Притеснен, мъжът се опитал да й го върне. И от тогава все опитвали.....

Това беше първата история.

На втората стена бе развит научен труд:

g

Това е пещерна дисертация на тема "Усилване на пламъка на пещерния огън чрез метаново газова струя" Заблежете как пещерните хора са познали четирите връзки на водородните йони с въглерода (четирите чертички)!

С това ви честитя деня на книгата – тези хартийки, носители на знания и приключения :р

Categories: Култура, Литература | 6 коментара

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.