Добре дошли в Цицоландия!

Долунаписаното най-вече бе вдъхновено от една чудесна публикация на Ikaria. Тя се е повлияла от Елфа и негова чудна статия, а той от своя страна се е повлиял от друга чудесна статия на zory-angel. Снимката долу е също от техния блог.

Христос воскресе, 

и циците на М.Магдалена разтресе! 

Второзаконие 22:28-29, Библия

 Добре дошли в Цицоград!

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

пред кабинета на д-р Енчев

– Кои сте вие? – попита д-р Енчев…

– Ние  сме плебейски цици по рождение и всички работливи и дрипави цици са наши сестри. О, колко е грозна земята и колко са нещастни мъжете!

Д-р Енчев се усмихна:

– Аз съм страж на оня горе и без подкуп няма да ви дам силикона. Трябва да поработите доста на магистралата.

– Ние нямаме злато, ние нямаме нищо с което да те подкупим… ние сме бедни, дрипави цици… Но ние сме  готови да лапаме.

Д-р Енчев пак се усмихна:

– О, да, аз  искам толкоз много! Дайте ми и слуха си!

– Слуха ни? С удоволствие… Нека никога нищо не чуем, нека…

– Вие пак ще чувате! – успокои ги  и д-р Енчев и им стори път. – Минете!

Циците се затекоха, наведнъж прекрачиха три стъпала, но косматата ръка на Д-р Енчев ги дръпна:

– Стига! Спрете да чуете!

Циците спряха и се вслушаха:

– Оп-Оп, хайде опа!…Друса-друс, айде на гюбеците, айде на чалгата. Азис, Малина и Гергана  – раздрусаха се весело циците.

Д-р Енчев пак ги спря:

– За да минете още три стъпала, аз искам очите ви!

Циците отчаяно разтресоха зърна.

– Но тогава ние няма да можем да виждаме!

Д-р Енчев:

– Вие пак ще виждате… Аз ще ви дам други, много по-хубави „очи“!

Циците минаха още три стъпала и се вгледаха надоле. Д-р Енчев им напомни:

– Вижте  МОЛ-овете, сауните, джиповете, мерцедесите! Вижте завистливите погледи на другите цици!

– Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха тез плешиви дебели вратове да се облекат толкоз хубаво! Може да са гнусни, но нас ни привличат!

През всеки три стъпала Д-р Енчев взимаше своя малък откуп. Но циците вървяха, те даваха с готовност всичко, лапаха, друсаха се…. стига да стигнат до тия тлъсти князе и принцове с джипове и мерцедеси, и после да не работят цял живот! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и те ще бъде горе! Те ще бъдат над сестрите си! Хубави, глезени, нахакани и прекалено красиви за да работят!

– Ние сме плебейски цици по рождение и всички дрипави цици…

– Млади цицки, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и вие ще сте красиви и пластмасови. Но аз винаги за това стъпало вземам голям откуп: дайте  ми акъла ви.

Циците сведоха  зърна:

– Акъла ли? Не! Това е много жестоко! Ние и без това сме с малко акъл!

Д-р Енчев се засмя гърлесто, авторитетно:

– Аз не съм толкова жесток. Ще ви дам в замяна чалга-акъл и нов порно имидж! Ако не приемете, вие никога няма да минете туй стъпало, никога няма да достигнете до големите вратове, футболистите и тлъстите бизнесмени, и ще се мъчите да работите като всички плебейски цици.

Циците погледнаха алчните, иронични очи на Д-р Енчев:

– Но ние ще бъдем най-нещастните. Ти ни взимаш всичко женствено, човешко, достойнство ни.
– Напротив – най-щастливите. Прекалено красиви за да работят!… Но? Съгласни ли сте: само акъла ви.

Циците се замислиха, черна сянка легна на зърната им, по сбръчканата им кожа се отрониха мътни капки пот, те гневно казаха:

– Да бъде! Вземи го!

…И като лятна буря, гневни и сърдити, разветрили зърна, те минаха последното стъпало. Те бяха вече най-горе. И изведнъж им грейна глупава усмивка, характерна за уличните  пачаври,  очите им заблестяха с тиха радост и фукливо се раздрусаха. Те погледнаха пируващите мутри и футболисти, квартални пияници и застаряващи бизнесмени, погледнаха доле, дето ревеше  кичозната тълпа в долнопробния чалга клуб. Погледнаха, но нито един мускул не им трепна: те бяха светли, весели, доволни….

– Кои сте вие? – дрезгаво и лукаво ги попита Д-р Енчев.

– Ние сме силиконови цици по рождение и кучките са  наши сестри! О, колко красива е земята и колко са щастливи мъжете!

….

Пред стълбите спря един джип, един тъпогледащ Дебел Врат изръмжа и Циците се качиха в джипа….Бяха прекалено хубави за да работят.

–-

„О, нека циците знаят! Ние харесваме естествените провиснали цици на симпатични и работещи плебеи, каквито сме и ние. А не пластмаси. Нямам джип за тях. Имам само книга. “  Неизвестен поет, 2064г.

Дневникът на Адам

Това е нещо като мой  римейк на разказите на Марк Твен за Адамовото семейство, написано така както аз ги видях. Към тях ме върна една статия на weasel, която ме вдъхнови за това.

ДНЕВНИКЪТ НА АДАМ

Неделя

Бог ми каза, че Неделите са за почивка, което е тъпо, защото през останалите 6 дена и без туй нищо не правех.

Понеделник

Новото същество с дългата коса и дини на гърдите, което се появи днес, вече взе да ми досажда. Непрестанно говори и ходи по петите ми. Бях свикнал да гледам на спокойствие как мравките от 2 мравуняка си търкаляха една троха и  се стремят да я вкарат в противоположните им дупки. И мирно си пиех сок от хмел. Но не, дългокосото едрогърдо създание все се мотаеше около мен, не млъкваше и  винаги ми нареждаше какво да правя. Боже,  да беше я  оставил при другите животни!

Вторник

Направих си колиба за да не ме вали дъжда, но не успях да остана сам и за миг, защото създанието се намъкна вътре и започна да ми мести нещата и да ги подрежда. Опитах се да го изгоня, но от големите очи започнаха да капят капки вода, а то започна да издава звуци, подобни на тези на наранените животни. Нещо трепна в мен и нямах друг избор, освен да оставя  това създание.  То държеше да го наричам „Ева”,де.

Сряда

Бях събуден от виковете на Ева – беше се цамбурнала в езерото, докато се оглеждаше в него (както много често правеше). Викаше за помощ и шляпаше по водата. Отидох и я извадих от там, не беше по-дълбоко от половин метър. Стори ми се, че просто искаше да ѝ обърна внимание. Занесох я в колибата, а тя ми каза, че това е било много „романтично”. Да бе,„романтично” било, така хубаво си спах!

Четвъртък

Животът ми се превърна в ад! О, Боже, защо ме наказа така! Ева непрекъснато ме юркаше за нещо. Я да хода да уловя глиган, да събера плодове, да я придружа до градината за да си  набере цветя за колибата. Или да избира кленови листа за да не ни е студено на дупетата. Висяхме там с часове (наричаше го „шопинг”), мереше ми всякакви кленови листа, а на мен ми беше все едно какво ще нося…УЖАС…с часове ви казвам! А в колибата непрекъснато ми се караше като хвърлям обелките на пода. Ех, добре де, поне манджите бяха вкусни…

Петък

Опитах се да избягам. Отдалечих се на голямо разстояние и си построих  колиба, като я прикрих с листа за да не се вижда. Уви и това не спря Ева и тя ме намери. От очите й пак бликнаха капки вода и тя пак захлипа. Истината е, че дори да не беше ме намерила, аз щях да се върна. Гласчето й ми липсваше. Чувствах се самотен сам в колибата.

Събота

Ева искаше да се кача на  едно ябълково дърво за да обера сочните му ябълки. Аз възразих и й казах, че пак ще падна и ще си натъртя дупето. Тя взе една змия и започна да ме шиба с нея отзад, като заяви, че ако не се кача натъртването ще ми се стори като лек полъх на вятъра. Змията изсъска:

– Качвай се бе, идиот! И двамата ще станем на пихтия!

Със запален задник се качих, но уви едно клонче пукна и аз паднах точно върху Ева. Претъркаляхме се няколко пъти, тя започна да скача върху мен, после и аз, а змията ни каза: „Току що извършихте първородния грях”

Какъв грях бе, беше много яко. Като се върнахме в колибата, съгрешихме още цели 16 пъти!!!

Неделя

Ех, най-сетне разбрах защо Неделята е ден за почивка. Най-сетне оцених Неделята! След толкова много работа, бране на плодове, гонене на глигани, шопинг, и съгрешаване, аз бях изцеден! Но животът е прекрасен 😀

–––––––––

Ще ми е интересно, ако някой от блогър(к)ите напише и версията на Ева 🙂 – „Дневникът на Ева“ 😀

По другите земи:

Дневникът на охлювчето на Адам

Монолог на змията

Версията на обратната страна

Дневникът на Ева

Monitoring of God

Три[о]ди

Компоти от сливи

Дневникът на Ева – Ikaria

Стига сте се пречкали, мамицата ви нехитинова

Месечен бюлетин

• Филм на месеца: Sexmission (1984)

Филмът ми бе препоръчан от Светла, благодарности за което. Много забавен, нищо, че е от 1984 (много Оруелска година)

Сексмисия (торент) е полски филм на Юлиуш Махулски, който може да се разгледа като приятна утопия (от женската страна) или ужасяваща антиутопия, ако го погледнем от страна на мъжете.  Двама мъже са замразени и отмразени след 50 години. При събуждането си те откриват, че светът се управлява от жени, а  те са единствените останали мъже. След като ги затварят като затворници, жените най-накрая решават, че мъжете са прекалено опасни и решавт да им клъцнат топките, да им сложат цици, и да ги превърнат в жени! Опа, това боли! Ех, да ама какво е светът без любов и секс, а?

Както пише и на постера - това е филмът помогнал да се разпадне комунизма 🙂

• Книга на месеца: Филип Рот и „Гърдата“

Ревюто е по вина изцяло на Точка, която е направила много хубаво представяне на книгите на Филип Рот.

В „Преображението“ на Кафка героят се превръща в насекомо. Е, Рот стига по-далеч  като превръща протагониста в женска гърда. Цицка.   На моменти е забавна – като онзи, в който героят се чудеше дали би прегърнал приятелката си, ако тя се бе превърнала в пенис. В други пасажи бе леко банална. Но ще ви загуби само 2 часа. Дали идеята е да покаже, че колкото и да е интелигентен човек той винаги има тайни (почти животински) сексуални желания и слабости, да покаже желанието за борба дори в абсурдни ситуации, или пък просто иска да осмее шизофреничното желание да бъдеш център на внимание – не знам, вие ще решите 😀  (9 лева обаче е твърде  много като цена)

Цитат:

– Искам да те еба със зърното си, госпожице Кларк   (бел. Кларк е санитарка, която мие и масажира Гърдата)

-Не ви чувам господин Кепеш.

-Толкова се възбуждам, че искам да те еба. Искам да ми седнеш на зърното – с п*тката.

-???…

– Не ме ли чу, курво? 

–-

*Превод: Божидар Стойков

*Такива цитати може да намерите само в моя блог 😛 Дано не съм ви отказал от книгата 😀

• Клип на месеца: Die Antwoord – Rich Bitch

Големи благодарности за Lu, която ме запозна с този исторически шедьовър:

Vodpod videos no longer available.

I’m rich bitch, I’m madafakin’ rich bitch! 😀