Долунаписаното най-вече бе вдъхновено от една чудесна публикация на Ikaria. Тя се е повлияла от Елфа и негова чудна статия, а той от своя страна се е повлиял от друга чудесна статия на zory-angel. Снимката долу е също от техния блог.
Христос воскресе,
и циците на М.Магдалена разтресе!
Второзаконие 22:28-29, Библия
Добре дошли в Цицоград!
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
пред кабинета на д-р Енчев
– Кои сте вие? – попита д-р Енчев…
– Ние сме плебейски цици по рождение и всички работливи и дрипави цици са наши сестри. О, колко е грозна земята и колко са нещастни мъжете!
Д-р Енчев се усмихна:
– Аз съм страж на оня горе и без подкуп няма да ви дам силикона. Трябва да поработите доста на магистралата.
– Ние нямаме злато, ние нямаме нищо с което да те подкупим… ние сме бедни, дрипави цици… Но ние сме готови да лапаме.
Д-р Енчев пак се усмихна:
– О, да, аз искам толкоз много! Дайте ми и слуха си!
– Слуха ни? С удоволствие… Нека никога нищо не чуем, нека…
– Вие пак ще чувате! – успокои ги и д-р Енчев и им стори път. – Минете!
Циците се затекоха, наведнъж прекрачиха три стъпала, но косматата ръка на Д-р Енчев ги дръпна:
– Стига! Спрете да чуете!
Циците спряха и се вслушаха:
– Оп-Оп, хайде опа!…Друса-друс, айде на гюбеците, айде на чалгата. Азис, Малина и Гергана – раздрусаха се весело циците.
Д-р Енчев пак ги спря:
– За да минете още три стъпала, аз искам очите ви!
Циците отчаяно разтресоха зърна.
– Но тогава ние няма да можем да виждаме!
Д-р Енчев:
– Вие пак ще виждате… Аз ще ви дам други, много по-хубави „очи“!
Циците минаха още три стъпала и се вгледаха надоле. Д-р Енчев им напомни:
– Вижте МОЛ-овете, сауните, джиповете, мерцедесите! Вижте завистливите погледи на другите цици!
– Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха тез плешиви дебели вратове да се облекат толкоз хубаво! Може да са гнусни, но нас ни привличат!
През всеки три стъпала Д-р Енчев взимаше своя малък откуп. Но циците вървяха, те даваха с готовност всичко, лапаха, друсаха се…. стига да стигнат до тия тлъсти князе и принцове с джипове и мерцедеси, и после да не работят цял живот! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и те ще бъде горе! Те ще бъдат над сестрите си! Хубави, глезени, нахакани и прекалено красиви за да работят!
– Ние сме плебейски цици по рождение и всички дрипави цици…
– Млади цицки, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и вие ще сте красиви и пластмасови. Но аз винаги за това стъпало вземам голям откуп: дайте ми акъла ви.
Циците сведоха зърна:
– Акъла ли? Не! Това е много жестоко! Ние и без това сме с малко акъл!
Д-р Енчев се засмя гърлесто, авторитетно:
– Аз не съм толкова жесток. Ще ви дам в замяна чалга-акъл и нов порно имидж! Ако не приемете, вие никога няма да минете туй стъпало, никога няма да достигнете до големите вратове, футболистите и тлъстите бизнесмени, и ще се мъчите да работите като всички плебейски цици.
Циците погледнаха алчните, иронични очи на Д-р Енчев:
– Но ние ще бъдем най-нещастните. Ти ни взимаш всичко женствено, човешко, достойнство ни.
– Напротив – най-щастливите. Прекалено красиви за да работят!… Но? Съгласни ли сте: само акъла ви.
Циците се замислиха, черна сянка легна на зърната им, по сбръчканата им кожа се отрониха мътни капки пот, те гневно казаха:
– Да бъде! Вземи го!
…И като лятна буря, гневни и сърдити, разветрили зърна, те минаха последното стъпало. Те бяха вече най-горе. И изведнъж им грейна глупава усмивка, характерна за уличните пачаври, очите им заблестяха с тиха радост и фукливо се раздрусаха. Те погледнаха пируващите мутри и футболисти, квартални пияници и застаряващи бизнесмени, погледнаха доле, дето ревеше кичозната тълпа в долнопробния чалга клуб. Погледнаха, но нито един мускул не им трепна: те бяха светли, весели, доволни….
– Кои сте вие? – дрезгаво и лукаво ги попита Д-р Енчев.
– Ние сме силиконови цици по рождение и кучките са наши сестри! О, колко красива е земята и колко са щастливи мъжете!
….
Пред стълбите спря един джип, един тъпогледащ Дебел Врат изръмжа и Циците се качиха в джипа….Бяха прекалено хубави за да работят.
–-
„О, нека циците знаят! Ние харесваме естествените провиснали цици на симпатични и работещи плебеи, каквито сме и ние. А не пластмаси. Нямам джип за тях. Имам само книга. “ Неизвестен поет, 2064г.
Последни коментари