Музика

Кратък анализ на българската култура

ИЗНЕНАДА! Пускам една стара статия, която е недовършена, но прибързвам за да не ме забравите 😛 А пък и без туй стана много дълга. Имам още няколко недовършени, една видя бял свят благодарение на totenlicht, с коЯто взехме интервю с Бог. Не ги пусках, щото ми се струваха тъпи. И така, нека мрънкането за масовата българска култура започне:

  • Иван Вазов – патриархът на българската литература.

Наричат Иван Вазов „патриарх на българската литература“, а романът му „Под Игото“ бе избран за най-обичана и четена книга в класацията на „Голямото четене“.  Наричат го още най-българския роман.

По ирония на съдбата, аз прочетох „Парижката Света Богородица“ и „Под Игото“ един след друг. Някои неща ми се сториха доста сходни:

– Рада Госпожина и Есмералда – и двете са стройни и хубави моми, и двете са приветливи и миловидни. Рада е сираче, такава е и циганската танцьорка Есмералда.

– Мунчо и Квазимодо – и двамата са бавноразвиващи, единият е приютен в манастир, другия бие камбаната в катедрала, все божи храмове.  Въпреки недъзите си, те са положителни герои

– Бойчо Огнянов и Феб дьо Шатопер –  и двамата с Шатопер спасяват героично по едно момиче – Огнянов спасява Марийка, а Шатопер – самата Есмералда. И двамата са със заможно потекло, но по характер Бойчо повече прилича на Жан Валжан от „Клетниците“ на Юго.

-мечката Клеопатра и козата Жоли – и в двата романа имаме по един забавен домашен любимец.

Влиянието на Виктор Юго върху Иван Вазов е осезаемо и то проличава особено в „Епопея на забравените“. С две думи, на мен „Под Игото“ по-скоро ми прилича на най-българската адаптация на френски роман, а Вазов е най-големият фен на Юго 😉

Съвременна българска литература

Сякаш синдромът Вазов-Юго се прехвърля и в съвременните писатели. Затова нямаме нито един наистина оригинален и световно известен писател, когото  навън да забележат. Най-купуваните книги от български автори в момента са романчета за мафиоти, политически скандали, описани от разни журналистчета, мистерии и гадателства и тем подобни глупости от сорта на „Дневници и нощници“ на Иво Сиромахов или мемоарите на Тодор Живков.  Най-продаваните български автори в чужбина – Динев и Троянов, те дори не пишат на български. За радост имаме и наистина оригинални автори като Георги Господинов, макар и да са малко. Да се надявам, че ще се увеличат за да може да стигнем прилично средноевропейско ниво.

Но да не издребняваме. Едва ли е по-голям плагиат от Николай Хайтов, писал сценариите на „Козият рог“ и „Мъжки времена“ . Но като споменавам филми…

  • Хан Аспарух – най-гледаният и най-скъпият български филм

Навремето са изръсили 20 млн. лева за да направят най-скъпия български филм, който би трябвало да се води като исторически (с леки фантастични елементи бих добавил). Ето и кадри от него:

watch2

я, това не е ли часовник? Часовник през 7 век? Интересно!

watch

охо, още един часовник? добре де, айде, този път ще си затворим очите и ще кажем, че е добре направена гривна. Много часовници в тоз филм бре, затова ли ни наричат Швейцарията на Балканите?

tits

циците са страхотни, но забележете това праисторическо произведение на изкуството, закачено на стената. Още по онова време сме разбирали от изкуство ве, Европата ряпа да яде! Забележете - дори човечетата могат да се различават и по полови белези! А и гримът на повечето жени е такъв, все едно току що са излязли от салон на Л'Ореал!

tikva

Може би ще ме попитате какво е нередното прабългарски конник да сече тикви през 7 век. Емиии... просто тиквите, заедно с доматите и картофите, са внесени от Америка чак през 15 век, преди това са били непознати в околностите. Обаче наш'те храбри прабългари секат тикви като масло!

air

Това не са ли следи от самолет? Или така ми се струва? Още по-добри следи има и на други места по филмите, но ме мързи да се ровя. Еха, триумф на научната фантастика!

Само да ви напомня, че година по-рано, 1980, Дейвид Линч с далеч по-малко пари и претенции прави великия филм „Човекът слон“, а нашите са тръгнали да правят исторически епоси ала „Бен Хур“ с часовници, самолети и тикви. И разбира се цици. Без тях нищо не става.

Дразнещото в българските филми по онова време е звукът и монтажът, които определено могат да пробият нечии уши. А и защо нито един не се е опитал да разчупи шаблона, наложен от италианското и френското кино – не се знае, може би отново синдрома на симпатичното подражаване се е обадил. Въпреки това, имам доста любими филми от онова време.

Съвременно българско кино

„Мисия Лондон“ се превърна в най-касовият български филм по нашите кина, дори се скъсаха да повтарят, че надминал „Аватар“ по посещаемост. Не знам дали Алек Попов (по чиято книга е правен филма) и българските режисьори не се научиха, че в Европа им е писнало от такива балкански произведения, които показват балканската простащина и веят ориенталския хумор. За радост поне технически изглежда добре. Но след толкова реклама и неособено качество, другия път номера може да не мине и зрителите да останат вкъщи. Дзифт и „Източни пиеси“ са доста по-добри от ужасяващите предшественици от сорта на „Мила от Марс“ , но с поредната драма за етническо неразбирателство или  посткомунистическа ноар-драма, каквито хвърчат от всяка  една от 50-те европейски страни – надали ще им направим впечатление. Като цяло сме много назад, все още. Хубави филми не се правят само с пари.

Още по-тъпо е да следваме мейнстрийма. Е, това ни затваря вратите. Видяхме, че турците станаха известни из Ориента и Южна Америка със сериалите си, а ние да не останем по-назад, взехме да ги копираме. В епохата на „Октопод“ пък излязохме с „Дунав мост“…Няма да коментирам бездарните напъни на  „Стъклен дом“ и „Забранена любов“. Не че съм някакъв мрънкалник, но при такова ограничено време и такава конкуренция навън, надали ще гледам нашенските мъки.

  • Чалгата – музика за душата

Познавам двама французи, които работя у нас. Веднъж попитах дали слушат българска музика, а те веднага казаха „Охо, да“ и започнаха да щракат с пръсти и кършат рамене. За съжаление с тази музика сме известни в цяла Европа. Когато няма какво да се предложи, силикона и секс нагона излизат наяве и идват на помощ. Още по смешното е, че пак не сме оригинални, а цялата бъчва с пиклива музика е крадена, я от гърци, я от турци, сърби или от арабски изпълнители. Вероятно сте срещали и гигантския списък с музикалните кражби на нашенските дрисли и гъзари.

Но чалга културата до такава степен се е промъкнала навсякъде, че може би бъдещите столевки трябва да изглеждат ето така:

100leva

Ето така трябва да изглеждат българските столевки, за да се знае, че силиконовите ни гърли не са евтини чалга-курви, а вземат вече доста скъпо. Бентлита трябва да карат все пак!И задължителен надпис Чалга отстрани!

Чалга-културата и мутризма  направиха така, че мечтата на всеки хлапак е да стане зализан футболист или ръбеста мутра с лъскав автомобил, а на всяко момиче – да стане силиконова кукла и да хване микрофона. Говоря за масовата култура. Като споменахме мутри, да не забравяме и идеала за мъж:

50leva

Бат Бойко отдавна е смазал конкуренцията на Чък Норис. 50 лева за да напомня, че полицаи и катаджии не минават вече само по 10. Тук трябва да отбележа, че като истински горд българин, PHOTOSHOP-a ми е пиратски, както и всичкия софтуер

Не че останалата ни музика е рай за ушите. Единственият по-ужасен звук от този в дъскорезница е на българските рап групи. За да си рап изпълнител, трябва да си рядко ТЪП, та да се харесаш на тийн парцалите. Пълен ужас (айде да не споменавам един „рапър“, който наскоро „изпя“ песен за български спортист)

Не знам как румънци, гърци, турци и сърби успяват да изкарат песни, които стават хитове в целия свят, а ние да нямаме нито една група, която да пробие на Запад. Може би пак синдрома Юго-Вазов се явява. Да имитираш групи като Пърпъл, Металика, Хелоуин или Диму Боргир може и да мине в България, но на запад такива групи има с хиляди и никой няма да ти обърне внимание. Трябва да се внесе нещо ново, оригинално и уникално. Една Финландия, страна с 4,5 млн жители, изкара поне 20 групи на световно ниво през последните 2о години. Все пак има изключителни бг музиканти (поне ще се отнася до операта и класическата музика), няма съмнение, дано ни избутат напред.

Реклами
Categories: Blogworld, Кино, Култура, Литература, Музика | 40 коментара

Културен бюлетин – Indica, Нийл Геймън и Гей тест

Хелоу уърлд!

  • Музика – Мацките от Indica
indica

Indica

Вчера попаднах на новия албум на Indica „A Way Away“ , още една група от любимата ми (в музикално отношение) Финландия. Тя е основана през 2001г. от Jonsu (вокали и цигулка) и включва още Heini (бас), Sirkku (клавиши), Jenny (китари) and Laura (барабани). Всичките членове са мадами, като харизматичната Jonsu пише музиката и текстовете. Като стил се водят готик-поп рок банда, музиката им е симплистична, но за мен е като приятна пролетна разходка в парка. Пробиват на музикалната сцена катo подгряваща група на друга култова финландска банда –  Nightwish. През последните дни непрекъснато си тананикам Little boys little boys there’s a choice there’s a choice…Little boys little boys little boys don’t become what you fear….Определено песничката „Straight and Arrows“ ми влезе под кожата:)

  • Книги – Нийл Геймън и  „Никога, никъде, никой“ (Neverwhere)
Neverwhere

Neverwhere

Докато гледах мачовете от световното си препрочетох „Neverwhere“, този път на английски. Винаги съм твърдял, че това е най-добрата книга на Геймън и въобще, това е едно от най-великите мрачни фентъзита, които съм чел някога. Самият Тери Пратчет казва: “ Не исках тази книга да свършва… Героите й се превърнаха в част от живота ми. Фантастична е“ – точно това бих казал и аз. В книгата се преплитат различни урбанистични лондонски легенди, написана е с голяма доза черен хумор, а образите са наистина култови. Няма как да не се влюбиш в легендарния „плаващ пазар“, в чудовищните злодеи, в просяка-музикант, в Ламиа и вампирките-прелъстителки, и в прекрасната Дор. В приказките доброто се награждава, но в живота невинаги е така. Главният герой Ричард Мейхю ще се превърне в кароловата Алиса и ще се опита да избяга от монотонното си сиво ежедневие..

Има хиляди начини да си изтегля някоя книга, поздрави за ГДБОП и всички Гей-мън фенове!

  • Изкуство – Как изкуството помага да си направим гей-тест

Тази картина се казва „Guitar lessons“ и е на Balthasar Klossowski de Rola (1908–2001), Френски художник от полски произход, който явно обичал перверзиите. Увековечен е в книгата на Дъглас Мартин –  Your Body Figured. Нека мъжете хвърлят един поглед върху нея в случай, че се съмняват в сексуалната си ориентация.

Balthus-guitarlesson

ГЕЙ ТЕСТ: ако забележите китарата първо, то тогава определено сте ГЕЙ!

а сега и към жените:

47eb03422361b

Лесбо-тест: Ако първото нещо, което ви дойде на ум е: "Я какъв хубав гердан", то тогава определено сте ЛЕСБИЙКА

Little boys little boys there’s a choice there’s a choice…

Little boys little boys little boys don’t become what you fear


ай, таз песничка не ми излиза от главата 😀


Categories: Изкуство, Култура, Литература, Музика | Етикети: , , | 12 коментара

Eurovision – top3 и сблъсък на цивилизациите

йеееееее

най-омразната ми евро-поп-мюзик надпревара пак ще разтърси Европа. Днес ме принудиха и изнудуха да гледам клипчетата и трябва да ви кажа само три ставаха за слушане, останалите с лопата да ги ринеш:

1. Словакия – една моя любима страна, не само защото е една от най-атеистичните държави в света, а и заради мацките и най-вече Даниела Хантухова. Словакия е известна с износа на 4-ри неща: мацки, бира, бира и бира. Повечето словаци приличат на неопънкари ала Марек Хамшик и Мартин Шкъртел, но нека изслушаме любимата ми песен от евровизия (която ми напомня на песничките дето мама ми пееше като малък).

Много класна мадама! Ето в и по-хубаво качество: Славяни са все пак (подкрепете)

2. Германия – най-вече известна като родината на садо-мазо-нази порното и с прословутото мото „пий-бира-с-вурстчета-и-шибай-докато-слушаш- Рамщайн“.  Столицата на Дойчланд е Берлин – третият най-голям турски град. Както и да е, песничката е фаворит на всички медии, а 18-годишната изпълнителка ми е бая симпатична:

денс бейби, денс!

3. Турция -благодарение на турците, европейците мляскат дюнери, а Галатасарай е най-популярният клуб в Лондон. Националният герой на фесовете е Реджеп Иведик. Турчулята обаче ме изненадаха с рокаджийската песен, която не е лоша между другото. Не песента, която участава ме изкефи, ами друга, пак на изгряващата група „Манга“ (попаднах на нея случайно, кликам къде ли не). Не разбирам турски, но  Манга са изкарали страшна песен (забележете приликите в стила им с групи като Линкин Парк и Серж Танкиан, а той е арменец!)

Песента им за евровизия: кебап

Швеция и Финландия са с много забавни песнички, русото пак е на мода из снежните скандинавски земи. Водките изкараха по-яка песен, малко на руски казачок избива, но нали са съседи (по чашка). Водка да се лей.

Нашият педеруга Миро ще се надпреварва по gayness с пишоците от Испания и Норвегия (а това е царството на блек метъла бе да ви…)

Грузия, Малта и Португалия са заложили на някакви соул песнички, а Швейцарските шоколадчета на ретро диско. Молдовците са на евро-диско вълна и те. Брюкселските зелки пък ще се представят с шапкар дрънкащ рок  и по точно, англорок.

Геополитика

На какво искате да се обзаложим, че Турците ще гласуват за Азербайджан (много яка мацка са извадили тая година), а Азерите ще им върнат жеста? Не знам дали турците  ще се мазнят на арменците пак тая година (като при предишните). В геноцид ги обвиняват все пак, не е като да си счупил ваза.

България-Гърция лъв френдшип – забелязали ли сте как гласовете ни отиват в повечето случаи за Елада? Нищо чудно, след като повечето наши мобилни компании са под гръцки инфлуенс.

Саксонците и норманите ще гласуват за Германско. Турските гастербайтери ще дадат вота на Германия пак на Тюркистан.

Прогноза:

1. Хитлерланд юбер алес

И за да не си извадите лоши заключения за мен и музикалните ми предпочитания, гледайте какви сола маат тия от DragonForce (баси изродите):

Categories: Музика, Свят | Етикети: , , , , | 20 коментара

Блог в WordPress.com.