Свят

Можем ли да живеем заедно?

Украйна и околностите

Преди доста години, още когато бях в училище, по препоръка на учителя ми по история прочетох „Голямата шахматна дъска“ на Бжежински. От там имам мижави спомени, но един от тях наскоро изпълзя – Бжежински смяташе, че Украйна е вероятно да бъде разделена на две половини. Нещо, което стана съвсем актуална тема днес, а чувствителната разлика между западната, по-бедна Украйна, с центрове като Киев, Лвов, и източна Украйна – с богати центрове като Одеса и Донецк, се откроява все повече. В западната част се говори изцяло на украински, про-европейско настроена, свързана с Киевската патриаршя, докато източната част – доминира руския език, по-руско настроена, и е свързана с Московската патриаршия. Разделението се откроява и на президентските избори – западът е с Юшченко, а изтокът е с Янукович.

Когато бях съвсем малък, в първите класове, гледах как се разрушава една стена. По-късно разбрах, че това е Берлинската стена и израснах с усещането, че светът постепенно се обединява, стените падат, а интернет и интрнационалната корпоративна търговия съвсем ще премахнат преградите. Сякаш студената война бе само носталгичен термин от 60-те и 70-те, който срещаме тук-там, най-вече във филмите на Джеймс Бонд или в лентите от Мосфилм.

Ето че това разделение на изток-запад, ние и другите, започва да разцепва заплашително света. Украйна е само малък пример за това. Разделението е голямо, а Евромайдан е на път да се превърне от мирни протести в сериозни сблъсъци. Човек остава с усещането, че конците отново се преплитат, и отново се дърпат от старите враждуващи лагери. Разбира се, тук отново се намесват природни ресурси, религии и медии.

Това разделение пулсира сериозно, а вълните може да се усетят и тук, в България. Проблемите не се изчерпват само с Украйна. Разцеплението Косово (отново религиите наляха масло в огъня), скорошните конфликти в Южна Осетия, Чечения и други области – само показват колко много обичат хората да се делят и да не се понасят помежду си.

Сирия и околните държави

На 22 януари стартира конференцията в Женева. Двете страни, опозицията (която по всичко личи е крайно разнородна) и сирийските власти, се хванаха за гушите и никоя от тях не желае да отстъпи. Опозицията обвинява и използва думички като „жестока диктатура“, „разрушители“ и „убийци на деца“, а другата им отвръща с обвинения за радикален ислямизъм, разрушения и … убийства на деца. Реално погледнато едната страна е представена от предимно от сунити, а другата – от алауити и другите малцинства.

А още по-реално погледнато – единственото решение е страната да се раздели на две части, или по-точно на три: Сирия със светска диктатура, Сирия с ислямска демокрация и Кюрдистан на кюрдите. Страхът тресе и едната, и другата половина. Едните ги е страх от ислямските главорези, а другите – от репресивния апарат на Асад. Разделение може да има – примерно, градове като Тартус и Латакия, където живеят предимно алауити и християни да вземе едната страна, а другата да вземе Хама, Идлеб и Хомс, например. А после да си разделят Дамаск и Халеб по някакъв начин. След като не могат да се понасят, всеки иска да наложи своето и ги страх един от друг – нормално е да се разделят и да живеят със стени помежду им. Фаворизиране на която и да е от страните означава погазване на другата.

Всъщност шиитско-сунитските проблеми се проявяват и в съседен Ирак. Тази страна в момента на практика е разделена на три части – шиитски изток, сунитски център и кюрдски северо-запад. Атентатите са ежедневие, сунитско-шиитския сблъсък осезаем. Такъв има и в Бахрейн, и в Ливан. Дори и в Саудитска арабия, където шиитското малцинство е жестоко потискано. Но понеже там са сложени послушници на САЩ не се чува нищо по медиите, а това са също бурета с барут.

В основата обаче прозира отново руско-американските интереси в района – руснаците финансират шиитите, а американците – сунитите, и най-вече саудитите. Едните залагат на диктатури, другите – на тероризъм. Отново познатото трио религия, природни богатства и медии е тук.

Египет и Северна Африка

Само преди няколко дни Мюсюлманските братя в Египет организираха показни и кървави атентати, в отговор вероятно на скоро приетата конституция, която забранява религиозните партии.  Ислямистите показаха, че няма току тъй да се откажат от властта, след като армията свали техния лидер Мохамед Морси. Тунис, Либия и Египет успяха да свалят диктаторите, но на власт дойдоха ислямистите – от трън на глог, дето се вика.  В Египет, един от културните центрове на арабския свят, се вие истинска вихрушка между почитателите на генерал Сиси и светското начало, и привържениците на Мюсюлманските братя и шериата. И ако в Египет е  малко вероятно да има разцепление, не така стоят нещата в Либия. В момента единствено бруталното управление на ислямистката власт пази по фалшив начин цялостта на страната, която географски е разделена на три части: Киренайка, Триполитания и Фезан, но разделението може да стане и по други интереси.

Битката в Северна Африка засега е между радикали и либерали.

Судан и Централна Африка

Разделянето на Судан е симптом, който може да се прояви и в други страни като Кот д’Ивоар и Нигерия . А той е един и същ – север с преобладаващо мюсюлманско население срещу южната част, с предимно християнско население. Судан вече се раздели официално точно на този принцип – север и юг, проблемите в Дарфур продължават да ужасяват света, а в Нигерия и Кот д’Ивоар се развихрят подобни конфликти. Разбира се, формулата природни ресурси, религия и манипулация чрез медии важи и тук. Така след някоя друга година може да се пръкнат още няколко държави. Подобни конфликти имаше и в Централна африканска република и Мали, където въоръжени ислямисти (съответно Селека и Азауад) воюваха с правителствените сили. В Мали дори Азауад за кратко обяви независимост. Всъщност цяла Африка се тресе от конфликти с подобен характер, в които различни племена се трепят, разделени по някакви измислени идеологически, религиозни и етнически различия.

Далечен изток

Именно религията става причина за разделянето на Пакистан от Индия през 30-те години, а през 1971г. Източен Пакистан се отцепва и така се оформя Бангладеш. И до днес за разделящата територия между Пакистан и Бангладеш – Кашмир, се водят спорове. Още едно разделение, което може да доведе до военни конфликти в бъдеще. Конфликтите в тази част на Азия са почти навсякъде – Тибет иска да се отцепи от Китай, мюсюлманската общност в Минданао иска независимост от Филипините, а борбата между про-светски и про-ислямистки течения в Малайзия продължава, проблеми има и в Индонезия.

–––

От написаното дотук възниква един елементарен въпрос – наистина ли хората са толкова наивни и обсебени от всички тези измислени идентичности, които самите те си създават, а после се трепят в името на доминацията на тези техни идентичности? И наистина ли масите толкова лесно могат да бъдат манипулирани и подстрекавани да се мразят един другиму, умело дирижирани от медиите и интересите на определени финансови групировки?

И за да не прозвучи заглавието на статията като хипарска песен, която да завърши с баналното „пийс“ и „обичайте се“, ще завърша с нещо положително, и то от България. Преди няколко месеца в един и същи ден се проведоха протести и контра-протести. Явна провокация, с която искаха да се предизвикат сблъсъци. Ясно се виждаше разликата в лицата на едните и другите какво всъщност представляват, кой и колко е образован и т.н. Но поне младите студенти (основната движеща сила на протестите) не се поддават на провокации (етнически, религиозни и социални) и продължават да си искат своето, по свой изобретателен и артистичен начин. За разлика от много народи, недалеч от нас, които се изпозаклаха и разделиха за глупости. Трябва да се избягват такива сценарии. Така че, ето ви нещо, с което може да се похвалим и да се надяваме на тях, а именно – на новото поколение (което си има много слаби страни, но поне си иска правата по мирен начин).

Categories: Свят | 3 Коментари

Меме! Меме!

Тази публикация ще е толкова различна, че някои от вас ще помислят че са попаднали в друг блог.

Виновник за нея е Светлето Зеленгорова, която държеше да напиша какво мисля за меметата и за обществото като цяло. Е, все някога трябваше да напиша нещо по-сериозно, нали? 😀

Да караме направо.

Когато Исак Нютон описал гравитацията чрез езика на математиката (всяко тяло във Вселената привлича всяко друго тяло със сила, пропорционална на масата му), учените били възхитени. За първи път станало ясно, че силите в природата могат да бъдат аналитично представени, а светът около нас да бъде моделиран чрез тях. Оттам насетне, всички хора, занимаващи се сериозно с работата си в която и да е сфера, се опитват да създадат модели. Модели, чрез които да поставят една стабилна теоретична основа, върху която да градят желаните структури.

Като бях студент имаше един минераложки закон на Коржински, който ми направи сериозно впечатление. Няма да го извеждам, но тогава си помислих, че той успешно може опише някои социални явления. Нека вземем за пример някое африканско племе, водещо примитивен живот сред саваните. Мислите ли, че от там ще се появи знаменит ядрен физик? Не, няма. Защото няма подходящите условия за да се създаде един такъв „скъпоценен минерал“. А  дали в Саудитска Арабия някое дете може да реши да стане будист? Едва ли. Нямаме такива обществени „градивни елементи“.

Повлиян от неговата област – биологията, Ричард Докинс е въвел понятието „мем„. Лично на мен ми харесва тази негова идея. Чрез нея ние можем да опишем и разберем обществото. Досущ като в генетиката, човек копира различни модели, идеи, действия, някои от които оцеляват и еволюират, а други – загиват или биват изместени от по-добри.  Ето ви пример: едва ли  някой от нас е измислил очилата. Но всички ги използваме – някои са с диоптър, други са слънчеви. Ние копираме модата или необходимостта от очила и я разпространяваме. Като пример за еволюция на моделите могат да послужат телефоните – аналоговите телефони постепенно се изместват и заменят от цифровите.

Но защо трябва да въвеждаме такава глупост като мем?

За да обясня необходимостта от понятието мем, трябва да се върнем хиляди години назад и да разгледаме изобретяването на две от най-влиятелните мемета – религията и националната идентичност. Много скоро индивидите, които са искали да управляват, са разбрали, че трябва  да обединят голяма маса от хора, които да се идентифицират с тях и техния проект, т.е. с  държавата. За тази цел са пуснали два необходими вируса – религия и език. Налагани с меч и насилие, те постепенно се набивали в главите на масите и започнали да се предават от поколение на поколение. Следващите поколения вече приемали религията и националната им идентичност като даденост, част от тяхната личност и били готови да я защитят със зъби и нокти. Което  довело до океани от кръвопролития по цял свят, както и до появата на различни героични епоси. Който и исторически източник да вземете, ще видите, че Теодосий I, цар Борис и останалите, са наложили християнството за да обединят населението на страните си, което било разделено от различни езически вярвания (прабългарски, славянски, тракийски и т.н.). Забравят да споменат, че това е ставало с налагане на сила, но това е обяснимо.

Друг е въпросът дали още са ни необходими тези мемета. Ако разгледаме съвременните конфликти (най-вече в Близкия изток), ще видим че те са на база етнически/религиозни сблъсъци и по-рядко на един друг мем – политическите идеологии. Много е печелившо да умееш да управляваш и експлоатираш тези вируси за своя собствена изгода. Това става най-често чрез медиите, най-вече чрез интернет. Вероятно сте забелязали колко лесно хората се политизират, завират главите си като щрауси за дадена лява или дясна идея, или друга измислена кауза и почват сляпо, едностранно да защитават тезите си.

Разбира се разпространението и управлението на мемета е голяма сила. Мемета се използват в рекламата, политиката, производството, културата. Филмите, музиката, програмите,книгите – всичко това е меме. Затова хората, седящи зад АСТА, е хубаво да се замислят дали интернет не им прави услуга като разпространява тези вируси, и да осъзнаят колко индиректни ползи имат от тях. Да, аз също тегля файлове от торенти, от читанка и т.н., но да погледнем фактите – въпреки всичко аз давам поне по 50 лв. месечно за книги, отивам поне веднъж-два на месец на кино или театър, ходя веднъж на няколко месеца и на концерт. Аз повече и да искам не мога да си позволя. Какво повече искат да изцокат от хора като мен АСТА. Най-много да се получи обратния ефект – аз да се излекувам от тези мемета. После и пари да дават, пак няма да гледам холивудските им лайна.

Убеден съм, че целият този поток от информация ще породи още по-добри продукти в бъдеще – като книги, филми, музика, изобретения и технологии, дори и в спорта и т.н…

….

Боже, колко глупости изписах, стига толкова, а?Нямам спирачки. Това го написах на един дъх :/

ПС Зеленгорова, вчера изтървах мачовете заради теб, надявам се да го оцениш 😛 Шегувам се, де 😉

Categories: Свят | 25 Коментари

България – Англия (ревю)

 

Най-интересното от мача:

 

 

Анализ на мача:

6

Наредени в права редица, като аптекарски шишета. Такава тактика не бях виждал. Иновационно!

 

Преди мача: 1. Пиене, пеене и пак пиене

4

Истински мъже в полички!

„I’ve got the piss, oh, I’ve got the piss“ пееше възторжено всеки един от англичаните след като се е снабдил с бира.

5

Извънземното чучуло по средата съм аз, цензурирал съм снимката, за да не ви разваля вечерята 😦 Отстрани до мен са мъжете в полички. Големи скици, ахаха. Говорехме си за мачове, мацки и бира! Като истински мъже! 🙂

кйклй

9

Английски фенове от Барнзли, горди развяващи знамето на Англия пред паметника на съветската армия!

Е, не чак толкова горди де, поне аз не бих се гордял толкова много, ако емблемата на клуба ми е такава:

В парка англичаните видяха както лошата страна на България…:

…така и добрата

След мача:

8

Дойдохме, пихме и бихме! - радват се англичаните. А сега къде да изчуруликаме бирата?

 

Ваш специален пратеник от мястото на събитието – Ламот „Добърсъмколкоторууни“ Ламотски 🙂

 

Categories: Свят, Спорт | Етикети: | 41 Коментари

Блог в WordPress.com.