Blogworld

Политическо порно

Този блог започна да става все по-пенсионерски, явно съм загубил всичко детско в мен и започнах да пиша като някаква дядка или полит-бабичка за политика. Но понеже наближават избори, при това евроизбори, искам да хвърля светлина върху  политическите идеологии, движения, посоки, които обикновено са причина за създаването на една партия. У нас обаче такива условности не важат, създават се партии, чиито идеологии и посоки не са ясни, по-важни са дяловете от скромния пай, направен от нискокачествено тесто.

В Европа съществуват няколко големи партии или идеологии. Политическото дясно е заето от консерватори и християн-демократи, и се представя от Европейската народна партия. Центърът е запазен за либералните идеи, представени от т.нар. Алианц за либерали и демократи за европейска партия. Политическото ляво обикновено е за социал-демократи и социалисти, които съставят Партията на европейските социалисти. По-нататък съществуват още Зелена партия, Алианс на европейски консерватори и реформисти, а и има даже комунисти, националисти и т.н. Честно казано мен останалите не ме интересуват, понеже са подкрепени от малцина, а и пък у нас водещата националистическа партия по-скоро наподобява гротеск-карикатура на фашистки палячо, затова нека разгледаме основните 3-4 партии в Европа и кой всъщност ни представлява там.

Да почнем от ляво: Социалната партия. Тук не става въпрос за комунизъм, както често погрешно у нас (от комплекси ) се описва лявата политика, каквато има в целия западен свят, а за социал-демократичните идеи. В България дори не знаят те какво представляват, но като като се заслушаш в исканията, повечето „демократи“ се оказват социалисти. За пример на социал-демокрация можем да посочим силната скандинавска такава, която превърна Швеция (на Улаф Палме) , Дания и т.н. в модерни държави и ги вкара в топ 5 на най-щастливите нации. Обикновено в Европа за левите партии гласуват предимно млади хора, което е обяснимо – изискват от държавата по-големи субсидии за обучение, за проекти,  както и да имат по-лесен достъп до здравеопазването и образованието. У нас е точно обратното – за БСП гласуват предимно пенсионери и хора от малцинствата (циганите, но ако го кажа ще съм политически некоректен, но поне няма да съм лицемер), или ако трябва да сме по-точни – хора с много ниско IQ ( ако бяха с малко по-ниско, вероятно щяхме да ги поливаме и засаждаме) . Заради тази партия в България се обособява полуграмотно пространство, определено не по идеологически критерии, а по чисто популистки. Накратко, това не е партия, за която биха гласували млади и интелигентни хора, а партия за кисели, заядливи и дърти селяни, които си мислят, че комунизмът ще им върне младостта и ще ги хрантути с нискокачествена стока. От безсилие да съберат тълпа преди няколко месеца, тази партия докара от провинцията десетки автобуси, пълни с физиономии, които недвусмислено показаха какви маси подкрепят БСП.

Да минем към центъра: Либералната партия. Либерализмът принципно се характеризира с изискването за по-голяма свобода на словото, на медите, пълно равенство между половете, расите, разграничава се от религиите и от националистическите идеи. И коя партия представя либералните ни идеи в Европа? ДПС. А всички знаем какво представлява ДПС – религиозно-етническа партия (или ако трябва да сме политически некоректни – турско-мюсюлманска партия, което е забавно, защото в Европа не се допускат етнически и религиозни партии) , която се командва директно отвън, в случая от (Ер)доган, а турският премиер на няколко пъти заяви, че не вярва в равенството между жените и мъжете, искаше да задължи жените да се забраждат, вкара десетки журналисти в затворите, осъди най-големия турски съвременен писател Орхан Памук, започна да погазва свободата на словото, забранявайки сериали и книги. Много либерално звучи, нали? Вместо разграничаване от религии и националности, имаме религиозно-етническа партия, а вместо свобода на словото и свободен пазар имаме осъден Орхан Памук и узурпиране на тютюнопроизводството. Пълен ташак чорба за баир-будали.

И сега стигаме до дясната страна. Консервативната демокрация. Тук някъде трябва съм и аз, но така и не мога да се идентифицирам с която и да е партия, и се лутам някъде в дивото пространство. Някак не мога да се впиша в партията на плешивите лидери, бивши телохранители, чийто умствен потенциал е голям колкото на полицейска палка, или айде от мен да мине – колкото на пожарникарска стълба. Но пък са отлични популисти. Не мога да се идентифицирам и с разпарчетосаните сини партийки, ръководени от хора като номинираната преди време от  Сергей Дмитриевич за еврокомисар Меглена Кунева, омъжена за синчето на бивш комунистически лидер. Или пък за Иванчо, който разпродаде всички заводи за стотинки на локални мутри, а Нефтохим пък даде на руската мафия. Дори някои от действията им са по-скоро леви, отколкото десни. Разочарованието е, че няма истинска дясна партия (както и лява), а очевидното раздробяване (по финансови причини) означава победа на селско-пенсионерската клоака от ляво. А десните партии не следват дясна политика, а просто се опитват да втълпят на населението, че са анти-комунистически. Но пък е забавно как консервативният блок (проверете какво означава „conserve“) се е кръстил „Реформаторски блок“. Reform или Conserve? Последно?

Както виждате, „Криворазбраната цивилизация“ не е просто пиеса на Добри Войников, а пророческа постановка. Сега напълно разбирам евроскептиците – те са напълно наясно, че на изток няма идеологии, а само хаотичен популизъм и ползване на политическите термини като медийни куки, или по-точно – като мемове.

Вероятно ще си помислите, че ще агитирам да не се гласува. Да, тукашните партии са като каци, пълни с лайна, но вероятно ще гласувам за някоя от псевдо-десните партии. Защото лайната се различават по цвета, а тези от ляво и центъра смърдят нетърпимо.

 

😀

 

 

 

 

 

Advertisements
Categories: Blogworld | Вашият коментар

Холивудската рецепта за пуканки

Понякога се чудя как може от Холивуд да ни заливат с филми, правени по един и същи модел, една и съща схема, само с различни опаковки. A същите тези филми имат сравнително високи оценки в какви ли не критикарски дупки по интернет, които определено влияят върху мнението на хората, а с това се мултиплицира и разпространява лошия филмов модел (както и приходите) и вероятно създава впечатлението на продуцентите отвъд Океана, че светът действително харесва и обожава да гледа едни и същи фекалии. И продължават още по-засилено да ни заливат с тях.

Преди някой да си отвори устата – НЕ, не харесвам псевдоинтелектуалните филми, напротив, харесвам комерсиалното кино, харесвам ефектите, които се подобряват с всеки изминал месец. Но наистина вече е досадно да гледаш едни и същи кино-произведения, изсрани от Холивуд, с едничката комерсиална цел.

Welcome to Hollywood

Welcome to Hollywood

ХОЛИВУДСКИ БЛОКБАСТЪР:

Част 1. Главният герой. Перфектен и добър, въпреки всичко.

В този етап ни се показва главния герой като млад, а към него винаги е прикрепена някаква тъжна история (смърт на родители например), която има за цел да извлече съжалението и съчувствието на зрителите. Разбира се бъдещият герой яде шамари от съучениците си, но той си остава все тъй благороден и спасява тихомълком животите на клетите простосмъртни.

Част 2. Лошите. Колко са гадни.

Един паралелен етап, който върви наред с останалите. В него създателите на филмовия качамак се опитват да ни покажат главния злодей в неговата най-отвратителна и грозна страна. Убива хора по най-жестокия и садистичен начин, събира цяла армия от поклонници, с които уверено се опитват да спечелят презрението на зрителите,  а на всичкото отгоре се опитват да разрушат и завладеят Света! Негодниците му с негодници!

Част 3. Кифлата/американски президент и спасяванията.

Появява се и кифлата на супергероя. За да се постигне необходимия романтичен ефект кифлата бива спасявана 4-5 пъти във филма. В политическите кифлата е заменена от американския президент.

Част 4. Голямото шляпане, гърмене, чупене и финалната сцена.

А, да. Развръзката в тези филми винаги е една и съща.  В началото на битката лошите взимат връх и всичко изглежда безнадеждно, но точно тогава нещата се обръщат.  Накрая остава финалната битка между супергероя и главния злодей. Боса и гадняра. В екшън филмите обикновено се млатят в някой заводски цех или в къща на някой бос, но тук в комиксовите, те се пердашат в широкомащабна градска среда, за да може зрителите  да гледат по-зрелищни и ефектни разрушения на сгради и коли (какво удоволствие само!). Разбира се всеки удар на единия герой праща другия на десетки километри, като помита всички сгради с него. Но накрая добрите печелят. Йеееее!

Допълнение: Псевдонаука, дупки в сценария и други дреболии

Напоследък е много модно да се вкарва „наука“ в подобни филми, за да изглеждат по-интелигентни на широката аудитория. Генетика (ДНК-то напоследък много се използва в Холивуд), някакви псевдо-генетични терминологии, псевдо-физика, промени на гравитационни полета и т.н., все неща, които да те спукат от смях. Дупките в сценария трябва да ги преглъщаме също.

Шаблон за холивудски блокбастъри

Шаблон за холивудски блокбастъри

–––

ФИЛМИ от 2013:

Man of Steel Супер-гадняри искат да разрушат света. Генетично модифициран Супермен се изправя срещу тях. Спасяване на хора, поява на кифлата. В „Човек от стомана“ нашата кифла поне на три пъти падаше свободно надолу от единия край на тропосферата до другия, но в последния момент Супермен все изникваше отнякъде и я хващаше със силните си ръце, а тя с възможно най-влюбения поглед пърхаше с мигли. Финална битка, разрушени СГРАДИ. Светът е спасен!

Pacific Rim Генетично модифицирани грамадни чудовища искат да разрушат и да завладеят света! Руските и китайските роботчета се провалят, но американските са тип-топ, сбиват се накрая в последна широкомащабна битка с лошите и спасяват света! Любовна история, тъжно минало на героите и много разрушени СГРАДИ!

Iron Man 3Генетично модифицирани болни човеци искат да завладеят и разрушат света. Кифла, финална битка, много потрошени СГРАДИ, спасяване на американския президент и накрая Железният човек (Мистър „вижте какъв weird пич съм“) спасява света!

G.I. Joe: Retaliation – Гадняр краде ядрени оръжия и заплашва да разруши света. Финална битка, разрушени СГРАДИ (цял Лондон), кифла, раздаваща тупалки, спасяване на американския президент, ДНК тест, разрушаване на орбитална ядрена станция, спасяване на света.

White House Down – ем, от къде да започна…а, да – спасяване на американския президент (в случая чернокож супер убер президент, рекламиращ маратонки), взривяване на СГРАДИ (Белият дом!), гадняр, който заплашва мира в света, политически четки (ах, този газ в Иран) и …пак спасяване на мира в Близкия изток и света.

Olympus Has Fallen – да, познахте! Пак спасяване на американския президент, взривяване на СГРАДИ (пак горкия Бял дом), супер-герой, севернокорейски  супер гадняр, финална битка между двамата. Светът спасен (под „светът“ разбирай Америка, останалите са терористи).

и т.н., и т.н.

А с малко услия, с тези технологии, можеха да излязат къде по-стойностни филми. Е, поне пуканките имат същия добър вкус, нали? 🙂

Categories: Blogworld | 6 Коментари

Сексуалните въжделения на един Змей

Здравейте!

Казвам се Змей и съм решила да тегля майната на всичко. Повечето знаят, че навремето бях наказана от гилдията на вещиците за лошо и леко поведение, нимфомания и разврат, поради което бях превърната в змей. През цялата година имах на разположение само 5 дни, през които отново бях жена, и през които можех да опитам отново вкуса на прелюбодействието и покварата. Но ето, че изживях ужасна, суха, по-суха и от Долината на смъртта седмица. Не знам откъде да започна… Еми, от опит 1.

Опит 1

Не бях правила секс от месеци, направо долу бях хванала паяжини. Влязох в кръчмата до квартирата ми и се нагласих за улов. Първата плячка бе един мускулест екземпляр, целият в татуировки. Не бе трудно да го напия и да го довлача до нас. Веднага се хвърлихме на чаршафите и започнахме да се мляскаме. Разхвърляхме си дрехите и докато разглеждах татуираното му тяло, мъжът вкара пръсти в дупето ми. Реших и аз да последвам примера му, прокарах си пръстите надолу и му разтворих бузките, а показалецът ми потъна. Мъжът се развика и се отдръпна падайки на пода. Започна да лее сълзи и да хлипа. Оказа се, че докато бил в затвора е изстрадал много и там му е било чувствителното място. Направих му кафе с мляко и отегчено му слушах изповедта. Е, тази вечер няма да се получи 😦 Мамка му, мъжете понякога са по-чувствителни и от ревлива домакиня 😦

Опит 2

Реших да пробвам чрез сайтове за запознанства. Там се запознах с надарен момък, в профила на който пишеше, че си пада по садо-мазо. Имам влечения към екстремни преживявания. Срещнахме се в кафене и неусетно се озовах на леглото у нас. В началото момъкът ме пляскаше леко и бе приятно, затова му разреших да ме върже. Но след като бях завързана, той извади дебел колан и така ме нашари отзад, че сълзи ми потекоха. Крещях да спре, имах чувството че пожар обхожда дупето ми. Когато вече не си усещах задника, той ме отвърза и ми каза, че сега е негов ред. Злобно и лукаво се усмихнах, завързах го хубаво и извадих от долапа ютията. Включих я. Той притеснено се огледа и плахо ме попита: „Какво правиш?“
– О, ще нарисувам Хеопсовата пирамидите на дупето ти – изчуруликах от щастие. „Империята отвръща на удара!“ си помислих на глас.
Насочих острия край на ютията към задните му части и се чу едно „ПШШШШШШШШШШШШ
– ААААААААААААААААААААААААА – чу се в отговор. Замириса на пържено.
Свалих си чехлата и започнах да оформям задният фон на пирамидата. Натъпках гащите му в устата, за да не ни чуе целия квартал. Стигнах до заключението, че всички мъжки гащи си приличат – кафяво петно отзад, жълто отпред. Отвързах го, а той изтощен едва рече: „Ти си луда кучка, напълно луда!“ Сложих пръст върху устните му, зашлевих го и нежно му рекох:
– Няма ли да останеш за вечеря?Мисля да запека крехки бутчета – след което му намигнах.
Като чу това, зениците на момъка се разшириха и той побегна към вратата. Не ми остана нищо друго освен да го проследя през прозореца и да го гледам как бяга като луд по улиците. И днес останах на сухо, при това с подпухнал задник. Все не случвам на мъже!

Опит 3

Реших да престана да каня непознати мъже, с тях не се получаваше. Обърнах се към Фейсбука и там завързах разговор със стар съученик. От дума на дума, чат по чат, съгласих ме се на необвързваща еднократна връзка с див секс. Чочко (така му виках), е хубаво момче, атлет, но от по-глупавичките. Е, няма да проектирам ракети с него, я!
Той пристигна у нас, с досадните цветя в ръка, а аз бях така загоряла, че директно го помъкнах в спалнята. Започнахме да се въргаляме по чаршафите, съблякохме се в движение и аз се нагласих, така че да му е удобно. Той ръчкаше нещо наляво, надясно, а накрая усетих болка отзад. Обърнах се и го зашлевих.
– Не съм ти разрешавала да си пъхаш салама в газовата ми печка!
– Извинявай, тъмно е, не улучих – измрънка той.
– Добре че не си си изгубил оная работа – недоволно изсумтях.
Решихме да сменим позата. Той се обърна и завъртя, но точно в този миг се ИЗПЪРДЯ!
Не мога да намеря точните думи, които да опишат смрадта която се разнесе. Стоях зашеметена няколко секунди, след което бързо се насочих към прозореца. Разстоянието бе само два метра, но на мен ми се стори цяла вечност. С последни усилия отворих прозореца и вдишах чистия нощен въздух (е, софийският въздух не е от най-чистите, но сега ми се стори като свеж планински).
Чочко също стана и тръгна да ми се извинява, но нескопосано бутна вазата от нощното шкафче и я счупи. На мен ми прималя, усетих как ми треперят ръцете – бях я купила от Прага за 330 евро… Направо грабнах едната ми чехла и бясно почнах да го налагам. Чочко пищейки тръгна да търси пътя към изхода. Излезе и проследих през прозореца как си обуваше гащите в движение. Ех, гледката на бягащ мъж от апартамента ми – напоследък започна да се повтаря твърде често :/

Опит 4

Този път пробвах с агенциите за запознанства. Избрах си профил на мъж, в който пишеше, че обича книгите, спорта и телевизия Скат.

Набързо се харесахме и го поканих у дома. Разговаряхме по интелектуални теми, най-вече за книги, бе приятно и не усетих как се озовахме голи, готови за полеви сражения.Изведнъж, най-неочаквано, той изръси:

-Готов съм. Може да се изсереш върху мен.

– КАКВООО?!!

-Добре де, мога и аз да започна – рече той и зае поза клекнало шимпанзе.

Отново избеснях и изкрещях:

– Току що съм прала чаршафите беееееееее, никакво акааа….

Не довърших изречението и грабнах първото нещо, което докопах – саксията с мексикански кактуси, която стоеше до верандата. Със силен замах я пратих точно там, от където посеркото се канеше да покаже обработената си вечеря. Той наддаде свиреп вик и започна да подскача из стаята. Насочих го към антрето и оттам към изхода. Отвори вратата и нанесох победоносен шут за финал. Останалото вече ви е познато – отново досадната гледка от прозореца на бягащ и подскачащ гол мъж….колко депресиращо. Отново неуспех 😦

Опит 5

След като един мъж не можеше да ми свърши работа, взех решение да метна по-голяма мрежа и да хвана две рибки. Вечерта отидох във фитнес-залата и не ми отне много време да вържа двама юнаци. Не съм суеверна, но този път реших да сменя прокобата на малкия ми апартамент и ги заведох на хотел.

Още като влязохме в наетата стая, двамата започнаха да се целуват (!), а аз се възбудих максимално. Опитах се да се вмъкна между тях и да се включа във веселбата, уви, те ме игнорираха и изолираха. Аз останах отстрани със скръстени ръце, фрустрирана, наблюдавайки ги как се перкат :*( Какво им става на днешните мъже?

Сетих се, че в чантичката ми има книжка, извадих си я и започнах да чета. Оказа се любовен роман и аз свърших докрай. Сексът е overrated, в книжките е истината 😛

–––––––––––––––––THE END (поне до следващата година)––––––––––––––

ПС Моля ти се, Змей, не ме пребивай :(!

Categories: Blogworld | 19 Коментари

Create a free website or blog at WordPress.com.