Вашият незаменим гид за световното първенство в Бразилия!

От 12 юни светът ще е футболна топка, която ще се върти около купата на златното Слънце, а футболната гравитация ще привлече вниманието на всички в една точка:  Бразилия – родината на футбола…. и на задниците с леко плажно покритие от пясък и крем против стрии.

Но нека кажем няколко думи за домакините. Населението в Бразилия има пъстър състав, като 10% от него са футболисти, 12% танцьорки, 8% са туристи, 2% са статуи на Исус Христос, а останалите си припичат дупетата на плажа…или на плантациите. Основният доход на бразилците идва от пари за откупи от отвличания, търговия с наркотици, износ на транссексуални проститутки и правене на сапунени опери. Столицата на Бразилия е Бразилия, ново градче, построено във формата на самолетче и набутано в сърцевината на страната, за да не може диваците от Рио де Жанейру и Сао Паолу да навредят на парламента с протести и побоища над корумпираните им политици.

Стадионите на които ще се играят мачовете от световното имат чудесен дизайн и ще бъдат завършени точно навреме … за следващото световно през 2018 г. Въпреки това архитектите уверяват, че стадионите са достатъчно здрави да не се срутят, дори ако истинският (дебел) Роналдо и Марадона заедно се изтъркалят по някоя от трибуните.

А сега към същината на темата – отборите-участници на това СП! Или поне по-важнте:

Бразилия – повечето зрители са наясно, че на мачовете на Бразилия операторите ще се разсейват и ще дават повече кадри на пищни бразилки в оскъдни дрешки, отколкото самия мач. Бразилците ще разчитат на двете си суперзвезди – зеленият мускулест Хълк, и на Неймар – новата футболна звезда от нео-пънк вълната. Прогноза: последният път, когато Бразилия бе домакин, те загубиха финалния мач, сега едва ли ще е по-различно – загубен финал.

Англия – англичаните са учудващо постоянни на големите първенства, по-точно – в провалите там. Всяко първенство едно и също: отпадане от дузпи на осминафинали или четвъртфинали. На това световно водещи фигури ще са все мърсисайдци като Джерард, Рууни, Баркли, Бейнс и т.н., което ще рече, че на английската телевизия ще трябва някой да им превежда от мърсисайдски по време на интервютата. Прогноза: Отпадане от дузпи на осминафинал или четвъртфинал.

Испания – след тоталната доминация на клубно ниво, еспаньолците вероятно са най-сериозният кандидат за титлата и на това световно. Това малко ще успокои многобройните безработни в страната, които ще  спрат да гонят уплашени бикове и ще седнат да се тъпчат с паея и тапас. Дали бразилецът Диего Коща ще се превърне в герой за испанците? Прогноза: или ще станат шампиони…или няма.

Италия – италианците също са лесни за прогнозиране – или стигат финал, или тотално се провалят като пресварени спагети. Като гледам сегашният състав, най-интересното в него е чистокръвният италианец Марио Балотели. Всички се питат дали пак няма да подпали стаята в хотела, докато си играе с бенгалски огън, или поне дали пак ще посети женски затвор, защото му е било скучно? Прогноза: позорно отпадане или стигане до финал.

Германия – ах, швабите! Немските машини, с прецизно подредени механизми и зъбни предавки, вървят като чисто ново БМВ на всяко световно (е, почти всяко). Рядко отпадат (ама много рядко) преди полуфиналите. Дори с толкова много контузени и абсолютен некадърник за треньор, германците пак ще стигнат далеч. Което ще рече доста бира и вурстчета в баварските халета, сервирани от двойнички на Хайди Клум. Прогноза: поне полуфинал.

Кристиано Роналдо –  Използвам името на Кристиано Роналдо вместо това на Португалия не само по чисто търговски и ПиАр причини, а и за да не засегна егото на най-голямото и известно рекламно лице на душ-гелове, слипове, маратонки и т.н., както и да не предизвикам гнева на женската аудитория. За португалците всичко зависи от това в какво настроение е Роналдо. Прогноза: *рекламната компания, финансирала тази статия, ми забрани да давам прогнози за Роналдо, без да намаля процентите от приходите.

Аржентина, ака Лео Меси(я). Единственото по-интересно нещо от Лео Меси е това с кого аржентинските хулигани ще се сбият по-напред – с бразилските, или с английските? Бразилците завиждат на аржентинците за Лео Меси, а аржентинците завиждат на бразилците за играчите им на всички останали постове. Общо взето отборът на гаучосите е съставен само от защитници и нападатели, т.е. по-вероятно е аржентинците да спечелят надпреварата с Гърция за това кой ще скапа първи Международния валутен фонд, отколкото да станат световни. Прогноза – 1/4 или 1/2 финал.

Холандия –  от либерална страна, в която повечето от пушеците идват от заведенията за пушене на марихуана, а не от ТЕЦ-овете и автомобилите (щото колелата там са култ), е нормално да очакваш всичко от нея. В момента холандския отбор по колоездене има повече звезди, отколкото футболния им отбор, но младите футболисти водени от плешивите Робен и Снайдер, както и от Ван Перси, може и да направят нещо значимо, което да те накара да изпафкаш един хеш. Прогноза – най-много четвъртфинал.

Франция – за съжаление на францулята, кралят на франките – Франк(енщайн) Рибери, се контузи, а с това и надеждата, че ще вдигнат купата, умря.  На всичкото отгоре за треньор имат Дидие Дешан, чийто интелект е сравним само с това на мухлясалото френско сирене, залято с изветряло вино Бордо.  За тяхна радост имат Пол Погба, чиято прическа напомня на четката на импресиониста Гоген, забита в диня. Прогноза: Четвъртфинал? Е, ако Бензема и Жиру си размърдат задниците, може и повече…

Уругвай – Луис Суарес. Расист, канибал, симулант и малък футболен гений. Винаги съм се чудел как толкова малка, почти миниатюрна страна като Уругвай, може да бъде сред големите футболни нации. Известна е като най-либералната и светска държава в Латинска Америка, Уругвай и контузения дявол Суарес определено ми печелят симпатиите. Прогноза: Някой от Англия или Италия ще пострада.

Белгия – белгийците бяха известни предимно с Жан-Клод ван Дам, Тинтин и шоколадовите вафли, но сега имат скъпоплатени футболни мега-звезди, на които фламандци и валонци гледат безразлично, и продължават да си гледат фафлите с шоколад и старите епизоди на Тинтин. Е, вярно е, че звездите са предимно имигранти с белгийски паспорти, но все пак играят за Белгия, по дяволите! Прогноза: поне осминафинал, по дяволите!

Кот д’Ивоар – слоновете от Африка са тръгнали на галоп, а старите бивни Яяяяяя Туре и Дидидие Дрогба се готвят за последно голямо първенство. Прогноза: осминиафинал, а оттам, каквото бивник покаже!

Япония – Най-добрият японски футболист в историята е … анимационен герой, наречен капитан Цубаза. Така че не очаквайте от самураите чудеса, а и пък сегашната звезда се казва Хонда, която през целия сезон събираше прах в гаража на Милан. Ще е интересно да видим сблъсък между бразилското бойно изкуство капоейра и японското карате, но миролюбивите джапанки по скоро ще се разпилеят насред мургавите дупета по плажовете, след като ще отпаднат още в групите (като Прогноза)

САЩ – единствената страна, която нарича тази велика игра сокър, вероятно защото не могат да понесат популярността й. Янките най-вероятно ще отнесат пердах от швабите и Кристиано Роналдо, след което ще се понесат до най-близкия Макдоналдс, където ги чака порция с  47% специално намаление, преди да бъдат пуснати на сафари за индианци насред Амазония или по плажовете. Прогноза: групите.

Русия – бразилците се притесняваха от факта, че толкова много руснаци ще се нанесат в страната, което може да накара Путин да обяви независимост на руската база на националния отбор, а бразилските труженички се опасяваха да не би рускините да им отнемат бизнеса. Фабио Капело обаче им е треньор, което може да накара футболистите на Сборная да пият по-малко. Прогноза: групите (зависи от качеството на водката в Бразилия).

 

……

Очаквайте ъпдейт за останалите

 

 

 

 

 

 

 

Categories: Blogworld | има 1 коментар

Политическо порно

Този блог започна да става все по-пенсионерски, явно съм загубил всичко детско в мен и започнах да пиша като някаква дядка или полит-бабичка за политика. Но понеже наближават избори, при това евроизбори, искам да хвърля светлина върху  политическите идеологии, движения, посоки, които обикновено са причина за създаването на една партия. У нас обаче такива условности не важат, създават се партии, чиито идеологии и посоки не са ясни, по-важни са дяловете от скромния пай, направен от нискокачествено тесто.

В Европа съществуват няколко големи партии или идеологии. Политическото дясно е заето от консерватори и християн-демократи, и се представя от Европейската народна партия. Центърът е запазен за либералните идеи, представени от т.нар. Алианц за либерали и демократи за европейска партия. Политическото ляво обикновено е за социал-демократи и социалисти, които съставят Партията на европейските социалисти. По-нататък съществуват още Зелена партия, Алианс на европейски консерватори и реформисти, а и има даже комунисти, националисти и т.н. Честно казано мен останалите не ме интересуват, понеже са подкрепени от малцина, а и пък у нас водещата националистическа партия по-скоро наподобява гротеск-карикатура на фашистки палячо, затова нека разгледаме основните 3-4 партии в Европа и кой всъщност ни представлява там.

Да почнем от ляво: Социалната партия. Тук не става въпрос за комунизъм, както често погрешно у нас (от комплекси ) се описва лявата политика, каквато има в целия западен свят, а за социал-демократичните идеи. В България дори не знаят те какво представляват, но като като се заслушаш в исканията, повечето „демократи“ се оказват социалисти. За пример на социал-демокрация можем да посочим силната скандинавска такава, която превърна Швеция (на Улаф Палме) , Дания и т.н. в модерни държави и ги вкара в топ 5 на най-щастливите нации. Обикновено в Европа за левите партии гласуват предимно млади хора, което е обяснимо – изискват от държавата по-големи субсидии за обучение, за проекти,  както и да имат по-лесен достъп до здравеопазването и образованието. У нас е точно обратното – за БСП гласуват предимно пенсионери и хора от малцинствата (циганите, но ако го кажа ще съм политически некоректен, но поне няма да съм лицемер), или ако трябва да сме по-точни – хора с много ниско IQ ( ако бяха с малко по-ниско, вероятно щяхме да ги поливаме и засаждаме) . Заради тази партия в България се обособява полуграмотно пространство, определено не по идеологически критерии, а по чисто популистки. Накратко, това не е партия, за която биха гласували млади и интелигентни хора, а партия за кисели, заядливи и дърти селяни, които си мислят, че комунизмът ще им върне младостта и ще ги хрантути с нискокачествена стока. От безсилие да съберат тълпа преди няколко месеца, тази партия докара от провинцията десетки автобуси, пълни с физиономии, които недвусмислено показаха какви маси подкрепят БСП.

Да минем към центъра: Либералната партия. Либерализмът принципно се характеризира с изискването за по-голяма свобода на словото, на медите, пълно равенство между половете, расите, разграничава се от религиите и от националистическите идеи. И коя партия представя либералните ни идеи в Европа? ДПС. А всички знаем какво представлява ДПС – религиозно-етническа партия (или ако трябва да сме политически некоректни – турско-мюсюлманска партия, което е забавно, защото в Европа не се допускат етнически и религиозни партии) , която се командва директно отвън, в случая от (Ер)доган, а турският премиер на няколко пъти заяви, че не вярва в равенството между жените и мъжете, искаше да задължи жените да се забраждат, вкара десетки журналисти в затворите, осъди най-големия турски съвременен писател Орхан Памук, започна да погазва свободата на словото, забранявайки сериали и книги. Много либерално звучи, нали? Вместо разграничаване от религии и националности, имаме религиозно-етническа партия, а вместо свобода на словото и свободен пазар имаме осъден Орхан Памук и узурпиране на тютюнопроизводството. Пълен ташак чорба за баир-будали.

И сега стигаме до дясната страна. Консервативната демокрация. Тук някъде трябва съм и аз, но така и не мога да се идентифицирам с която и да е партия, и се лутам някъде в дивото пространство. Някак не мога да се впиша в партията на плешивите лидери, бивши телохранители, чийто умствен потенциал е голям колкото на полицейска палка, или айде от мен да мине – колкото на пожарникарска стълба. Но пък са отлични популисти. Не мога да се идентифицирам и с разпарчетосаните сини партийки, ръководени от хора като номинираната преди време от  Сергей Дмитриевич за еврокомисар Меглена Кунева, омъжена за синчето на бивш комунистически лидер. Или пък за Иванчо, който разпродаде всички заводи за стотинки на локални мутри, а Нефтохим пък даде на руската мафия. Дори някои от действията им са по-скоро леви, отколкото десни. Разочарованието е, че няма истинска дясна партия (както и лява), а очевидното раздробяване (по финансови причини) означава победа на селско-пенсионерската клоака от ляво. А десните партии не следват дясна политика, а просто се опитват да втълпят на населението, че са анти-комунистически. Но пък е забавно как консервативният блок (проверете какво означава „conserve“) се е кръстил „Реформаторски блок“. Reform или Conserve? Последно?

Както виждате, „Криворазбраната цивилизация“ не е просто пиеса на Добри Войников, а пророческа постановка. Сега напълно разбирам евроскептиците – те са напълно наясно, че на изток няма идеологии, а само хаотичен популизъм и ползване на политическите термини като медийни куки, или по-точно – като мемове.

Вероятно ще си помислите, че ще агитирам да не се гласува. Да, тукашните партии са като каци, пълни с лайна, но вероятно ще гласувам за някоя от псевдо-десните партии. Защото лайната се различават по цвета, а тези от ляво и центъра смърдят нетърпимо.

 

😀

 

 

 

 

 

Categories: Blogworld | Вашият коментар

Можем ли да живеем заедно?

Украйна и околностите

Преди доста години, още когато бях в училище, по препоръка на учителя ми по история прочетох „Голямата шахматна дъска“ на Бжежински. От там имам мижави спомени, но един от тях наскоро изпълзя – Бжежински смяташе, че Украйна е вероятно да бъде разделена на две половини. Нещо, което стана съвсем актуална тема днес, а чувствителната разлика между западната, по-бедна Украйна, с центрове като Киев, Лвов, и източна Украйна – с богати центрове като Одеса и Донецк, се откроява все повече. В западната част се говори изцяло на украински, про-европейско настроена, свързана с Киевската патриаршя, докато източната част – доминира руския език, по-руско настроена, и е свързана с Московската патриаршия. Разделението се откроява и на президентските избори – западът е с Юшченко, а изтокът е с Янукович.

Когато бях съвсем малък, в първите класове, гледах как се разрушава една стена. По-късно разбрах, че това е Берлинската стена и израснах с усещането, че светът постепенно се обединява, стените падат, а интернет и интрнационалната корпоративна търговия съвсем ще премахнат преградите. Сякаш студената война бе само носталгичен термин от 60-те и 70-те, който срещаме тук-там, най-вече във филмите на Джеймс Бонд или в лентите от Мосфилм.

Ето че това разделение на изток-запад, ние и другите, започва да разцепва заплашително света. Украйна е само малък пример за това. Разделението е голямо, а Евромайдан е на път да се превърне от мирни протести в сериозни сблъсъци. Човек остава с усещането, че конците отново се преплитат, и отново се дърпат от старите враждуващи лагери. Разбира се, тук отново се намесват природни ресурси, религии и медии.

Това разделение пулсира сериозно, а вълните може да се усетят и тук, в България. Проблемите не се изчерпват само с Украйна. Разцеплението Косово (отново религиите наляха масло в огъня), скорошните конфликти в Южна Осетия, Чечения и други области – само показват колко много обичат хората да се делят и да не се понасят помежду си.

Сирия и околните държави

На 22 януари стартира конференцията в Женева. Двете страни, опозицията (която по всичко личи е крайно разнородна) и сирийските власти, се хванаха за гушите и никоя от тях не желае да отстъпи. Опозицията обвинява и използва думички като „жестока диктатура“, „разрушители“ и „убийци на деца“, а другата им отвръща с обвинения за радикален ислямизъм, разрушения и … убийства на деца. Реално погледнато едната страна е представена от предимно от сунити, а другата – от алауити и другите малцинства.

А още по-реално погледнато – единственото решение е страната да се раздели на две части, или по-точно на три: Сирия със светска диктатура, Сирия с ислямска демокрация и Кюрдистан на кюрдите. Страхът тресе и едната, и другата половина. Едните ги е страх от ислямските главорези, а другите – от репресивния апарат на Асад. Разделение може да има – примерно, градове като Тартус и Латакия, където живеят предимно алауити и християни да вземе едната страна, а другата да вземе Хама, Идлеб и Хомс, например. А после да си разделят Дамаск и Халеб по някакъв начин. След като не могат да се понасят, всеки иска да наложи своето и ги страх един от друг – нормално е да се разделят и да живеят със стени помежду им. Фаворизиране на която и да е от страните означава погазване на другата.

Всъщност шиитско-сунитските проблеми се проявяват и в съседен Ирак. Тази страна в момента на практика е разделена на три части – шиитски изток, сунитски център и кюрдски северо-запад. Атентатите са ежедневие, сунитско-шиитския сблъсък осезаем. Такъв има и в Бахрейн, и в Ливан. Дори и в Саудитска арабия, където шиитското малцинство е жестоко потискано. Но понеже там са сложени послушници на САЩ не се чува нищо по медиите, а това са също бурета с барут.

В основата обаче прозира отново руско-американските интереси в района – руснаците финансират шиитите, а американците – сунитите, и най-вече саудитите. Едните залагат на диктатури, другите – на тероризъм. Отново познатото трио религия, природни богатства и медии е тук.

Египет и Северна Африка

Само преди няколко дни Мюсюлманските братя в Египет организираха показни и кървави атентати, в отговор вероятно на скоро приетата конституция, която забранява религиозните партии.  Ислямистите показаха, че няма току тъй да се откажат от властта, след като армията свали техния лидер Мохамед Морси. Тунис, Либия и Египет успяха да свалят диктаторите, но на власт дойдоха ислямистите – от трън на глог, дето се вика.  В Египет, един от културните центрове на арабския свят, се вие истинска вихрушка между почитателите на генерал Сиси и светското начало, и привържениците на Мюсюлманските братя и шериата. И ако в Египет е  малко вероятно да има разцепление, не така стоят нещата в Либия. В момента единствено бруталното управление на ислямистката власт пази по фалшив начин цялостта на страната, която географски е разделена на три части: Киренайка, Триполитания и Фезан, но разделението може да стане и по други интереси.

Битката в Северна Африка засега е между радикали и либерали.

Судан и Централна Африка

Разделянето на Судан е симптом, който може да се прояви и в други страни като Кот д’Ивоар и Нигерия . А той е един и същ – север с преобладаващо мюсюлманско население срещу южната част, с предимно християнско население. Судан вече се раздели официално точно на този принцип – север и юг, проблемите в Дарфур продължават да ужасяват света, а в Нигерия и Кот д’Ивоар се развихрят подобни конфликти. Разбира се, формулата природни ресурси, религия и манипулация чрез медии важи и тук. Така след някоя друга година може да се пръкнат още няколко държави. Подобни конфликти имаше и в Централна африканска република и Мали, където въоръжени ислямисти (съответно Селека и Азауад) воюваха с правителствените сили. В Мали дори Азауад за кратко обяви независимост. Всъщност цяла Африка се тресе от конфликти с подобен характер, в които различни племена се трепят, разделени по някакви измислени идеологически, религиозни и етнически различия.

Далечен изток

Именно религията става причина за разделянето на Пакистан от Индия през 30-те години, а през 1971г. Източен Пакистан се отцепва и така се оформя Бангладеш. И до днес за разделящата територия между Пакистан и Бангладеш – Кашмир, се водят спорове. Още едно разделение, което може да доведе до военни конфликти в бъдеще. Конфликтите в тази част на Азия са почти навсякъде – Тибет иска да се отцепи от Китай, мюсюлманската общност в Минданао иска независимост от Филипините, а борбата между про-светски и про-ислямистки течения в Малайзия продължава, проблеми има и в Индонезия.

–––

От написаното дотук възниква един елементарен въпрос – наистина ли хората са толкова наивни и обсебени от всички тези измислени идентичности, които самите те си създават, а после се трепят в името на доминацията на тези техни идентичности? И наистина ли масите толкова лесно могат да бъдат манипулирани и подстрекавани да се мразят един другиму, умело дирижирани от медиите и интересите на определени финансови групировки?

И за да не прозвучи заглавието на статията като хипарска песен, която да завърши с баналното „пийс“ и „обичайте се“, ще завърша с нещо положително, и то от България. Преди няколко месеца в един и същи ден се проведоха протести и контра-протести. Явна провокация, с която искаха да се предизвикат сблъсъци. Ясно се виждаше разликата в лицата на едните и другите какво всъщност представляват, кой и колко е образован и т.н. Но поне младите студенти (основната движеща сила на протестите) не се поддават на провокации (етнически, религиозни и социални) и продължават да си искат своето, по свой изобретателен и артистичен начин. За разлика от много народи, недалеч от нас, които се изпозаклаха и разделиха за глупости. Трябва да се избягват такива сценарии. Така че, ето ви нещо, с което може да се похвалим и да се надяваме на тях, а именно – на новото поколение (което си има много слаби страни, но поне си иска правата по мирен начин).

Categories: Свят | 3 коментара

Create a free website or blog at WordPress.com.