Posts Tagged With: ирански филми

Петте дракона на азиатското кино

Петте дракона на азиатското кино бълват огън и магия за радост на киноманите по цял свят. Всеки дракон е уникален и печели привърженици по свой собствен начин. Китайските разказвачи ни поднасят фантастични героични епоси, иранските пък ни разказват прости човешки истории, японците стават известни с анимираните си филми (аниме), корейците ни представят странните си трилъри и романтични филми, а пък индийците описват света с музика и танци.

  • Жан Имоу, „Герой“ и китайското изкуство „Уся“
Hero_poster

Hero

„Уся“ (Wuxia, 武俠) е традиционен китайски жанр в литературата, в който се преплитат фрагменти от фентъзито, историята и философията. Китайските режисьори пренасят стила „Уся“ и в киното, като в безспорен флагмен на това изкуство се превърна Жан Имоу и филма му „Герой„. Този арт-филм е най-голямото постижение и образец в това отношение. Жан Имоу успява да представи конфуцианския кодекс на древния китайски воин.  Не само героите, а сякаш и листата на дърветата и водните капки участваха в историята. Всеки един детайл във филма носеше своя символика, всяка реплика съдържаше своя философия. „Всички под небето“ са думите, които се набиват в съзнанието. Герой не е този, който поразява врага си с меч. Герой е този, който  побеждава без меч в ръка и носи мир на хората. Няма добра кауза, която сее смърт.

Китайското кино не престава да ни радва с магически приказки за смели и непобедими герои, следващи свой път, любов и идеал. Такива са: House of Flying Daggers (Къщата на летящите кинжали), The Forbidden Kingdom (Забранено царство),  Kung-Fu Hustle (Кунг Фу тупалки), Crouching Tiger, Hidden Dragon (Тигър и дракон), Fearless (Безстрашен), Little Big Soldier (Малък голям войник).

  • Маджид Маджиди, „Децата на Рая“ и иранският неореализъм
Children_of_heaven

Children of Heaven

Иранското филми  се характеризират с простичките си автентични истории, толкова реалистично представени, че понякога зрителят се чувства като неволен свидетел на случващото се. Протагонистите са обикновени хора от ежедневния живот, предимно от по-бедните прослойки на обществото. В повечето случаи героите са деца, в чието поведение липсва какъвто и да е фалш или предварителна актьорска подготовка. Именно заради този реален поглед върху обществото и неговите вечни и уж тривиални проблеми, иранското кино си е спечелило славата и популярността си сред някои от най-големите кинотворци като например Акира Куросава, Жан Люк Годар, Михаел Ханеке, Вернер Херцог и др.

Безспорните икони на съвременното иранско кино са Маджид Маджиди (Децата на рая, Цветът на рая) и легендата Абас Киаростами (Вятърът ще ни понесе, Вкусът на черешата), а като истински неин символ може да се посочи филма на  Маджиди „Децата на рая„.  Това е трогателната история на едно момче, израсло в изключително бедно семейство. То губи обувките на сестра си и за да не изяде пердах от родителите си, се записва в състезание по бягане. Наградата за трето място са чифт обувки…Сами ще се изненадате колко много ще разкаже една такава малка история.

  • Парк Чан-Ук, „Oldboy“ и корейското чудо
My_Sassy_Girl

My Sassy Girl: "Искаш ли да умреш?"

Темповете с които се развива Южна Корея през последните 20 години е наистина удивително. Към днешна дата Република Корея е най-големият корабостроител в света, 5-ят най-голям производител на автомобили, най-големият износител на петрол в Азия, 15-та по големина икономика в света. Корея е и най-големият производител на LCD, CRT, OLED и плазмени екрани в света, Samsung и LG са сред трите най-големи компании за телевизори и мобилни телефони. Корея се развива невероятно добре във всичките сфери на икономиката. Няма как да не се забележи и развитието на киноиндустрията край река Хан.

Като емблема на корейското кино се очертава да е Парк Чан-Ук, спечелил световна слава с филмите Joint Security Area, Oldboy и Thirst. Самият Куентин Тарантино нееднократно е изразявал възхищението си към Чан Ук, а Oldboy се превърна в може би най-популярният корейски филм в световен мащаб. Смразяващият трилър е истинска епопея за размерите на омразата и жажда за мъст, които човек може да достигне.

Така както корейската икономика се развива във всички сфери, така и киното може да се похвали с успешни филми във всички жанрове- любимият на всички корейци (и мой също 🙂 ) романтичен  My Sassy Girl (реж. Квак Жае-Юнг), който се превърна в тотален хит в цяла Азия, а Боливууд и Холивууд веднага излязоха с римейкове. Друг забележителен филм е The Host, който и до днес е и най-касовият корейски филм. Добри впечатления оставя и военната сатира Welcome to Dongmakgol.

  • Хаяо Миязаки, „Отнесени от духове“ и японското аниме
Spirited_Away

Spirited Away

Акира Куросава със сигурност е един от най-значимите и влиятелни режисьори живели нявга, а Такеши Китано е любимец на всички привърженици на съвременното японско кино. Но в момента с най-голяма популярност сред младите зрители се радват японските комикси (манга) и  анимационните филми правени по тях, наречени „аниме„. С думата аниме се означава цялото японско анимационно изкуство, което притежава свой собствен стил и техника на изобразяване. Японците се славят с огромното въображение което имат и твърде вероятно аниметата да са се развили поради тази причина. Това е било начин да разгърнат фантазиите си, а анимацията като цяло дава огромни възможности, за разлика от игралното кино, което преди десетилетия е ограничавало креативността в една или друга степен. Влиянието на мангите и аниметата през последните години е осезаемо, още повече че култовия сериал „South Park“ също е правен в традиционен японски стил.

Хаяо Миязаки е най-успешният режисьор на анимета, като най-известната му творба Отнесена от духове (Spirited Away) печели Оскар през 2002г. (първата и засега единствена неанглоезична анимация печелила наградата на Академията). Повечето я оприличават като по-стилизирана и съвременна версия на „Алиса в страната на чудесата“. „Отнесена от духове“ и до днес е най-касовият японски филм, който постави летвата твърде високо за всички останали. Десетгодишното разглезено момиченце Чихиро попада в един алтернативен и спиритуалистичен свят на богове и твари. Това всъщност представлява едно междинно, преходно място, в което Чихиро преминава от детския безотговорен свят в света на порасналите и социално отговорни хора. Други популярни анимета на Миязаки са Принцеса Мононоке и Howl’s moving Castle , като интересното е, че са съответно на второ и трето място в класацията на най-касовите японски филми.

  • Боливуд, масала и индийските танци и песни

Индийската киноиндустрия е най-продуктивната в света, като ежегодно излизат около 1ооо филма. При такова производство няма как да съм запознат с цялото индийско творчество, а и честно казано нервите ми не издържат на техните продължителни и  тягостни филми. Те се радват на голям интерес в  Индия и съседските страни, което не е изненадващо, като се има предвид ниските цени на билетите ( рядко надвишават половин долар). Индия е страна, съставена от множество етноси и езикови общности, като всяка от тях си има собствен киноцентър: хиндуисткият център е в град Мумбай (всеизвестния Боливуд), бенгалският е в Калкута (Толивуд), тамилският – в Мадрас и т.н.

Боливудското кино е най-развитото и съответно най-популярното (и на запад). Стилът му е известен на всички – досадни тричасови мюзикъли, изпълнени с любовни драми, любовни триъгълници, лоши братя близнаци, неразбрани родители, скарани семейства, отмъстителни бивши гаджета, негодници с голяма власт, драматични плетеници и развръзки, както и ….. танци и песни на всеки 5-10 минути. Всички тези филми са известни под названието „масала“. Масала е индийски коктейл от подправки, подходящо име за пикантните им филми, които смесват всички жанрове за да се получи нужния буламач. И все пак някой от танците са забавни, ето един мой любим, който ме кара и аз да навлека някоя роба и да затанцувам като Айшуариа Раи (дано никой не ме види):

Яй!

Абе на мен ли ми  се струва така, или всички индийки имат един и същ глас?

Реклами
Categories: Кино | Етикети: , , , , | 47 коментара

Блог в WordPress.com.