Posts Tagged With: кино

Лудия Макс vs Джурасик свят

В началото на годината очаквах 3 филма, заради които можех да си лепна етикета фенбой. Два от тях вече излязоха на големия екран: очакваният reboot на Лудия Мак, както и на Джурасик парк. И двата филма си приличат по едно – те са продължения на прословути трилогии. Третият филм в списъка е „Марсианецът“ по романа на Анди Уеър, който ще бъде режисиран от легендарен режисьор като Ридли Скот.

Причината да съпоставя „Mad Max: Fury road“ и „Jurassic world“ е следната: докато първият е пример за това как се прави комерсиално кино със смел подход, то вторият ме остави леко разочарован, не само защото съм възпитаник на проф. Тодоров от МГУ и фен на мезозойските създания.

JURASSIC WORLD

Лекото ми разочарование от „Jurassic World“ е продиктувано от няколко фактора. През последните 20 години палеонтолозите направиха големи открития и отбелязаха сериозен напредък по отношение на това как изглеждат динозаврите. И тук не говорим за моментни открития, а за 20-годишни доказателства, които сочеха в една посока. Прословутите тиранозаври и велоцираптори, както и мнозинството от останалите, са били покрити с пера и перушина. Още в „Джурасик парк“ велоцираторите ни бяха представени като големи ужасяващи гущери, чиято дължина е 2-3 метра, като в действителност те са били не по-високи от 50 сантиметра, а тяхната визия далеч не е толкова отвратителна, както ще видите по-долу:

Velociraptor

„Джурасик свят“ предоставяше на режисьора Колин Тревъроу възможността да представи на света истинския образ на динозаврите. За да може дори преподавателите по палеонтология да го дават за пример на подрастващите. За съжаление бе пропусната тази възможност – да бъде създаден един мини-праисторически свят, възможно най-близък до реалността. В спилбърговия „Джурасик парк“ имаше още много неточности. Дилофозаврите нямат тези вратни „чадърчета“, нито пък са плюели отрова. Твърдението, че тиранозаврите виждат и разпознават жертвите само по тяхното движение, също не е вярно. Но въпреки това филмът е класика, защото драматургично бе добре изпипан, а и популяризира неимоверно много динозаврите, накара милиони деца да проявят интерес към темата.

На мен обяснението на д-р Ву за генетично модифицираните динозаври, които били създадени „по-големи, по-шумни и с повече зъби“, заради желанието на ръководителите, звучи по-скоро като оправдание. Лично бих предпочел тези ДНК секвенциите да бъдат запълнени с такива на птици, а не на жаби, за да имаме истински динозавърски филм, а не поредния Monster Movie. Защото днес ако попитате някой как си представя тиранозавър или птерозавър, той ще ви даде за пример Джурасик парк/свят. Дори ако отидете в магазин за да си вземете модел на динозавър, то непременно ще изглежда като тези „по филмите“.

Всичко казано дотук не бе критика, а по-скоро лично желание. Ако имам критика, то определено ще е по художествената част. Тревъроу е разчитал предимно на носталгията към Джурасик парк, а за останалото е заложил на сигурно, работил е по типичен холивудски шаблон. А той вече ни е познат от редица филми, като пример може да посочим последния римейк на Годзила. Във филма на Гарет Едуърдс от 2014 година по същия шаблон бяха създадени образите на други чудовища, които свирепо разрушаваха всичко пред пътя си, носейки само гибел. Тогава на сцената се появи Годзила, който след тежка битка „спаси света“ и тежко ранен се оттегли като крал на чудовищата, като стар страховит добряк. По същата сигурна схема Тревъроу изважда на бял свят ужасяващия Indominus Rex. За да настрои зрителите срещу него, трябва да покаже колко лош е той. За целта Indominus Rex убива няколко сладурски брахиозавъра, изяжда няколко човека и с това си спечелва антипатията на всички. Защото ако не бяха сълзите в очите на умиращия брахиозавър, нямаше да се получи необходимия емоционален заряд и  щеше да стопира желанието на зрителите за намесата на герой, който да го спре. Но в края тържествено се появява митичният, божественият Тиранозавър Рекс, който във финална битка (защото винаги трябва да има финална битка) възстановява господството си и макар тежко ранен се оттегля като крал на мезозойската джунгла (досущ като Годзила). Драматична глорификация, която винаги е работила в киното. Имаше го и в Кинг Конг, макар там всичко да се бе получило доста сполучливо.  Разбирам идеята на сценаристите на „Джурасик свят“, но някак двубоят природа срещу човешката намеса не се получава, тъй като и от двете страни са застанали генно-модифицирани чудовища.

Въпреки целия негативизъм изписан по-горе, сърце не ми дава да дам отрицателна оценка на „Джурасик свят“. Филмът наистина не добавя нищо ново към предишните части, нито към темата за гените и генната модификация, героите са шаблонни, но въпреки всичко филмът те кара да се влюбиш в динозаврите. Да изтичаш до първия магазин и да си купиш гумен модел на Ти-Рекс. Трогателно е да гледаш как децата си играят с малки симпатични динозавърчета, а и със сигурност ще накара мнозина да се поразровят и научат нещо повече за тяхната история.

Затова оценката ми е 7/10.

MAD MAX FURY ROAD

Най-добрият екшън филм през последните 15-20 години? Аз гласувам и с двете ръце. Джордж Милър е намерил перфектната комбинация между олд-скуул сценичните каскади и ефекти, и новите CGI технологии. Но не е това ценното във филма. Цялата символика, социална критика на задния фон, като декор, прикрит във вида на стилизирана и артистичена художествена форма,  е нещото, което ме впечатли.

Така както първата серия имаше леки препратки към петролната криза през седемдесетте години, свързана с ОПЕК и наложеното ембарго, така и в новото произведение на Джордж Милър се заиграва със съвременни политически катастрофи, с доста тънки препратки.

Fury-Road

Кое събитие в наши дни събира всички погледи и страхове? Като погледнем общия брой статии в новинарските емисии през последните 4 години и насочим поглед върху картата на близкия изток, лесно може да си отговорим на този въпрос. Говорим за една военно-религиозна групировка, която завладява петролни и водни източници и кара местното население да е зависимо от нея. Имортан Джо или Джо Безсмъртни се е обявил за пророк, божество, а неговата армия от главорези го следва безукорно. Всеки член е готов ритуално да жертва живота си за да се прероди във Валхала (Valhalla). Ако прочетем Валхала на обратно ще се получи познат бог, нали? В този ред образът на фанатизирания до край Нукс, чийто мозък е бил промиван още от дете, както и неговата постепенна трансформация, е също така много добре планиран ход.

Друга препратка към тази позната радикална култура е сцената, в която Имортан Джо искаше някой да провери дали родилката е щяла да роди момче или момиче. Мисля, че се досещате в коя затворено капсулирано  общество това е от особено значение. Но най-голямата препратка към тази проблемна радикална идеология беше именно ролята на жените във филма, и най-вече на Фюриоса. Познайте в коя култура, на жените се гледа само като на средство за секс и разплод, изхранване на плода, и в която те нямат почти никакви права? Не, това не е остарял outdated феминистки филм, това е поредна референция към общата картина, която Джордж Милър създава.

По този стилизиран начин Джордж Милър създава един изключителен Road Movie, в който осмисля екшън сцените само с вида на антуража и джаджите. Няма излишна философия и псевдо-екзистенциални тиради. Диалогът е отсечен, кратък и изчистен, такъв какъвто се предполага и да бъде в едно деградирало, разпадащо се общество. Преходът на онзи словоохотлив Макс в първата част (изигран от Мел Гибсън) към далеч по-суровия, депресиран и мълчалив Макс в Fury Road, е също още един изпипан фрагмент.

Препратките не са единственото впечатляващо нещо във Fury Roads. Цялата пост-апокалиптична пустинна вселена, която е изградена, нагледно показва жалката картинка на човечеството, останало без своята биосфера. Сцената в която Нукс с отработено движение улавя с език муха и поглъща не е просто евтин трик на режисьора, а подход, който да покаже падението, еволюционната деградация.

Атмосферата е чудовищно добра, дори за човек като мен, който е прекарал част от детството си в пустинни области, дори тогава гащите ми не бяха толкова пълни с пясък, колкото усетих след края на прожекцията. Няма да се спирам за стийм-пънк машинариите, които се влачеха по пясъчните улици,  нито пък ще споменавам факта, че филмът те държи под напрежение до последната секунда, което е всъщност и целта на екшън филмите.

Оценка: 9/10

Categories: Кино, Култура | Етикети: , , | Вашият коментар

Филмите от 50-те

На бързо по-важното от 50-те

– сформира се НАСА

– основат ЦЕРН

– руснаците построяват първата атомна електроцентрала

– пак те пускат и първият изкуствен спътник в космоса

-откриват двойно-верижната структура на ДНК

Рокендролът, заедно с Елвис Пресли и Чък Бери, тресе и владее света.Това са годините и на Франк Синатра, Джуди Гарланд, Бренда Лий, Гай Мичел …. ех, романтични времена.

Джазът и блусовете също са популярни: Ела Фитцджералд, Рей Чарлз, Луис Армстронг, Били Холидей…

През 50-те се появяват някои от най-значимите  и влиятелни литературни произведения:

През това десетилетие излизат от печат „По пътя“ на Джак Керуак, „Атлас изправи рамена“ на Айн Ранд, „Пнин“ и „Лолита“ на Владимир Набоков, „Звездни Рейнджъри“ на Робърт Хайнлайн ( тогава почва да пише и „Странникът…“), „Марсиански хроники“, „Вино от глухарчета“ и „451 по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри, „Спасителят в ръжта“ на Селинджър, „Старецът и морето“ на Ърнест Хемингуей, трилогията „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, „Казино Роял“ на Йън Флеминг, „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг .

А сега филмите. Едвам събрах десет заглавия, но пък това ще ми остави време да пиша повече по тях:

Уникален филм, който заслужава всички високи оценки, които получава в класациите. Така е направен, че ще е все актуален (и на техническо ниво) и след 50 години. Цялото действието се развива в една зала, където се сблъскват различни мирогледи, заедно с техните решения, предразсъдъци и лични пориви.

Труден за гледане филм, поради цялата символика вкарана от Ингмар Бергман.  Представя като цяло модата в европейското кино, в което се използват много метафори, персонификации, хиперболи и т.н. А въпросите за живота и смъртта винаги са вълнували мислителите. Особено когато играеш шах със смъртта. Любим цитат: „We must make an idol of our fear, and call it god

Всъщност европейската мода през 50-те я подхваща още Жан Кокто с Орфей (1950)

Увеличаването и намаляването на образи е била основна технология при съставянето на ефектите през 50-те.  „The Incredinle Shrinking Man“ е семпла история за човек, който постепенно се смалява, а с ръста героят променя и настройва философията си към света. Имаме известна сцени с котка, която напада смаляващия се човек, докато той е с размери на мишка. Следва и една битка с паяк. През това десетилетие има много филми с огромни паяци – „Tarantula„, „Them!“…, както и филми с огромни чудовища – Годзила, Родан…

Единственият филми на Куросава, който харесвам. Започва атмосферно с дъждовна буря и продължава с история разгледана под различни ъгли. Всеки вижда истината, така както я намери за добре. За мен, това е най-иновативният, най-важният филм на Куросава.

Знаков филм на визуалния магьосник Алфред Хичкок. С него се бележи краят на модата  „ноар“ , която царува на екрана от 40-те  до средата на 50-те. Всъщност Север-Северозапад съдържа типичните ноар елементи (фатална жена, мистерия с убийство, бавни диалози), но е примесен с приключенски и екшън-мотиви. Нощната гонитбата с автомобили ми е любима сцена от филма:

Vodpod videos no longer available.

Стилна фантастика, една от най-добрите дотогава.

  • 8.  Сцената с конните надбягвания от „Бен Хур„(1959)

Това е култова сцена, превърнала се емблематична за киното, за зрелищното такова. Филмовият епос „Бен Хур“ е мъчителен за гледане, най-вече заради близо 4-те часа продължителност, но все пак остава в историята с това грандиозно конно надбягване.

.

9. Some Like It Hot (1959) – Някои го предпочитат горещо

Изглежда всички го харесват този филм с иконата на 50-те – Мерилин Монро. Аз не чак толкова, но все пак има нещо в него.

10. – Десетото място е за Ед Ууд – най-бездарният режисьор в историята на киното, който е творял именно през 50-те. Филмите са му толкова нескопосани, че и до днес хората ги е кеф да ги гледат и да се радват на грешките: космически чинии, които се крепят с конци, а конците се виждат; логически несвързани сценарии; евтини специални ефекти и т.н. След като се проваля в начинанието, Ед Ууд започва да снима порнографии, както и да пише еротични романи:)

Е, това е от 50-те. Сто процента съм пропуснал много неща :/ Можех поне да спомена Forbidden Planet, който ако не беше излязъл, нямаше да се появят сигурно и Междузвездните войни.

Като цяло бих гледал пак само един филм – „12 Angry Men“

А, и честита баба Марта

Categories: Кино | Етикети: , | 29 Коментари

Блог в WordPress.com.