Posts Tagged With: Пратчет

Време за книги

Книга за гробището – Нийл Геймън

 

Само Нийл Геймън може да пресъздаде такава мрачна, призрачна и същевременно приказна атмосфера, постигната чрез елегантен стил и невероятно въображение. Едно от най-добрите фентъзита, които съм чел напоследък, някак неусетно преминах от корица до корица. Чудесен превод, трябва да  се отбележи това.

Историята се развива в гробище, където странни и чудати обитатели спасяват живота на едно малко дете, чието семейство е заклано от убиец. Под грижите им  израства Никой Оуенс, който постепенно научава прости житейски истини в свят обитаван от таласъми с имена като „Императорът на Китай“ и „33-ят президент на САЩ“, вещицата Лиза,  върколака мис Лупеску, мъртви наставници и приятели. Научава как да цени хората, които наистина го обичат и се грижат за него, научава да не се води по предразсъдъците (…на всяко гробище оставят и парче неосветена земя, където заравят престъпници, самоубийци или друговерци…), научава да бъде по-внимателен и търпелив. Научава се да цени Живота.

Исках да я прочета още като попаднах на ревюто на Shannara (супер блог!), но книгата не бе излязла в БГ. След това Ел написа ревю, попаднах и на такова в  TANSTAAFL. Ако не сте загубили детското в себе си и ако не страдате от липса на въображение, то непременно я прочетете 🙂

Война на реалности – Филип К. Дик  

 

Веднага се превърна в любимата ми творба на Филип К. Дик. Това е уникална смесица между хорър и фентъзи, направлявана от безграничното въображение на Дик. Ето кой е повлиял толкова много на Стивън Кинг.

Млад мъж заминава със съпругата си в провинцията, където живеят родителите му. Но когато пристига забелязва промени – градчето се е променило. Хората също. Самата тъкан на реалността се е разпокъсала и силите на злото са проникнали и разпрострели на повърхността.

Може да изглежда като симплистична борба между доброто и злото на пръв поглед, но рядко съм попадал на такова умело перо – без излишни описания,  нон-стоп напрежение, чете се плавно и леко. Препоръчвам я на феновете на този жанр.

Кофти карма – Давид Зафир

Купих си я само защото висях половин час в една книжарница, а двете служителки там вече ме гледаха с досада и неприязън. Стана ми неудобно, че разхвърлях толкова много книги и си взех първата, чийто синопсис ми хареса. Оказа се, че е ужасно забавна и оригинална книга. Ако се питате какво би се получило ако кръстосате Бернар Вербер, Пратчет, Ървин Уелш и яко натряскана Джаки Колинс – то ще получите Давид Зафир.

Ким Ланге е известна водеща и животът й бива съсипан за един ден. Печели награда за най-добър водещ, но на награждаването полата й се къса отзад, а тя за да се побере в нея не си е облякла бельо. Така задникът й лъсва пред 6 милиона зрители. След това изневерява на мъжа си, а за капак –  мивка от  разбита руска космическа совалка се стоварва върху главата й, а тя се превръща в мравка. Среща една много дебела мравка, която й се представя като Буда и й казва, че се е преродила в мравка, заради лоша карма и защото не заслужава нищо друго. Започват нейните перипетии и приключения като мравка, но няма да ви ги разказвам, за да не ме биете. Ужасно забавна книга, но на моменти ми беше леко банална. Но я прочетете – готина е!

Завършвам с част от мислите на Ким Ланге, мигове преди да умре, когато животът й преминава като на кино-лента:

– Като малка баща ми ме люлее на коленете си. Изпълнена съм с доверие.

-Татко ме люлее на люлката пред блока. Все още съм изпълнена с доверие.

– Татко мирише на хлебчета

– Татко ни напуска заради пекарката. Дотук с доверието.

– Нина и аз се обзалагаме коя първа ще изгуби девствеността си. На 13 сме.

– една година по-късно. Аз печеля баса. По-добре да бях го загубила!

😀

 

 ТЕРИ ПРАТЧЕТ СТАВА НА 62!

 

Вчера един от най-великите автори, творящи на този свят – Тери Пратчет, навърши 62! Нека ни радва поне още толкова! Знаете ли, че:

– 53% от почитателите му във Фейсбук са мъже, а 46% са жени, но жените са по-активни при публикациите. Останалият 1% от читателите вероятно се поделя от троловете и един голем 😛

– 65% от почитателите му са на възраст между 25 и 44 години.

-23% от почитателите му във Фейсбук са от Обединеното кралство, 17%  от САЩ, 6.6% от Чехия, а на четвърто място се нарежда БЪЛГАРИЯ с 5%! Нещо с което се гордея 🙂

 – Пратчет е един от малкото световноизвестни писатели, които си комуникират директно чрез интернет с техните почитатели.

– Пратчет е фен на компютърните игри, като една от любимите му е Half-Life 2

– Фен е и на астрономията, появявал се и в предавания за астрономия по BBC

– Попечител е на организация за опазване на орангутаните.

– Фосил на морска костенурка е бил кръстен Psephophorus terrypratchetti в чест на Пратчет

– Най-голямо влияние върху Пратчет са оказали А. Азимов, А. Кларк. П.Г. Удхаус, Кенет Греъм и Марк Твен

– Цитати на Пратчет може да намерите ТУК

Пред неговото творчество не ни остава нищо друго освен да :

 Музикален поздрав

Докато четете книги може да слушате тез две девойки, аз напоследък само тях слушам 🙂

  Vodpod videos no longer available.

Categories: Blogworld | Етикети: , , , , , , , | 28 коментара

ТУП!!! Нощната смяна свърши. Ето ме.

Както знаете (а и може и да не знаете) излязох извън цивилизацията за няколко дни. Избягах от интернет, техниката, машините и въобще от стреса. Къпах се гол в минерални басейни. Разхождах се. Брах. Ритах. Вечер, преди да се унеса в света на кошмарите или розовите сънища (зависи от вложената материя през деня), четях. Дочетох си „Туп“ на Пратчет, припомних си разказите от „Нощна смяна“ на Кинг, и най-накрая прочетох тъничката  „Ето човека“ на Муркок.

  • Нощна смяна, Стивън Кинг

Прочетох я преди много години, още когато бях ученик. Дори си спомням, че в една тетрадка мъдрех продължения на някои от разказите, понеже всички са оставени с отворен финал. Взех я с мен , защото е непретенциозна, лека за четене и зарежда с емоции. А и да си я припомня. Идеална за разлистване в горещите нощи, на отворен прозорец, извън пределите на цивилизацията, когато мислите ти временно са спрели и искат да почиват.

Разказите са 10, кой от кой по култови: 1) Петима души не могат да излязат от среднощен крайпътен ресторант, защото камионите и всички превозни средства са полудели, преследват и газят всеки човек насреща. Ще успеят ли да се измъкнат? 2) Във фабрика за химикали пък, нощен взвод от работници са инструктирани да почистят хранилищата. Там се размотават мутирали плъхове… 3) Наемен убиец има задачата да убие крупен бизнесмен, производител на играчки. Получава по пощата кутия с  детски комплект войници и хеликоптери. Апартаментът му се превръща в истинско бойно поле… 4) Ако искате да се откажете от цигарите, може да се запишете в дружеството „Отказване с гаранция“, макар и методите им да са малко радикални… 5) Космонавт се връща от мисия на Венера. На дланите му се появяват  хиляди очички…6) Снежна буря се разразява навън. Премръзнал човечец влиза в бар и търси помощ, защото колата му, в която са дъщеря му и жена му, е заседнала край Сейлъм’с Лот….

Това се чете вечер. С фенерче.

  • Т УП, Тери Пратчет

Най-сетне излезе „Thud“ и на български.  Страшно много ми напомня на „Шовинист“, поне като идеи и послания. Някои може и да кажат, че темата се е изтъркала. Троловете и джуджетата са на прага да възобновят хилядолетната си историческа омраза и да си спретнат хубава война. Пратчет може и да използва приказни герои, джуджета, тролове, вампири, зомбита и т.н., но всеки запознат с творчеството му е ясно, че всичко си има конкретна проекция в реалния свят. Вместо джуджета и тролове, можеха да бъдат израелци и палестинци, пакистанци и индийци или пък дори шотландци и англичани.

„ТУП“ е игра, подобна на шаха. В нея участват фигурки на тролове и джуджета. За да спечелиш, трябва да се научиш да мислиш като съперника си, трябва да си размените местата и да предвидиш ходовете му. Тогава ще разбереш, че противникът, колкото и да е различен на външен вид, всъщност не се различава много от теб и би предприел същите ходове, които и ти. Това е и идеята на Пратчет. Колкото по-силно замахнеш, толкова по-силно ще замахне и той. Заслужава ли си?

Пратчет бегло намеква и за коварството на религиозни скриптове и използването им като източник на конфликти, особено когато попаднат в жадни за власт ръце….

В книгата срещнах и най-интересното описание на играта шах, което някога съм чел:

Шахът конкретно винаги бе го дразнил. Ваймс се ядосваше на тъпия начин, по който пешките тръгваха и помитаха насрещните пешки, докато царете се разкатаваха, без нищо да правят. Ако пешките се обединят, може би ако привлекат и топовете, цялата дъска щеше да е република в рамките на 10 хода.

Н0 честно да си призная книгата е много под средното ниво на Пратчет, съвсем спокойно можеше да спести 100-на страници.

  • Ето Човека!, Майкъл Муркок

Това е една много оригинална книга на Майкъл Муркок. Без да спойлвам, ще разкрия част от сюжета: Карл Глогауър се връща в миналото чрез машина на времето. Пътуването има за цел да установи истинността на библейските събития. Карл започва да търси Исус Христос, но нещата не се оказват такива, каквито той е очаквал. Среща и Йоан Кръстител, който обаче има политически мотиви. Във времена, в които политиката и религията са били неразривно свързани, придаването на свръхестествен характер на политическите намерения е било необходимо условие за естествения им завършек.

Цитатите от книгата разкриват като цяло и насоката на Муркок и неговата мини-новела:

„Идеалът на мъченичеството – не е нищо друго освен патологичен мазохизъм, лесен начин да се забрави чувството за отговорност, метод за контрол на репресирани хора…“

„Единствената област, в която не съществуват различия и където няма война, е фундаменталното предположение, хипотезата. Човек може да предполага или не, че има един или друг Бог. Но веднага след като започне да защитава предположението си, възниква конфликт.“

  • Еееее, стига с тези скучни ревюта, лято е!

ето и нещо за тези, които не обичат да бъдат отегчавани със скучни ревюта

rapunzel

Вижте как деградират приказките! Или ги правят за непослушни деца вече?

oops

oops, и театрите не са това което бяха.

Categories: Литература | Етикети: , , , , , | 24 коментара

Филмите по Пратчет: Пощоряване (Going Postal)

Преди няколко седмици по тракерите бе пуснат „Going Postal“, филм правен по книга на негово величество Пратчет и настана истинска еуфория сред феновете му. Видях поне 5 ревюта по блоговете, но аз като негов голям почитател, няма как да подмина това събитие и да не дам мнение по въпроса.

  • Пощоряване (2010)

Сюжет: Олян Ментелик (ориг. Моист ван Липуиг) е симпатичен дребен мошеник, осъден на смърт за множество измами. Но лорд Ветинари забелязва качествата му и го дарява с втори шанс. Назначава го като управител на Анкх-Морпоркската поща. Започва надпреварата между Ментелик и собственика на модерните щракалки (вероятно отговарящи на съвременните средства за пренасяне на инфо) Рийчър Гилт – коварен, алчен и безскрупулен бизнесмен. Появява се и жена…

Идея: Ясно е, че темата тук надхвърля сблъсъка между старите технологии (пощата) и новите такива (щракалките, един своеобразен вариант на Интернет), както и проблемите и опасностите които крият те. Една от идеите е да се покаже  човешкото лекомислие и наивността на масите, които са готови да бъдат измамени от рекламните трикове, пуснати при надпреварата между пощата и щракалките. Коварството на рекламите, необходимостта от конкуренция, нелоялната битка и ударите под кръста в бизнеса, лицемерието на религиозните институции (това с наденичките, даренията в храма  и виденията на Ментелик е просто жестоко ) са малка част от другите послания. Основната тема обаче е отново любовта. Любовта, която променя напълно Ментелик и която го кара да ревизира предишните си действия и да осъзнае грешките си. Грешки, съсипали множество от животи. И любовта, която го прави по-добър.

Филм: Първо ми направи впечатление страхотния кастинг, в който участва и самия Тери Пратчет! Лорд Ветинари е точно такъв, какъвто си го представях. Достолепен, интелигентен, аристократичен.Основните герои също са подбрани много добре – Прелест, Ментелик, пощальоните, всички са невероятни образи. Винаги съм се чудил какво представляват щракалките, но от филма добих някаква представа. Самата визия и  атмосфера са предадени  добре, аз лично изпитах огромно удоволствие от гледането. Все пак съм вманиачен фен на пратчетовите светове, а незапознат зрител не би ги разбрал от първия път.

Оценка: 8.5 / 10

Фотогалерия:

Prelest

Прелестната Прелест, една истинска фемме фатале

1

Ментелик. Съдбата си играе с него. Чрез измамите си е разрушавал животите на стотици, включително и на бъдещата си любов Прелест. Именно тя го кара да осъзнае греховете, които е извършвал и го променя.

vetinari

Лорд Ветинари. Смразяващ поглед, който казва всичко...

pratchett

ИЗНЕНАДААА! Това е Пратчет himself! Появява се в последната сцена и с типичния си самоироничен хумор, застанал до бездната на смъртта, заявява: "Е, това е малка пречка, предполагам",

Във филма са пропуснати и някои от култовите реплики от книгата ( като например: „Такива са си хората, странни. Свий пет кинта и си жалък крадец. Открадни хиляди долари и ще си или в правителството, или герой.“), затова прочете я, ако сте пропуснали. Преводът не е чак толкова лош, колкото казват, а и това е една от най-добрите книги на маестро Пратчет.

Categories: Кино, Литература | Етикети: , , , , | 19 коментара

Блог в WordPress.com.