Posts Tagged With: приказка за циците

Добре дошли в Цицоландия!

Долунаписаното най-вече бе вдъхновено от една чудесна публикация на Ikaria. Тя се е повлияла от Елфа и негова чудна статия, а той от своя страна се е повлиял от друга чудесна статия на zory-angel. Снимката долу е също от техния блог.

Христос воскресе, 

и циците на М.Магдалена разтресе! 

Второзаконие 22:28-29, Библия

 Добре дошли в Цицоград!

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

пред кабинета на д-р Енчев

– Кои сте вие? – попита д-р Енчев…

– Ние  сме плебейски цици по рождение и всички работливи и дрипави цици са наши сестри. О, колко е грозна земята и колко са нещастни мъжете!

Д-р Енчев се усмихна:

– Аз съм страж на оня горе и без подкуп няма да ви дам силикона. Трябва да поработите доста на магистралата.

– Ние нямаме злато, ние нямаме нищо с което да те подкупим… ние сме бедни, дрипави цици… Но ние сме  готови да лапаме.

Д-р Енчев пак се усмихна:

– О, да, аз  искам толкоз много! Дайте ми и слуха си!

– Слуха ни? С удоволствие… Нека никога нищо не чуем, нека…

– Вие пак ще чувате! – успокои ги  и д-р Енчев и им стори път. – Минете!

Циците се затекоха, наведнъж прекрачиха три стъпала, но косматата ръка на Д-р Енчев ги дръпна:

– Стига! Спрете да чуете!

Циците спряха и се вслушаха:

– Оп-Оп, хайде опа!…Друса-друс, айде на гюбеците, айде на чалгата. Азис, Малина и Гергана  – раздрусаха се весело циците.

Д-р Енчев пак ги спря:

– За да минете още три стъпала, аз искам очите ви!

Циците отчаяно разтресоха зърна.

– Но тогава ние няма да можем да виждаме!

Д-р Енчев:

– Вие пак ще виждате… Аз ще ви дам други, много по-хубави „очи“!

Циците минаха още три стъпала и се вгледаха надоле. Д-р Енчев им напомни:

– Вижте  МОЛ-овете, сауните, джиповете, мерцедесите! Вижте завистливите погледи на другите цици!

– Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха тез плешиви дебели вратове да се облекат толкоз хубаво! Може да са гнусни, но нас ни привличат!

През всеки три стъпала Д-р Енчев взимаше своя малък откуп. Но циците вървяха, те даваха с готовност всичко, лапаха, друсаха се…. стига да стигнат до тия тлъсти князе и принцове с джипове и мерцедеси, и после да не работят цял живот! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и те ще бъде горе! Те ще бъдат над сестрите си! Хубави, глезени, нахакани и прекалено красиви за да работят!

– Ние сме плебейски цици по рождение и всички дрипави цици…

– Млади цицки, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и вие ще сте красиви и пластмасови. Но аз винаги за това стъпало вземам голям откуп: дайте  ми акъла ви.

Циците сведоха  зърна:

– Акъла ли? Не! Това е много жестоко! Ние и без това сме с малко акъл!

Д-р Енчев се засмя гърлесто, авторитетно:

– Аз не съм толкова жесток. Ще ви дам в замяна чалга-акъл и нов порно имидж! Ако не приемете, вие никога няма да минете туй стъпало, никога няма да достигнете до големите вратове, футболистите и тлъстите бизнесмени, и ще се мъчите да работите като всички плебейски цици.

Циците погледнаха алчните, иронични очи на Д-р Енчев:

– Но ние ще бъдем най-нещастните. Ти ни взимаш всичко женствено, човешко, достойнство ни.
– Напротив – най-щастливите. Прекалено красиви за да работят!… Но? Съгласни ли сте: само акъла ви.

Циците се замислиха, черна сянка легна на зърната им, по сбръчканата им кожа се отрониха мътни капки пот, те гневно казаха:

– Да бъде! Вземи го!

…И като лятна буря, гневни и сърдити, разветрили зърна, те минаха последното стъпало. Те бяха вече най-горе. И изведнъж им грейна глупава усмивка, характерна за уличните  пачаври,  очите им заблестяха с тиха радост и фукливо се раздрусаха. Те погледнаха пируващите мутри и футболисти, квартални пияници и застаряващи бизнесмени, погледнаха доле, дето ревеше  кичозната тълпа в долнопробния чалга клуб. Погледнаха, но нито един мускул не им трепна: те бяха светли, весели, доволни….

– Кои сте вие? – дрезгаво и лукаво ги попита Д-р Енчев.

– Ние сме силиконови цици по рождение и кучките са  наши сестри! О, колко красива е земята и колко са щастливи мъжете!

….

Пред стълбите спря един джип, един тъпогледащ Дебел Врат изръмжа и Циците се качиха в джипа….Бяха прекалено хубави за да работят.

–-

„О, нека циците знаят! Ние харесваме естествените провиснали цици на симпатични и работещи плебеи, каквито сме и ние. А не пластмаси. Нямам джип за тях. Имам само книга. “  Неизвестен поет, 2064г.

Реклами
Categories: Култура, Литература, Свят | Етикети: | 54 коментара

Блог в WordPress.com.