Posts Tagged With: Стивън Кинг

ТУП!!! Нощната смяна свърши. Ето ме.

Както знаете (а и може и да не знаете) излязох извън цивилизацията за няколко дни. Избягах от интернет, техниката, машините и въобще от стреса. Къпах се гол в минерални басейни. Разхождах се. Брах. Ритах. Вечер, преди да се унеса в света на кошмарите или розовите сънища (зависи от вложената материя през деня), четях. Дочетох си „Туп“ на Пратчет, припомних си разказите от „Нощна смяна“ на Кинг, и най-накрая прочетох тъничката  „Ето човека“ на Муркок.

  • Нощна смяна, Стивън Кинг

Прочетох я преди много години, още когато бях ученик. Дори си спомням, че в една тетрадка мъдрех продължения на някои от разказите, понеже всички са оставени с отворен финал. Взех я с мен , защото е непретенциозна, лека за четене и зарежда с емоции. А и да си я припомня. Идеална за разлистване в горещите нощи, на отворен прозорец, извън пределите на цивилизацията, когато мислите ти временно са спрели и искат да почиват.

Разказите са 10, кой от кой по култови: 1) Петима души не могат да излязат от среднощен крайпътен ресторант, защото камионите и всички превозни средства са полудели, преследват и газят всеки човек насреща. Ще успеят ли да се измъкнат? 2) Във фабрика за химикали пък, нощен взвод от работници са инструктирани да почистят хранилищата. Там се размотават мутирали плъхове… 3) Наемен убиец има задачата да убие крупен бизнесмен, производител на играчки. Получава по пощата кутия с  детски комплект войници и хеликоптери. Апартаментът му се превръща в истинско бойно поле… 4) Ако искате да се откажете от цигарите, може да се запишете в дружеството „Отказване с гаранция“, макар и методите им да са малко радикални… 5) Космонавт се връща от мисия на Венера. На дланите му се появяват  хиляди очички…6) Снежна буря се разразява навън. Премръзнал човечец влиза в бар и търси помощ, защото колата му, в която са дъщеря му и жена му, е заседнала край Сейлъм’с Лот….

Това се чете вечер. С фенерче.

  • Т УП, Тери Пратчет

Най-сетне излезе „Thud“ и на български.  Страшно много ми напомня на „Шовинист“, поне като идеи и послания. Някои може и да кажат, че темата се е изтъркала. Троловете и джуджетата са на прага да възобновят хилядолетната си историческа омраза и да си спретнат хубава война. Пратчет може и да използва приказни герои, джуджета, тролове, вампири, зомбита и т.н., но всеки запознат с творчеството му е ясно, че всичко си има конкретна проекция в реалния свят. Вместо джуджета и тролове, можеха да бъдат израелци и палестинци, пакистанци и индийци или пък дори шотландци и англичани.

„ТУП“ е игра, подобна на шаха. В нея участват фигурки на тролове и джуджета. За да спечелиш, трябва да се научиш да мислиш като съперника си, трябва да си размените местата и да предвидиш ходовете му. Тогава ще разбереш, че противникът, колкото и да е различен на външен вид, всъщност не се различава много от теб и би предприел същите ходове, които и ти. Това е и идеята на Пратчет. Колкото по-силно замахнеш, толкова по-силно ще замахне и той. Заслужава ли си?

Пратчет бегло намеква и за коварството на религиозни скриптове и използването им като източник на конфликти, особено когато попаднат в жадни за власт ръце….

В книгата срещнах и най-интересното описание на играта шах, което някога съм чел:

Шахът конкретно винаги бе го дразнил. Ваймс се ядосваше на тъпия начин, по който пешките тръгваха и помитаха насрещните пешки, докато царете се разкатаваха, без нищо да правят. Ако пешките се обединят, може би ако привлекат и топовете, цялата дъска щеше да е република в рамките на 10 хода.

Н0 честно да си призная книгата е много под средното ниво на Пратчет, съвсем спокойно можеше да спести 100-на страници.

  • Ето Човека!, Майкъл Муркок

Това е една много оригинална книга на Майкъл Муркок. Без да спойлвам, ще разкрия част от сюжета: Карл Глогауър се връща в миналото чрез машина на времето. Пътуването има за цел да установи истинността на библейските събития. Карл започва да търси Исус Христос, но нещата не се оказват такива, каквито той е очаквал. Среща и Йоан Кръстител, който обаче има политически мотиви. Във времена, в които политиката и религията са били неразривно свързани, придаването на свръхестествен характер на политическите намерения е било необходимо условие за естествения им завършек.

Цитатите от книгата разкриват като цяло и насоката на Муркок и неговата мини-новела:

„Идеалът на мъченичеството – не е нищо друго освен патологичен мазохизъм, лесен начин да се забрави чувството за отговорност, метод за контрол на репресирани хора…“

„Единствената област, в която не съществуват различия и където няма война, е фундаменталното предположение, хипотезата. Човек може да предполага или не, че има един или друг Бог. Но веднага след като започне да защитава предположението си, възниква конфликт.“

  • Еееее, стига с тези скучни ревюта, лято е!

ето и нещо за тези, които не обичат да бъдат отегчавани със скучни ревюта

rapunzel

Вижте как деградират приказките! Или ги правят за непослушни деца вече?

oops

oops, и театрите не са това което бяха.

Categories: Литература | Етикети: , , , , , | 24 коментара

„Четири след полунощ“ или защо Стивън Кинг е голям

dragon-clock

Пиша това във връзка с един спор….

Както добре знаете, Стивън Кинг е археолог. Той изследва най-мрачните и тъмни области на човешкото съзнание, където много често, под пластовете от време и преживявания, могат да се открият истински архитектурни страшилища.

Ще разгледам едно от големите творения на Стивън „Кралят“ ( и мое любимо), с което се надявам да докажа, че той не е елементарен автор. Става въпрос за  „Четири след полунощ“, произведение съдържащо в себе си четири новели:

  • Библиотечна полиция

Сам Пийбълс работи в малко градче като застрахователен агент и често се забавлява в местния ротариански клуб. Идва ден в който Сам трябва да изнесе реч. За да се подготви за речта, той отива в местната библиотека и заема книга. Библиотекарката го предупреждава, че ако пресрочи датата за връщане на книгата, ще се случи нещо ужасно –  ще прати библиотечния полицай. Уви, по стечение на обстоятелствата, Сам не успява да върне книгата навреме и след него тръгва вече споменатият полицай…

Повече от ясно е, че събитията се развиват предимно в главата на Сам Пийбълс. Всички тези ужасяващи чудовища и вещици са плод на изкривеното му самосъзнание, в резултат на травма от миналото. Някъде там, в някой отдалечен коридор на подсъзнанието си, в една затънтена стая, Сам е заключил спомените от ужасно събитие от детството. Като малък, отивайки към библиотеката, той бива изнасилен от преоблечен като полицай мъж.

Като истински съвременен Зигмунд Фройд, Кинг ни пренася в тази къща на ужасите и ни кара да се питаме дали  Сам може да преодолее тази травма. Дали ще успее да открехне тази врата и да освободи ужасния спомен  и да пробие нова врата, с която да започне нов живот.

  • Слънчевото куче

Кевин получава така желаният фотоапарат „Полароид“ за 15-я си рожден ден. Апаратът бива изпуснат и леко ударен, поради което той започва да изкарва едни и същи снимки, независимо накъде е насочен. Снимките изобразяват наближаващо куче. Снимките не са точно еднакви, а с всяка следваща снимка, кучето бавно, кадър по кадър се приближава, готов да се нахвърли и да премине от двумерното към тримерното пространство .

Апаратът е занесен при Поп Мерин, заможен собственик на магазин за всякакви вехтории, който е и нещо като лихвар в малкото градче. Мерин набързо оценява качествата на зловещия „магически“ фотоапарат, мами момчето и си го присвоява. След което започва да търси купувач, който да даде няколко хилядарки за това странно явление.

Тук „археологът“ Стивън Кинг се опитва да изследва човешката алчност и любопитство, и до какви измерения могат да стигнат те. До къде ще стигне Поп Мерин в опитите си да продаде злокобния фотоапарат и дали няма алчността и любопитството му да го доведат до злощастен край.

  • Таен прозорец, Тайна градина

Морт Рейми е писател, напуснат от жена си и живее сам в имението си. Един ден той бива посетен от загадъчен мъж, на име Джон Шутър, който твърди, че Морт е изплагиатствал един разказ от него и търси възмездие. Джон иска от Морт да докаже, че е публикувал въпросния разказ преди него. И ако не го направи, трябва да напише разказ от негово име.

По-късно читателят разбира, че Джон Шутър всъщност е самия Морт Рейми, той е негово превъплъщение и съществува само във въображението му. Морт не може да приеме действителността и това че друг мъж е отнел жената и децата му, не може да приеме и упадъка на кариерата си, както и собствената си изолацията. От подсъзнанието му изскача Шутър, което си е опит за бягство от действителността и реалните му проблеми. Шутър е рожба на всичките страхове и комплекси на Морт, който така и не успява да се пребори с тях.

Филмът „Тайният прозорец“ с Джони Деп, е адаптиран по новелата на Кинг.

  • Ланголиерите

Несъмнено една от най-известните творби на Кинг.

Малка част от пасажери в пътнически самолет се събужда от сън, само за да открие че повечето пътници, включително и пилотите са изчезнали. Малко по-късно разбират, че са попаднали в друго измерение, в един не напълно „жив“ свят, сякаш лишен от реалност. Чува се и дразнещо шумолене. Ланголиерите наближават до тях, изяждащи всяко парченце от минало, изправено пред пътя им.

Кинг ни дава среща с личности, които изглежда не оценяват настоящето и възможностите, които то предоставя. Той поставя реалните си герои в една нереална ситуация. Кои от този сложен по състав набор от характери ще оцелеят и кои няма да издържат на това изпитание? Дали след това оцелелите ще оценят даденият им втори шанс?

През 1995 г. излиза и филм по новелата, режисирана от Том Холанд, който е и голям фен на Кинг.

–––It’s not THE END!–––

Categories: Литература | Етикети: , , , , , , , , | 27 коментара

Блог в WordPress.com.