Posts Tagged With: фентъзи

Великите книги и писатели на speculative fiction – Пратчет, С. Кинг, У. Гибсън, Стругацки, Ф.К. Дик, Оруел…

Тази статия я започнах преди 2 месеца, но едва сега й видях края. Исках да обобщя всички значими  книги от любимия ми жанр, т.нар. „speculative fiction“ – термин, който е преведен на български просто като фантастика ( дали е правилно или не, не се знае). Спекулативната фантастика обединява под една шапка различни подстилове, сред които са фентъзито, хоръра, киберпънка, алтернативната история, научната и социална фантастика, утопии и антиутопии, магическия реализъм и др.

  • ФЕНТЪЗИ – Тери Пратчет и „Светът на Диска“
shovinist

Шовинист

Фентъзито черпи вдъхновение от приказките, легендите, митологиите, фолклора, народните сказания.В историите участват различни персонажи от народния фолклор като елфи, гноми, джуджета, феи, самодиви, понякога вампири, зомбита, тролове и т.н. Най-голямо влияние върху това течение в литературата оказва Дж. Р. Р. Толкин с произведенията „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“. Фентъзито тънело в наивност и посредственост, докато не се появил един англичанин, който променил това – Тери Пратчет.

Тери Пратчет, един от най-продаваните и обичани писатели в света, променя тотално облика на фентъзи жанра, издигайки го до съвсем нови измерения. Самият той заявява: „Фентъзито не е просто магьосници и глупави магически пръчици. Това е един различен поглед върху света“. Действително Пратчет разчупва всички шаблони и създава един свят, познат като „Светът на Диска“ в който се преплитат хумор и философия. По интернет могат да се намерят милиони сайтове с цитати от негови книги и това не е никак случайно. Проницателният хумор се превърна в негова запазена марка. Досега са издадени 37 книги от „Светът на Диска“, всяка една от тях концентрира вниманието си върху определена тема: Шовинист ( ксенофобия, шовинизъм, войни, дипломация), Малки богове ( религии и философия), Еманципирана магия (феминизъм), Истината (преса и свобода на словото), Подвижни образи ( кино и медии), Интересни времена (тоталитарни системи, източна философия), Музика за душата (музика, поп-култура) и т.н.

Други автори:

Чайна Миевил – надявам се час по-скоро да преведат „The City & the City“

Филип Пулман – „Тъмните му материи“

Нийл Геймън – „Никога, Никъде, Никой“, „Звезден прах“

Клифърд Саймък – „Резерватът на таласъмите“

Роджър Зелазни – Хрониките на Амбър ( по препоръка на Руслан Трад и фроги)

  • ХОРЪР – Стивън Кинг
midnight

Четири след полунощ

Историите на ужаса обикновено са свързани със страховете и суеверията на хората. Ужасите като жанр се формира през мрачния готически  18-ти век, а по късно e развит от основателят на детективските романи и разкази Едгар Алън По и авторът на „Франкенщайн“ Мери Шели. Като баща на съвременната хорър фикция с право може да се посочи Хауърд Лъвкрафт, който издигнал ужасите на ново, почти научно ниво.

Стивън Кинг е човекът, който популяризира жанра по целия свят и който се превърна в символ на хорър-изкуството. Кинг успешно започва да изкарва наяве най-големите страхове на човека, разхождайки се из най-тъмните и мрачни местенца на човешкото съзнание. Голяма част от произведенията на Кинг са адаптирани и филмирани, като най-сполучливите са „Мъглата“, „Зеленият път“, „Сиянието“, „Изкуплението Шоушенк“ , „Ланголиерите“ и др.

Кинг често обяснява страховете и ужасите, на които се натъкват героите му, като резултат от преживяни по-рано травми, комплекси породени от насилие, страхове от неизвестното и свръхестественото, слабости в характера, алчност, гризения на съвестта и т.н. Кинг твори в доста широк спектър, в поредицата „Тъмната кула“ той сполучливо смесва фентъзито с хорър елементи, написва и пост-апокалиптичния епос „Сблъсък“ .

Други примери:

Хауърд Лъвкрафт“Ктхулу цикъл”

Дийн Кунц – „Древният враг“, „Светкавица“

Мери Шели -„Франкенщайн или новият Прометей“

Уилям Блати – „Заклинателят“

  • КИБЕРПЪНК – Уилям Гибсън & „Невромантик“
neuromancer

Neuromancer

Основателят на киберпънка е Уилям Гибсън, а романът му „Невромантик“ се превръща в една от най-значимите книги в последните 50 години. Всъщност това е първото произведение, което печели 3-те най-престижни награди за фантастика – Хюго, Небюла и Филип К.Дик. Невромантик се превръща в еталон на киберпънк движението. Голяма част от термините, които Гибсън въвежда, веднага се превръщат в любими на компютърните нърдове. Не е за вярване, че книгата е писана в началото на 80-те години, а авторът й проницателно пророкува влиянието на глобалната мрежа върху обществото. Първата част на „Матрицата“ се базира основно върху идеологията на „Neuromancer“.

В „Невромантик“, както и в голяма част от повечето киберпънк романи, действието се развива в едно пост-модерно и технологически развито общество, което е контролирано от огромни корпорации, на практика заместващи правителствените организации. Атмосферата обикновено е анти-утопична, главните герои са хакери (или изкуствени интелекти) от ниските прослойки на обществото, а в поведението им преобладава нихилизма.  Проблемите са свързани с корпоративните интереси, които понякога смазват обществените, пречейки на индивидуалната свобода. Обръща се внимание на отчуждението и загубата на представите за реалност на героите, както и на контрола върху съзнанието, което се налага чрез информационните технологии.

Други автори и романи:

Нийл Стивънсън, може би най-актуалният киберпънк автор в момента, занимаващ се предимно с нанотехнологии – „Снежен крах“, “ Диамантената ера“

Сергей Лукяненко – „Лабиринт на отражения“

Брус Стърлинг

  • АЛТЕРНАТИВНА ИСТОРИЯ – Филип К. Дик и „Човекът във високия замък“
man_in_the_high_castle

Човекът във високия замък

Алтернативната история е жанр, в който обикновено се задава въпроса „Какво би станало, ако…“ . Участват действителни личности от историята, но се променя хода на събитията и се изследват алтернативните последици, които биха се случили.

Романът на Филип К. Дик „Човекът във високият замък“ се превръща в образец и става най-известния роман в този подстил на спекулативната фантастика. Филип Дик хипотетично допуска една победа на нацистка Германия във Втората световна война и анализира последствията от това върху света. Подобен сюжет има и „Фатерланд“ на Робърт Харис, както и редица други книги. В тях обикновено се подчертава как една прогнила система като фашизма рано или късно се сгромолясва от тежестта си, дори и ако историята е благосклонна към нея. Така както стана и с комунизма.

Филип К. Дик е голям писател, но не е типичен за жанра. Кралят на алтернативната история е може би Хари Търтълдоув, не особено популярен в България автор. Поредиците „Darkness“ и „Hellenic Traders“ са сред най-известните му творби. Търтълдоув доста добре запознава читателя с историческите събития, за които иде реч. Сузана Кларк „кръстосва фентъзи и алтернативна история в  „Джонатан Стрейндж и господин Норел“.

  • УТОПИЯ и АНТИУТОПИЯ – Джордж Оруел и „1984“
oruel

1984

Доста често авторите прибягват до създаването на утопични и антиутопични светове за да изследват в по-голяма дълбочина социалните и политическите структури в обществото. При утопията имаме един идеален свят, перфектно устроено общество, в което липсват войни, болести и т.н. Пример за това е романа на Oлдъс Хъксли, „Прекрасният нов свят“, който описва една утопична среда, идилия, която постепенно се превръща в антиутопична и където хората губят чувствата си, както и своята креативност. Антиутопичните романи са по-широко разпространени и описват един нагнетен свят, на който е наложен потиснически или тоталитарен режим. Обикновено авторите предупреждават за навлизането на радикални, често модерни тенденции в политиката, които се оказват просто механизъм за контрол на масите.

Най-известният анти-утопичен роман е „1984“ на Джордж Оруел. Британският автор критикува не само всички тоталитарни политически системи, а всяка идеология, която се базира върху налагането на страх и омраза в обществото. Всички опити да се наложи т.нар. mind control, т.е. контрол върху съзнанието, е обречен на неуспех и може да доведе само до разруха. Големият брат те наблюдава!

Тази техника се използва от много автори, сред които:

Антъни Бърджес – „Портокал с часовников механизъм“

Айн Ранд – „Атлас изправи рамене

Oлдъс Хъксли -„Прекрасният нов свят

Рей Бредбъри – „451 градуса по Фаренхайт“

Кърт Вонегът, Филип К.Дик, Нийл Стивънсън и т.н.

  • Апокалиптична и пост-апокалиптична фантастика
metro 2033

metro 2033

Апокалиптичната и пост-апокалиптичната литература се занимава с евентуални катастрофални събития, които могат да сложат край на човешката цивилизация.  Такива събития могат да бъдат от различно естество: смъртоносен вирус, епидемия, ядрена война/използване на оръжия за масово унищожение, природно бедствие, резултат от опасни човешки експерименти и т.н. Чрез този похват авторите се опитват да предвидят реакциите на човек в една такава кризисна ситуация, както и съдбата на обществото. Отделно от това, отправят  се сериозни предупреждения засягащи екологията, използването на ядрени оръжия (особено актуални по време на Студената война и след инцидента в Чернобил), зависимостта на човека от природата и т.н. Например в нашумялата напоследък книга на Кормак МакКарти, „Пътят“,  авторът съзнателно премахва биосферата на Земята, само да покаже зависимостта на човека от нея, и съответно обречеността без нея.

Счита се, че първият апокалиптичен роман е написан от споменатата вече Мери Шели – „Последният човек“. Като класик в този жанр може да се посочи Джон Уиндъм,  с двата си най-известни романа – „Денят на Трифидите“ и „Какавидите“. В тях Уиндъм разисква различни теми, обхващащи социалната и политическата сфера.

Доста популярен стана романът на  най-продавания руски автор в момента Дмитрий Глуховски, „2033“. Глуховски доста интересно изографисва руското общество, като е разделил оцелелите след атомна война на различни религиозни, политически и др. общества, обитаващи различни подземни станции/метра.

Други примери:

Стивън Кинг – „Сблъсък“

„Бялата чума“ на Франк Хърбърт ( поправка със поръчителството  на Sky_Mender)

  • МЕКА ФАНТАСТИКА –  Братя Стругацки – Робърт Хайнлайн
Странник в странна страна

Странник в странна страна

Меката (или социалната) фантастика акцентира вниманието си върху характера, психологията, взаимоотношенията, социалния статус на героите и на самото общество, а не набляга толкова на техническите и чисто научни детайли. Тоест, меката фантастика има по-антропологичен характер и изследва по-скоро социалните проблеми в човешките среди. Сред най-влиятелните и значими автори в този субжанр са Робърт Хайнлайн, руския отговор в лицето на братя Стругацки, Рей Бредбъри и Урсула Ле Гуин ( с малко по-феминистични наклонности).

Аркадий и Борис Стругацки са законодателите на руската фантастика, заедно с Иван Ефремов. В култовата повест „Трудно е да бъдеш Бог“, братята показват как сляпата вяра и религията могат да се окажат лостове за заблуда на масите и пречка за науката. В друга популярна повест, „Понеделник започва в събота“ дуета язвително критикува мудната бюрокрацията, некомпетентността на научните среди и слабото образование. В нея се появяват образи като Баба Яга например.

През 1961г. излиза „Странникът в странна страна“ на Робърт Хайнлайн, която се превръща в знакова творба на фантастиката по време на хипи движението и е скандализирала цялата американска общественост. Хайнлайн съвсем открито се обявява срещу установените тогавашни догматични норми и преоценява ролята на парите, религиите, моногамията, политическите системи и т.н. Определено изпреварил времето си автор.

Друга голяма фигура е Рей Бредбъри, може би най-гъвкавият автор на социална фантастика. Антиутопията „451 градуса по Фаренхайт“ е най-известното произведение на Бредбъри, в което той вижда заплахата от политическата цензура и контрол, наложен от модерните медии и западането на литературата. „Вино от глухарчета“ и „Марсиански хроники“ имат доста интересна структура, и всъщност представляван низ от свързани разкази.

Други автори:

Франк Хърбърт и великата поредица за „Дюн

Урсула Ле Гуин – „Лявата ръка на мрака“

Станислав Лем – „Соларис“

  • ТВЪРДА ФАНТАСТИКА
foundation

Фондация - Азимов

В противовес на меката фантастика, твърдата набляга на научния подход и на техническите детайли в областите на физиката, астрофизиката, астрономията, химията, биологията и т.н. Твърдата наука има своето голямо значение за научния прогрес, като често авторите дават интересни идеи. Така например, съвременните изкуствени спътници се появяват за първи път като идея в разказа на Едуард Хейл „The Brick Moon“, а спътниковата комуникационна система е била предложена от сър Артър Кларк (за което печели стипендия и медал от института Франклин). Жул Верн пък започва да описва пътувания с подводници и космически совалки, далеч преди те да бъдат изобретени и пуснати в действие.

Сър Артър Кларк и Айзък Азимов са безспорните доайени на твърдата фантастика, оказали огромно влияние върху почти всички съвременни автори в този стил. От произведенията на Азимов най-много ми допада  „Фантастично пътешествие“ (излязъл в два тома), чиято тема е миниатюризацията, а пътешествието минава през човешкото тяло.  Трудно ми е да определя кой е патронът на този жанр, още повече, че през последните години се появиха много автори с далеч по-напредничави и сложни идеи. Автори като Върнър Виндж, Робърт Сойер и Стивън Бакстър например.

ппулярни произведения

Стивън Бакстър – „Време“, „Пространство“ и „Произход“

Върнър Виндж – Огън в дълбината, Дълбина в небето ( в две части)

Хърбърт Уелс – „Машина на времето“ , „Война на световете“ ( за да не ям пляс от Nightwish_El и Nostromo)

Александър Беляев – „Подводните земеделци“, „Хойти тойти“ ( пак под натиска на горните двама 🙂

  • Други поджанрове
mravkite

Мравките на Вербер

Има доста писатели, които не се вписват в горните жанрове, а попадат някъде между тях. Такъв например е Бернар Вербер, който с поредицата си за „Мравките“ (кога ще излезе третата част по дяволите!) ни накара да внимаваме къде стъпваме. Тази поредица си е истинска енциклопедия по ентомология (наука за симпатичните мравки, термити и пчелички), а Вербер често смесва енциклопедични данни с проза. На мен серията за Танатонавтите ми дойде малко по-тежка, но определено Вербер ми е любимец.

Доста често към „speculative science“ прилепват и магическия реализъм (нещо като по-реалистично фентъзи, написано от латиноамерикански писатели). Този подстил е представен от автори като Паолу Куелю (Алхимикът, Петата планина), Габриел Гарсия Маркез (Сто години самота), Жорж Амаду и други. Един от по-странните и по-оригинални автори е японеца Харуки Мураками (Страна на чудесата за непукисти и краят на света), чийто новели се водят като сюреалистични, но на мен по-скоро ми се струва, че попадат в този жанр. Не съм голям фен на жанра.

Доста често се смесват различните жанрове. Така например Роджър Зелазни и Робърт Шекли (по-отделно, а и имат и едно съвместно произведение – „Донесете ми главата на принца“) смесват космическата фантастика с фентъзи.

От киберпънка пък се развиха още няколко поджанра – биопънк, постпънк, стиймпънк. При стиймпънка нивото на технологии е на етап парни и механични машини, дирижабли, различни многофункционални джаджи), а времето в което действието се развива наподобява Викторианската епоха. Уилям Гибсън и Стърлинг дават началото на този жанр, макар че този похват се използва от Пратчет, Джеф Вандермеер, Чайна Миевил и др.

Дан Симънс – Хиперион, Илион ( по препоръка на Дринов)

–––––––––––––––––––

След два месеца  събиране на прах в Дашборда на wordpress, най-сетне завърших статията! Най-дългата, вероятно най-скучната (съмнявам се някой да я прочете), горещо окуражаван от Val и Nightwish_El. Скоро едва ли ще пиша за книги пак 🙂

Categories: Литература | Етикети: , , , , , , , | 30 коментара

Пратчет и киното

  • ПOДВИЖНИ ОБРАЗИ (1990more at LammothPro
Подвижни образи

Подвижни образи

Photos: (see all | slideshow)

pratchett

Overview

User Rating: imdbpratchett

BOOKmeter:   Up 50% in popularity this week. (nobody knows why)

Director:   Тери Пратчет

Writers:   Тери и Лин Пратчет

Genre:   фентъзи | комедия | сатира see more »

Plot: Камерите работят (а това означава, че духчетата трябва да рисуват много бързо) във фантастичния свят на Диска, където са открили магията на белия екран. Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора (Holy Wood)? Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите филмови звезди трябва да открият отговора…

NewsDesc: ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога…

User Reviews: Bloody Fucking Brilliant!

–––––––––––––––––––––––––––––––-

Cast:

Виктор Тугелбенд ………………….Виктор Мараскино/Коен Варварино

Тида “ Джинджър“ Уидъл ……….Делорес дйо Грях

Гаспод…………………………………..Кучето-чудо

Дилбър………………………………….Дилбър Сам Си Прерязвам Гърлото

Среброриб…………………………….Алхимик, баща на киното

Муструм Ридкъли…………………..Архиканцлер

Скалата…………………………………Скала, трол

See more »

–––––––––––––––––––––––––––––

Additional Details:

Also known as: „Moving pictures“(UK title)

Pages: 417 страници

Kartinki: Ноу Картинки

Publisher: Вузев (уууууууууу)

––––––––––––––––––––––––––––––––

Quotes:

„БУУУУМ! Взривът размята прозорците, вратата и по-голямата част от покрива. Какво друго очаквате на „Улицата на Алхимиците“?…Взривовете бяха част от пейзажа“ …

-„После обаче човек отхапваше от наденичката и научаваше за кой ли път, че Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото успява да употреби и онези части на животното, които и самото животно не подозира, че притежава. Диблър бе стигнал до прозрението, че ако сложиш в изобилие пържен лук и горчица, ще накараш хората да ядат каквото и да било.“

– “ Веднъж тролката Кехлибар тръгнала да носи вечерята на своя трол Яспис в пещерата и го заварила….с друга тролка. Прибрала се у дома, взела боздугана и отишла да го пребие до смърт – прас, прас, прас. Щото бил неин трол, пък я излъгал. Много романтична песен“ –  Скалата, със сълзи на очи, разказва за романтична тролска песен.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

USER REVIEWS:

„Bloody fucking brilliant !“

Author: Lammoth, from Sofia

С книгата си „Подвижни образи“ Тери Пратчет този път ни потапя в света на киното. А киното, само по себе си, е един огромен океан на въображението. Като добавим пъстрите багри и магически цветове, които неизменно присъстват в новелите на Пратчет, се получава една истинска сюрреалистична книга за историята на киното. Нито едно име, събитие или заглавие не е  случайно тук:

Мястото, където се развиват събитията, Свещена гора (Holy wood), не е случайно.

Или пък името на едно от главните действащи лица – Среброриб (всички знаем ролята на среброто във фотографията), щур алхимик, който си е чиста проекция на Люмиер в нашия свят.

А  Дилбър си е  превъплъщение на съвременните, алчни и знаещи как да привлекат вниманието на публиката режисьори и продуценти. Като бивш уличен продавач на сандвичи, той знае как да шитне продукцията си. За него казват, че като продавач е можел  „да продаде наденичките дори на хора, които вече са ги купували от него.. А който е способен да продаде наденичките на господин Диблър два пъти на един и същ човек, ще продаде каквото и да било.“ Дилбър може би е някакъв първообраз на Джеймс Камерън, а както знаете той успя да ни пробута „Титаник“ и да спечели цяло състояние от това.

Появяват се и първите звезди. Такива са Виктор и „Джинджър“. Виктор олицетворява онези зализани филмови герои от 30-те и 40-те, с тънки мустачки, „които при едно осветление го правеха по-привлекателен, а при друго подлъгваха, че току що е пил гъст шоколадов шейк“. „Джинджър“ пък е от градче, за което „сигурно не сте и чували“ и за нищо на света не иска да се върне в него и пак да дои крави.  Щастието на Джинжър и Виктор се усмихва и те стават първите големи звезди в първия наистина голям филм – „Издухани“ (приликата с „Отнесени от вихъра“ е напълно случайна).

Тук е и кучето-чудо Гаспод, който може да говори и да мисли дори по-добре от някои артисти. В киното животните могат и да говорят. Тролът Скалата (който в последния момент избира този псевдоним за сметка на Кремъка) олицетворява онези големи, мускулести и неособено интелигентни актьори. А такива като него има много в Свещена Гора.

Проницателният ум на Тери Пратчет е успял майсторски да изографиса света на киното, от началната до комерсиалната епоха на неговото развитие с всичките му дребни детайли. И с много хумор. Такъв какъвто ние си го знаем. Едновременно с това, някак много леко, Пратчет успява и да вмъкне някои и по-тъмни страни на Хълма с големите букви – самозабравянето, лицемерието, прекомерната суетност, алчността, фалша на целия този свят. Той осъзнава силата на киното и въобще на медиите. То е способно да промени самата тъкан на реалността – то може да промени мнението, мисленето, поведението на много хора. Реалността е в опасност…

Въобще, „Подвижни образи“ е роман,

който не бива да бъде пропуснат от нито един киноман…(хей има и рима!)

Categories: Кино, Литература | Етикети: , , , | 8 коментара

Блог в WordPress.com.