„Четири след полунощ“ или защо Стивън Кинг е голям

dragon-clock

Пиша това във връзка с един спор….

Както добре знаете, Стивън Кинг е археолог. Той изследва най-мрачните и тъмни области на човешкото съзнание, където много често, под пластовете от време и преживявания, могат да се открият истински архитектурни страшилища.

Ще разгледам едно от големите творения на Стивън „Кралят“ ( и мое любимо), с което се надявам да докажа, че той не е елементарен автор. Става въпрос за  „Четири след полунощ“, произведение съдържащо в себе си четири новели:

  • Библиотечна полиция

Сам Пийбълс работи в малко градче като застрахователен агент и често се забавлява в местния ротариански клуб. Идва ден в който Сам трябва да изнесе реч. За да се подготви за речта, той отива в местната библиотека и заема книга. Библиотекарката го предупреждава, че ако пресрочи датата за връщане на книгата, ще се случи нещо ужасно –  ще прати библиотечния полицай. Уви, по стечение на обстоятелствата, Сам не успява да върне книгата навреме и след него тръгва вече споменатият полицай…

Повече от ясно е, че събитията се развиват предимно в главата на Сам Пийбълс. Всички тези ужасяващи чудовища и вещици са плод на изкривеното му самосъзнание, в резултат на травма от миналото. Някъде там, в някой отдалечен коридор на подсъзнанието си, в една затънтена стая, Сам е заключил спомените от ужасно събитие от детството. Като малък, отивайки към библиотеката, той бива изнасилен от преоблечен като полицай мъж.

Като истински съвременен Зигмунд Фройд, Кинг ни пренася в тази къща на ужасите и ни кара да се питаме дали  Сам може да преодолее тази травма. Дали ще успее да открехне тази врата и да освободи ужасния спомен  и да пробие нова врата, с която да започне нов живот.

  • Слънчевото куче

Кевин получава така желаният фотоапарат „Полароид“ за 15-я си рожден ден. Апаратът бива изпуснат и леко ударен, поради което той започва да изкарва едни и същи снимки, независимо накъде е насочен. Снимките изобразяват наближаващо куче. Снимките не са точно еднакви, а с всяка следваща снимка, кучето бавно, кадър по кадър се приближава, готов да се нахвърли и да премине от двумерното към тримерното пространство .

Апаратът е занесен при Поп Мерин, заможен собственик на магазин за всякакви вехтории, който е и нещо като лихвар в малкото градче. Мерин набързо оценява качествата на зловещия „магически“ фотоапарат, мами момчето и си го присвоява. След което започва да търси купувач, който да даде няколко хилядарки за това странно явление.

Тук „археологът“ Стивън Кинг се опитва да изследва човешката алчност и любопитство, и до какви измерения могат да стигнат те. До къде ще стигне Поп Мерин в опитите си да продаде злокобния фотоапарат и дали няма алчността и любопитството му да го доведат до злощастен край.

  • Таен прозорец, Тайна градина

Морт Рейми е писател, напуснат от жена си и живее сам в имението си. Един ден той бива посетен от загадъчен мъж, на име Джон Шутър, който твърди, че Морт е изплагиатствал един разказ от него и търси възмездие. Джон иска от Морт да докаже, че е публикувал въпросния разказ преди него. И ако не го направи, трябва да напише разказ от негово име.

По-късно читателят разбира, че Джон Шутър всъщност е самия Морт Рейми, той е негово превъплъщение и съществува само във въображението му. Морт не може да приеме действителността и това че друг мъж е отнел жената и децата му, не може да приеме и упадъка на кариерата си, както и собствената си изолацията. От подсъзнанието му изскача Шутър, което си е опит за бягство от действителността и реалните му проблеми. Шутър е рожба на всичките страхове и комплекси на Морт, който така и не успява да се пребори с тях.

Филмът „Тайният прозорец“ с Джони Деп, е адаптиран по новелата на Кинг.

  • Ланголиерите

Несъмнено една от най-известните творби на Кинг.

Малка част от пасажери в пътнически самолет се събужда от сън, само за да открие че повечето пътници, включително и пилотите са изчезнали. Малко по-късно разбират, че са попаднали в друго измерение, в един не напълно „жив“ свят, сякаш лишен от реалност. Чува се и дразнещо шумолене. Ланголиерите наближават до тях, изяждащи всяко парченце от минало, изправено пред пътя им.

Кинг ни дава среща с личности, които изглежда не оценяват настоящето и възможностите, които то предоставя. Той поставя реалните си герои в една нереална ситуация. Кои от този сложен по състав набор от характери ще оцелеят и кои няма да издържат на това изпитание? Дали след това оцелелите ще оценят даденият им втори шанс?

През 1995 г. излиза и филм по новелата, режисирана от Том Холанд, който е и голям фен на Кинг.

–––It’s not THE END!–––

Categories: Литература | Етикети: , , , , , , , , | 27 коментара

Навигация

27 thoughts on “„Четири след полунощ“ или защо Стивън Кинг е голям

  1. Тайният прозорец и Ланголиерите са по-открояващите се заглавия тук, но има поне десетина други, които са още по-напред в класацията. Дори и само Прилежен ученик, Гняв и Рита Хейуърт да споменеш, пак ще затвориш устите на въпросните кифли, банички, милинки… 🙂

  2. едва ли ще си я затворят хаха 😀
    нали ги знаеш 🙂

  3. „Ланголиерите“ и „Мъртвата зона“ са ми особено любими. И две мнения по въпроса, че Стивън Кинг е голям няма как да има (ама има, явно).

    Не е точно по темата, но ми е интересно: когато някой се залавя с категорични твърдения, че нещо не струва, обикновено го прави с придружаващо сравнение с нещо стойностно според него. Та ми е любопитно кое е стойностно и неелементарно за една кифла?

  4. Nostromo спомена кифли, а аз нищичко не знам по въпроса 😛
    Иначе споровете бяха Паулу Куелю vs Стиву Кинг,
    което е странно, зашото там където работя
    обикновено споровете варират от Ванадий vs Никел до Кристобалит vs Кварц или пък дали онази епруветка ще гръмне 🙂

    • Ох, Куелю?! Как не се сетих и сама. То малко като като извечната дилема Ямбол vs. Стамбул. Аз веднъж водих подобна дискусия за Дийн Кунц и Стефчо Кралев, накрая спечелиха и двамата (ама това само защото я водих със себе си).

      А онази епруветка гръмна ли в крайна сметка?

      • ха, Защо пък точно Кралев vs Кунц ? 😀
        А епруветката не гръмна, но доста злобно бълбукаше 🙂

  5. Не ми обръщай внимание – аз така си говоря… 🙂

  6. Не знам какъв човек трябва да си, че да сравняваш Куелю със Стивън Кинг. Макар че, като се замисля, има база – и двамата имат момент, когато бяха „на мода“ (даже Куелю май още си е, не чета много интервюта на манекенки и не съм в крак).

    Никога не съм бил особен фен на хоръра и далеч не съм му преплюнчил всички книги на Кинг, но това, което съм прочел – определено е много голям и с удоволствие се четат написаните от него работи.

    Ама се отплеснах се, аз се включих само да кажа „браво“ за поста…

    • мерси 😀
      Иначе верно всички манекенки все Куелю им е в глават 🙂
      А Кинг действително стана доста комерсиален през последните години.

  7. Куелю.. и Кинг?
    Сравнете ми лимони с домати, моля?

    а иначе Кинг…
    Ами на мен са ми малко еднообразни типажите му – предвидими са.
    Иначе много го харесвам.
    Нищо не си написал за Очите на Дракона, а книгата не е лоша?

    • така е, Кинг донякъде се изчерпа и взе да се повтаря.
      Не съм чел „Очите на дракон“, но веднага ще я потърся 🙂

  8. Ами дербито Кинг срещу Кунц се проведе, поради относителното сходство в жанрово отношение и леките комерсиални залитания и при двамата. Всъщност вторият не загуби само заради една негова книга (чела съм само 3), в която повествуванието се водеше от първо лице, но от няколко различни персонажа (особено любимо ми беше кучето).

    И докато сме на spooky вълна: на една тъмна-тъмна планете, в един тъмен-тъмен град, на една тъмна-тъмна улица, в една тъмна-тъмна лаборатория, стои един тъмен-тъмен lammoth и си вика „Надцених я този път епруветката…“ 😉

    • 😀 доста мрачен разказ би излязло от това…
      хаха, по принцип мразя епруветки. Още повече мразя пещи 😛

      Признавам си не познавам творчеството на Кунц, но книгата с кучето ми стана интересна 🙂 Как е заглавието на творбата? 🙂

  9. Мерси за ревюто и се извинявам за неявяването на първият пост, но анти-спамовата Akismet автоматично спира постове с линкове за сайтове завършващи с asp.

    имаш много стилен блог btw 😀

  10. Досетих се аз, че Akismet-а ме хвана като фейсконтрол на селска дискотека.

    Благодаря за положителната оценка за блога 🙂 , голям комплимент е за мен, защото web програмистите по правило не се справят добре с дизайн.

    То си пролича и, че на мен ми харесва при теб :). (направо съм за награда в категория спамене сингъл пост 😉 )

  11. Кинг > Кунц

    PS Сега чета „Димитър“ на У. П. Блати; горещо я препоръчвам.

    • Ха, Блати го мислех за умрял (гадно е че го казвам де). Четох мненията на читатели от amazon и други места за „Димитър“ и почти всички бяха възхитени и възторжени. Трябва да се вземе, мерси за рекамъндейшъна 🙂

  12. Като се има предвид възрастта му, почти е умрял. 😀 A книгата е яка, макар и не толкова любима, колкото „Заклинателят“.

  13. признавам си, че си взех книгата след като изгледах филма 🙂

  14. Аз съм огромен фен и на романа, и на филма. Не е лошо да check-неш също „Легион“.

  15. eleto

    Mi az 6a popi6a malko za joni dep, koito igrae v filma po stivan king. OOO sorry nqma da pi6amnogo- samo 6te vi kaja 4e JONI E THE BEST

  16. Ихаа – много обичам археолозите!
    Почти колкото физиците.
    🙂
    На много интересно място работиш! Паулу Куелю vs Стиву Кинг! Йееее!

    А при мен споровете са: набивката лоена ли да е или тефлонова. 😦

    Искам да работя при твоите колеги, ама да има и къде да изпъна снага и по възможност да не ме закачат когато случайно изтърва тежки и остри предмети върху тях.

    • Ех, Ел, на мен пък ми се струват интересни споровете за лойта и тефлона 😀 Доста по-интересно от скуката тук 🙂

      Иначе като малък исках да стана археолог като Индиана Джоунс 🙂

  17. Dan

    Аз харесвам всичките му книги не са страшни много са яки.

Вашият отговор на Dan Отказ

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.