Време за книги

Книга за гробището – Нийл Геймън

 

Само Нийл Геймън може да пресъздаде такава мрачна, призрачна и същевременно приказна атмосфера, постигната чрез елегантен стил и невероятно въображение. Едно от най-добрите фентъзита, които съм чел напоследък, някак неусетно преминах от корица до корица. Чудесен превод, трябва да  се отбележи това.

Историята се развива в гробище, където странни и чудати обитатели спасяват живота на едно малко дете, чието семейство е заклано от убиец. Под грижите им  израства Никой Оуенс, който постепенно научава прости житейски истини в свят обитаван от таласъми с имена като „Императорът на Китай“ и „33-ят президент на САЩ“, вещицата Лиза,  върколака мис Лупеску, мъртви наставници и приятели. Научава как да цени хората, които наистина го обичат и се грижат за него, научава да не се води по предразсъдъците (…на всяко гробище оставят и парче неосветена земя, където заравят престъпници, самоубийци или друговерци…), научава да бъде по-внимателен и търпелив. Научава се да цени Живота.

Исках да я прочета още като попаднах на ревюто на Shannara (супер блог!), но книгата не бе излязла в БГ. След това Ел написа ревю, попаднах и на такова в  TANSTAAFL. Ако не сте загубили детското в себе си и ако не страдате от липса на въображение, то непременно я прочетете 🙂

Война на реалности – Филип К. Дик  

 

Веднага се превърна в любимата ми творба на Филип К. Дик. Това е уникална смесица между хорър и фентъзи, направлявана от безграничното въображение на Дик. Ето кой е повлиял толкова много на Стивън Кинг.

Млад мъж заминава със съпругата си в провинцията, където живеят родителите му. Но когато пристига забелязва промени – градчето се е променило. Хората също. Самата тъкан на реалността се е разпокъсала и силите на злото са проникнали и разпрострели на повърхността.

Може да изглежда като симплистична борба между доброто и злото на пръв поглед, но рядко съм попадал на такова умело перо – без излишни описания,  нон-стоп напрежение, чете се плавно и леко. Препоръчвам я на феновете на този жанр.

Кофти карма – Давид Зафир

Купих си я само защото висях половин час в една книжарница, а двете служителки там вече ме гледаха с досада и неприязън. Стана ми неудобно, че разхвърлях толкова много книги и си взех първата, чийто синопсис ми хареса. Оказа се, че е ужасно забавна и оригинална книга. Ако се питате какво би се получило ако кръстосате Бернар Вербер, Пратчет, Ървин Уелш и яко натряскана Джаки Колинс – то ще получите Давид Зафир.

Ким Ланге е известна водеща и животът й бива съсипан за един ден. Печели награда за най-добър водещ, но на награждаването полата й се къса отзад, а тя за да се побере в нея не си е облякла бельо. Така задникът й лъсва пред 6 милиона зрители. След това изневерява на мъжа си, а за капак –  мивка от  разбита руска космическа совалка се стоварва върху главата й, а тя се превръща в мравка. Среща една много дебела мравка, която й се представя като Буда и й казва, че се е преродила в мравка, заради лоша карма и защото не заслужава нищо друго. Започват нейните перипетии и приключения като мравка, но няма да ви ги разказвам, за да не ме биете. Ужасно забавна книга, но на моменти ми беше леко банална. Но я прочетете – готина е!

Завършвам с част от мислите на Ким Ланге, мигове преди да умре, когато животът й преминава като на кино-лента:

– Като малка баща ми ме люлее на коленете си. Изпълнена съм с доверие.

-Татко ме люлее на люлката пред блока. Все още съм изпълнена с доверие.

– Татко мирише на хлебчета

– Татко ни напуска заради пекарката. Дотук с доверието.

– Нина и аз се обзалагаме коя първа ще изгуби девствеността си. На 13 сме.

– една година по-късно. Аз печеля баса. По-добре да бях го загубила!

😀

 

 ТЕРИ ПРАТЧЕТ СТАВА НА 62!

 

Вчера един от най-великите автори, творящи на този свят – Тери Пратчет, навърши 62! Нека ни радва поне още толкова! Знаете ли, че:

– 53% от почитателите му във Фейсбук са мъже, а 46% са жени, но жените са по-активни при публикациите. Останалият 1% от читателите вероятно се поделя от троловете и един голем 😛

– 65% от почитателите му са на възраст между 25 и 44 години.

-23% от почитателите му във Фейсбук са от Обединеното кралство, 17%  от САЩ, 6.6% от Чехия, а на четвърто място се нарежда БЪЛГАРИЯ с 5%! Нещо с което се гордея 🙂

 – Пратчет е един от малкото световноизвестни писатели, които си комуникират директно чрез интернет с техните почитатели.

– Пратчет е фен на компютърните игри, като една от любимите му е Half-Life 2

– Фен е и на астрономията, появявал се и в предавания за астрономия по BBC

– Попечител е на организация за опазване на орангутаните.

– Фосил на морска костенурка е бил кръстен Psephophorus terrypratchetti в чест на Пратчет

– Най-голямо влияние върху Пратчет са оказали А. Азимов, А. Кларк. П.Г. Удхаус, Кенет Греъм и Марк Твен

– Цитати на Пратчет може да намерите ТУК

Пред неговото творчество не ни остава нищо друго освен да :

 Музикален поздрав

Докато четете книги може да слушате тез две девойки, аз напоследък само тях слушам 🙂

  Vodpod videos no longer available.

Categories: Blogworld | Етикети: , , , , , , , | 28 коментара

Навигация

28 thoughts on “Време за книги

  1. nightwishel

    Хах…супер! Значи ти е харесала! :)))

    Като мернах мравката с токчетата веднага се сетих за мосю Вербер.
    Довечера отивам да щурмувам книжарницата. Ако не ми хареса – мисли му! :)))
    Ще ти свия чорапите, дето ги ползваш за книгоразделители!
    😀

  2. cinemascrotum

    Брей, зариби ме за тази на Филип. Ще взема да си я намеря отнякъде и прочета, благодаря че ми намери работа. 🙂

  3. Nadinka

    Ламоте, от коя година е изданието на Война на реалности? Щото я има в Читанката, но ако има някое ново хартиено издание… 🙂

  4. cinemascrotum

    Аз не намерих ново издание, затова си я поръчах от антикварната книжарница, че не ми се чете на компа. 🙂

  5. Oх, не знам. Не ми харесва „Книга за гробището“ както и 90% от нещата, които съм чел на Геймън. Прекалено ми е елементарен с алюзиите и стила си. Според мен, той е за 15 годишни макс! Сори Ламоте, знам че ти адски го харесваш. Просто това е едно от нещата, за които мненията ни се разминават. 🙂

    Виж за Дик, нама такова нещо. „Война на разуми“ е една от първите му книги, които съм чел. Случвало ми се е не един или два пъти да си открадна структура на изречение и това онова в някои училищни проекти. 🙂

    Честито на Пратчет! 🙂 Гигант!!!

  6. @Nadinka
    Първото издание е от 1994, но все още се намира. 🙂 Е, Скротума я е открил, гаранция, че я има и на Славейков.

  7. зори

    Бернар Вербер, Пратчет, Ървин Уелш и яко натряскана Джаки Колинс(Ламоте от теб става зарибител) – това е достатъчно като препоръка, въпреки лекинката баналност, за която говориш.
    И аз висях оня ден така, ма се чудех кое от няколкото да взема (даже имаше две книги на Давид Зафир), защото това книжарите са големи гадове и предлагат разни нови заглавия, а ми прави впечатление, че пари за книги никой не предлага ей така за без нищо.
    Утре ще си я купя, обачееее – мисли му,ако си слъгал – ще насъскам шляпоидните да ти направят ревизия.

  8. Аз съм си обещал повече да не си купувам книги, докато не прочета поне десет от библиотеката си, така че следващата петилетка Хеликон може да забрави за мен.

    А цитатите на Пратчет радват.

  9. Точно така Ностро :)Аз чета по едно книжле месечно и разглеждам по две 🙂
    „Само Фернандо Арабал може да пресъздаде такава мрачна, призрачна и същевременно приказна атмосфера, постигната чрез елегантен стил и невероятно въображение.“ 😀

  10. Браво, Ламоте, само така, не може само секс и цици, трябва и култура (виж кой го казва само).
    На Геймън съм чела само и единствено Звезден прах, която определям в категория симпатично четиво с елементи от вълшебна приказка. Трудно е да си съставя мнение само въз основа на една тънка книжка, купена на летището. 🙂
    А и имам слабост от малка към гробища и некролози. 🙂
    Война на реалности ще взема да я преслушам, изглежда като задължително четиво.
    А таз Лоша карма май жестоко храни „любимия“ ми жанр чиклит. 🙂
    За Пратчет – респект!

  11. Ikaria, аз като правех блога, смятах той да е предимно за ревюта на книги, филми, музика, събития и т.н. Но после се появиха Ностро, Елфа, Ел, Бънги, Лита, Скай, Светла, Фроги и те ме развалиха. Само за цици и шляпане ми говореха и гледай какво стана с блога 😛 😀 Реших малко да го култивизирам 😀 Дано ти харесат книгите. Те са кратки 🙂

    леле Вал, йък 😀 Направо ми прилоша от видеото.Край, ставам вегетарианец! 🙂

    Ностро, купуването на книги ми е слабост. При това имам четец. Нещо като при жените (дано не прочетат това) и магазините за чанти и обувки. Много обичам да ровя из книгите на някоя книжарница пред омърлушените физиономии на служителите 😀 Не знам що :-))

    Зори, ай, в момента паля свещичка и се моля на Один да ти хареса, не искам да ходя във Валхала още. Там шляпат лошо! 🙂 Да, гадно е да купиш скъпа книга, после да не ти хареса, много пъти ми се е случвало :/

    Надинке, както каза Дринов, книгата е от 1994. Аз я имам отдавна и чак сега реших да я прочета. Тя е малка и се чете за една вечер. Това е великото на Филип Дик. Повечето му книги са по 200-220 страници, той не изморява читателя с тухли четворки от по 700-800 страници, а приятно и точно разказва без да разтяга локуми. Затова го харесвам 🙂

    Дринов, предполагам че тук се различаваме по вкус 🙂 Може би още не мога да порасна, май е така 😀 Поне според мен Геймън е един от малкото майстори на фентъзи, които се различават и се отличават. Мен са ми втръснали баналните битки с мечове, принцеси,вълшебници с пръчици, пак битки срещу някакви врагове и безкрайните фентъзи епоси от по няколко дебели тома. Досадни ми станаха всички. Пратчет и Геймън са от малкото, които имат финес. Поне според мен. :о)

    Скротуме, и аз предпочитам хартията 😀 По-удобна и приятна за ползване, за четене де 🙂 Заслужава си да се прочете, а и не отнема много време – няколко часа само. 🙂

    Ееел, караш ме да съжалявам за ревютата :)) Ти, Зори и кой още не вече размахвате томахавката. Вече съм приготвил да се скрия в килера, при евентуално бедствие. Но доколкото те познавам, мисля, че ще ти хареса книгата на Зафир 😀

    • Както каза един колега преди време „то, Кате, запартък разваля ли се?!“ 😉

    • Гледам на Филип Дик имам „Човекът във високия замък“.
      Ще взема да я подпукам, като свърша с „Крадец на време“, въпреки че трябва да игнорирам един куп и рискувам да се разгневят…
      🙂
      Аз отдавна минах на по-високо ниво и не ползвам томахавки.
      Крия чорапи, което е доста по-садистично!
      😀

  12. papermillena

    Хах, тия две девойки ме подсетиха за това
    Странно, май нямат много общо.:)

    Аз пък напоследък не мога да чета на музикален фон или обратното- да слушам музика, докато чета.;) Е, проблемът явно си е в мен де. Те книгите и музиката нямат проблеми.:)

  13. Поклон и сърдечни поздрави – на теб, Ламоте, и на великия Пратчет 🙂 Той и Зелазни са моята вяра във фентъзи-жанра! О, и ЛеГуин (и Реймънд Фийст…)! Ще се опитам да попълня празнотите в собствения си информационен книгопоток – благодаря за идеите 😉

  14. Pingback: Време за книги | Bulgarian Blog

  15. Който, като малък не е чел фантастика, после цял живот живее в нея !

  16. Oooo,фентъзи!Какви съкровища си имам аз , ако знаеш 😉 Ще трябва да снимам и да те дразня 😉

  17. Ламоте, поръчах си „Война на реалности“ и ако не ми хареса, мисли му какво ти се пише! 😀 Моето набутване ще е по-голямо от твоето с Клодел, понеже уплътних пратката с още 3 броя, да не се разкарва куриерът почти за нищо. Добре, че вътре за всеки случай има и един Бредбъри за утеха. 🙂

  18. Точке, аз пък в момента чета „Сиви Души“ 🙂 Засега ми харесва 🙂 Мисля да я дочета тая нощ, макар и да съм в началото. Ех, много хора ме заплашиха значи :), но книгата е добра, ще ви хареса на всички.

    Лили, трябва да ни покажеш 🙂 Ще ни е интересно да разберем за любимите фентъзита! 😀 вече съм подготвил молив да записвам!

    Тони, съгласен! Макар че, като се замисля, нямам нищо против да живея в нея 🙂 ПС Тръмп вече е на финал! Май и Хигинс натам се е запътил…

    Мерси, Светли :)) Като малък бях фен на Землемория от Урсула Ле Гуин, а на Зелазни все му се каня да му прочета нещо. Ще се радвам да ми препоръчаш нещо, но желанието ми е да е нещо извън Хрониките, защото не съм по дългите поредици 🙂

    Милена, това много ми харесва, по името на изпълнителката мога да предположа, че е ирландка, има и леки келтски мотиви. Добавих си го в любими 🙂 При четене и аз не обичам да слушам песни, разсейват ме. Но такива леки и приятни мелодии мога. Зависи от настроението де 🙂

    Ел, това на Филип Дик е с нацисти! Алтернативна история. Дик е много страхотен разказвач, голям е, въпреки глупавото си име. Поне „Патко“ ми звучи глупаво 😀 Тази на Пратчет не съм чел, после ще ни разкажеш впечатленията си. А аз ти препоръчвам „Кофти Карма“ – много е забавна 🙂

    Ех, Скай, пак ме захлупи 😀 И пак с едно изречение 🙂 Вендета! Вендета ще последва 😛

    • Ммм, мисля, че е канадка. Но си прав за името, има сигурно някакъв ирландски, или по-скоро шотландски произход и пее предимно келтски мотиви.:)
      Преди две-три години попаднах на нея (в някаква книга се споменаваше името й:))
      Последно, поздрав с това, че ми е от любимите.:)

      • Сега от поздравителния клип (мерси, мерси :)), се сетих че съм я гледал и слушал и друг път. Има много хубав глас, освен това аз винаги съм харесвал келтската музика 🙂 От „Господарят на танца“ насам 🙂

        аз те поздравявам с тия диваци:

        Уверявам те, че са без гащи кат’ истински шотландци 😀

  19. Ахахах, МакЛамо(н)т, тия трябваше по-рано да ми ги пуснеш 😀
    Много оздравително действат (а съм болна малко)
    😀

    Доверявам ти се за дрескода.:P

  20. ненененене – не МОЖЕ да бъде! Ето сега ти се заканвам (ще викна и Дрин да тренира с пръчките – знайно е, че така се практикува по ваште земи, на голо дупе :P)! Не вярвам, че не си чел нищо на Зелазни – наистина… Започва се с „Донеси ми главата на принца“ най-често – по хронологията на издаване у нас ;), обаче ако прочетеш „Господарят на сънищата“, „Хронобандити“, „Островът на мъртвите“ и „Господарят Демон“ (мънинки са, бързи за поглъщане) – ще разбереш за какво става въпрос. А „Хрониките“ са култ 😛

  21. Pingback: Предизвикателство – край « Блогът на Янина

  22. Pingback: Някой ред « Блогът на Янина

Вашият отговор на papermillena Отказ

Блог в WordPress.com.