Великите книги и писатели на speculative fiction – Пратчет, С. Кинг, У. Гибсън, Стругацки, Ф.К. Дик, Оруел…

Тази статия я започнах преди 2 месеца, но едва сега й видях края. Исках да обобщя всички значими  книги от любимия ми жанр, т.нар. „speculative fiction“ – термин, който е преведен на български просто като фантастика ( дали е правилно или не, не се знае). Спекулативната фантастика обединява под една шапка различни подстилове, сред които са фентъзито, хоръра, киберпънка, алтернативната история, научната и социална фантастика, утопии и антиутопии, магическия реализъм и др.

  • ФЕНТЪЗИ – Тери Пратчет и „Светът на Диска“
shovinist

Шовинист

Фентъзито черпи вдъхновение от приказките, легендите, митологиите, фолклора, народните сказания.В историите участват различни персонажи от народния фолклор като елфи, гноми, джуджета, феи, самодиви, понякога вампири, зомбита, тролове и т.н. Най-голямо влияние върху това течение в литературата оказва Дж. Р. Р. Толкин с произведенията „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“. Фентъзито тънело в наивност и посредственост, докато не се появил един англичанин, който променил това – Тери Пратчет.

Тери Пратчет, един от най-продаваните и обичани писатели в света, променя тотално облика на фентъзи жанра, издигайки го до съвсем нови измерения. Самият той заявява: „Фентъзито не е просто магьосници и глупави магически пръчици. Това е един различен поглед върху света“. Действително Пратчет разчупва всички шаблони и създава един свят, познат като „Светът на Диска“ в който се преплитат хумор и философия. По интернет могат да се намерят милиони сайтове с цитати от негови книги и това не е никак случайно. Проницателният хумор се превърна в негова запазена марка. Досега са издадени 37 книги от „Светът на Диска“, всяка една от тях концентрира вниманието си върху определена тема: Шовинист ( ксенофобия, шовинизъм, войни, дипломация), Малки богове ( религии и философия), Еманципирана магия (феминизъм), Истината (преса и свобода на словото), Подвижни образи ( кино и медии), Интересни времена (тоталитарни системи, източна философия), Музика за душата (музика, поп-култура) и т.н.

Други автори:

Чайна Миевил – надявам се час по-скоро да преведат „The City & the City“

Филип Пулман – „Тъмните му материи“

Нийл Геймън – „Никога, Никъде, Никой“, „Звезден прах“

Клифърд Саймък – „Резерватът на таласъмите“

Роджър Зелазни – Хрониките на Амбър ( по препоръка на Руслан Трад и фроги)

  • ХОРЪР – Стивън Кинг
midnight

Четири след полунощ

Историите на ужаса обикновено са свързани със страховете и суеверията на хората. Ужасите като жанр се формира през мрачния готически  18-ти век, а по късно e развит от основателят на детективските романи и разкази Едгар Алън По и авторът на „Франкенщайн“ Мери Шели. Като баща на съвременната хорър фикция с право може да се посочи Хауърд Лъвкрафт, който издигнал ужасите на ново, почти научно ниво.

Стивън Кинг е човекът, който популяризира жанра по целия свят и който се превърна в символ на хорър-изкуството. Кинг успешно започва да изкарва наяве най-големите страхове на човека, разхождайки се из най-тъмните и мрачни местенца на човешкото съзнание. Голяма част от произведенията на Кинг са адаптирани и филмирани, като най-сполучливите са „Мъглата“, „Зеленият път“, „Сиянието“, „Изкуплението Шоушенк“ , „Ланголиерите“ и др.

Кинг често обяснява страховете и ужасите, на които се натъкват героите му, като резултат от преживяни по-рано травми, комплекси породени от насилие, страхове от неизвестното и свръхестественото, слабости в характера, алчност, гризения на съвестта и т.н. Кинг твори в доста широк спектър, в поредицата „Тъмната кула“ той сполучливо смесва фентъзито с хорър елементи, написва и пост-апокалиптичния епос „Сблъсък“ .

Други примери:

Хауърд Лъвкрафт“Ктхулу цикъл”

Дийн Кунц – „Древният враг“, „Светкавица“

Мери Шели -„Франкенщайн или новият Прометей“

Уилям Блати – „Заклинателят“

  • КИБЕРПЪНК – Уилям Гибсън & „Невромантик“
neuromancer

Neuromancer

Основателят на киберпънка е Уилям Гибсън, а романът му „Невромантик“ се превръща в една от най-значимите книги в последните 50 години. Всъщност това е първото произведение, което печели 3-те най-престижни награди за фантастика – Хюго, Небюла и Филип К.Дик. Невромантик се превръща в еталон на киберпънк движението. Голяма част от термините, които Гибсън въвежда, веднага се превръщат в любими на компютърните нърдове. Не е за вярване, че книгата е писана в началото на 80-те години, а авторът й проницателно пророкува влиянието на глобалната мрежа върху обществото. Първата част на „Матрицата“ се базира основно върху идеологията на „Neuromancer“.

В „Невромантик“, както и в голяма част от повечето киберпънк романи, действието се развива в едно пост-модерно и технологически развито общество, което е контролирано от огромни корпорации, на практика заместващи правителствените организации. Атмосферата обикновено е анти-утопична, главните герои са хакери (или изкуствени интелекти) от ниските прослойки на обществото, а в поведението им преобладава нихилизма.  Проблемите са свързани с корпоративните интереси, които понякога смазват обществените, пречейки на индивидуалната свобода. Обръща се внимание на отчуждението и загубата на представите за реалност на героите, както и на контрола върху съзнанието, което се налага чрез информационните технологии.

Други автори и романи:

Нийл Стивънсън, може би най-актуалният киберпънк автор в момента, занимаващ се предимно с нанотехнологии – „Снежен крах“, “ Диамантената ера“

Сергей Лукяненко – „Лабиринт на отражения“

Брус Стърлинг

  • АЛТЕРНАТИВНА ИСТОРИЯ – Филип К. Дик и „Човекът във високия замък“
man_in_the_high_castle

Човекът във високия замък

Алтернативната история е жанр, в който обикновено се задава въпроса „Какво би станало, ако…“ . Участват действителни личности от историята, но се променя хода на събитията и се изследват алтернативните последици, които биха се случили.

Романът на Филип К. Дик „Човекът във високият замък“ се превръща в образец и става най-известния роман в този подстил на спекулативната фантастика. Филип Дик хипотетично допуска една победа на нацистка Германия във Втората световна война и анализира последствията от това върху света. Подобен сюжет има и „Фатерланд“ на Робърт Харис, както и редица други книги. В тях обикновено се подчертава как една прогнила система като фашизма рано или късно се сгромолясва от тежестта си, дори и ако историята е благосклонна към нея. Така както стана и с комунизма.

Филип К. Дик е голям писател, но не е типичен за жанра. Кралят на алтернативната история е може би Хари Търтълдоув, не особено популярен в България автор. Поредиците „Darkness“ и „Hellenic Traders“ са сред най-известните му творби. Търтълдоув доста добре запознава читателя с историческите събития, за които иде реч. Сузана Кларк „кръстосва фентъзи и алтернативна история в  „Джонатан Стрейндж и господин Норел“.

  • УТОПИЯ и АНТИУТОПИЯ – Джордж Оруел и „1984“
oruel

1984

Доста често авторите прибягват до създаването на утопични и антиутопични светове за да изследват в по-голяма дълбочина социалните и политическите структури в обществото. При утопията имаме един идеален свят, перфектно устроено общество, в което липсват войни, болести и т.н. Пример за това е романа на Oлдъс Хъксли, „Прекрасният нов свят“, който описва една утопична среда, идилия, която постепенно се превръща в антиутопична и където хората губят чувствата си, както и своята креативност. Антиутопичните романи са по-широко разпространени и описват един нагнетен свят, на който е наложен потиснически или тоталитарен режим. Обикновено авторите предупреждават за навлизането на радикални, често модерни тенденции в политиката, които се оказват просто механизъм за контрол на масите.

Най-известният анти-утопичен роман е „1984“ на Джордж Оруел. Британският автор критикува не само всички тоталитарни политически системи, а всяка идеология, която се базира върху налагането на страх и омраза в обществото. Всички опити да се наложи т.нар. mind control, т.е. контрол върху съзнанието, е обречен на неуспех и може да доведе само до разруха. Големият брат те наблюдава!

Тази техника се използва от много автори, сред които:

Антъни Бърджес – „Портокал с часовников механизъм“

Айн Ранд – „Атлас изправи рамене

Oлдъс Хъксли -„Прекрасният нов свят

Рей Бредбъри – „451 градуса по Фаренхайт“

Кърт Вонегът, Филип К.Дик, Нийл Стивънсън и т.н.

  • Апокалиптична и пост-апокалиптична фантастика
metro 2033

metro 2033

Апокалиптичната и пост-апокалиптичната литература се занимава с евентуални катастрофални събития, които могат да сложат край на човешката цивилизация.  Такива събития могат да бъдат от различно естество: смъртоносен вирус, епидемия, ядрена война/използване на оръжия за масово унищожение, природно бедствие, резултат от опасни човешки експерименти и т.н. Чрез този похват авторите се опитват да предвидят реакциите на човек в една такава кризисна ситуация, както и съдбата на обществото. Отделно от това, отправят  се сериозни предупреждения засягащи екологията, използването на ядрени оръжия (особено актуални по време на Студената война и след инцидента в Чернобил), зависимостта на човека от природата и т.н. Например в нашумялата напоследък книга на Кормак МакКарти, „Пътят“,  авторът съзнателно премахва биосферата на Земята, само да покаже зависимостта на човека от нея, и съответно обречеността без нея.

Счита се, че първият апокалиптичен роман е написан от споменатата вече Мери Шели – „Последният човек“. Като класик в този жанр може да се посочи Джон Уиндъм,  с двата си най-известни романа – „Денят на Трифидите“ и „Какавидите“. В тях Уиндъм разисква различни теми, обхващащи социалната и политическата сфера.

Доста популярен стана романът на  най-продавания руски автор в момента Дмитрий Глуховски, „2033“. Глуховски доста интересно изографисва руското общество, като е разделил оцелелите след атомна война на различни религиозни, политически и др. общества, обитаващи различни подземни станции/метра.

Други примери:

Стивън Кинг – „Сблъсък“

„Бялата чума“ на Франк Хърбърт ( поправка със поръчителството  на Sky_Mender)

  • МЕКА ФАНТАСТИКА –  Братя Стругацки – Робърт Хайнлайн
Странник в странна страна

Странник в странна страна

Меката (или социалната) фантастика акцентира вниманието си върху характера, психологията, взаимоотношенията, социалния статус на героите и на самото общество, а не набляга толкова на техническите и чисто научни детайли. Тоест, меката фантастика има по-антропологичен характер и изследва по-скоро социалните проблеми в човешките среди. Сред най-влиятелните и значими автори в този субжанр са Робърт Хайнлайн, руския отговор в лицето на братя Стругацки, Рей Бредбъри и Урсула Ле Гуин ( с малко по-феминистични наклонности).

Аркадий и Борис Стругацки са законодателите на руската фантастика, заедно с Иван Ефремов. В култовата повест „Трудно е да бъдеш Бог“, братята показват как сляпата вяра и религията могат да се окажат лостове за заблуда на масите и пречка за науката. В друга популярна повест, „Понеделник започва в събота“ дуета язвително критикува мудната бюрокрацията, некомпетентността на научните среди и слабото образование. В нея се появяват образи като Баба Яга например.

През 1961г. излиза „Странникът в странна страна“ на Робърт Хайнлайн, която се превръща в знакова творба на фантастиката по време на хипи движението и е скандализирала цялата американска общественост. Хайнлайн съвсем открито се обявява срещу установените тогавашни догматични норми и преоценява ролята на парите, религиите, моногамията, политическите системи и т.н. Определено изпреварил времето си автор.

Друга голяма фигура е Рей Бредбъри, може би най-гъвкавият автор на социална фантастика. Антиутопията „451 градуса по Фаренхайт“ е най-известното произведение на Бредбъри, в което той вижда заплахата от политическата цензура и контрол, наложен от модерните медии и западането на литературата. „Вино от глухарчета“ и „Марсиански хроники“ имат доста интересна структура, и всъщност представляван низ от свързани разкази.

Други автори:

Франк Хърбърт и великата поредица за „Дюн

Урсула Ле Гуин – „Лявата ръка на мрака“

Станислав Лем – „Соларис“

  • ТВЪРДА ФАНТАСТИКА
foundation

Фондация - Азимов

В противовес на меката фантастика, твърдата набляга на научния подход и на техническите детайли в областите на физиката, астрофизиката, астрономията, химията, биологията и т.н. Твърдата наука има своето голямо значение за научния прогрес, като често авторите дават интересни идеи. Така например, съвременните изкуствени спътници се появяват за първи път като идея в разказа на Едуард Хейл „The Brick Moon“, а спътниковата комуникационна система е била предложена от сър Артър Кларк (за което печели стипендия и медал от института Франклин). Жул Верн пък започва да описва пътувания с подводници и космически совалки, далеч преди те да бъдат изобретени и пуснати в действие.

Сър Артър Кларк и Айзък Азимов са безспорните доайени на твърдата фантастика, оказали огромно влияние върху почти всички съвременни автори в този стил. От произведенията на Азимов най-много ми допада  „Фантастично пътешествие“ (излязъл в два тома), чиято тема е миниатюризацията, а пътешествието минава през човешкото тяло.  Трудно ми е да определя кой е патронът на този жанр, още повече, че през последните години се появиха много автори с далеч по-напредничави и сложни идеи. Автори като Върнър Виндж, Робърт Сойер и Стивън Бакстър например.

ппулярни произведения

Стивън Бакстър – „Време“, „Пространство“ и „Произход“

Върнър Виндж – Огън в дълбината, Дълбина в небето ( в две части)

Хърбърт Уелс – „Машина на времето“ , „Война на световете“ ( за да не ям пляс от Nightwish_El и Nostromo)

Александър Беляев – „Подводните земеделци“, „Хойти тойти“ ( пак под натиска на горните двама🙂

  • Други поджанрове
mravkite

Мравките на Вербер

Има доста писатели, които не се вписват в горните жанрове, а попадат някъде между тях. Такъв например е Бернар Вербер, който с поредицата си за „Мравките“ (кога ще излезе третата част по дяволите!) ни накара да внимаваме къде стъпваме. Тази поредица си е истинска енциклопедия по ентомология (наука за симпатичните мравки, термити и пчелички), а Вербер често смесва енциклопедични данни с проза. На мен серията за Танатонавтите ми дойде малко по-тежка, но определено Вербер ми е любимец.

Доста често към „speculative science“ прилепват и магическия реализъм (нещо като по-реалистично фентъзи, написано от латиноамерикански писатели). Този подстил е представен от автори като Паолу Куелю (Алхимикът, Петата планина), Габриел Гарсия Маркез (Сто години самота), Жорж Амаду и други. Един от по-странните и по-оригинални автори е японеца Харуки Мураками (Страна на чудесата за непукисти и краят на света), чийто новели се водят като сюреалистични, но на мен по-скоро ми се струва, че попадат в този жанр. Не съм голям фен на жанра.

Доста често се смесват различните жанрове. Така например Роджър Зелазни и Робърт Шекли (по-отделно, а и имат и едно съвместно произведение – „Донесете ми главата на принца“) смесват космическата фантастика с фентъзи.

От киберпънка пък се развиха още няколко поджанра – биопънк, постпънк, стиймпънк. При стиймпънка нивото на технологии е на етап парни и механични машини, дирижабли, различни многофункционални джаджи), а времето в което действието се развива наподобява Викторианската епоха. Уилям Гибсън и Стърлинг дават началото на този жанр, макар че този похват се използва от Пратчет, Джеф Вандермеер, Чайна Миевил и др.

Дан Симънс – Хиперион, Илион ( по препоръка на Дринов)

–––––––––––––––––––

След два месеца  събиране на прах в Дашборда на wordpress, най-сетне завърших статията! Най-дългата, вероятно най-скучната (съмнявам се някой да я прочете), горещо окуражаван от Val и Nightwish_El. Скоро едва ли ще пиша за книги пак🙂

Categories: Литература | Tags: , , , , , , , | 30 коментара

Навигация в публикациите

30 thoughts on “Великите книги и писатели на speculative fiction – Пратчет, С. Кинг, У. Гибсън, Стругацки, Ф.К. Дик, Оруел…

  1. Мдам, за мен пък е крайно време най-после да изчета Вебер. Останалите мога скромно да кажа,че са ми в ранг листата на любимите, като класацията е поведена със стария Лъвкрафт, Кинг и Пратчет, Ъфкорсе;) Никога няма да забравя как след изчитане на 1984 гледах филма и останах безкрайно потресена от играта на Джон Хърт.Велик:) Обожавам утопията като идея, смисъл, та даже и цел:)
    Благодаря за „библиотечната“припомка.На плаж мразя да чета, ама виж на хамак държаща студена бирозия, о, да!;)

  2. Вербер! Вербер! Какво съм си мислела и аз с тоз Вебер! Патка!

  3. На мен ми хареса!
    „Човекът във високия замък“-тази ще я потърся😀😀

  4. Хубаво ревю. Бравос, Ламоте, много си се постарал.🙂
    Даже си набелязах Нийл Стивънс, понеже ми допада и киберпънкът.

  5. Чудесна дисертация – статията е на макс.Бях голям фен на библиотека „Галактика“.Сега се сещам че „Междинна станция“ на Клифърд Саймък е един велик роман.Покрай г-н Бла започнах да чета Дийн Кунц – един мегаавтор.Съществен пропуск от моя страна е Хари Търтълдоув.Явно ще трябва да се взема в ръце и да потърся нещо негово:D

  6. Лъвкрафт ми е любимец:) Обожавам го. Във фентъзито Пратчет е един от любимите ми автори, но далеч не единствен. Зелазни? Какво ще кажеш за него,Ламоте:) Човекът,помогнал на Мартин да напише „Песен за огън и лед“,а „Хрониките на Амбър“ са един от най-добрите примери за вкарване на психология в книга:)

  7. @Руслане, честно си признавам (за мой срам), че не съм чел Хрониките на Амбър. Зелазни е страхотен разказвач, с интерес към митологиите доколкото знам. Трябва някой де да ги прочета🙂

    @Val,подкрепям те за Саймък.🙂 Търтълдоув е странно непознат тук.

    @фроги, препоръчвам ти „Снежен крах“, макар и трудно да се чете. Nightwish_El е напраила ревю на „Диамантената ера“

    @преславски, има доста книги в които нацистите печелят😛 Спомням си, че Вал беше пуснал линк или клипче на еротичен филм с нацистки, дали не беше Салонът на Кити, не си спомням🙂

    @Ирония, аз като бях на плажа не прочетох дори и страница. Винаги имаше дупета за зяпане😀 И аз много харесвам антиутопичната атмосфера🙂 за малко да кажа анти-дупестата😀

  8. Е, тази класификация е просто абсолютна. Липсваха ми две-три имена (Беляев, Чапек, Хърбърт Уелс), едно даже ми дойде вповече (Ефремов), а имаше и такива, които изобщо не бях чувал, но при условие, че отдавна бягам от жанровата конкретика, като сядам да чета нещо, това не е и толкова чудно. Реално няма как да се обхванат всички значими автори, но ти определено си пребродил една огромна и основополагаща част от тях, заради което те провъзгласявам за доктор хонорис кауза за принос в областта на фантастичната литература и даже веднага ще провокирам твоя литературен устрем.

    Предлагам ти да напишеш кратко фантастично разказче от подкатегория по твой избор. Аз самият „пишех“ навремето – естествено големи глупости, но афинитета ми към този тип творчество никога не е угасвал и на фона на някои големи простотии, които прочитах, ми се струваше много лесно да пиша по един бестселър на ден. Разбира се, после порастнах, но заради майтапа ми се струва, че ще е интересно. Какво ще кажеш?🙂

  9. А, и Кинг не е сценарист на „Изкуплението…“. Ако беше, най-вероятно никога нямаше да чуем за този филм.😀 Да, факт, тоя човек не става за сценарист, да си гледа книгите… Затова пък Крайтън се справяше добре и на двата фронта.

  10. Ностро, абсолютно си прав за Кинг, сценарият е писан от Дарабонт (комбинацията Дарабонт-Кинг е желязна), не знам защо съм останал с впечатление, че Кинг е писал и сценария. Не трябва да пиша наизуст, щото остарявам и забравям🙂

    А идеята ти е доста интересна (да не кажа брилянтна), можем да направим съвместен проект за Блог Сити – фентъзи разкази с киберпънк и хорър елементи. Действието ще се развива в антиутопична среда😀 ама сега много ме мързи, виж колко кила букви изписах горе, свърши са мозъчното мастило🙂

    @Руслане, мерси много, може да взема само първата част, за да видя как ще тръгне, дано е тънка😀

    • Тънки са всичките части:) Те са големи в друго отношение. Пиши на ruslantrad@gmail.com или звънни да се видим:)

      • добре, ще ти звънна да се видим някой път, не е задължително да носиш книгите.🙂 И без туй съм затрупан с книжа, но някой път ще ги конфискувам и ше седна да ги прочета🙂

  11. Ми те частите са пет. Трябва да вземеш поне двете.🙂 И на мен са ми много любими Хрониките.

  12. Оправдавам те, че си го писал цели два месеца – първо защото статията е валиколепна и второ – всички бяхме свидетели на мъчителните ти времеизяждащи усилия при изпълнение на дванадесетте ти подвига.
    С две думи – гордеем се с теб!
    За мой голям срам – набелязах си доста заглавия, които не съм чела, но времето е пред мен, макар и криволичещо…
    А за Беляев и Уелс няма да ти простя, че не си ги споменал.
    Мисли с какво ще ми компенсираш терзанията!😀

    Най-горещата ти окуражителка-киберпънк вещица Ел

  13. На теб са ти трябвали ~ 2 месеца да си я напишеш, а на мен пак около толкова, но в дни, за да я прочета. Хубава статия, Ламоте, изчерпателна и информативна, особено като за мен, защото към част от поджанровете имам почти-алергия🙂. Набелязах си неща за четене.

    Само една дребна забележка, ако ми позволиш, че ми вади очите, защото ми е любим автор. Камю с „Чумата“ съвсем не е за този жанр, би било много повърхностна оцена и то само на ниво фабула да се спомене тук (не знам откъде си черпил информация). И за да е честна сделка, на нейно място може спокойно да сложиш „Бялата чума“ на Франк Хърбърт.

  14. Знам какво е да се пробваш да напишеш такъв текст и за това огромен „риспект“ от мен. Само едно вмъкване в по-твърдичката фантастика: Грег Беър и Грегъри Бенфорд никак не са лоши, препоръчвам.
    И също така къде е Дан Симънс? Него можеш навсякъде да го сложиш. „Хиперион“ е епохална книга. „Илион“ и „Олимп“ също.

    „Хрониките на Амбър“ са ми нечшвешка слабост!.

  15. @Дринов, приемам че Хиперион и Дан Симънс също е мой голям пропуск,доста са ми разправяли за тази книга. В момента чета Чайна Миевил (според мен е психопат), но следващата в листата ще е Хиперион.🙂

    @скай, напълно си права за Камю, идеята й не се върти около чумата, но я включих, защото съм бил в Алжир (е, като бях малък де, не си спомням подробности) и към този роман имам малко по-различно отношение🙂 Бялата чума на Хърбърт ще я добавя.🙂

    @ Ел, мерси!😀 Аз редовно правя грешки, например написах Блати с П (слава богу, никой не забеляза). Голямо пляс заслужаваме🙂

    @фроги, и това ще поставя в списъка за четене. От страх. Все пак се носят слухове, че второто ти име е Плесница😀 Шегувам се😛

  16. Литературната свръхкатегория (или по-точно свръхжанр или „чадърен жанр“) на спекулативната фантастика (наричана още по английски маниер и „спекулативна фикция“) винаги ми е вдъхвала най-голям респект, защото след класическата литература на модерността, истински оригиналните и креативни идеи на постмодерната ни епоха се изразяват най-отчетливо в произведенията на съвременните писатели от тази литературна свръхкатегория (наред и с останалите интелектуалци, критици, философите и учените, разбира се).

    Не чета много книги, но със сигурност ще се опитам да прочета произведения от препоръчаните от теб автори (съответно изброените от теб книги), защото отдавна знам, че именно те са засега НАЙ-ГОЛЕМИТЕ в този литературен жанр, пък и ще е много образователно да науча защо толкова се хвалят именно споменатите съвременни литературни класици.😉

    Надявам се очакванията ми към тези автори и книги да се окажат не само оправдани, но и прехвърлени с много.😉

    Поздравления за статията, именно фактът, че е по-дълга, ми подсказа, че е по-съдържателна, а съответно — и по-интересна и полезна. Благодаря за което. Направо засенчваш Уикипедия по изчерпателност, много добре си се справил с краткото и ясно описание на поджанровете на спекулативната фантастика, за което имаш моите адмирации.

    П.П. А сега малко потенциално шокиращи линкчета, като благодарност за удоволствието от четенето на публикацията ти.😀
    Първи е Gunnerkrigg Court. Това е интересен съвременен британски уебкомикс, който намерих накоро и който много ми хареса, той има много общо с поджанровете на спекулативната фантастика, особено с магическия реализъм и меката фантастика. Надявам се, че ще хвърлиш поглед на тази онлайн творба и ще оцениш качествата ѝ подобаващо (комиксът може да е особено интересен и за деца, ако някой се наеме да го превежда и на български, като странно изчанчана и все пак симпатична постмодерна приказка е).😉 Препоръчвам ти да започнеш да четеш от първата глава (на англ. chapter), за да схванеш сюжетното действие.
    На второ място помествам TVtropes.org — в този уики-базиран уебсайт, потребителите събират, подреждат и категоризират често срещаните в литературата и във всички други изкуства (вкл. киното (филми/ТВ филми), видео игри и т.н.) тропи, фигури и стереотипни архетипи, както и правят списъци с литературно-художествени термини, похвати при разказването на истории (наратология/разказвачество), типове шаблонни персонажи, използвани в изкуството и други.
    Уебсайтът е силно доминиран от английскоговорящи и съдържа голяма доза хумор и кретения на моменти, но като цяло е хиперудобен и ценен източник на информация при опити за креативно писане (creative writing) на литературни творби или съчиняване на произведения от други типове изкуство. Освен TVtropes препоръчвам и Wikipedia (особено списъците и шаблоните от категории Literature, Narratology и тези със списъци с дефиниции на литературни и разказвачески термини, похвати и стилистични маркери; можеш да прочетеш и за „The Hero with a Thousand Faces“ на Campbell, която е сериозен опит за анализ на световната разказваческа култура и по-специално на прозата като литературен род, опит за „сравнителна митология“), както и Интернет като цяло за безплатно четене и проучване на нови идеи от науките, изкуствата (особено социологията, психологията и антропологията) и философията, които могат да послужат за основополагащ материал при писане на литература от всеки жанр; вкл. и офлайн печатните източници на информация… и самата реалност, в която живеем, разбира се.😉

  17. доста информативен коментар🙂 Мерси за което. Прегледах първите чаптъри на комикса с момиченцето и странната сянка, която иска да се върне у дома, сглоби и робот даже🙂 Доста е зарибяващо. Вторият сайт е много хубав, има бая инфо🙂

    Иначе спекулативната фантастика доста развива въображението и начина на мислене, макар и доста от книгите да не са кой знае какво. Но има и велики автори.

    Между другото, честно си признавам, и аз вече по-рядко чета. Повечето книги съм чел като бях ученик и студент. Сега си падам по към научната литература или информативната. Много харесвам книгата на Бил Брайсън „Кратка история на почти всичко“ – уникална е. Днес взех от сестра ми „Свръхбоговете“ на Котерел и тя е доста интересна.🙂

    и мерси за линковете🙂

    • Тази книжка на Брайсън е много яка особено в частта със „сравнителната“ астрономия и биографичните справки за много от упоменатите учени. Много ми беше интересно онова с имената на различни растения преди Линей да почне да ги кръщава научно му…🙂

      • аха, всъщност моят първи исторически пост в блога беше за книгата на Брайсън. С него започнах да драскам тука🙂 Не знам как е извадил толкова любопитни факти и как го написал толкова сполучливо. Чел съм я два пъти и мисля да я прочета пак🙂

    • За линковете — радвам се, че съм те насочил към полезни материали.🙂
      За уебкомикса — ако не си пробвал, можеш да потърсиш с името му в TVtropes и ще намериш тонове информация за тропи и фигури, използвани в сюжета и оформлението му (по-добре ще е да го направиш след като изчетеш всички излезли досега страници, за да не си разваляш удоволствието от първото четене).😉

      За това, че днес повечето четем много рядко или въобще не четем — за съжаление е така, но смятам, че предозирането с блудкава популярна култура (филми, сериали, видео игри и т.н) дори и у по-несъобразителните хора в крайна сметка води до това и те да се насочат към по-честото четене на повече и по-качествени книги, което дано да значи, че тенденцията се обръща и книгите никога не са слизали „от мода“.😉 Все пак, всеки грамотен може да прецени, че това, което сам можеш да си представиш, осъзнаеш, разбереш/научиш и обрисуваш във въображението си чрез книгите, никой филм или видео игра не може да опише. После пък може да пробваш и сам да създадеш собствени литературни творби или друг вид изкуство (напр. изобразително), но наученото от литературата може да се прилага почти навсякъде.😉

      Винаги съм казвал, че литературата е бездънен извор за идеи за повечето останали изкуства, докато обратното е в по-малка степен вярно (литературните произведения в по-голяма степен създават нови идеи, концепции и стилове, докато другите видове изкуства, особено тези в зоната на развлекателната индустрия, като че ли повече рециклират от другите видове изкуства, без много да се стараят да измислят нови неща.

      Иначе и аз имам афинитет към научната и научнопопулярната литература, но фантастиката понякога е ненадмината.🙂

  18. Много ми хареса поста :-)Благодаря.
    Ще си позволя (ако не е много нахално)да добавя още няколко имена. Защото стане ли дума за фантастика трябва да присъстват следните:
    – Дейвид Едингс, Клайв Къслър, Робърт Маккамън.

  19. Горан

    Фентъзи – „Сага за войната на разлома” на Реймънд Фийст и „Господаря на светлината на” Зелазни

    Човешка фантастика – братя Стругацки, Урсула Ле Гуин, Франк Хърбърт, Марион Зимър Брадли; Майкъл Резник; Айзък Азимов; Дейвид Брин …

    Горан
    Goran.blog.bg

    • братя Стругацки са класика! Хърбърт също🙂

      проблемът ми с писатели като Реймънд Фийст и Робърт Джордан е, че пишат тухли четворки от по 500-600 страници, и то на дълги поредици, трудно е да ги следиш🙂 Поне аз предпочитам авторите да формират идеите си в по-малък формат🙂

  20. на мен също мн ми хареса поредицата за мравките, и колкото и да ми беше интересна „Танатонавтите“ така и не можах да я дочета… защо ли? Някак си цялата тази работа с отлитането в смъртта така и не ми понесе – чувствах се адски неудобно с всеки техен полет. Виж обаче мравките и царствата им и разсъжденията му за социума им ме разбиха. Силен автор.
    Тери Пратчет ми е любим. Не Шовинист колкото Морт. Последната му Ünseen Academicals четох за нула време. Засяга архетипите в обществото, Пратчет напипва пулса.. дано да попише още малко преди Алцхаймера да го обезоръжи
    Накрая за 1984… наскоро я четох за първи път и може би имах големи очаквания, но някак си ми се загуби идеята за велика книга. Може би с оглед на времето по което е писана е актуална,но чисто художествения елемент не ме грабна.
    Останалото – страхотна работа си свършил, сега ми се прищя да чета метро 2033 след твоя пост.

    • Привет🙂
      И аз не си падам по Танатонавтите, Вербер запазва научния стил и там, но прекалено много разтяга локуми и се задълбочава повече отколкото трябва.🙂 А „Мравките“ е уникална поредица, чух че подготвят третата част най-после!

      По принцип антиутопичните романи са демоде вече🙂

      Винаги се радвам, когато виждам почитатели на Пратчет😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: