Филмите от 60-те

О, не! Пак ли! Сега пък 60-те. Нямаш ли си друга работа?

Шад’ъп!

The Swinging sixties!

В онези времена…

Съветският съюз праща първия човек в космоса през 1961г.

В отговор „НАСА“ изпраща совалка на луната през 1969г. Малка стъпка за човека, голяма стъпка за човечеството.

Мама и тате още не са се познавали.

През 60-те се появява първата видео-игра,  първият работещ лазер, първото записващо видео-устройство, компютърният език Бейсик, първите банкови автомати, първите компютърни мишки, а в Европа навлизат цветните ТВ системи PAL и SЕCAM.

Тази снимка говори много за тази епоха. Това е обложката на албума на Бийтълс от 1969. От нея може да научите за модните течения – ерата на костюмите, навлизането на дънките, манията по Фолксваген костенурките, брадите, хипи-визията. При  жените на мода са били роклите средна дължина, полотата също. И бикините по плажовете.  Бунтарство, сексуална революция, наркотици, купони, Бийтълс, Джими Хендрикс, The Doors, Боб Дилън, Simon and Garfunkel, блусарски рок, сайкъделик, поп-арт ала Анди Уорхол, афро-американски прически.

А в политиката пак същото:  войни (Виетнам, Близък изток), културни революции (Китай), кубински кризи, диктатори на власт, разстрели на президенти (Кенеди), застрелян е и Мартин Лутер Кинг – борец за правата на чернокожите. Пак същите лайна. Затова да минем към филмите:

Старт!

• 1. Лимонаденият Джо (1964)

Ако има култов филм през 60-те, то това несъмнено е „Лимонаденият Джо„. В една епоха, в която са преобладавали баналните и скучни уестърни,  един чешки режисьор успява превъзходно да осмее цялата тази задръстена клишираност и досадна комерсиална кока-кола култура. Американците се засегнали и отказали да го приемат за наградите на Академията, въпреки че това е било чешкото (чехословашкото) предложение.  В youtube може да изгледате целия филм, а преди това погледнете този осъвременен трейлър:

.

• 2. Голямата разходка (1966)

Луи дьо Финес мога да го гледам с кеф дори днес, а през 60-те излизат филми като  „Идиотът (1965)“ и „Големият ресторант (1966)“. Мой любим обаче е „Голямата разходка“, велико комедийно приключение, което съдържа почти всичко най-добро от филмите на малкия голям французин.

• 3. Планетата на маймуните (1968)

Един от много малкото шестдесетарски филми, които изглеждат добре и днес. Като пейс, ефекти и най-вече идея.

• 4. Фотоувеличение (1966)

Никога не съм очаквал да ми хареса подобен филм, но във „Фотоувеличение“ има нещо специално. Той носи духа на тази епоха, с всичките модни и младежки тенденции.

• 5. Кавказка пленница (1967)
  

Да пием за кибернетиката! И за руските филми!

• 6. Рицар без броня (1966)

Да включа и един бг филм, защото ми напомня за детството и как дядо ме водеше да ям сладолед, после на мач или кино :*). Нищо, че това се е случвало близо четвърт век по-късно. Да не говорим, че почти всичките ми любими бг филми са от 60-те.

• 7. Бони и Клайд (1967)

Ужасно симпатична двойка, лошото момче и лошото момиче 😀 Как да не ги харесаш?

• 8. The Italian Job (1969)
  

Vroooooooooom! Някой би попитал тук „аве, керемидена главо, ти хубави филми гледаш ли?“

Явно, не 😀 Vrooooooooom!

• 9. Фантастично пътешествие (1966)

Вероятно любимата ми фантастика от 60-те. Правена е по мой любим роман (в две части) на Айзък Азимов, и хората са се постарали с наличните средства да сглобят нещо. Днес изглежда ужасно, но това е част от чара.

Освен това, участва и Ракел Уелч!

• 10. If… (1968)

Бунтарски филм, за бунтарски период. Малкълм МакДуел и бунтът на учениците.

• Bonus. One Million Years BC (1966)

Уникално тъп сюжет, cheesy ефекти, мацки с оскъдно облекло, як женски бой, динозаври-кукли…еех, чудо и приказ!  Виждате ли широката ми усмивка –-> 😀

Ракел Уелч никога не е била по-секси. Това е прототипът на съвременните комерсиални блокбъстъри! С пуканки! И дупета! Добре, ето плакнете очи и вие: Цък. Ама обезателен Цък!

• Extra Bonus: Carry On….

Английската поредица от нискобюджетни филмчета, на които много се кефек като ги даваха по кабеларките.

• Special: The Apartment (1960)

Първият черно-бял филм, който свалих и гледах от интернет. Пазя го на стария компютър, който изгърмя. Ама още го пазя де. Мир на праха му. Много ми хареса, като го гледах тогава. Ама сега едва ли ще ме трогне.

–

Ако бях момиче, или поне ако имаше грам романтична нотка в мен, вероятно щях да харесам филми като La Dolce Vita (Сладък живот), My Fair Lady (Моята прекрасна лейди), Breakfast at Tiffany (Закуска при Тифани), The Apartment ( Апартаментът), Шарада, Момичето с пистолета, Развод по Италиански, Доктор Живаго, Начало в Неапол, Абсолвентът и т.н.

Уви няма.

Ако бях изтънчен разбирач щях да сложа прословутите уестърн филми с Клинт Истууд, Чарлз Бронсън и Хенри Фонда, както и легендарните Куросава и Хичкок, Бергман и Тарковски, Фелини и Де Сика…

Уви, не съм :р

Любими филми от 70-те

Седемдесетте!

Дори не съм бил плануван тогавa (а може мама да не e пускала на тате, знам ли :P), но това е един от най-значимите и вълнуващи периоди през миналия век.

На практика през 70-те се полагат основите на компютърните технологии. Всичко започва с появата на първия едночипов микропроцесор, първите флопита, на програмния език C, осъществява се и първата e-mail трансмисия.

През седемдесетте се появяват джобните калкулатори,  на пазара са пуснати микровълновите печки, появяват се и първите клетъчни, мобилни телефони, както и оптичните кабели.

Долната снимка на култовата по онова време шведска група АББА, ясно показва какви са били модните течения по онова време.

Тесни панталони с широки крачоли. Масово носени от цялата младеж, чието поведение и облекло изцяло е повлияно от хипи-движението. Дълги бакенбарди, буйни прически и обувки с широки подметки.  През 70-те се появява много силно феминистко течение, което води до по-разкрепостено и предизвикателно поведение на девойките. На мода са минижупите, късите поли, лъскавите чантички и дългите гердани.

Бум на диското. АББА, Бони Ем, Дона Съмър, Би Джийс….

Рок-бунтарство: Led Zeppelin, Deep Purple, AC/DC, Judas Priest, Black Sabbath, Motorhead.

Queen и Фреди Меркюри.

Сайкъделик и прогресив групи водени от Пинк Флойд, Йес и Дженезис.

Настъпва златната ера на аркадните игри, зачеват се и първите конзолни видео-игри.

През 70-те изгрява и звездата на Стивън Кинг, който заедно с Блати коват славата на ужасите в литературата. Други популярни писатели по това време са били Джон Ъпдайк, Кърт Вонигът, Доктороу, Ерик Сийгъл, Майкъл Крайтън, Гор Видал, Борхес и др.

Байерн и Аякс владеят футболните терени, представяйки на света ерата на тоталния футбол.

….

Общо взето, това са били седемдесетте. Пропуснал съм политическия пейзаж? Еми, той си е един и същи напоследък: Америка води война някъде (този път във Виетнам), конфликти в Близкия изток, петролна криза, преврати, революции (в Иран), терористични атаки, сваляне на режими и вдигане на нови такива, скандали (Уотъргейт)… все същото както винаги.

….

След това излишно и дълго от(пре)клонение, ще изредя и филмите, които са оставили нещо в мен. Киното е велико изкуство, защото обединява останалите – литературата (сценариите), музиката (саундтраците), театъра (актьорската игра), изобразителното изкуство и модерните технологии (специални ефекти, костюми, декори, грим), фотографията и кинематографията, и какво ли още не. Ще гледам да съм максимално кратък:

• 1. Кръстникът I (1972) и II (1974)

Италианските фамилии са били все още на мода. Не, не говоря за мафиотските, а за филмовите:  Ф.Ф. Копола, Де Ниро, Ал Пачино, Мориконе, Казале…Марио Пузо. Това не е просто история за мафиотски фамилии и сложните взаимоотношения между тях. Това е история за това как работи самият свят, този на парите – власт, подкупи, отмъщение. Трудно е да си представи човек по-добре направен криминален филм от гледна точка на изградени характери и атмосфера.

• 2. A Clockwork Orange (1971)

Гениалността на режисьора Стенли Кубрик и на автора Антъни Бърджис в действие. Резултатът е най-великият антиутопичен филм в киното. Опитът за налагане на волята на човек води до създаването на портокал с часовников механизъм – с естествена обвивка отвън, но с изкуствен механизъм отвътре, който рано или късно ще се включи. Невероятно иновативен и оригинален подход на Кубрик.

• 3. Network (1976)

Още един гигант в киното – Сидни Лъмет. И още един вечен филм. Медиите, огромното им влияние, комерсиализацията им, превръщането им в инструмент и в информационен манипулатор – все по-актуална става темата днес. Участието на любимата ми актриса от 70-те – Фей Дънауей, прави лентата по-специална за мен.

• 4. Life Of Brian (1979)

Веселата трупа от Монти Пайтън пресъздава библейски събития! Това вече е велико! Сатирата никога не е била на толкова висок, небесен пиедестал.

• 5. Денят на Чакала (1973)

Много ще ме погледнат накриво, но това е един от много малкото политически трилъри издържали проверката на времето, и от който днес много режисьори могат да се поучат. Държи в напрежение и просто тече без да усетиш. Колко филми могат да се похвалят с това?

• 6. Полет над кукувиче гнездо (1975)

Милош Форман. Джак Никълсън. По романа на Кен Киси. Имена, които говорят сами за себе си. Не е лесно да изградиш толкова интересни образи в психиатрична клиника. Всички имат правото да бъдат третирани подобаващо. Като свободни хора.

• 7. Пеперудата (1973)

Това пък е един от най-великите приключенски филми. Дъстин Хофман и Стив Макуин  облечени в затворнически одежди ще ни покажат вечният и непримирим стремеж за свобода и възможността да промениш съдбата си (баси колко наивно звучи като го напишеш).

• 8. Пришълецът (1979)

Не мога да повярвам, че го поставям чак на 8-о място! Е, поне 8 е любимо число. Много хора отиват на кино точно заради подобен тип филми. А Ридли Скот е създал перфектния филм, който да гледаш нощно време с приятели. Фантастика, трилър, ужаси и страшни извънземни. Загасете лампите!

• 9. Шофьор на такси (1976)

Are you talkin’ to me?

Темата за виетнамската война така е експлоатирана през 70-те, че на човек да му писне. Единствено Мартин Скорсезе, чрез Робърт де Ниро, успява наистина да създаде пълнокръвен герой, който да ни убеди в непоправимите травми, които нанася войната върху психиката, така че той да не успее да се впише обратно в обществото. Джуди Фостър също се включва страхотно. Филмът трябваше да е по-напред, нали? И аз се чудя, по-дяволите, как ги определям тези места.

• 10. Младият Франкенщайн (1979)

Това е най-стойностното нещо, което някога Мел Брукс е правил. Вероятно най-фината пародия на хорър-фликовете от 30-те и 40-те. Онзи поглед на Марти Фелдман, в ролята на послушен и зъл Игор, няма как да бъде забравен. Много любим.

• 11. Близки срещи от третия вид (1977)

Това е Стивън Спилбърг. Няма друг режисьор, който така добре да успява да улови детското у зрителя, онзи приключенски порив към непознатото и свръхестественото, и да го пренесе на големия екран. Още един любим филм от детството.

• 12. Междузвездни войни – Нова надежда (1977)

НАЧАЛОТО! Началото на най-великата фантастична епопея, която ни подмокряше като малки и ни караше да размахваме точилките на бабите ни в кухнята, имитирайки със звуците „взъввзвзъъз“ светлинни мечове. Ако правех тази класация преди 10 години, сигурно щях да сложа  лукасовото произведение на първо място…

• 13. Китайски квартал (1974)

Магията на ноар-филмите. Фатална жена в лицето на любимата Фей Дънауей. Непримирим частен детектив. Невероятна работа на Роман Полански, а Чайнатаун ще остане един от класическите примери за нео-ноар. Напълно приемам упреците защо не е по-напред. Но пък е на фаталното 13-то място.

• 14. Китайски синдром (1979)

Често пренебрегван, но направо пророчески – само две седмици след излизането му, става аварията с атомната електроцентрала на Тримилния остров, а седем години по-късно – и Чернобил. Интелигентно направен, това е още един филм, който е актуален и днес.

• 15. Кабаре (1972)

Vodpod videos no longer available.

Няма смисъл да пиша каквото и да било за легендарния мюзикъл с Лайза Минели, затова слагам видео.

• 16. Дуел (1978)

Не е за вярване как Спилбърг може да направи толкова напрегнат филм с една кола и един тир, които се преследват през цялото игрално време.  Уникално!

• 17. Зората на мъртвите (1978)

Доста са хората, които го сочат за най-добрия филм за зомбита, правен някога. Може и да не е, но със сигурност Джордж А. Ромеро създава еталона за съвременните зомби-филми.

• 18. Операция „Дракон“ (1973)

Много ще възнегодуват срещу това включване, но все пак говорим за последния филм на Брус Лий, една емблематична фигура за така популярните азиатски каратеки. При това най-добрата каратека.

• 19. James Bond

Шпионските серии за Джеймс Бонд са част от попкултурата на седемдесетте, която най-ярко отразява влиянието на студената война, тресяща Изтока и Запада.  Шон Конъри се снима само в 1 филм през това десетилетие, през останалото властва Роджър Мур.

• 20. Последно танго в Париж (1972)

Не че харесвам филма, но го сложих поради две причини.

Причина 1. Сцената с маслото:

Vodpod videos no longer available.

.

Причина 2. Да не ме обвините, че не гледам романтични филми 😛

….

Трябва да се отбележи и бума на сексплоатационните и грайндхаус филмите през 70-те, които се отличават с много насилие и еротика.

Сигурно има още много  филми за споменаване,  винаги е хубаво да чуя какво съм пропуснал. Така че – целият съм в слух 😉

ПС Ако ви хареса, другата неделя ще се постарая да направя нещо и за 60-те.

.

Книги, по които трябва да бъдат направени филми

Вероятно ви се е случвало докато четете да си кажете “ Брех мааму, от тая книга ще стане много як филм!  Е, пробвах се да направя лист с такива книги и съотвено избрах най-подходящия за целта режисьор. Ето и моите предложения:

• Светът на Диска – Тери Пратчет

Малки богове

Режисьор: Питър Джаксън

Мда, започвам точно от света на диска. Аз го виждам като сериал, 20 епизоден, в който всяка серия разглежда по едно от произведенията на Пратчет.  Разбира се, няма как да се филмира цялото творчество на Пратчет, но поне по-важните книги като „Истината“, „Шовинист“, „Морт“, „Нощна стража“, „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“ и т.н. Знаете, всяка една от книгите на Пратчет обхваща дадена тема и я разнищва с всички подробности. Бих искал сериалът да разполага с бюджета на „Спартак“, т.е. някъде около 150 млн, та и много отгоре. Лично на мен ми хареса визуализацията на „Пощоряване“, добре се бяха справили, но може още да се желае.

За режисьор бих посочил Питър Джаксън, защото той вече има опит с друг титан на британското фентъзи – дядо Толкин, а и той е достатъчно популярен за да привлече големи продуценти и инвеститори. А и мисля, че всички сме доволни от „Властелинът…“

• Фантастично пътешествие – Айзък Азимов

Fantastic voyage

Режисьор: Джеймс Камерън

Доколкото знам, очаква се да излезе екранизация по романа на Азимов през 2013, но за съжаление са избрали невзрачен режисьор с неприветлив бюджет. Което съсипва потенциала на филма. Идеята ми е да се направи нещо огромно, именно затова смятам, че грандоман като Камерън е подходящ. Защото  да се направи пътешествие в тялото на човека с миниатюрен кораб може да бъде нещо велико, като идеята ми е то да се превърне във визуален наръчник на всички интересуващи се от анатомията или от чудния свят на микробиологията. Не желая да бъде евтин като  „InnerSpace“ или онзи „Fantastic Voyage“от 1966г. Би бил чудесен избор за 3D проект, който максимално точно да изобрази всички тези артерии, съдове, органи и т.н.

• Мравките – Бернар Вербер

режисьори: Филип Калдерон и Жан Пиер Жьоне

Всъщност нещата са подобни като при романа на Азимов. Тук обаче става въпрос за друг свят – този на мравките, термитите, пчели и обкръжаващата ги среда. Понеже французите имат афинитет към тази тематика, а и пък Вербер си е френчи, затова съм избрал Калдерон и Жьоне като режисьори. Калдерон вече има един подобен филм – брилянтният  „Обсадената крепост„, който също разглежда живота на термитите и техните войни за оцеляване. Много ми хареса изпълнението, иска ми се и „Мравките“ на Вербер да има подобна реалистична визия и героите да са истински мравки. Предполагам тази технология е трудна за изпълнение, но си заслужава. Добавил съм и Жьоне към екипа, защото той винаги успява да предаде някакъв чар на филмите си. А и пък съм сигурен, че всеки чел романите на Вербер за мравките е останал впечатлен.

• Пътешествията на Ийон Тихи – Станислав Лем

Звездни дневници на Лем

режисьор: Робърт Земекис

Няма как да пропуснем и легендарните пътешествия в космоса на Ийон Тихи – освен че са невероятно забавни, те са  и философско насочени, така че, това е задължително за филмиране.  Тук също както при Пратчет творбата ще бъде оформена като сериал – като всеки епизод ще обхване едно пътешествие на Ийон. Жалко, че Стенли Кубрик вече не е сред живите, с неговия хумор и неговото въображение той щеше да е перфектен за тази задача. За нея трябва един режисьор с подобни качества, затова съм избрал Робърт Земекис, добре познат с „Форест Гъмп“ и „Завръщане в бъдещето“.

• Криминале – Чарлз Буковски

Pulp

режисьори:  братята Коен

От този роман би се получил доста добър и разчупен филм-ноар. Или по-точно нео-ноар. „Pulp“ е написан от Буковски малко преди неговата смърт, той се различава много от останалите му романи. Интересна е персонификацията на смъртта, представен като сексапилна жена – това всъщност е своеобразна femme fatale. Атмосферата в книгата е много подобна като в ноар филмите. Като визуализация ще е хубаво да е в стил „Син Сити“ или „Give ’em Hell, Malone„. Като режисьори съм посочил братята Коен, които добре са се справили с „True Grit“, а и пък те обичат да експериментират. И не на последно място, черният хумор с който винаги се отличават.

• Спасителят в ръжта – Дейвид Селинджър

режисьор: Дани Бойл

Не е ли малко странно, че едно от най-известните американски произведения не е адаптирано досега? В книгата става въпрос за младежи и тяхното сексуално израстване, отчуждаване, засягат се теми като образование и объркаността на младите хора. Веднага се сещам за един режисьор. Кой друг освен Дани Бойл? Разбира се, че правя асоциация с „Трейнспотинг“, макар Ървин Уелш да е доста по-циничен, или другояче казано – по-голям простак от Селинджър.  Но и двамата имат чувство за хумор.

• Сто години самота – Габриел Гарсия Маркез

Сто години самота

режисьор: Гуийермо дел Торо

Да си призная, когато го четох бях прекалено глупав за да разбера за какво става въпрос, просто премятах ей тъй страниците и чаках да се появят елфи или тролове (защото човекът, който ми я препоръча, каза, че е фентъзи). Е, елфите така и не се появиха, но пък имаше духове, които символизираха миналото. Чудно ми е как най-известното произведение от жанра „магически реализъм“ все още не е филмиран. Ще е много интересно да видя как ще бъде представен този град от огледала. Много трудно може да се направи филм по тази книга, затова бих искал Гуийермо дел Торo да се захване с нея. Който е гледал „Лабиринтът на Фавна“ знае защо.

–-

Оф, писна ми да пиша, снощи почнах, днес трябваше да я довърша, но ме мързи, а и се отвори работа, деба. Има още стотици книги, които не са филмирани: „Марсианки хроники“ на Бредбъри (във вид на сериал), Метаморфози на Кафка, първото произведение на Стивън Кинг – „Дългата разходка“ (която като идея и сюжет доста наподобява „Бягащият мъж“) и т.н. и т.н.  Затова оставям на вас да давате идеи и предложения 🙂